Паметникът пред НДК отива в историята

Паметникът пред НДК отива в историята

© Мария Съботинова, СГ/ИИ



След дългогодишно отлагане паметникът "1300 години България" пред Националния дворец на културата (НДК) ще бъде демонтиран, реши днес Столичният общински съвет. С 42 гласа на ГЕРБ, "Синята коалиция", ВМРО, НДСВ, "Атака" и независимите монументът ще бъде съборен и на негово място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести полк.


Единствено съветниците от БСП браниха монумента, "както биха бранили паметника на Бузлуджа", и трима от тях гласуваха "против", а останалите отказаха да участват във вота.


С решението от днес в най-скоро време монументът с автор арх. Валентин Старчев ще бъде отстранен, фигурите от композицията ще бъдат изпратени временно в Музея на София, и след това ще започне възстановяването на мемориалните плочи, които са били премахнати от комунистическата власт при строежа на сградата на НДК през 70-те години.




"Едни хора са рушили църкви и са вдигали джамии"


Дебатите продължиха около 1 час, след като социалистите нарочно бавиха гласуването на предходните 40 точки в дневния ред на общинския съвет. Когато се стигна до точката най-дейна бе председателят на социалистите Милка Христова. "Едни хора едно време са рушили църкви и са строили на тяхно място джамии", заяви тя, имайки предвид времето на османското робство. Следват шумни отрицателни възгласи както от останалите съветници, така и от журналисти и членове на администрацията, които присъстваха на дебатите в кулоарите.


Според нея решението за демонтажа на монумента е вандализъм, който щял да замени една историческа несправедливост с друга. На няколко пъти тя призова Министерството на културата да се сезира, че се събарял паметник на културата, без да спомене, че монументът никога не е бил такъв и дори по последна информация на зам.-кмета по културата Тодор Чобанов дори няма разрешение за пускане в експлоатация.


"Г-жа Христова да ме нарича вандал! Аз съм антифашист, но и антикомунист, в никакъв случай не съм вандал", възрази съпредседателят на групата на "Синята коалиция" Владимир Кисьов (СДС). Според съветника от НДСВ Любомир Дацов този монумент едва ли е в памет на 1300 години България, защото е разрушен и се руши още от откриването си, както самият автор Старчев е разказвал.


"Това не е триизмерен Пикасо"


Неизбежно в дебатите беше въвлечена темата за естетическите качества на монумента, както и обидните имена, сред които петох****к, с които гражданите наричат паметника от години. "БСП политизира разговора, но всъщност по-важното е друго - ако сега, днес, трябваше да поставим този паметник там, да има едно пано, на което да се вижда как изглежда, дали щяхме да приемем да се издигне пред НДК", заяви съветникът от "Синята коалиция" Прошко Прошков, който е и един от вносителите на предложението. "Това не е триизмерен Пикасо", добави той и уточни, че не е забелязал тълпи от посетители пред "1300 години България", за да бъде сравняван със световноизвестни творби.


"Учудва ме тази яростна защита на БСП. Не може това нещо, което се нарича с обидни имена от гражданите, най-вече с един човешки орган, да го нарека красиво. То е грозно. Защо трябва да стоя пред паметника и казвам, че не е грозен?", коментира Владимир Кисьов.


По-рано днес Съюзът на българските художници отново защити творбата на Старчев и поиска пълно реставриране на сегашния монумент. "Много се извинявам, но в творческите съюзи колко млади архитекти има, колко художници... Няма", посочи Прошко Прошков и добави, че при комунизма членовете на съюзите са стояли на масата на властта и са чакали властта да ги направи творци, а не народът. От ГЕРБ пък посочиха, че през 1977 г., когато се е строил НДК, е нямало такава яростна защита на мемориалните плочи, а сега обаче социалистите наричат премахването на "1300 години България" историческа несправедливост.


Какво предстои


С днешния доклад се отменя и решение на общинарите от 2005 г. "1300 години България" да бъде преместен в Южния парк, а фигурите от монумента временно ще бъдат дадени на Музея на София. След това ще бъде решена съдбата им, което не изключва поставянето им в Южния парк. Демонтажът ще стане възможно най-скоро.


От години Столичната община обмисляше каква да бъде съдбата на паметника, който е в окаяно състояние от поне две десетилетия. През 2012 г. от него бяха премахнати тонове желязо от елементите, които застрашаваха минувачите. След това по инициатива на главния архитект на София Петър Диков беше направена онлайн анкета, в която отговорът за демонтаж надделя. След няколко отлагания през пролетта на тази година беше обявен и конкурс за нов облик на мястото, който остана без победител.


По проекта за възстановяването на войнишките плочи, който е предложен от Съюза на ветераните от войните, Съюза на запасните офицери, Съюза на военноинвалидите и Съюза на парашутистите, тепърва ще бъде направено изчисление на разходите. Също така е възможно и да бъде променен.


Мемориалните плочи на Първи и Шести полк са били премахнати през 1977 г., когато започва строежът на НДК, който дотогава е бил казармен регион. Плочите са поставени в почит на над 3000 войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Представлявали са три стени, разположени във формата на буквата П, а на специални табели са били изписани имената на загиналите за отечеството. Открити са през 1934 г. от цар Борис III.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK