На тази дата: Парижкият мир слага край на Кримската война

На тази дата: Парижкият мир слага край на Кримската война

© Дневник



"На тази дата" беше сред най-харесваните рубрики във вестник "Дневник" в продължение на години. Сега тя се възражда онлайн, като ще използва богатия архив на медиата и ще допълва поредицата с нови статии. Всеки ден ще ви припомняме накратко интересни събития, които са се случили на тази дата.


На 30 март 1856 г. е сключен Парижкият мирен договор, който слага край на Кримската война между Русия, от една страна, и Османската империя, Великобритания и Франция, от друга. Войната се води между 1853 г. и 1856 г. и завършва с победа на съюзниците. Конфликтът е част от стратегията на Руската империя, датираща от времето на Екатерина Велика, за разширяване на юг, изтикване на Османската империя от Балканите и поставяне на проливите между Черно и Егейско море под руски контрол.


Повод за войната са спорове за закрилата на християнските свети места в Палестина и защитата на православните поданици на Османската империя. В резултат в края на 1853 г. руски войски навлизат в автономните княжества Молдова и Влашко и обявяват война на Високата порта. Същевременно руската флота под командването на адмирал Нахимов потопява турските кораби в пристанището на Синоп.




През март 1854 г. Лондон и Париж влизат във войната на страната на османците, а Австрия заплашва със същото, което принуждава Русия да изтегли частите си от Балканите. Месец по-късно съюзните турско-френско-британски части извършват десант на Кримския полуостров и обсаждат Севастопол, където се намира руската флота.


Адмирал Нахимов е смъртно ранен при защитата на града и умира през юни 1855 г., а през септември градът пада. Руснаците имат известни успехи само на кавказкия фронт, където завладяват важния град Карс. След смъртта на цар Александър I същата година и възкачването на престола на сина му Александър II започват преговори за мир, завършили с подписването на договора в Париж през март 1856 г. В резултат за около 20 години Русия се отказва от агресивната си политика по отношение на Балканите, а Османската империя е принудена да предприеме реформи по отношение на християнските си поданици с приемането същата година на т.нар. хатихумаюн.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK