Доц. Антоанета Тотоманова: Заплашено е опазването на Архива на българската книжнина

"Законопроект предлага изключването на архива от културното наследство и това може да доведе до тежки последствия за неговото поддържане", казва доц. д-р Тотоманова, бивш заместник-директор на Националната библиотека.

© Емил Николов, БНР

"Законопроект предлага изключването на архива от културното наследство и това може да доведе до тежки последствия за неговото поддържане", казва доц. д-р Тотоманова, бивш заместник-директор на Националната библиотека.



В Международния ден на архивите, който се отбелязва от 2008 г. с цел да се обърне внимание на световната общественост върху значението на архивното наследство като ценно свидетелство за икономическите, политическите и социалните дела на човечеството, "Дневник" разговаря с доц. д-р Антоанета Тотоманова. Тя е дългогодишен ръководител на Центъра за национална библиография в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". От 2016 до 2020 г. е заместник-директор на библиотеката. Хоноруван преподавател в катедра "Библиотекознание, научна информация, културна политика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Председател на научната секция по библиографознание. Има над 100 публикации (стандарти, класификационни схеми, статии, доклади и др.) в областта на информационно-търсещите езици, законодателството за задължителното депозиране, общи въпроси на текущата национална библиография, книгоиздаване и печат и др. Автор на "Книгата и нейното "лице".



Конкретният повод за разговора с доц. Тотоманова са предлаганите промени в Закона за обществените библиотеки, внесени в парламента. На две места в този закон се предлага да се заличи текстът, че депозираните книги са част от националното културно наследство. Аргументът - книгите се издават в много големи тиражи и към момента на депозирането им не са културни ценности.


Кои предложения за промени на Закона за обществените библиотеки предизвикаха вниманието ви?


- Преди няколко дни случайно се натъкнах на предложения за изменения в Закона за обществените библиотеки, които не ми направиха особено впечатление, защото ги намирам за несъществени, особено в състоянието, в което се намира държавата в момента. На всичкото отгоре внесени от служебен кабинет.




В заключителните разпоредби обаче се предлагат и едни промени в Закона за задължителното депозиране - умишлено няма да изписвам пълното му наименование, защото в този закон непрекъснато се правят някакви "добавки и поправки", които категорично не отговарят на неговите цели и задачи. Нещо повече, правейки промените, дори не се допълват тези цели и задачи. Този разговор обаче е много сериозен и изисква отделно провеждане, защото Законът за задължителното депозиране е един от първите закони, приети в следосвобожденска България, в по-голямата част от страните в Европа също действат такива закони, които могат да се прочетат, така че "упражненията " върху него трябва да се правят по-внимателно и по-професионално.


И сега по същество: В законопроекта се предлага да се направят изменения в чл. 1 и чл. 2 на сега действащия закон, които гласят:


Чл. 1. Този закон определя основанията и реда на депозиране на печатни и други произведения създадени и тиражирани в страната или отнасящи се до нея с цел да бъдат съхранени като част от националното културно наследство, както и реда за обявяване на информация за разпространителите на периодични печатни произведения и доставчиците на медийни услуги.
Чл. 2. Целите и задачите на депозирането, предвидено по този закон, са:
1. събиране и съхраняване на депозираните печатни и други произведения по чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство;
2. осигуряване на обществен достъп до депозираните печатни и други произведения;
3. изготвяне, обнародване и разпространение на библиографска информация;
4. предоставяне на законоустановената статистическа информация на компетентните органи.


Предложените изменения са:


В параграф 4 от заключителните разпоредби на законопроекта се правят следните изменения:
1. В чл. 1 думите "с цел да бъдат съхранени като част от националното културно наследство"
се заличават
2. В чл. 2 думите "с цел да бъдат съхранени като част от националното културно наследство"
се заличават


В мотивите към законопроекта е посочено, че съществува несъответствие между разпоредбите на чл. 1 и 2 от Закона за депозиране и чл. 6 и чл. 7 от Закона за закрила на културата, в които се определя кои са обектите на културното наследство, какво е културна ценност и кои предмети не са културни ценности. Отбелязва се, че "постъпващите за депозиране печатни и други произведения се издават в големи тиражи и към момента на депозирането им не са част от културното наследство на страната, като същите не могат да бъдат третирани като културни ценности само по силата на депозирането им".


При така предложените изменения не се взема предвид, че един от получените от Народната библиотека по силата на Закона за депозирането екземпляри и по силата на Закона за обществените библиотеки (чл. 13 ал. 1 т. 3) и дългогодишната си практика в библиотеката се запазва в Архива на българската книжнина (АБК) и става част от културното наследство на страната, макар и това да не е упоменато изрично в Закона за културното наследство. В Закона за обществените библиотеки обаче е предвидено задължение "за колекциите, които съдържат културни ценности, да се прилагат изискванията на Закона за културното наследство" (Чл. 13 ал.2).


На практика нормативното изключване на АБК от определението за културно наследство може да доведе до тежки последствия за неговото поддържане и опазване за поколенията.


Какво представлява Архивът на българската книжнина?


- Архивът на българската книжнина и задачите, които изпълнява, са пряко свързани и се явяват следствие от мястото и ролята на Национална библиотека като първостепенен държавен културен институт. По-голямата част от хората знаят, че Народната библиотека се конституира веднага след възстановяването на българската държава през 1878 г. Тя е основен пазител на писмените паметници, създадени от българския народ, и има за основна задача да съхранява българската национална литература, да осигурява достъп до нея и да разпространява информация чрез националната библиография.


Голямото значение на тази роля на библиотеката е осъзнато от държавниците и интелектуалния елит в следосвобожденска България и на 5 август 1879 г., първият директор на НБКМ се обръща към Министерството на народното просвещение с искане да бъде разпоредено "всеки автор или издател да предоставя по два или повече екземпляра от всяка издадена книга, а също от всички издавани в страната вестници". Още в началото се е считало, че в основата на набавянето на печатните произведения трябва да стои особено, специално законодателство.


Искам да обърна внимание, че в Закона за печата от 1883 г. и в Закона за задължителното депозиране от 1897 г. се предвижда единият от екземплярите на всяко печатно издание, депозирано в Народна библиотека, да се запазва като архивен екземпляр в хранилищата на библиотеката, а другият да се предоставя за ползване на читателите. Въз основа на този екземпляр се извършва и регистрацията на книгите и периодичните издания, т.е. поставено е началото и на Текущата национална библиография.


Колко е голям и къде се намира? Има ли си собствени сгради, в добри условия ли се съхранява?


- Към момента фондовете на архивните колекции наброяват около 1 700 000 библиотечни документа, разпръснати в няколко хранилища - читалището в с. Богданлия, недовършената сграда в кв. "Изгрев", някаква сграда в село около Плевен и в сградата на Библиотеката. Нямам впечатления от хранилището в плевенското село, но останалите хранилища са в окаяно състояние, особено това в с. Богданлия, а там се съхраняват книги и периодични издания, публикувани в периода 1878-1944 г., т.е. най-старите и най-ценните.


Каква е заплахата за него с въпросните промени?


- Не мога да преценя дали реално Архивът на българската книжнина е сериозно застрашен, но ми се струва, че е много непрофесионално да се изтъкват аргументи като основно използвания, т.е. "книгите излизат в много големи тиражи и не биха могли да бъдат част от националното културно наследство".

В Закона за културното наследство книгите са разглеждани като отделни екземпляри, които по силата на определени обстоятелства са придобили качеството на културни ценности и се съхраняват в музеи или библиотеки. Отделните единици, съдържащи се в АБК, нямат такава стойност, но фондът в своята цялост е безспорна национална ценност.


Тук ще си позволя да направя едно сравнение със семенните банки, които се създават и поддържат в света. Нима някой си задава въпроса дали хиляда или сто хиляди декара площ са били засети с една култура. Не, семената просто се пазят, за да се използват, когато се наложи. Така че нека не омаловажаваме ролята на книгите. Те и останалите традиционни документи, издадени на територията на страната, са част от нейното културно наследство, за мен това е безспорно, защото тяхното съхраняване в неприкосновения фонд на Архива на българската книжнина за вечни времена осигурява възможността и след 100 години, който се нуждае от тези документи да получи достъп до тях. Мисля, че е доста ясно, че така се съхранява национална памет.


Защо някой би искал да се отърве от Архива на българската книжнина?


- И на този въпрос не бих могла да дам еднозначен отговор. Не зная дали някой иска да се отърве. По-скоро мисля, че става въпрос за дълбоко неразбиране на материята. И затова искам да задам няколко въпроса:


Ако в Министерския съвет и в Министерството на културата не са съвсем наясно, че търсят несъществуващ проблем и се опитват да синхронизират несравними величини, къде са специалистите от Националната библиотека, на която със закон й е възложено да изпълнява отговорната задача по съхранението на националната книжнина, по осигуряването на информация и достъп до нея?


Къде е управителният съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация? Той запознат ли е с тези предложения, какво мисли и има ли някакви аргументи - за или против?


Какво мислят хората, посветени на книгата? Трябва ли документите, които се издават на територията на страната, които се депозират и съхраняват в Архива на българската книжнина, да бъдат част от националното културно наследство?


Въобще някой зададе ли им този въпрос?


Или защото създателите на Закона за културното наследство не са си "доизкусурили" собствения закон и не са си направили труда да разберат, че в една от библиотеките в страната съществува фонд, който съхранява цялото национално документално наследство, сега развалят други закони.


Кой би могъл да се възползва от това, че се заличава текстът, че депозираните книги са част от националното културно наследство на страната? Бихте ли дали пример на такава злоупотреба?


- Отново мисля, че опираме до липсата на професионализъм и до неразбиране на важни въпроси, засягащи цялото общество. С изричното изключване на Архива на българската книжнина от обхвата на националното културно наследство, което се предлага в този законопроект се създава възможност за ограничено тълкуване на неговото значение и продължаване на неглижирането на неговото опазване.


Проблемите, които трябва да се обсъждат в Народното събрание, по-скоро се отнасят до това как се съхраняват документите, постъпили по депозит в Архива на българската книжнина, до осигуряването на сграда в пределите на София. Сграда, в която да се събере целият архив, да се подреди и в която всичко, което е издадено на територията на страната, да може да се ползва за изследователски цели.

Друг, изключително важен въпрос е, че на Националната библиотека трябва да се осигури възможността да получава, да съхранява и да предоставя достъп до електронните документи, разпространявани в интернет, които също са част от националното културно наследство. Това е залегнало в Закона за задължителното депозиране с допълненията, направени в него още през 2009 г. През 2014 г. беше внесен и подробен проект за осъществяване на дейността в Министерство на културата, но резултат никакъв. Това са важните въпроси, въпросите на деня, защото ако не се решат днес, следващите поколения с основание ще ни съдят.


Накрая бих искала отново да подчертая, че предложените промени в Закона за задължителното депозиране и изключването на Архива на българската книжнина от обхвата на националното културно наследство създава реалната възможност за ограничено или превратно тълкуване на неговия смисъл, роля и значение и предпоставя в известна степен заплаха за неговото опазване.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK