Magica Venezia* през погледа на венецианците

Magica Venezia* през погледа на венецианците

© Райна Кастолди


Перспективата да прекарам сама няколко дена във Венеция първоначално не ми се понрави - такива неповторими места трябва да се посещават с някого, с когото да споделите ентусиазма от видяното. Впоследствие обаче това се оказа едно от най-интересните ми пътувания.


Желанието да се споделят впечатленията си остава и ако сте сами, това ви тласка към по-близък контакт с местните хора. В началото венецианците могат да ви сторят отзивчиви, но малко дистанцирани. Винаги ще ви посочат къде е Мостът на въздишките или Арсенала, ще ви обяснят вежливо и подробно как да излезете от лабиринта от тесни улички, но това, че вечно бързат, може да създаде впечатлението за отчужденост.


Ако престанете да ги виждате само в ролята им на продавачи, гондолиери и прочее обслужващ персонал и вместо това заговорите за всекидневните им проблеми като високите приливи, зареждането на моторниците с екологични горива; китайските готвачи и венецианската храна – ще почувствате веднага учудващата непосредственост на характера им.




Попаднала в ролята на нетипичния турист, се опитвам да си представя как изглежда огромната маса от 16 милиона чужденци, които всяка година минават оттук в очите на 270 хиляди венецианци. От какво се оплакват най-често туристите? – прекалено високи цени на транспорта и хотелиерството; малки и тесни хотелски стаи ,често с неугледен изглед към задни стени и дворове; миризма на застояла вода през лятото...


Magica Venezia* през погледа на венецианците

© Райна Кастолди


От какво се оплакват най-често венецианците? – обезлюдяване и заличаване на вековни традиции; малка институционална подкрепа за затруднените занаяти като стъкларството и риболова; все по-масов, но беден туризъм. Питам се как така за едните е скъпо, а за другите недостатъчно? Разбира се, 6.50 € за еднократен билет за корабчета на градския транспорт или 18.50 € за 24-часова карта не са никак малко, но трябва да се има предвид, че малките корабчета battello, които ние ползваме за ден-два, се поддържат целогодишно в най-различни атмосферни условия – през зимата с високите приливи и честите мъгли, които забавят корабоплаването, през лятото със засиленото движение и пониженото ниво на някои странични канали.


Явленията на acqualta, която залива не само площад "Сан Марко", но влиза в Базиликата и покрива златните мозайки на пода, имат много по-широки последствия. Преди да стигне до Базиликата, водата залива Двореца на Дожите, кафенетата, складовете и магазините, като често водата стига до и над коленете. Така всички търговски дейности освен текущите проблеми на един ресторантьор или хотелиер трябва да имат готовност за приливите: да разполагат и незабавно да сложат подвижните мостчета, по които се движи целият човешки поток, трябва да подсушават и изхвърлят десетки литри солена, корозираща вода (и между другото не могат да складират нищо на нивото на пода).


Magica Venezia* през погледа на венецианците

© Райна Кастолди


Става ясно защо услугите, пребиваването и дори самото преминаване през Венеция имат такава висока икономическа стойност. Същевременно пространствата са много малки – Венеция е съвкупност от множество малки островчета, сградите са максимално приближени и се развиват, доколкото е възможно, на височина, за да използват изцяло наличното пространство. Затова трудно ще намерите приложени задължителните за един континентален хотел изисквания за определена минимална площ, фоайета, брой на асансьори и т.н. – не защото липсва луксозно обслужване или отношение към туриста, а защото условията не го позволяват.


Magica Venezia* през погледа на венецианците

© Райна Кастолди


Докато плаваме по Канале Гранде и наблюдавам как моторници и гондоли пресичат непрекъснато пътя ни, а все още не е най-натовареният сезон, питам капитана на корабчето кога е по-лесно движението – през лятото или зимата? Казва ми, че наистина през лятото трафикът е много натоварен с различни по големина и подвижност плавателни съдове - от моторниците и гондолите до големите луксозни круизи, които намират във Венеция най-романтичния декор за своите плавания, но затова пък има видимост.


През зимата честите слоести мъгли забавят курсовете и с цял час т.к. се налага използването на радар за всяко спиране и тръгване. Трябва да се държи сметка и за нивото на приливите - когато са много високи, както тази зима, минаването под моста "Риалто" може да се окаже проблем, защото нивото на водата се качва прекалено близо до сводовете му. Капитанът на корабчето – еквивалент на шофьорите на автобуси в един нормален град – е на 32 години, 13 от които прекарани в плаване – от моряк до водач на "батело" всеки ден идва от terraferma - "твърдата земя" – отвъд моста, построен от австрийските завоеватели в средата на XVIII век.


И той е един от многото венецианци, които отдавна са се изселили и работят тук през деня, а вечер се връщат в градове като Местре, Киоджа и близките селища по брега на венецианския залив. "Така тук остават само възрастните хора, а многогодишните традиции, на които венецианците държаха, замират безвъзвратно" – споделя собственичката на магазин за копринени шалове и вратовръзки в началото на моста "Риалто".


Magica Venezia* през погледа на венецианците

© Райна Кастолди


Влизам в магазина, без намерение да купувам, убедена, че на подобно място се продават само скандално скъпи неща. Само че витрината е толкова елегантна и красива, че не мога да я отмина. Казвам, че си търся шал за мотор, убедена, че по този начин няма да засегна продавачката и няма да ми се наложи да купя нещо на всяка цена. Тя ме кани, без да настоява, и докато разглеждам, ми показва как мога да завържа копринена кърпа, така че вятърът да не прониква под дрехите. Без да казва нищо, показва как мога да превърна същия квадрат плат в елегантна вечерна чанта, във висока яка около врата и на края в шармантно болеро, с което да покрия раменете си в летните вечери. Жестовете на жената ми напомнят една постановка на "Венецианският търговец" – търпеливи, ненатрапчиви, продаващи с финес.


Magica Venezia* през погледа на венецианците

© Райна Кастолди


Разговорът с нея затвърждава впечатлението ми, че за туриста венецианецът е като маска с две лица: едната учтива, но някак си дистанцирана, другата спонтанна и забавна. Чак сега се замислям, че животът насред морето се е отпечатал не само в силния загар и възлестото телосложение, но и в облеклото, което е смесица от практично-спортно, за да е удобно при влажност, вятър, качване в лодки и гондоли, и същевременно елегантно в съответствие с пищното благородническо минало на града. Морският живот и тесните улички с непрекъснатото ходене и носене на ръка са научили венецианците да премахват всяка излишна тежест и да рационализират всеки предмет: ето как един шал може да се използва за 4-5 различни цели.


Заговаряме за имигрантската работна ръка и затова как се е променила Венеция през последните 15 години,т откакто работи тук. Изненадва ме обективността ѝ, когато казва, че "венецианците винаги са правили така – извличали са максимално онова, което им е изгодно – в миналото от колониите и морската търговия, днес от евтината работна ръка и от туризма". Тръгвам си с два шала и с чувството, че съм по-малко турист и повече приятел. От другата страна на моста "Риалто" в квартала "Сан Поло" атмосферата е още по-карнавална. Провеждат се последните предизборни митинги за местната администрация и настроението на Рибния пазар е празнично.


Magica Venezia* през погледа на венецианците

© Райна Кастолди


Слушайки разговорите на чаша сприц (венецианският аперитив), взет на крак между сгъваемите масички с предизборни листовки и импровизираната сцена на брега на Канале Гранде, се учудвам колко откритост и чувство за хумор има в характера на венецианците. На пазара възрастна двойка ми препоръчва ресторант, в който ще намеря истинска венецианска кухня и няма да ме "порежат" – т.е. излъжат - както се изразяват тук. Маската на Венеция се е обърнала и ми показва усмихнатата си страна. Нямам търпение да се върна отново и да открия - ако може - какво се крие под нея.


*Магичната Венеция

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ver05
    ver05
    Рейтинг: Неутрално

    Венеция наистина е много интимна и неповторима, но не е за живеене там, особено с тълпите туристи, които заливат града.
    Но емоциите, с които те дарява Венеция, и които са индивидуални, остават завинаги . Знам, че за да има емоции,има и труд, който обикновено е скрит, но не винаги го търсим , за да останат само те

  2. 2 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Чудесно! (Моля, редактирайте това *Мачичната накрая!)

  3. 3 Профил на grajdanka
    grajdanka
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Не е нещо особено!Препоръчвам не повече от два дена престой.Заведенията им хич ги няма.Направил човека от две стаички покрай тротоара заведение за бира и спагети, сложил покривки от балканската война и си мисли, че заради това трябва да дере кожи.На площад "Сан Марко" едно кафе беше 4евро и на менюто отпреде написали 5 евро бакшиш.Прави ми се на интересен сервитьора,че знаел седем езика.Викам му знаеш ли руски?(има много руснаци там).Само Юрий Гагарин!Иначе като влизаш с лека кола вдясно от площада има 8 етажен паркинг.Да знаете другаде няма къде да паркирате.Към 28 евро за денонощие струваше. Това са данни от преди 2 години.Закуската сутрин в хотелите е много хубава (какви кроасани).Разходка с гондола - 45минути струва 100 евро.

  4. 4 Профил на VX
    VX
    Рейтинг: 498 Неутрално

    До коментар [#3] от "grajdanka":

    Е че кой те е карал да пиеш кафе на Сан Марко?
    Ясно че кафето е струвало толкова а не по-малко

    Венеция е интересна когато се познае от споменатата друга страна. Като се избягват туристи и най-популярните места

    Приятна статия. Мерси

  5. 5 Профил на demiurge
    demiurge
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Венеция е вълшебно място. Може да е скъпо, но с малко подготовка и по-малко снобизъм преживяването си струва.
    Любим момент ми беше нощна Венеция. Градът се променя до неузнаваемост. Тълпите с туристи са се прибрали. Дюкяните и сергиите са затворили. Остават само тесните празни улички с оскъдно осветление, където човек да се загуби лутайки се от мост на мост. Тогава човек може да усети оригиналният дух на града, с цялата му средновековна пищност.

  6. 6 Профил на grajdanka
    grajdanka
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Венеция е наистина нещо по-различно за нас, но нека не се вживяваме толкова!Макар, че съм мислел да си купя жилище там.Според мен 12 000евро/кв.м. е измислена цена.Повече реалисти да бъдем.Щом така говорите за Венеция, по същия начин бих казал, че нашата страна е уникална.Планините, морето, климатичния ни пояс и всичко това върху една площ от 300 на 500 км.Явно не ставаме, щом хала ни е такъв при тези дадености!

  7. 7 Профил на Tурчин от Турция
    Tурчин от Турция
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Бил съм там.Честно казано хората не ми харесаха.Каналите са впечътляващи естествено





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK