В "Харвард" Жанина Бояджиева чертае планове за "Люлин 8"

"Интересна ми е връзката между архитектура и социология, архитектура и урбанистика".

"Следвай ги" е нова поредица на "Дневник", в която ще ви запознаем с хора, за които си заслужава да научите. Повечето от тях са много млади и вече с успехи в своите области - изкуство, спорт, бизнес или в професиите, които са избрали. Други, без значение от възрастта - с дебют в мечтата си да създават нещо и с първи големи постижения. Приятни срещи.

Къде: В "Люлин", 8 микрорайон
Какво: Панелният лабиринт да стане обитаем и дори адекватен и приятен
Кога: Когато "обществен" престане да бъде мръсна дума
Кой: Архитект Жанина Бояджиева

Преподаватели по архитектура от "Харвард", "Принстън" и Масачузетския технологичен институт (MIT), както и архитекти от студиа в Ню Йорк - общо 70 души, слушат план как панелният кошмар в "Люлин", 8 микрорайон, да стане нормално, приветливо и симпатично място за живот.

Причината за това е Жанина Бояджиева, която ще завърши семестриално магистратурата си по архитектура в "Харвард" през май, но вече е защитила дипломната си работа - "Колективна индивидуалност: Реконструиране на общественото пространство". И, да - темата й е жк "Люлин 8". Самата тя казва, че не е живяла в "Люлин", "но пък учих в "Младост".

"Дискусията беше интересна, защото всеки се опитваше да мисли каква стратегия би работила в дадения контекст, да помислят за резултата от социалистическите и пост-социалистическите идеологии... Още повече, че някои от членовете на комисията са израснали през Студената война, но от другата страна на завесата", казва Жанина Бояджиева.

Съвсем накратко: Жанина предлага насред познатите и нехаресвани сгради да се създаде ново пространство. Хоризонтално - запуснатите терени между блоковете се използват като зони за прожектиране на кино на открито, езерца, детски площадки, места за пикник, градинки и пазари.

В "Харвард" Жанина Бояджиева чертае планове за "Люлин 8"

Диагонално - така се прекъсват повтарящите се форми и също се създават терени, в които да се нанесат офиси под наем, ясли и детски градини, музикални зали, фитнеси и казина например.

Вертикално - внедряване на нови структури, които имитират панелките, но функционално са тяхната противоположност: Терени за публични прояви, чак до покрива, който също да е отворен за всички.

Каква би била първата й стъпка за прилагане на идеята: "Проектът е доста концептуален, но бих започнала с покана към жителите на квартала и изобщо на града да се включат в разговора. То не е само архитектура - трябва да има стратегическо мислене, което включва култура, социология, икономика, политика… Именно осъзнаването, че всичко е навързано и има влияние върху обществената среда, е първата стъпка."

Идеята да завърши четиригодишната си магистратура по архитектура в "Харвард" с дипломна работа за "Люлин" се явила отдалеч и постепенно. Първата стъпка е уъркшоп в Sofia Design Week преди години. "Една от задачите беше да обиколиш града, да видиш нещо в него и да направиш анализ. След двучасова разходка осъзнах, че съм заснела много фасади на блокове - различните балкони, изолациите, цветовете бяха изключително интересни, като се има предвид, че блокове винаги са еднакви. Направих много грубо предложение как може по-стратегически да разгледаме визуалния хаос. Някак си този интерес остана с мен подсъзнателно и като дойде време да мисля за теза, се сетих за снимките."

Дипломната й работа формулира проблема така: Комунистическите квартали с панелни блокове са терен на конфликт. Монотонните структури са презирани като жив спомен за социалистическия режим и за потискането на индивида. А и принципите на модернизма - стандартизация, рационализация и повторяемост, не се котират високо при съвременния глад за разнообразие. Но тези квартали съставят огромна част от градовете в Централна и Източна Европа. В България 60 на сто от гражданите живеят в такива блокове, само в София броят на панелките е над 204 хиляди и в тях живее половината от населението на столицата. Какво да правим с тях?

Според Жанина Бояджиева панелните блокове "придържат заедно отделните сегменти от градската среда, дори възстановяват загубената идея за град, защото самите те представляват архитектура на взаимовръзките, в която нито една от сградите не съществува сама за себе си".

Тя често се прибира в България и всеки път вижда положителна промяна - оправени градини и паркове, нови музей, концерти навън, изложби, нови заведения... "Има много живец в центъра. Проблемът е как тези идеи да се разпространят в останалите квартали, за да се оформи един цялостен град."

Твърди, че непременно трябва да се повозя на новите трамваи номер 1, които тръгват от пазарчето в жк "Иван Вазов" и в тях прожектират филми за стара София. Но пък всеки път й става мъчно, като види къщи от началото на 20-и век, оставени да се рушат. Нарича сградата на бившето китайско посолство "толкова красива, абсолютно бижу - много се радвам, че все пак я оправиха, въпреки че, доколкото знам, е частен клуб… Можеше да бъде музей".

Жанина Бояджиева вижда надежда в проекти като "София – Европейска столица на културата 2019". Казва, че столицата е изключително интересен град, но му трябва стратегическо мислене каква посока е най-добра за обществото. "Всъщност точно това ми каза Бойка Къдрева, директор на дирекция "Териториално планиране" в Столичната община: "Публичното е станало мръсна дума." Мисля, че това е част от проблема - идеята за общия и обществения интерес е изчезнала през политическите промени в страната", казва още Жанина.

Предишният й проект описва трансформациите на карето между бившия Партиен дом, БНБ, Националната художествена галерия (бившия Княжески дворец) и Градската градина. Площад "Александър I" след Освобождението, преименуван "9 септември" и обзаведен с мавзолей и маршируващи другари, сега отново "Александър I Батенберг". Ключово място за определяне на национална идентичност, включително за протестиращите, които го прекосяваха всяка вечер месеци наред. "Площадът и паркът към него са страхотни, защото там се събират всякакви хора - интересни възрастни шахматисти, семейства с деца, хипстърите. Въпросът е не как да се промени, а как такова място може да се направи и в други части на града", отговаря Жанина на въпроса ми как вижда развитието на този район.

Злополучният фонтан на "Витошка" коментира така: "Витошка" си работи като сполучлива пешеходна улица, откакто се помня. Не виждам защо трябва да се маркира като пешеходна с каквото и да било. Кафетата, магазините и най-вече хората вече я маркират като такава." Докато сме на темата за стъргалото, научавам френска дума от 19-и век - flaneurie. Тя описва именно тегелирането по централната търговска улица с цел да видиш и да бъдеш видян.

По повод конкурса за нов облик на центъра на София Жанина казва, че идеята е страхотна, показва раздвижване в тази сфера и създаване на връзка между институциите, архитектите и обществото като цяло. Повтаря обаче, че централните градски пространства са сполучливи, а трябва да се обърне внимание и на други квартали, на градските спални, където всъщност живеят огромна част от гражданите на София.

Според Жанина Бояджиева с комунистическите панелни блокове трябва да се отнасяме като към исторически паметници. "Те не просто съставляват голяма част от градската структура, но и дават глас на историческото развитие на това място. Важно е да ги приемем и дори да оценим някои от качествата им – усещането за структурираност и свързаност, които липсват на града днес".

"В архитектурата няма завършен проект. Винаги се стремиш да обмисляш наново процесите и проектите и мисля, че темата ще ме занимава винаги", казва тя.

"Трябва да има стратегическо мислене, което да обхваща много сфери едновременно - градоустройство, политика, икономика… Също така трябва да има добра комуникация между институциите и обществото - колкото и идеалистично да звучи това. Дали ще е чрез работни групи, семинари или публични представяния. Градът не само рефлектира социалните проблеми, но и ги стимулира - затова архитектура не може да съществува, без да разбереш контекста, в който работиш", продължава Жанина Бояджиева.

За себе си казва, че ако не беше архитект, сигурно би станала учител. Какво ще прави, щом се дипломира през май: "И аз това се питам. Има различни варианти - да работя в архитектурно студио, в компания, която се занимава с дизайн, да стана консултант или да правя научни изследвания, да преподавам. Сега наваксвам сън."

Всичко, което трябва да знаете за: