Траян - един от задругата на старите майстори

Траян - един от задругата на старите майстори

© Юлия Лазарова



Да ви разкажа от началото - баща ми, Димитър Петров, е самоук майстор. Започва с ковано желязо, първите му награди са от това. В един момент решава, че иска да прави реплики на стари оръжия, но се оказва, че има проблем с длетата. Затова си ги прави сам. Около него, на Подуене, пък работят има доста резбарски ателиета, та прави и на тях длета.


"Аз започнах на 12 години. Поисках от баща ми пари, бях филателист тогава, а той казва: Пари ли искаш? Ела в работилницата и си ги изработи. И така - първо метях, после режех телчетата за инкрустирането, почнах да уча занаят. На 15 години взех майсторско свидетелство. Знаете ли какъв е изпита - да изработиш реплика на сливенска пушка. Тя е цялата, от горе до долу, покрита с метални инкрустации, 120 телчета набити. За три дни трябва да я изработиш. Излизат ти мазоли, пукат се, тече кръв, излизат нови, три дни имаш..."


Траян Петров е майстор на старинни оръжия, също като баща си. Намираме го в работилницата му в Сливница. Приятел на приятел го споменал, че е много запален по работата си. Така го намират и повечето хора, които го търсят по работа - от уста на уста. Има страница във Фейсбук, но на нея няма много информация. Нямам време, не смогвам, обяснява той. Поне работилницата му се намира лесно - когото и да питаш в Сливница, всеки те упътва към къщата на Митьо Пушката във Войнишката махала.




Траян - един от задругата на старите майстори

© Юлия Лазарова


Работното му място е блестящо от чистота, подредено. Това, разбира се, не е нормалното състояние - Траян Петров признава, че е подреждал предварително. В стотиците чекмеджета има различни заготовки, а по стените висят дипломи и награди - негови и на баща му. Една описва талантите им така "майстор оръжейник, майстор на изделия от ковано желязо, майстор на художествени изделия от дърво".


Той си изкарва хляба, като прави длета.


По думите му в света има трима производители на ръчни длета, а пазарът е залят от китайска продукция. Траян разказва за някои от чалъмите на работата - как закаляването се прави на въглища, постепенно. Посочва следата върху острието, по която личи докъде е най-твърдата закалка, сочи и преливащите се цветове по долната част, преди дръжката, където металът е най-мек, за да не се чупи при голяма сила. Изнася готовите длета в Русия, а оттам - и в бившите съветски републики.


През Възраждането оръжието се е продавало така - слага се на кантара от едната страна злато, от другата - оръжието. Грам оръжие за грам злато, разказва Траян Петров, второ поколение майстор оръжейник.

Показва оръжието, който баща му е изработил при раждането му - кремъчен пистолет тип тромбон, инструктиран със седеф, с красиво петле. "Те са се използвали най-вече при езда, тромбон се казва заради широката цев, направена, за да не се разсипва барута, докато се пълни в движение", разказва Траян. Всичко е изработено както се е правело едно време, от същите материали и със същите техники, разказва Траян. И още: "За да направиш едно оръжие, трябва да можеш да обработиш дървото, да си ковач, шлосер, гравьор и бужитер".


И той, и баща му са регистрирани в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти. Той е член на "Задругата" от 1991 г., второ поколение оръжейник, с много награди. Баща му е практикувал занаята 34 години, пише на страницата им там. И двамата ползват едно и същ майсторски щемпел, в него са вградени инициалите и на двамата - Д, Т и П. При всяка самостоятелна изложба, към него се прибавя по една точка, казва Траян.


Разказва с гордост за работата си, но има и горчивина - ядосва се, че държавата по никакъв начин не подкрепя традиционните художествени занаяти. "Министерството трябва да ги отдели от останалите, сега ние сме в една графа с фризьорите, шлосерите, механиците - не че е лошо, просто не е едно и също. И трябва да го пласират. Ръчният труд не се цени в България".


Според него има още много какво да се направи в подкрепа на занаятите. "В София има 3-4 магазина за традиционни български сувенири - в Националната художествена галерия, в подлеза пред президентството, в историческия музей. Другите изчезнаха. От 12 училища за дърворезба, сега са две. Аз съм в занаятчийската камара в изпитната комисия, освен мен само от Самоков има един ножар. Изпитът е кандидатът да донесе длето. Той ли го е правил, как го е направил - не се знае".


"Едно време майсторите държаха много на думата си. Сега не е така, станали са много комерсиални", добавя той.


За изработката на старинни оръжия Траян казва, че те са 60 процента автентичност, останалото - творчество. Променя се модела понякога, детайлите. Не се променят обаче техниките - всичко се прави както едно време.


"И тогава двете кули паднаха и забраниха да се изкарва оръжие. За изнасяне на реплики на старинни оръжия трябват специални сертификати, хората се притесняват, не им се занимава с бумащина и пазарът умря", разказва Траян Петров. Сертификатът показва, че оръжието е направено сега, че отговаря на епохата си и че е обезвредено, т.е. не е действащо. Целта е да не се изнасят тайно исторически артефакти.

Разказва как се обработва орех: "Дървото се реже късна есен и се слага в оборска тор, там, където тече урината. Трябва да престои един месец - така амонякът пресича дървото и то става по-лесно за работа. После - напролет, когато започнат да се топят снеговете, дървото се слага в бурно течаща вода. Връзва се така, с щорца напред (напречното сечение на влакната дървесина). Водата влиза в щорца и изкарва естествената влага на дървото, а и миризмата, която е попило. След това 6-7 месеца дървесината се суши и на следващата есен е готова да работа".


Траян разказва, че така, с обилното напояване на дървото, всъщност то съхне много по-бързо, отколкото ако не се обработва с течаща вода, която да изтласка естествените му сокове. "Натуралната дървесина от орех съхне със сантиметър на година - 10 сантиметрова дъска изсъхва за 10 години."


Баща и син използват само политура за завършек на дървото на старинните оръжия. В България политурата се прави от кръв и варени кости (туткал).


Инструкцията е лепена с чесън, изстрелва Траян. "Едно време след восъкът, чесънът бил най-използваното средство за залепване на писма. А и при отваряне на пара не може повече да се залепи, без да си проличи - става лигав. И така - като се направят каналите в дървесината, натъркват се с чесън и се слагат металните инкрустации".


Траян - един от задругата на старите майстори

© Юлия Лазарова


Има много планове, но не му стига времето - "не успявам дори да лакирам дървенията по къщата". А къщата вдигнал баща му за четири месеца - след бас с брат си. То затова няма нито един прав ъгъл в нея, усмихва се Траян. Всяка стая е с различен таван - целия в дърворезба, с фризове и украси. Историята на ръчно изработен шкаф със слънчогледи на вратите, обкован с желязо - майсторът се хванал на бас с приятели на каса коняк, че до сутринта ще го изработи. "на сутринта шкафът беше готов, макар касата с коняк така и не се яви".


Траян говори, както и майстори - с мерак, прямо и съсредоточено. Малко му е тъжно, че е сам в тази професия. Опитвал се да вземе помощници, "повече от три дни никой не се е задържал". Синът му е на 7 години. Надява се той да изучи занаята...  и да изкарва пари някъде в чужбина.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Весело

    Винаги съм харесвал Троян....

  2. 2 Профил на mitkobomb
    mitkobomb
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Хубав човек ама е сбъркал страната ,ако беше в някоя друга никога неуправлявана от комунисти ,наистина щеше да бъде богат човек даващ достойно препитание и на други !!!

  3. 3 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1400 Любопитно

    Радващо е, че има все още такива хора.

  4. 4 Профил на HuK
    HuK
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "телчетата за инструктирането" = "телчета за инкрустирането"
    Оправете си терминологията!

  5. 5 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2513 Неутрално

    До коментар [#1] от "dobrich":


    [quote#1:"dobrich"]

    Винаги съм харесвал Троян.... [/quote]
    ===========================

    Не ТрОян , а ТрАян !от гр.Сливница , Войнишката махала

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  6. 6 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2513 Неутрално

    В кв.Видима на гр. Априлци също има един майстор самоук на оръжие !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  7. 7 Профил на bati vi
    bati vi
    Рейтинг: 1460 Весело

    Много интересна статия! Благодаря!
    Успех на Траян.

    Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....
  8. 8 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2467 Неутрално

    До коментар [#3] от "Тsonkooo":

    Ако се съди по думите му, са изчезващ вид. След като се надява и неговото следващо поколение - сина му - да се препитава в чужбина.

    Вероятно причината е в държавната политика. Няма стимул. А това може да е много добро допълващо производство за културен туризъм.

  9. 9 Профил на Гражданин
    Гражданин
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Радостно е че все още има такива хора, но като гледах едно японско филмче за запазване на занаятите- наистина не живеем в нормална държава! Жив и здрав майсторе, ако бях млад щях да се цаня при теб за чирак!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK