Марко да Силва Ферейра, хореограф: Културата e начин да бъдем заедно

Марко да Силва Ферейра, хореограф: Културата e начин да бъдем заедно

© One dance week



  • В CARCAÇA е заложена идеята за структури и форми, които приличат на фосилни останки - идват от миналото, напомняйки за нещо някога живо, а сега мъртво или празно.
  • Днес сме много по-свързани дигитално, но много по-отдалечени физически, а изпълнителските изкуства ще продължават да бъдат свързващото звено, да ни събират с човешки теми.
  • За мен присъствието в мрежата на културата има смисъл само когато засилва и развива личността ти, дава ти потенциал и сили, вдъхновява те.

На 26 май в Дом на културата "Борис Христов" като част от програмата на ONE DANCE WEEK ще бъде представен спектакълът CARCAÇA на португалския хореограф Марко да Силва Ферейра. В него Ферейра отвежда публиката на път към изграждане на колективна идентичност, културна принадлежност и обща памет. Срещаме се с Марко да Силва Ферейра, за да разберем повече за CARCAÇА, за сливането на традицията със съвременността и за това как се гради колективна идентичност.


Срещаме се с Марко да Силва Ферейра, за да разберем повече за CARCAÇА, за сливането на традицията със съвременността и за това как се гради колективна идентичност.


Три спектакъла на танцовия фестивал One dance week, които заслужават внимание
Три спектакъла на танцовия фестивал One dance week, които заслужават внимание


Здравейте, Марко. Къде Ви намираме в момента?




- Здравейте! В момента съм във Вилнюс, представяме БИЗОН - спектакълът, който миналата година беше част от програмата на ONE DANCE WEEК в Пловдив. Много сме развълнувани, защото ни предстои лятно турне. През последната седмица в Лисабон успях да отделя време за работа върху импровизационен материал. Всичко е наред и нямаме търпение скоро да се завърнем в България.


Ще представите най-новия си спектакъл CARCAÇA на 26 май в Пловдив. Разкажете ни за процеса и за идеята, с която започнахте?


- Идеята за спектакъла дойде през 2020 г. Започнах работа първо с балетна трупа от Португалия, която ме вдъхнови да използвам определен материал и да създам хореография за тях. Исках много да работя и с двама музиканти от Португалия - барабаниста Жоао Паиш Фелипе и композитора на електронна музика Луиш Пещана. Бях слушал техните албуми, затова реших, че между тях има връзка, между тях ще се получи прекрасна спойка.

В CARCAÇA е заложена идеята за структури и форми, които приличат на фосилни останки - идват от миналото, напомняйки за нещо някога живо, а сега мъртво или празно. Но формата, архитектурата, системата остава същата. Интересът ми беше да видя как обществата градят своята култура, как я запазват, но и изменят през поколенията, придавайки й ново значение. Тази метафора е силно свързана с представлението.
Каква е ролята на културата като традиция и като съвременност във Вашия спектакъл?


- За моето поколение или в моята страна в момента стои въпросът за идентичността. Как се е създала нашата култура, какво трябва да се промени, кое ни кара да се чувстваме една общност, едно цяло и как? Това беше отправната ми посока, пречупвайки въпроса за идентичността и принадлежността през призмата на танца, движението и организацията на телата в пространството.


Така се родиха драматургическите линии и хореографските композиции на спектакъла. В тях се преплитат фолклорът, който е силно застъпен в Португалия, а и в цяла Европа, и клубната култура като изразител на определена общност с определени нюанси. Знаете, че фолклорното наследство минава през процес на развитие по време на авторитарните и тоталитарните режими, за да кристализира до определени символи, кодове и значения. В един момент културата се изпразва от съдържание, защото служи на други цели, но същевременно остава необходима за хората. Това са основните идеи в CARCAÇA.


Марко да Силва Ферейра, хореограф: Културата e начин да бъдем заедно

© José Caldeira


Как човекът успява да съхрани себе си в колективната маса на културната идентичност?


- В моята работа винаги търся ограниченията. Навигацията през тях е трудна. Как да се чувстваш част от стадото, но без да се обезличиш? Как да запазиш себе си, своите вътрешни пориви на съществуване? Избирам танцьори, които не просто ценя - те са ярки индивидуалности, част от конкретни общности и всеки дава различна перспектива на работата. Танцьорите са част от група, да, но всеки е уникален сам за себе си. Това е предизвикателството.


​​​​​​​За мен присъствието в мрежата на културата има смисъл, само когато засилва и развива личността ти, дава ти потенциал и сили, вдъхновява те.



И обратното - когато културата изключва, ограничава, потиска, тя трябва да бъде преосмислена. Когато един индивид опита да наложи определена посока или решения на колектива, както правят диктаторите, този човек окупира, нахлува, превзема колективното пространство в прекалена степен.


Може ли да се каже, че традициите и съвременността не са в конфликт, а по-скоро се допълват взаимно?


- Не съм много носталгичен човек, не целя да съживявам традициите. По-скоро искам да намеря общото между традицията и съвремието - какво свързва хората и при какви обстоятелства, каква е динамиката в днешните общности. Опитвам да разбера това по естествен начин, а именно чрез интегриране на част от наследството ни в танца.


В моя случай това е наследството на Португалия, Иберия, бившите колонии. Какви сили оформят днешните общества, например глобализацията? Как интегрираме глобалното и локалното, местните традиции и идващите влияния от други култури и континенти, като например афроамериканската музика и танци. Този процес се случи много интуитивно. Отне ми време, за да разбера как стъпките могат да се разтопят, как звукът може да се разгради, така че да почувстваш отклонение или промяна, например внасяйки елементи от фолклора, фанфари, филхармонични елементи в музиката. Нещо като пресичане на утопии.


Как създавате връзката между танца и музиката във вашите представления?


- Тази връзка съществува най-вече в социалните танци, особено в суинга и клубната музика. Самата музика ми помага да установя връзка със зрителя, да му дам контекст. Създаваме атмосфера, енергия, емоционално пространство чрез нея, а в рамките на представлението идват тези отклонения, дори сблъсъци, с които искаме да провокираме публиката.


В CARCAÇA има интересен триъгълник между минало, настояще и съвременна култура. Жоао Паиш Фелипе свири на барабани, напомняйки за народен празник в провинцията или маршове, фанфари и стари жанрове. Електронният груув на Луиш Пещана е динамичен и създава емоционално пространство чрез синтезатора, който пък прилича на човешки глас и пеене. А от трета страна - използваме постмодерен начин на употреба на музикалните инструменти и ритъма. Започнах да градя сцените по материала, който музикантите вече имаха, и да въплъщавам този нестандартен оркестър чрез танца.


Какво е бъдещето на изпълнителските изкуства?


- Изпълнителските изкуства винаги ще дават пространство на тялото, на присъствието и на емоционалността. Да видиш някой да плаче на сцената пред теб не може да се сравни с киното или холограмите.


Днес сме много по-свързани дигитално, но много по-отдалечени физически. А изпълнителските изкуства ще продължават да бъдат свързващото звено, да ни събират с човешки теми.



Другото е отношението към смъртта, оттам към блажената вечност и идеята за безсмъртието. Технологията запазва нашите спомени, нашите образ и глас, тя може да съществува вечно в облака. Изпълнителските изкуства не могат да бъдат заменени, копирани, възпроизведени чрез нова медия, защото са ефимерни и крехки.


И не на последно място, за мен е невероятно да видя хората да се обединяват посредством енергията си, емоциите си, историите си чрез танца, музиката, цирка - и въобще изпълнителските изкуства. Културата е толкова специална, защото е начин да бъдем заедно, създава принадлежност, насочва ни към непознатото утре чрез общото вчера, защото ни освобождава - това е причината да бъда хореограф - и вади на показ част от онова, което е стаено вътре.


Марко да Силва Ферейра, хореограф: Културата e начин да бъдем заедно

© One dance week


Марко да Силва Ферейра е роден в Санта Мария да Фейра, Португалия. Започва своята кариера в областта на танцовото изкуство през 2004 г., а през 2009 г. печели първо място на платформата Eurobattlе в категорията "Нов стил". Между 2018 и 2019 Марко е асоцииран артист на Общинския театър на Порто, а между 2019 и 2021 - в Centre chorégraphique National de Caen в Нормандия.


Билети за спектакъла на 26 май в Дом на културата "Борис Христов", Пловдив, ще намерите в продажба онлайн в мрежата на EPAYGO и на касите на EasyPay в цялата страна.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK