
© Дневник
"На тази дата" беше сред най-харесваните рубрики във вестник "Дневник" в продължение на години. Сега тя се възражда онлайн, като ще използва богатия архив на медиата и ще допълва поредицата с нови статии. Всеки ден ще ви припомняме накратко интересни събития, които са се случили на тази дата.
На 17 април 1879 г. германският принц Александър Йозеф фон Батенберг е избран за пръв княз на модерна България след освобождението й от османска власт.
Той встъпва в длъжност на 29 април и остава на трона до абдикацията си през 1886 г. Избран е за български княз от Първото велико народно събрание, което ден по-рано приема Търновската конституция, според която България е конституционна монархия.
Роден през 1857 г. във Верона, той е втори син на Александър фон Хесен-Дармщад и полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. През 1877 г. постъпва в руската армия и участва в Руско-турската война.
На българския трон се качва именно с благословията на Русия, но е добре приет и от западните Велики сили, тъй като е в роднински връзки с британската корона.
Управлението му е съпътствано с бурни вътрешно- и външнополитически събития - Режимът на пълномощията (1881-1882 г.), Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.), Сръбско-българската война (1885 г.), русофилският преврат и последвалата абдикация на княза (1886 г.) под руско давление.
Въпреки че е буквално изгонен от страната, Александър Батенберг си остава свързан с нея и последната му воля е да бъде погребан в София. Той умира през 1893 г., а през 1898 г. тленните му останки му са пренесени в специално изграден мавзолей-гробница, намиращ се днес на бул. "Васил Левски".