Из галактиката... на камила

Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив



Преди две седмици тунизийците обявиха, че обединяват усилия за спасението на една необичайна забележителност - "родното място на Дарт Вейдър", или берберските селища в пустинята Сахара, които преди 40 години режисьорът Джордж Лукас избира за снимките на своите "Междузвездни войни". 


Изоставените постройки в областите Тожер, Матмата и Татауин, които дюните заплашват да глътнат, от години са място за поклонение на хиляди фенове на междузвездната поредица. "Дневник" препечатва с малки съкращения един преход из прашните дюни на Сахара, където Силата става все по-могъща, от блога на киномана и страстен почитател на поредицата Данаил Найденов Popcorn Movies BG.


Чувството, че изпълнявам мечтите си, е неописуемо красиво и в същото време някак тъжно – сякаш си преминал границата, към която си се стремял толкова дълго време и след нея няма нищо друго.




Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив


Няма обаче за хората, които не могат да бъдат достатъчно смели да мечтаят. Винаги съм бил голям мечтател и малко по малко успявам да се докосвам до тези съкровени моменти, в които усещам с цялото си тяло и цялото си съзнание постигнатото след много надежди и добре усвоени шансове.


Такъв е и сегашният момент. Както ви обещах преди седмица – ще се отчета с пътепис, свързан с едно от най-големите преживявания на киномана. На онзи почитател на киното, който почита "Междузвездни войни" повече от религията, с която обикновено е принуден да живее и да изповядва. Слава на Йода и Императора, че с присъствието си ни освобождават от оковите на наложената вяра и ни дават възможността да вярваме, че "Войните" са по истински случай. Или поне се убедих в това, след като посетих Тунис.


Скромният надпис "Музей" на френски уведомява посетителите на Матмата за великите събития, случили се много отдавна в една далечна галактика

© Данаил Найденов, Личен архив

Скромният надпис "Музей" на френски уведомява посетителите на Матмата за великите събития, случили се много отдавна в една далечна галактика


Тунис е мечтана от мен дестинация от много, много години, прекарани в нашата галактика. Случи се така, че лятната почивка тази година (ако смятаме октомври за лято, защото в Тунис температурите през деня до вчера, 12.10.2014 г., не падаха под 34 градуса по Целзий) се измести малко по-напред във времето от иначе прекрасните юли и август. Чакането обаче си заслужаваше, защото с всяка милисекунда се доближавах все повече до момента, в който ще застана срещу берберски селища в Сахара, дали своя принос в развитието на Сагата.


Цялото приключение отнема два дни от редовните седем, предвидени от туристическата агенция. За препоръчване е именно този вариант, защото Тунис е арабска държава, доскоро разтрисана от бунтове и размирици, и е най-добре пътуването да бъде организирано. Двете отправни точки са курортите Хамамет и Сус и по-рядко - Монастир или Порт Ел Кантауи. Екскурзията, която пренася туристите към Татуин, е двудневна и се заплаща допълнително. Всъщност тя е с основна цел опознаване на пустинята, с включено посещение на две от снимачните площадки на филма, но за човек като мен това не бе от съществено значение.


Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив


След като минава през четвъртия по святост град за мюсюлманите Кайруан (не се случи нищо интересно, освен че пред джамията бях офертиран да си купя ганджа или хашиш от местен търговец на сувенири - нямаше сделка), маршрутът продължава към най-големия оазис в света, в който е разположен градът Тожер. (Никога никъде по света не бях виждал толкова много боклуци, както по този път - тунизийците нямат кофи за боклук и всичко от домовете се изхвърля директно на улицата. Два пъти годишно се организира инициатива от рода на "Да изчистим Тунис за един ден", която, както и у нас,  е крайно неефективна мярка и резултат няма.)


Тожер обаче се намира в Сахара. Тя е диво и в същото време изключително красиво място. Думи нямам да опиша прехода между скалистите, полупустинни региони, в които на вълни се наслоява постепенно най-финият пясък, който съм виждал някога – толкова фин, че пудрата захар изглежда като препарат за почистване на ръжда от груби ламаринени плоскости.


Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив


Постепенният преход, съчетан с изобилие от сухи храсти, сякаш разхвърляни случайно по земята, се допълва от покачващите се нагоре градуси. Слънцето пече сякаш за последно, а климатикът в автобуса започва да изнемогва.


Спасението е оазисът – най-големият в Сахара, който се оказва далеч от очакванията ми. Всъщност той представлява огромна палмова гора, в която на почит е голямата влага, още по-високата температура, лепкавите фурми навсякъде по пътя и възможността да изскокнат скорпиони и змийчета по пътеките.


Там обаче е началото на красотата – натоварваме се в няколко високопроходими джипа "Тойота лендкрузър" и се отправяме с доста висока скорост към местата, станали родно място на мъжете от фамилията Скайуокър.


Първата спирка с джиповете, както може да видите от снимките, е само предвестник на случващото се – спираме точно под скалата, откъдето пясъчните хора решават, че хич няма да е лошо да попречат на младия Анакин да загуби в състезанието с реактивни шейни (Сцената е от "Епизод I: Невидима заплаха"- бел. ред.).


Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив


Изкачвайки се нагоре към тези скали по изключително стръмна и хлъзгава пътека, се открива гледка към огромно празно пространство, в което земята е напукана, а набитото око веднага разпознава пътя към дома на същите тези пясъчни хора, които малко по-големият Анакин избива като кучета, за да спаси умиращата си майка (В "Епизод II: Клонираните атакуват"  - бел. ред.).


Пространството наистина е огромно – със скорост над 120 км/ч пътувахме повече от половин час, за да достигнем до скалата, след което се отклонихме към другите места. Не се виждаше нито начало, нито край, още повече че ги търсех от най-високата възможна точка.


Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив


Всичко това, което описвам обаче, е увенчано от огромното ми нетърпение да достигнем най-накрая свещеното място - Онг Жмел, или Мос Еспа, където в новите серии се ражда бъдещият Дарт Вейдър. В Сахара по това време на годината се стъмва около 6 следобед и нервите ми бяха опънати до краен предел, за да не се случи така, че да пристигнем по тъмно. За щастие пристигнахме по залез и се оказа, че това е най-прекрасният момент, в който може да се отиде там!


О, мидихлорини, о, Сила!!!! С паркирането на джипа се изстрелях с възможно най-голямата скорост, която ми позволяваше измореното тяло, за да стъпя пръв от групата там! Тичах като откачен, а съпругата ми Таня не можеше да ме настигне с фотоапарата! Най-накрая, след толкова много години, се добрах до тунизийската магия, увенчала най-великата космическа опера на всички времена!


Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив


Цялата умора, натрупана през деня, сякаш се изпари, докато влизах и излизах от всяка една каменна къщичка, докато прегръщах оставените от екипа декори и докато се радвах като малко дете на огромен чувал с шоколад и бонбони! Това е чувство, което трудно може да бъде описано с думи – оставям снимките да говорят сами за себе си!


Най-накрая, когато слънцето залязваше, се чувствах като един щастлив Люк Скайуокър, наблюдяващ залеза на трите слънца над Татуин. Е, Люк не беше толкова щастлив тогава, но аз се чувствах така, сякаш мога да повдигна всичкия пясък в пустинята. Аз, Таня и "Междузвездните войни"– пожелавам на всеки да се почувства така, както аз тогава.


Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив


Междувременно успях да се спазаря с местен продавач на сувенири да наметна джедайското наметало, което виждате и на снимките, за да се почувствам като истински джедай. Робата бе проядена от някакви животни, а пластмасовият меч бе допълнение към целия фон. Него не можах да го купя – дядката все пак изкарваше пари от този реквизит.


Вечерта, капнал от умора, заспах в хотела в оазиса с прекрасното чувство, че на другия ден отново ще има Войни...


Тези три реквизита са сред малкото останали свидетелства от снимките в Тожер

© Данаил Найденов, Личен архив

Тези три реквизита са сред малкото останали свидетелства от снимките в Тожер


Вторият ден от екскурзията започна с прекосяване на солено езеро и яздене на камили. Камилите са невероятно красиви животни, а язденето им е невероятно удоволствие, но това не можеше да притъпи усещането, че се приближаваме към Матмата – още едно популярно място, на което, освен "Междузвездни войни", са снимани още и епизоди от "Индиана Джоунс".


Матмата е мястото, където берберите живеят в каменните пещери, в които е роден Анакин Скайуокър и са заснети части от "Нова надежда". Тези пещери до ден днешен се обитават от местните, макар и превърнати в музей.


Селището в областта Матмата

© Данаил Найденов, Личен архив

Селището в областта Матмата


Не можахме да спрем на най-популярното място, защото вече е затворено за посещения вече поради множеството туристи, но пък на километър по-натам има такова жилище, в което една берберка готви страхотно и разказва на разбиращите развален френски, примесен с арабски, за преживяванията си с режисьора Джордж Лукас и компания отпреди повече от 40 години.


Освен пустинята на Тожер и Матмата екипът на "Войните" е използвал и места като Татауин (Откъдето именно идва названието на родната планета на джедаите Татуин във филма - бел. ред.) и Землет Ел Алиоуш, които обаче са твърде далеч от маршрута на екскурзията и не се посещават.


Пещерите на Матмата. Къде си, Бен?

© Данаил Найденов, Личен архив

Пещерите на Матмата. Къде си, Бен?


Щастието обаче е достатъчно и от това, което видях там – най-популярните места в Тунис, превърнали държавата в свято място за феновете на Сагата. 


Тунизийците обаче не могат да се възползват пълноценно от предоставените им възможности – никъде нямаше дори един сувенир, свързан по някакъв начин с емблемата. Нито магнити, нито картички с джедаи – единствено едно пробито наметало и две плашила, които по някакъв начин да докажат, че на това място се е случило нещо толкова грандиозно....


За финал на пътешествието е включен и амфитеатърът в Ел Джем. Известен е не само като най-запазения до наши дни колизеум, но и като снимачната площадка на епоса на Ридли Скот "Гладиатор". Ел Джем е с овална арена, под която туристите обикалят килиите на животните и гладиаторите, борили се на живот и смърт един с друг.


Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив


Ръсел го нямаше. Нито на живо, нито на картинка – сякаш тунизийци не са и чували, че тук е сниман такъв грандиозен филм. Търговският им нюх се изразява в пробутването на евтини вазички, пепелници и шалове – нищо повече. С Таня се чудехме какво ли би било, ако тези места се разработят от американци – колко ли ще се увеличи търговията с киносувенири и мърчандайз.


Ясно е, че местните предпочитат спокойния живот на традиционни търговци вместо на новатори. Единственото по-забавно беше, че след "Гладиатор" властите са наложили забрана да се снимат повече филми тук – още едно доказателство за липсата на находчивост.


Из галактиката... на камила

© Данаил Найденов, Личен архив

Независимо от това двудневното пътешествие из Сахара бе толкова пропито с филмова магия, че сега, след като сме вече вкъщи, не сме обхванати чак толкова много от традиционната следотпускарска депресия. Влизаме с нови сили в сезона на работата и с усмивка на лице – не само защото сме видели свят, а и защото сме прекарали заедно мигове из тези невероятни тунизийски пейзажи. Пожелавам на всеки да изпита това, което изпитахме там. И нека Силата бъде с Вас!


Видео от кампанията на тунизийски граждани и власти "Да спасим Мос Еспа", която се бори срещу пясъчната дюна, заплашваща да погълне мястото и за превръщането му в туристически обект.



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1133 Весело

    Интересно място. Бих го посетил.

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  2. 2 Профил на The Core
    The Core
    Рейтинг: 726 Неутрално

    Браво!
    Страхотно!

    Ние обичаме да сме сред природата, защото тя няма мнение за нас! Ницше
  3. 3 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 1311 Неутрално

    Чудесен пътепис! Поздравления!
    Благодаря!
    За посещение, май ще въздържа,
    температурата без проблем ще издържа, ама тази пясъчна пустош ми идва в повече.

  4. 4 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Красота!Много бих искала да посетя това място.

    Tony
  5. 5 Профил на КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    Рейтинг: 767 Неутрално

    Пясъци, дюни, полета пълни с пустиня.

    Глупостта е дар божи, но с него не трябва да се злоупотребява. /Ото фон Бисмарк/
  6. 6 Профил на kadinoza
    kadinoza
    Рейтинг: 213 Весело

    Преди две години пътувах по същия маршрут и наистина Тунис е фантастична дестинация за хора, които обичат необятните пространства и екзотиката. Снимките и пътеписът са чудесни. Поздравления на автора!!

  7. 7 Профил на dededede
    dededede
    Рейтинг: 8 Неутрално
  8. 8 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 804 Неутрално

    Много живо и интересно разказано, пожелавам на автора му дълго да си запази усещането от това пътуване.

  9. 9 Профил на Tademan
    Tademan
    Рейтинг: 801 Любопитно

    Тожер дали е гр. Танжер?

  10. 10 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1284 Неутрално

    Чудесно преразказано пътешествие.Бих си взела пясък за спомен ако посетя някога мястото

  11. 11 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1428 Неутрално

    Бих посетила Тунис, но не толкова като фен на Междузвездните войни, а като обикновен турист, с очи отворени за непознатото.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  12. 12 Профил на The Core
    The Core
    Рейтинг: 726 Неутрално

    До коментар [#9] от "tademan":

    Гр. Танжер е в Мароко!

    Ние обичаме да сме сред природата, защото тя няма мнение за нас! Ницше
  13. 13 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 3877 Любопитно

    То бива, бива, ама куче на камила не бива. Нямам думи на възторг

  14. 14 Профил на Tademan
    Tademan
    Рейтинг: 801 Весело

    До коментар [#12] от "The Core":

    Благодаря, сега и в Борн го видях. След една седмица пак ще ми се оплете в мозъчната клетка.
    Благодарности!

  15. 15 Профил на Danail Naidenov
    Danail Naidenov
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Радвам се, че пътеписа ми се харесва на масите. Тожер всъщност може да бъде срещнат и като Тузьор, но местните си го изговарят така, както съм го написал.
    Това пътешествие наистина ме превърна в "нъъъърд", но какво по-хубаво от това?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK