Пожелания за йою от Албена Тодорова - bembeni

Албена Тодорова

© Юлия Лазарова

Албена Тодорова



Общо взето, беше хубава година, въпреки това, което се случи.


Може и да звучи странно, но тази равносметка за отиващата си 2011 г. прави Албена Тодорова - bembeni - българката, която стана свидетел на бедстваща Япония след разрушителното земетресение и последвалото го цунами от 11 март.


Bembeni се превърна в една от най-популярните българки в Twitter и благодарение на нея хиляди от нас можеха да научат не само от мястото на събитието за случващото се в Япония след труса, но откровените й туити, предизвикаха десетки хора да се замислят и да се вълнуват много повече, отколкото ако следяха само традиционните инфо канали. (Част от постовете й от онези моменти в текста "Липсва ясна, точна и подробна информация какво се случва във Фукушима")




За Япония


Бедствието заварва Албена Тодорова в японската столица, където тя е на 14-месечна специализация със стипендия от Японската фондация в Токийския университет. Обучението приключва през септември и сега вече си е в София. Целта на престоя й в Токио била да събере материали за дисертацията си - тя е докторант по модерна японска литература и преподава японски в Софийския университет.


Цунамито и последвалата авария със сигурност белязват за нея отминаващата година. Но заедно с това отчита и други значими за нея неща. Като например завършването на три текста, свързани с дисертацията й. Писането е основната цел на престоя й в Япония, но


след бедствието то се превръща в терапия


Помага й да понесе действителността, да остане в страната и да не загърбва плановете си.


Спомня си много точно как се видяла с научния си ръководител точно на 10 март, ден преди бедствието, и той поискал да му предаде текст до края на месеца. Написаното от нея трябвало да бъде публикувано в ново списание. Само ден по-късно на никого вече не му е до писане, до текстове и литература.


Но въпреки всички тези беди колегите от департамента, които имаха няколко проекта за списания, успяха да издадат всичките от тях със съвсем малко изключение, разказва Албена, която също успява да напише текста си с около седмица по-късно от крайния срок. Дори не смея да кажа, че им се възхищавам, те за мен са невероятни хора, споделя bembeni.


Месеци по-късно Албена твърди, че говори трудно за случилото се и продължава да няма думи да го опише. Много й се искало например да разкаже за преживяното по време на доброволчески лагер, когато заедно със свои колеги ходила на палатка на север, за да помагат за разчистването на кал и реки в залетите от вълната райони. Обаче и досега в блога й няма нито ред за това.


Моята памет работи така, че нещата които са ми били тежки и трудни, ги изхвърлям назад, споделя японистката. За нея събитията след  труса били като вододел, който й разкрил най-ценните и важни за нея хора - тези, които останали най-близо, въпреки хилядите километри разстояние между София и Токио, които й помагали да не се поддава на страха и паниката и я поощрявали за всяко нейно решение.


Питам я дали смята, че хората по света - пренаситени от информация по различни канали, включително и Twitter, са успели да разберат случилото се в Япония.


Не, никой не го разбра


Ако го бяха разбрали, щяха да се побъркат


отговаря ми Албена, без въобще да се замисли. По думите й хората вероятно са научили много, усетили са и много от емоцията, която на моменти дори преливала, но дори да са разбрали какво е, няма как да са разбрали как е.


Много от пострадалите от цунамито семейства в Япония все още живеят във временни жилища.

© Reuters

Много от пострадалите от цунамито семейства в Япония все още живеят във временни жилища.


Успявам да провокирам разказ за това как гледала на живо, в реално време предаване по телевизията от хеликоптер, който снимал движението на вълната. Тя просто поглъщаше всичко, вървеше като времето, спомня си Албена. Къде е мястото тук на учения освен да изгребва на терен калта, пита тя и си отговаря сама: "Такъв тип преживяване не може да бъде изказано с наука."


Как да разкажеш какво е да спиш по два часа на нощ? И не защото ме е страх за себе си, аз бях в една част на Токио, която нямаше как да бъде залята. Но напрежението, този адреналин, това да разбереш случващото се, да го обхванеш с мисълта си, да го интерпретираш - няма как да стане, обяснява докторантката.


И споделя, че най-хубавото след това било, когато отново се научила да яде. Защото след цунамито седмици наред просто не можела да яде - стомахът й бил празен, отивала в магазина за храна, но мозъкът й отказвал да я приеме и хапвала най-много по ябълка или филийка хляб. Едва през май се случило така, че към групата в университета се присъединил нов колега, който не бил преживял бедствието и бил много позитивен и усмихнат. Така покрай него успяла да си възвърне вкуса към храната.


Според Албена все още има страшно много неразказани истории за Япония и за случилото се след труса. Убедена е, че пострадалите японци нямат нужда от пари, а от изслушване и от внимание. Но това е много емоционална материя, която не може да се теоретизира, или поне аз не мога, споделя японистката.


Вече не ме е страх да ме е страх


казва bembeni. Така тя обяснява и решението си да остане в Япония въпреки несигурността и опасността от радиация, заради което хиляди чужденци напуснаха страната. Научих се да реагирам ситуация по ситуация, защото човек винаги подхожда към нещата с някаква нагласа. А аз си казах, че няма да бягам от нещо, което не знам какво е, затова се запънах като магаре на мост и останах, разказва тя.


Освен това е убедена, че България е една чудесна "майка", защото ни е възпитала да се справим във всяка ситуация. Това, че нямало храна по магазините или пък на моменти оставали без вода, за Албена не било най-страшното. В сравнение със случилото се в България през 1996-1997 г. битовите неуредици в резултат на бедствието там никак не я притеснили. Признава, че е възможно японците да са скрили някаква информация за размерите на щетите, но предпочита да вярва, че са били искрени в желанието си да бъдат точни и изчерпателни.


В Япония човек може да избира дали да вярва, или да не вярва. Аз там се чувствам по-свободна, може би защото съм чужденец и техните релси не се прилагат спрямо мен. Докато при нас уж изглежда, че имаме избор, а нямаме избор, споделя докторантката. За нея


ключовата дума за Япония е нормалност


Ако човек знае как да я постигне, може да живее в нея и може сам да избере дали да влезе в нея или не. А тук непрекъснато се движим по ръба на нормалността, твърди bembeni. Споделя, че тъкмо в Япония е разбрала къде е и какво прави и се е почувствала нормална. И тук знам къде съм и какво правя, но това не ми носи тази нормалност, напротив - ежедневието непрекъснато ме бута към ръба. Тук стресът те изяжда отвътре непрекъснато, смята тя.


Но е доволна от положените усилия, свързани с литературните й занимания. Защото, когато човек чете литература, освобождава някакво пространство в сърцето и в съзнанието си, за да може да чуе собствения си глас.


След аварията в АЕЦ Фукушима антиядрените настроения в Япония се засилиха. Протести срещу строежа на централи се провеждаха всеки месец.

© Reuters

След аварията в АЕЦ Фукушима антиядрените настроения в Япония се засилиха. Протести срещу строежа на централи се провеждаха всеки месец.


Плановете


Със сигурност през 2012 г. Албена Тодорова трябва да напише дисертацията си. И се надява, като я завърши, да намери възможности в чужбина. Но не в Япония, а в Европа. Искам да се пробвам, да видя дали имам достатъчно сили, да видя мога ли да работя в истински конкурентна среда, обяснява тя.


Признава, че би отишла да доброволства, като преподава някъде японски за половин или една година, но не може да си го позволи сега в България. Иска ми се японският да достигне до повече хора, особено такива, които нямат пари да си платят уроци. Така ще видят,  че и те могат, че заниманието с японския е лесно, приятно и интересно, оживява се преподавателката. Според нея японският в България има елитарна аура, но не би трябвало да е така, защото елитарността е самотно занимание, а японската култура е много топла и гостоприемна.


Празничните пожелания и книга за Коледа


Албена се определя като "малко номад", но може би заради случилото се, тази година споделя празниците със семейството си, което не се е случвало от доста време насам.


Пожелава си хората да бързат по-малко. Особено когато става въпрос за тях самите. Според нея хората бързат, защото мислят, че така ще излъжат и себе си, и времето.


Има и специално пожелание за тези, които са в най-засегнатите райони в Япония. Иска ми се да празнуват. Исками се дори хората, останали без дом и които сега са във временни жилища, да има с кого да празнуват, споделя тя.


Според нея празникът е онова състояние на духа,


когато искаш да кажеш нещо, което непрекъснато забравяш да кажеш сам на себе си


Адски е банално да бъдем благодарни, но просто ми се иска да знам, че ще постигнат йою (думата, с която японците наричат свободното време, пространство, място, настроение). Хората, които са пострадали най-много и са загубили най-близките си, да имат имат поне мъничко от това свободно пространство - финансово и емоционално, за да празнуват. Защото празникът е точно това – да се почувстват свободни да празнуват.


Само книги подарявам за Коледа, споделя Албена и уточнява, че ги подбира спрямо човека, за когото са предназначени. Но винаги би препоръчала "Възвишение" на Милен Русков. Бих искала на всички да го подаря, за да могат всички да го изчетат, да се посмеят и да поплачат. Да се възвисят, казва тя.


Препоръчва и "Нюйорска трилогия" на Пол Остър, а също и стихосбирката на Таникава Шунтаро – един от най-известните съвременни японски поети. Тя отдавна е изчерпана от тираж, но е четиво за душата и човек винаги може да си я намери, ако реши, усмихва се bembeni.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 930 Неутрално

    Интересно.Браво на "бембени".

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  2. 2 Профил на Белият Негър
    Белият Негър
    Рейтинг: 778 Любопитно

    Браво Албена.
    Далече съм от Абуджа,да ви покажа какво спретнаха животните от Боку Хурам.
    Мюсулмански изроди.
    Не искам да кажа че християните са стока,но не убиват без причина.

    Дарвин да става, и да си преразглежда теорията.
    Тотално е сбъркал,хайвана.....

    Действителноста е грешка, породена от липстата на алкохол.Ърнест Хемингуеий.
  3. 3 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Здравейте Албена,
    добре е за България, че има такива като Вас.
    Елитарността на източното,което му се придаваше преди, постепенно се осмисля,стана земна някакси неусетно.Да обичаме да четем и то за различните култури,както се движим по музикална тоналност.Влизаме в ритъма ту на едни ту на други,ако ни хареса следваме, ако ли не скачаме в следващото поле,но непременно се движим.На висок глас или умерено си споделяме и така придаваме звучност на мисълта и живота става подобно на Музика.
    Е има и текст,римуван или не,който може пише.

  4. 4 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1388 Весело

    Ако е била в Токио е "свидетелка" колкото са свидетели и повечето българи -- от телевизията.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  5. 5 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1388 Неутрално

    Ми той и Errata от тия тук е във Япония пък не се сещам да е бил тъпан. Не е давал и сведения от там де, което също е вярно.
    Между другото да питам - това пуловерче от atestriko.com ли е?

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  6. 6 Профил на милисемо
    милисемо
    Рейтинг: 8 Неутрално

    тоя тип повествователни-преразказателни-описателни-.. интервюта направо ми вадят джигера..

    не може ли просто да пуснеш текста, без редакция..
    да има живо слово, да усетиш човека, докато си разказва историята..

    пей ми, пенке ле, ама кой ще те слуша..

    +




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK