Дневник
© Анелия Николова
Мария
Прекрачваш прага и те лъхва свеж аромат на безброй глицеринови сапуни, пъстри цветове се изпречват пред погледа ти, накъдето и да го насочиш. Преди да усетиш, вече държиш в ръка прясна цитронада, а насреща ти се усмихва Мария. Това е нейният свят и света на още 17 човека с умствени затруднения, които се учат заедно на това да са самостоятелни, отговорни, уверени и общителни... с една дума - да бъдат щастливи.
С тържество днес Фондация "Светът на Мария" отбеляза една година, откакто в София работи нейният Дневен център за хора с интелектуални затруднения "Светове". Дневният център е мястото, където Мария и приятелите й от една година прекарват почти цялото си време. Там се учат на трудови умения и да се обслужват сами, правят сапуни, ароматни свещи и цветя от хартия, готвят, а от днес - ще работят в специално "Защитено кафене", където сами ще приготвят за съседите от квартал Гоце Делчев още от чудната прясна цитронада, също и салати и други семпли ястия, които са научили да приготвят сами.
Радослав, на 30 г., стои гордо от 208 см. си височина на новия си пост като сервитьор в кафенето към дневния център. Усмихва се широко и споделя, че животът му се е преобърнал, откакто идва тук. Вече не е самотен и не стои по цял ден вкъщи пред компютъра, както допреди една година. Вече има приятели, уверен е. Открил е, че му харесва да работи, преди това не е имал тази възможност. Казва, че в началото му е било по-трудно (не само със задачите), но когато го питам какво му е трудно сега - вдига рамене, усмихва се и казва "Нищо!".
© Анелия Николова Радослав, в дъното, е готов да изпълнява поръчки
"Ние сме едно голямо семейство, както обичам да казвам", разказва и Виктор, 32 г., докато хвърля по едно око и на децата, които наливат глицерин във формичките до него. Споделя, че не е очаквал, че един ден ще прави сапуни, нито че ще стане толкова добър. "В началото ме беше страх, но сега ми викат майстора", вирва нос той и се озарява.
© Анелия Николова Виктор с цяла кошница пресни сапуни
Освен в сапуните Виктор е добър в маршрутите. Той е живият справочник за приятелите си - знае къде са всички актуални ремонти по пътищата, откъде минават рейсовете и как се стига най-бързо. Допреди година всичките 18 клиенти на центъра се нуждаят от придружител, за да стигнат до там, разказват от фондацията. Сега обаче повечето от тях нямат проблем да се придвижват сами, особено с помощта на осведомения майстор на сапуни.
"Откакто съм в Дневния център станах по-умна, чувствам се по-голяма и пораснала, по-отговорна за нещата, които правя", споделя и Мария, 38 г., която е вдъхновението зад фондацията и усилията за интегриране на хората с умствени затруднения. Всичко, за което мечтае Мария, е да бъде обичана и макар че в дневния център вече има много приятели, вярва че един ден ще срещне и голямата любов.
Десетки приятели на фондацията, съседи от квартала, доброволци и журналисти изпълват коридорите на Дневния център днес преди обяд. За изминалата година към екипа са се присъединили общо 21 доброволци, които помагат на Радослав, Мария, Виктор и останалите да поддържат центъра и заедно с това - да преодоляват затрудненията си в общуването. Обикновеното общуване, дребните задачи, които с все по-голяма лекота изпълняват, приятелствата, които градят - това е всичко, което им трябва, за да бъдат щастливи, а до неотдавна тези малки неща са били само мечта.
Специален проект
karik
Рейтинг: 217 Веселои после се оплакваме, колко ни е трудно, какъв е зор, колко сме онеправдани. Понякога ми се повръща от нас, обикновените хора. Необикновенните са тези, които заслужават възхищение. Те са супермените в ежедневието.
хмммм....chr81
Рейтинг: 426 НеутралноТези сигурно нямат болежки, болести, изневери, проблеми на работа и с децата, парите явно им стигат и сигурно имат около 2млн лева депозит в банка, които явно не са в тази, която е под специален надзор. Късметлии! 99% от българите не са така. Дори и някои от политиците ги боли сърцето като се сетят къде са си вложили парите и тези дни не спят спокойно. Иначе процентът би бил 96-97%, но сега е 99%.
chr81
Рейтинг: 426 НеутралноВсъщност сега прочетох, че става дума за хора с интелектуални затруднения и тонът ми може би не е съвсем в час. Мислех, че са просто безделници, безработни и т.н.
joodi
Рейтинг: 374 Неутралномного добро начинание
beykova
Рейтинг: 374 Неутралнобях в дневния център - хора, там има само позитивна енергия и усмихнати лица, които са готови да помогнат на всеки и за всичко! това са хора, които се радват, че са се научили да готвят, чистят, сервират, и се чувстват адски полезни. щастливи са, за разлика от много българи....
alextan
Рейтинг: 541 НеутралноДо коментар [#5] от "beykova":
Предполагам, че са щастливи, защото животът им се е променил към по-добро. А останалите т.н. средностатистически българи мрънкалници обикновено като им се влоши драстично жинота( болести, загуба на близък, тежко финансово състояние)
се сещат, че преди не са ценели това, което имат.
Terry bear
Рейтинг: 479 НеутралноДано тази идея се разпространи навсякъде в България.
http://www.vaksinite.com/zashto-kolektivniat-imunitet-chrez-vaksini-e-nepostizhima-utopia/Успех на всички, ангажирани с каузата.
dedo pepo
Рейтинг: 1219 НеутралноПрепрочетох материала.Хубава инициатива.
Имахме младежка секция в нашето дружество и дълги години им осигурявахме интелектуални и спортни игри и развлечения и те се чувстваха добре,но в последните години закъсахме с база и средства,отнеха ни възможността да работим по програми,не ни минават проектите.
Младежите се разпръснаха по дневни центрове,по-възрастните се интересуват само ако успеем да осигурим някаква помощ или организираме екскурзия.
Отнеха се необходими привилегии,няма по-млади и ентусиазирани желаещи да поемат ръководството на дружеството,става все по-трудно да се живее и работи.
n1984
Рейтинг: 296 НеутралноКолко различни светове има в рамките на една малка София... На жълтите павета знаят ли за Дневния център и за кафенето? А тези мили хорица имат ли право да гласуват на избори?...
elgrib
Рейтинг: 8 НеутралноРадвам се за тези хора и за онези, които им помагат, но си мисля, трябва ли да сме с умствени отклонения, за да сме щастливи в България? хмм..
Ridiculous Върнете стария сайт!
Рейтинг: 772 ВеселоНякой знае ли къде е кафето? Можем да ги подкрепим като ходим за по кафе от време на време
Инак - не ще и дума, инициативата е достойна, защото дава възможност на хора с трудности да водят почтен, смислен и вграден в общността им живот. Браво на тези, които са се заели с подобна задача!
pipilonia
Рейтинг: 426 НеутралноДо коментар [#11] от "Ridiculous":
+++ Моите думи!
За адреса на фондацията питай Гугъл, има го.
ImKIKI
Рейтинг: 8 НеутралноНе случайно заглавието на статията започва с "малките неща". Те радват само някои. Повечето ще прочетат и ще подминат. Това прави и такива събития малки за много хора. Затова няма развитие. Идеите се разпространяват с желание, а не с "дано да стане"...
Светльо - Радан, ти си нашто 🚩
Рейтинг: 269 НеутралноПрекрачваш прага и те лъхва свеж аромат на безброй глицеринови сапуни, пъстри цветове се изпречват пред погледа ти, накъдето и да го насочиш.
Утре в седем Тръмп е новият президент на САЩ!---------------------------------------
Браво за сапуня!