Жана Попова, преподавател: Предавания стават предизборни механи, в които всеки може да плямпа

Трябва да спрем през неизборно време да обиждаме гражданите и да им показваме, че нямат значение.
Най-голямата загуба е липсата на партии, които да се борят за правата на личността.
Когато политиците нямат как да защитят интересите на нито една група в обществото, те се хващат за думата "безплатно".
Журналистите в обществените медии трябва да могат да правят политически предавания по време на избори.

Доцент Жана Попова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски" в катедра "Радио и телевизия". "Дневник" попита нея и още трима души от каква предизборна кампания има нужда - четете още по темата тук.

От каква предизборна кампания има нужда?

- От кампания на конкретните срокове, които са постижими. От кампания, в която никой няма да спомене думата "реформа". Защото, ако запитате трима министри кое наричат "реформа", ще се окаже, че не се разбират. Важно е да има разговор между хората в държавната администрация, защото в момента всички издържаме тежка администрация, вместо да е обратното - тя да ни помага да развиваме бизнес, образование, здравеопазване, опазване на природата и т.н.

Със сигурност не искам да има "Фейсбук" агитация с икони. Но това, надявам се, е отминал тренд в пиара.
Ако някой ми покаже в кой месец ще приеме закон, който да облекчи страданието на близките ни, които обикалят не по лекари, а по административни будки, за да си спомнят на всеки три месеца, че са неизлечимо болни. Ако някой ни покаже в кой месец от своето управление ще поправи счупени от други управляващи отношения в държавата, без да ме занимава с оправдания, мисля, че това ще е положителна кампания.

Обикновено се преминава през репертоара на обвиненията и от затварянето на хората в малки изборни гета, в които обещанието за бъдещ път до съседното гето е някакво вечно телевизионно обещание.

Трябва да бъде променен Изборният кодекс, който ощетява в сегашния си вид гражданите, които искат да се информират за кого да гласуват.

Ние като публика сме ощетени от начина, по който се регламентират предизборните дебати в момента.

Журналистите в обществените медии трябва да могат да правят политически предавания по време на избори. Защото в момента предавания като "Панорама" и "Референдум" са превръщани в предизборни механи, в които всеки може да влезе и да плямпа, а журналистите трябва да се борят с примката на надянатата им одежда на модератори.

Имаше един смешен механизъм на броене на минутите в първите предизборни студиа и дебати, в които журналисти брояха на кого колко секунди му остават? За какво са ни тези метрономи на политическата реч?

Най-важната роля на журналистите по време на предизборна кампания е да защитават интересите на хората. Но не от политиците. Това се превърна в погрешна нагласа, защото години наред изборите са използвани за регламентиране на нередности в ежедневието и хората се оттеглят от изборите.

Политиците са онези хора, които трябва да чуят кой какво има нужда като промяна. Но те не използват времето преди изборите за чуване.

Трябва да настояваме журналистите да бъдат освободени чрез промени в закона от Народното събрание, така че парите от държавния бюджет за предизборна кампания към БНР и БНТ да не влияят върху свободата на словото по време на кампания.

В момента това е едно сигурно перо за приход в бюджета на обществените медии и никой директор няма да откаже да възложи на журналист да направи предизборен дебат. Още повече че това също е журналистическа форма. Само че ако журналистите в БНТ можеха да са в ролята на журналисти, а не на модератори, те щяха да са критични, да разкриват проблематични политики, партиите ще избягат към частните телевизии, в които на политиката се гледа като на шоу. И ние пак нямаше да чуваме колко грозно говори някой политик, колко добри идеи има друг, как смята да ги постигне и т.н.

Моето очакване от медийните форми в предизборната кампания е да чуя два вида послания: първата група послания са за тези малки промени, всекидневни, които още утре ще ми подобрят живота - на мен и на хората, които най-трудно са виждани от политиците. Втората група послания по време на предизборната кампания, които трябва да чуваме, са свързани с разговора за идеологиите, които обединяват хората в различни партии.

Разговорът за идеологиите отдавна умря.

В момента партиите много искат да не ги питаме за тяхната идеология. Най-лесно ще им е да ни кажат - аз съм ляв, централен, прав... Все едно са футболисти. Някакви такива евфемизми на нищоказването. Нито либерални, консервативни ни върши работа.

Стигнахме дотам, че да върнем оста русофили и русофоби, но това не е идеология. За мен най-голямата загуба е в липсата на партии, които да се борят за правата на личността, каквито биха били либералните партии. И още по-голямата загуба - партии, които защитават правата на бедните хора, на групи, които никога няма да бъдат чути и представени в парламента.

Достигаме дотам майките на деца със здравословни проблеми да правят своя партия. Това значи, че идеологически нашите партии са оголени напълно. Ако имаме партии, които претендират да изразяват правата на различните групи, те би трябвало отдавна да са чули и провели политика в защита на родителите, които "работят" асистенти на децата си.

Очаквам също така да се премахне двойният стандарт при избора на участници в предаванията по БНТ през техните допълнителни споразумения с партиите, защото това се превръща в проблем, когато почти всички са на ръба на влизането в Народното събрание.

Например БНТ използва на местни избори избрана от тях социологическа агенция, която да предвещава кой ще се яви в първата четворка от политически сили като победител в София. И така бе оставен извън дебата кандидат като представителя на "Спаси София", който след това спечели в изборите. Това трябва да бъде променено като състояние на договаряне между партиите и телевизията.

Как се активират хора, на които им е писнало от избори?

- Досега успешният модел на активиране у нас е - Слави Трифонов прави референдум и го сливат като избор с президентския избор. Тогава той активизира "младите", които не бяха изкушени от гласуване".

Мисля, че е много важно да спрем през неизборното време да обиждаме гражданите и да им показваме, че те нямат значение нещо да се промени.

Вземете за пример само как отразяваме времето на матурите в училище. Ние се интересуваме от две категории - колко деца имат двойки и колко имат шестици. А на другите - по средата, казваме, че са лузъри, които няма да влязат в "елитни гимназии" и тяхното учене няма значение.

На една много голяма група хора казваме, че нямат значение като граждани.

А те трябва да имат самочувствието да гласуват. По-добре да спрем да укоряваме тези хора, защото те са важни гласоподаватели.

Когато политиците нямат как да защитят интересите на нито една група в обществото, те се хващат за думата "безплатно". Така обещаха, че супата в детската градина вече е безплатна. А това само обезсилва гражданските ни позиции - родителите трябва да са благодарни и да търпят, дори да има нередности в детските градини.

Държавата прави каквото може, общината 30 години не решава проблема с детските градини, но супата е без пари. Всъщност не е "безплатна" - а е поравно разпределена цената чрез данъците ни. Всички плащаме за безплатна детска градина.

Тогава всички се обръщаме с неразбиране срещу родителите на деца в тях, когато искат нещо да се промени.

Същото се случи с мантрата "безплатни учебници". Стойността на учебниците ще е 80 млн. лв. Те няма да бъдат платени от родителите на ученици след 8 клас, а от всички нас. Това затваря питанията ни като граждани, защото "безплатното" вече е задължително.

Например има едно помагало "Спазвам правилата" от 1 до поне 6 клас, което се купува от родителите всяка година, между другото за 5-6 лв. Кой родител не би дал мило и драго за детето си? Какво са 5 лв., когато образованието е прозорец към света. Проблемът е, че материалът е толкова много по другите предмети, че в "Час на класния" се говори или за лоша дисциплина, или за пропуснат материал по други предмети. И помагалото се превръща в ненужна вещ. Цели поколения израстват с прашасали евтини помагала и толкова могъщ слоган на морала като "спазвам правилата" отива в коша за отпадъци.

По-големият проблем е, че спазването на правилата събира прах, а по улиците шофьори, пешеходци и полицаи се саморазправят.

Позитивна или негативна трябва да е кампанията?

- Негативната кампания работи краткосрочно. Който няма стратегия какво да прави след изборите, е похарчил парите си напразно.

Има ли въобще значение каква е кампанията?

- Винаги има значение, най-добре е през кампанията да не се говори за спечелването на изборите, а какво може реално да бъде постигнато.

Каква е ролята на медийното присъствие, на срещите на терен, на инфлуенсъри?

- Слави Трифонов се мултиплицира в Тото. Дал е интервюта на своите интернет продукти. Институтът от експерти на Георги Харизанов, които говорят про-ГЕРБ, се мултиплицира спрямо темата на деня. Политолозите са демоде, експертите от тази медийна маса на доскорошната телевизия "Европа" са се преобразували във "финансисти". Явяват се да говорят за цената на сиренето, на газа и т.н.

Няма нищо по-важно от срещите в страната с избирателите.

Телевизията продължава да бъде най-важният източник за информация, но ако има как да се използва по-внимателно всичко като възможности в интернет, политиците само ще спечелят. Моят съвет е да не подценяват БНР. Радиото обикновено е пренебрегвано, а хората извън София слушат радио.