Павлина Върбанова, която знае kak se pishe

© Анелия Николова

Няма спор – интернет е свободна територия, която позволява на всеки да публикува и да бъде чут. Затова езикът и начинът на изразяване също трябва да останат свободни, а всеки сам да направи своя избор дали да спазва правилата и доколко да се съобразява с тях. Но от друга страна, ако съвсем ги пренебрегнем, тогава по-трудно ще бъдем разбрани. Такава е позицията на Павлина Върбанова, която преди месец пусна първия сайт, посветен на българския правопис – kaksepishe.com.

Ако все още не сте попадали на сайта и нямате впечатления от автора му, веднага отхвърлете всякакви възможни предположения, че той се прави в сух, академичен и неразбираем стил, който утежнява допълнително и без друго сложните правила на българския език. Тъкмо обратното – на kaksepishe.com ще откриете обяснения за езикови въпроси, свързани с ежедневието, и за реални правописни затруднения на интернет потребителите. Павлина Върбанова може да ви даде отговор на въпроса допустимо ли е вече да пожелаете на някого "да има хубав ден", или трябва да се придържаме към традиционно българското "Приятен ден!".

Защо kaksepishe.com

Използването на правилната форма и по-близкото придържане към правилата ще ни помогнат написаното от нас да бъде бързо възприето и по-добре осъзнато, което днес е много важно, смята Павлина Върбанова.

Тя обяснява решението си да създаде сайта, просто и единствено с желанието си да
бъде полезна на всички пишещи българи. Създателката на "Как се пише?" вече 17 години работи като коректор и редактор и освен това наскоро е защитила докторат по история на българския език. Винаги съм имала афинитет към научни занимания и по някакъв начин тези мои познания в научната област и опитът ми с реални текстове се съчетаха в едно, разказва Павлина Върбанова.

Първите си пояснения по правопис и пунктуация на българския език тя публикува в личния си блог и въз основа на опита си от него, а по-късно и от сайта "Как се пише?", уверено твърди, че е мит широко разпространеното схващане, че българите са зарязали всякакъв правопис и всякаква пунктуация и не се стремят да се изразяват правилно.

Има хора, които държат да са точно разбрани,

и доста от тях ми задават въпроси с искреното желание да узнаят какви са правилата и как да ги прилагат. За съжаление обаче, в интернет има много малко надеждни места, където тази информация да е проверена, истинска, достоверна, смята създателката на kaksepishe.com.

Затова според нея е задължително да има онлайн версия на официалния правописен речник на БАН. Понякога една конкретна дума може да ни затрудни и единици са тези, които биха отишли в библиотеките, за да сверят правописа, смята филоложката.

Противно на моите очаквания, тя споделя, че не заклеймява грешките, а напротив – търси причините за тях. Според нея е много по-полезно да се знае защо хората се изразяват по определен начин. Още повече че дори и тя се препъва в някои от правилата на българския правопис – например тези за слятото, полуслятото и разделното писане. Аз все още се чувствам неуверена в някои случаи и тогава не само че проверявам, но и ми се налага да вземам решения, когато въпросът не е изчерпателно обяснен от езиковедите от БАН, обяснява Павлина. Според нея от Института за български език би трябвало да дават и предписания по онези въпроси и неясноти, които съпътстват навлизането на чужди думи и промените, настъпващи в живата реч.

Питам я какво мисли за идеята за специален закон, който да защитава българския език. От един закон има смисъл, когато може да бъде спазван, както е при данъците – ако не могат да се събират, по-добре е да не се налагат, отговаря специалистката. Според нея, ако въобще бъде създаден такъв закон, то той би трябвало да има много ограничена сфера на прилагане и само да регламентира употребата на българския книжовен език в държавната администрация, в съдебната система, в училищата. Но да се препоръчва употреба на български думи вместо навлизащи напоследък чужди – това е кауза пердута, това не може да се контролира и ограничи по никакъв начин, убедена е филоложката.

Павлина Върбанова има доста либерално отношение и към чуждите думи, които все повече навлизат в българския, и цитира уважавания от нея езиковед доц. Борислав Георгиев, който отбелязва, че по отношение на чуждите думи ние, българите, редовно използваме военна лексика – защита, инвазия, нашествие...

© Красимир Юскеселиев

и това би трябвало да се осъзнае и да не ни плаши, смята създателката на kaksepishe.com и припомня, че чуждици има още от началото на съществуването на писмената българска реч. В старобългарския е имало доста гръцки думи, които са останали непреведени в първоначалните Кирило-Методиеви преводи на светите книги, защото не са имали съответствия на български. По-късно книжовниците от Преславското средище са "предприели мерки" и са се постарали да ги заменят със славянски. Макар в голяма степен да са успели, думи като архангел или икона са продължили да се използват, обяснява Павлина Върбанова. И днес според нея употребата на чуждиците съвсем не е необоснована. Много английски думи идват със свое специфично значение и често носят допълнителна отсянка – нещо, което ги прави специални в определени ситуации. В областта на високите технологии например е невъзможно да не се използват английски думи. Въпреки това не бива да се прекалява, защото когато се мине границата, става натрапващо и дразнещо, смята филоложката.

Тя обаче твърди, че английското влияние в българската реч далеч не се изчерпва с отделни думи и вече се пренасят цели езикови модели. И няма как да е иначе, защото много хора не просто владеят този език, а го използват активно всекидневно. Изразът "Имайте хубав ден!" вместо "Приятен ден!" е един от примерите за това влияние, въпреки че някои хора може би все още се стъписват, когато го чуят.

Крайно време е обаче да се осъзнае, че езиковата норма е исторически променлива. Правилата не стоят едни и същи и не се запазват в някаква капсула завинаги. Затова не бива да се допуска такова състояние на книжовните норми, при което живата реч да се отдалечи много от правилата. Живата реч винаги ще върви пред нормата, но в даден момент нормата трябва да съкрати това разстояние, смята Павлина Върбанова.

Пълният и краткият член при съществителните и прилагателните имена от мъжки род според нея е един от най-ярките и болезнени примери в това отношение.

© Велко Ангелов

признава създателката на kaksepishe.com, защото той отдавна не е нужен. Българският език е надживял пълния член, него го няма в естествената българска реч, обяснява позицията си тя. И докато за много хора владеенето на правилото за пълния и краткия член е индикатор за грамотност, тя го разглежда като ненужно затруднение.

Нашият свят е прагматичен, а това правило е крайно непрагматично и съм убедена, че в един момент прагматичността ще надделее. Филоложката обаче има и граматическа защита за позицията си. Според нея в този си вид правилото за пълния член реално не служи за нищо. В женски и среден род чудесно се справяме и без такова разграничение на подлога и допълнението или обстоятелството, защото има словоред, с помощта на който могат да се определят вършителят и потърпевшият.

В усвояването на това правило се влага енергия, която би могла да бъде използвана за нещо по-съществено, смята Павлина Върбанова и признава, че се надява, ако доживее до дълбока старост, да го види отменено.

С исторически граматични процеси тя обяснява и пренебрегването на формите "кого", "когото" и заменянето им с "кой", "който". Такива грешки в много случаи могат да бъдат обяснени и обосновани и да покажат в каква посока се развива езикът, смята експертката. Според нея точно в този случай езикът очевидно отхвърля падежните форми. Често се допускат грешки и по отношение на бройната форма – тя трябва да се употребява само при съществителните от мъжки род, и то при тези, които означават предмети. В старанието си обаче да са изрядни, доста хора я използват също при имената за лица и казват "десет ученика" вместо правилното "десет ученици", обяснява Павлина Върбанова.

Тя има и доста практична позиция за преподаването на български език в училище. Според нея в обучението са заложени твърде много академични знания, които са ненужни за децата и само ги затормозяват. От четиригодишния си опит като преподавател преди години е на мнение, че е напълно излишно в основния курс да се учи например за съставно именно сказуемо и съставно глаголно сказуемо.

Има много по-близки до децата правила, които те могат да усвоят на тази възраст, като например да се учат и да се упражняват за това как се пише в интернет, смята авторката на kaksepishe.com. Според нея децата трябва да се запознаят в училище с това какво е блог, новинарски сайт, социална мрежа и с начините за комуникация в тях.

Не бива единствено да се вайкаме колко неграмотен или неадекватен е начинът ни на изказ в интернет, а да направим нещо, за да не бъде така. Освен да пишат съчинения разсъждения, есета и преразкази, децата трябва да имат реална представа за "жанровете" в интернет, смята Павлина Върбанова.

Самата тя признава, че при неформални контакти в интернет също пренебрегва някои правописни правила, като използването на главни букви например. При писане в Скайп бих оправдала и липсата на препинателни знаци, защото в забързаното ежедневие наистина се изискват усилия и време, за да натиснем определен клавиш. Затова е добре да бъдем грамотни, но и прагматични, смята филоложката.