Жана Попова, преподавател: Част от кампанията превръща възрожденска песен в чалга шукария

Политиците са се превърнали в поредния спам
Изборите трябва да са празник. А хората понякога гласуват с отвращение за "по-малкото зло"
Част от хората забравят, че гласуват не само заради себе си, но и заради другите
Трябва да се създаде усещането, че изборите са нещо хубаво, а не нещо, което им пречи

Доцент Жана Попова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски" в катедра "Радио и телевизия". "Дневник" попита нея и още трима души как оценяват кампанията за изборите на 2 април - четете още по темата тук.

Как "стигна" до вас предизборната кампания (покани за събития, реклама, съдържание в медиите, друго)?

- Хартиените народни представители са заменени с виртуални. Замислих се, че преди години като минеха изборите, чистачките полагаха всички образи в една урна - тази на лопатите им. Защото много рядко някоя партия почистваше след себе си. Сега отиват на дигиталното бунище.

Колко много внимание отделяхме на слоуганите на партиите! А сега няма същото вълнение. При нас пощенските кутии са пълни от години с брошури, от които изскачат цени като на борса на миналото. Ако има въобще печатни ликове на политици, те са окарикатурени от близостта до старите брошури с цени от миналото в пощенската кутия. В тази пощенска вселена сиренето изглежда смешновато евтино, доматите са по левче - редици от пощенски кутии, които донасят миналото и на техния фон обещанията на депутатите да намалят цените изглеждат като фантазия.

Някога в тези пощенски кутии имаше списания и вестници.

Докато политиците не обръщат внимание какво получават хората по пощата, докато не защитят правото ни да получаваме писма, да има място за комуникация, никой няма да им обърне внимание преди изборите и на тях.

Защото пощата е място за посредници. В града тя е задръстена и политиците са се превърнали в поредния спам.

Какво Ви впечатли в предизборната кампания?

- Впечатли ме как след толкова години демократични избори партии и движения използват допотопни средства в реториката си. Например - рекламата на едно ново движение, което има много какво да каже, ме залива със сравнения на брутния вътрешен продукт, докато си играя игра. Това не може да е началото на реклама, която имам избор да прекъсна. Защото трябва да чуя най-важното в първото изречение - че няма да се сравняват с никого, а как ще променят какво?

По-добре бъдещите депутати да казват всичко важно в първите изречения, все едно избирателят ще загаси тока и ще спрат да говорят.

Костадин Костадинов също обяснява, че ще промени всичко. И като трябва да каже какво - крещи, че ще съди хора. Той доста дълго време удържаше да няма директна антитурска реторика, поне на фона на острото говорене на НФСБ и "Атака". Но понеже "Демократична България" имаха много ясна политика срещу модели, които ДПС изобразява, като привилегиите на Ахмед Доган, Костадинов остана встрани в началото от това антитурско говорене. Сега говореше за "депесарско робство". Но затова пък през последните месеци имаше обвинения против Даниел Лорер, в които премина недопустими граници. Това ме погнуси.

В "Панорама" по БНТ Костадинов не иска САЩ да се месят в нашите работи и крещи срещу техния списък. Аз също не искам американците да водят разследвания вместо нас.

Обаче в списъка "Магнитски" е един неКОЙдае човек, който се явява от време навреме депутат от ДПС. Оказва се, че Костадинов защитава всички в списъка, защото Америка ги гони. Антиамериканската реторика бе превърната в защита на списъка с този депутат.

Аз не искам американци да вписват някого в списъци. Но това ме учудва, че Костадинов сякаш защитава само забогатели бивши политици.

Какво Ви изненада в предизборната кампания? Положително или отрицателно?

- Изненада ме как се сблъскаха два основни лозунга - дългият срещу краткия. Дългият лозунг е на ДПС ("Разум, отговорност, диалог" - бел. авт.), на ГЕРБ ("За стабилна България отново" - бел. авт.) и на "Възраждане" ("Избери свободата" - бел. авт.), които по традиция създават фейк-философия: единият някаква си негова "народна философия", другият имитира Кант, третият - "улична философия".

ДПС са партията с най-много клишета като това "ще се оправим чрез диалог", а "Възраждане" разчитат на кампания, в която стрелят в няколко посоки - българския лев, Северна Македония, анти Европейски съюз, анти НАТО.

Странното е, че това са лидери, които се правят на рапъри с тези микрофони на сцените им, а е добре да са обучени как да държат микрофона.

Кой да ти очаква, че ще ни обещават "финансова независимост" с българския лев? Ние и сега имаме лев като парична единица, но баш финансово сме особено зле. Те хвърлят думи и чакат да видят от какво ще се запали колективното въображение. Тъжно е, че точно парична единица ще ни обединява. Можеше да е нещо по-смислено.

На мен подобни лозунги много ми приличат на превръщането на политиката в пазар на криптовалута, само че залогът в тях е бъдещето ни.

Много ми приличат на някоя нова Ружа Игнатова в пайети насред касата на магазина. Малко ме е срам, че децата ми учат в училище как "левът наш балкански" е символ на "порива за свобода", а от телевизията един човек им обяснява, че българският лев е "символ на финансова независимост".

БСП е партията на най-кратките послания за мен - те са като производители на пуканки - "джендъри", "оръжия", "газ". И почват да пукат. Те трябваше да измислят най-бързо поне едно политическо решение за закрила на децата и жените от насилие, защото са социална партия. Тяхната лидерка трябваше да говори за правото на достоен живот на жените и децата и ние не виждаме никакъв ефект от каквато и да е социална политика.

Проблемът за мен е, че и "Продължаваме промяната - Демократична България" не ми показаха, че могат да поставят този проблем като водещ в следващия парламент. Дано да греша.

Какво липсваше в предизборната кампания? Какво беше прекалено?

- Осезаемо липсваше музиката на Ицо Хазарта. Но за щастие не се роди нов парламентарен певец ала Веселин Маринов.

Усещах непрекъснатото натрапване на това "колко е сложно да се правят избори". 2023 г. е, ние всеки път се кахърим колко е трудно да преброим малкото гласували с бюлетина.

Изборите трябва да са празник. А хората понякога гласуват с отвращение за "по-малкото зло".

На тях се отива като на изповед, докато си сам. Те са обещанието, че ще избереш някого, за когото ти носиш отговорност. А да носиш отговорност е прекрасно! В следващите четири години ще носим отговорност и за другите хора с избора, който правим. Затова решението на част от хората да гласуват през сметки как някоя партия ще налива пари в общината, през административни структури и т.н., е самозабрава, че гласуват не само за себе си, но и за другите.

Имаше ли въобще предизборна кампания?

- Имаше. Но изборите не са това, което бяха.

Ще повлияе ли предизборната кампания на резултатите от изборите и как?

- Ще има "ниска избирателна активност". И всички ще се тюхкат над този факт.

Но никоя партия не се зае да промени списъците с избирателите, така че да са с реални избиратели.

Младите хора няма да гласуват и всички ще ги оплакват как били безотговорни. За мен остава загадка защо понеделник след изборите е почивен ден за училищата и трябва да търсим спешно баби и занимални за малките деца, които не могат да стоят сами.

Хем малко хора гласуват, хем цял ден чистят след тях. Трябва да създадат усещането на хората, че изборите са нещо хубаво, а не нещо, което пречи на хората.