Александър Шпатов, писател: Библиотеките ни са като БДЖ, а кой го ползва, щом има автобус

Александър Шпатов, писател: Библиотеките ни са като БДЖ, а кой го ползва, щом има автобус

© Велко Ангелов, Капитал



Александър Шпатов е роден през 1985 г. в София. Завършва Американският колеж, а след това следва право. Автор е на сборниците с разкази: "Бележки под линия" (2005; Награда "Южна пролет" за най-добра първа книга на годината), "Разкази под линия" (2008; номинация за наградата "Хеликон" за 2009, издание на немски - 2010) и "Календар с разкази" от 2011 г. А заглавието на последната му книга - #НаЖивоОтСофия от миналата година, изникна повече от веднъж в обзора на писатели и издатели за литературната 2014 г. - и заради оригиналната си среща с читателя, в допълнение с мобилно приложение и издания на два езика. Шпатов, който е нощем писател, а денем юрист, има мнение за това как в България може да се чете повече в бъдеще и смята, че е важно да се говори за това.
 
С Александър Шпатов се срещаме не къде да е, а пред Народния театър в обедната му почивка. Денят е в края на декември, по-скоро пролетен, отколкото зимен. Градинката пред театъра е такава, каквато мнозина от нас често сме я срещали в най-хубавите си дни: с тичащи напред-назад деца и техните майки, с музиканта край празния фонтан, който свири джаз, винаги влюбените двойки и все по-възрастните пенсионери, които коментират на висок глас пенсионната реформа. Животът, събран накуп. Напомня на картина, излязла измежду страниците на #НаЖивоОтСофия – последната книга на Александър. 


"Искаш ли да ти издам една тайна?", пита ме, докато се оглеждаме за подходяща пейка. Става дума за корицата на книгата. Първоначално е било планувано на нея да бъде изобразен Народния театър. След това дошла идеята за сегашния й вид, но ако внимателно се вгледаш в нея, казва ми, ще забележиш лявата колона на скрития отзад театър.


Избираме си една от слънчевите пейки – между какофонията от стари градски песни и оживените разговори на пенсионерите. Моля го да се представи и той отсича, че това винаги е най-трудният въпрос: Не обича да разказва себе си, литературата му е по-важна и бързо разговорът поема в тази посока.




Обяснение в любов на София


До момента е написал четири книги с разкази и споделя, че другите жанрове все още не са го изкушавали. Старае се неговите книги да са възможно най-компактни, да са лесно четими, но и да изграждат навик за четене. "Кратки градски". Разкази за града и приключенията, които могат да ти се случат в него. Те рисуват София многолика и противоречива – способна да те вбеси, отчая или да те накара завинаги да се влюбиш в нея. "Моята София обаче е слънчева", казва той, за разлика от София, която ще откриеш, ако разгърнеш книга от 90-те – с мрачни и сиви гледки, с улици потънали в кал и боклуци. Все още не се е изкушавал да напусне за по-дълго столицата. "Повечето ми приятели я напуснаха, но голяма част от тях сега връщат. Аз съм си спестил едно заминаване и връщане. Ако бях заминал, нямаше да мога да напиша и издам четири книги."


Днес градът не е само черно-бял. Обликът му бързо се мени, но промяната, съласяваме се и двамата, се крепи на лична инициатива.


В литературата


"Има добри практики, които работят навсякъде по света. Не е нужно да започваме от нулата, просто трябва да ги усвоим." В основата на културата е литературата и ние като общество сме длъжни да се грижим за нея. Трябва да намерим начин да случваме нещата. Положението с библиотеките например е трагично. "Библиотеките ни днес са като БДЖ – оставени на произвола. Никой няма да се вози на влак при наличието на автобус." Ние стоим тук пред градската библиотека, знаеш ли, пита ме и посочва Гранд хотел София пред нас. Той е трябвало да бъде библиотека, но Софиянски си е свършил добре работата, казва Александър.


Проблемите тръгват още от училище


Има нужда от реформи в образованието. В начина, по който се преподава. Трябва да се преподава с интерес, да се предложи нещо различно. Важно е да се четат и други автори, по-близки до светоусещането на учениците. Има нужда да се учи и нещо забавно в час. За едно произведение най-важното е то да може да се чете към днешна дата, да възпитава естетика, да е образец за вкус.


Проблемът е, че в училище се преподават определени автори, защото именно те са необходими, за да можеш да си вземеш матурата и кандидат-студентският изпит в университета след това. Няма място за удоволствие, за книга, която да ти е близка. До момента, в който не предложим нещо интересно на учениците, няма да успеем да запалим интересът им към четенето. А те не са деца. Учениците са много адекватни, именно защото имат достъп до най-вълнуващите и интересни теми от съвремието ни, благодарение на интернет. Музика, филми, новини. Те имат изключително добър вкус, чувствителност за това кое е интересно и кое не. Проблемът е, че институциите не се вълнуват от това, не се стремят да утвърждават тези интереси и да възпитават вкус.


Тук идва и парадоксът. Ако някой учител иска да те запознае с творчеството на Станислав Стратиев, Константин Павлов или Георги Марков, то той рискува да те лиши от възможността да се справиш добре на изпита си по литература, започва да работи против твоя интерес за бъдещето.


"За автори от по-ново време не смея и да си помисля. Деян Енев, Алек Попов, Георги Господинов. Ако човек ги прочете, ще остане с добро впечатление за българската литература." Освен публицист, Георги Марков е и страхотен писател например. За него се знае отчайващо малко, а липсата му в училищната програма отваря чувствителна празнота за разбиране на миналото ни.


Бъдещето е да се четат книги


Въпреки че е юрист през деня и писател нощем, едното не пречи на другото, категоричен е той. Шефовете му го четат и го харесват.


Писането не е свързано с предизвикателства. Единственото е да се намира достатъчно време за четене. Това е основното за един пишещ човек – да чете. 


Виждаш ли Стъкленият павилион ей там, посочва ми към фонтана, до един от изходите на градинката. Столичният общински съвет го е узаконил преди броени дни. "Доскоро беше убежище на бездомници, надяваме се да го превърнем в читалня със съвременна българска и световна литература".


Мястото за случване на литература в София е там, където човек чете: в градския транспорт, вкъщи, в парка. Литературата е преди всичко самотно занимание. Всичко останало е бонус, допълнение, което може само да надгражда. Литературните четения, фестивалите, празниците на книгата са нещо страхотно, но четенето е основно и предхожда всичко. Единственият смисъл от книгите е те да се четат. Ценното е сам да извървиш пътя и да вникнеш в тайната на текста. "Аз избягвам тежките описания в моите книги. Не мога да си представя какво означава за един човек да бъде "червендалест" например. Ти можеш ли?"


Какво предстои


Намислил е през предстоящата година да събери и четирите си книги под шапката на едно издателство.


Друга добра инициатива, в чието развитие участва, е Новият национален център за подпомагане на българската литература, превода и популяризацията й в чужбина към НДК. Част е от консултативния съвет на Центъра, където се нареждат писатели и издатели като Манол Пейков, Алек Попов, Теодора Димова, Милена Фучеджиева, Радослав Парушев и други. За директор е избран Светлозар Желев, дългогодишен издател, а и главен редактор на сп. "Гранта".


"В момента бюджетът за литература е нула. Нужни са пари, които да подпомагат преводите в чужбина. Книгите за съжаление сами не могат да се поддържат. Тепърва предстои да бъде измислена концепция. След това мисля, че ще се оттеглим. Хората, които определят как ще се разпределят пари, трябва да са други, а не самите писатели", смята Шпатов.


Много от разказите му с черен хумор разказват за бъдещето на София. Китайци завладяват града, НДК се отцепва като самостоятелна държава, Мавзолеят се превръща в най-голямата тоалетна, а България продължават да я управляват комунисти...


"Надявам се това да е черен хумор, не програма."


Бъдещето е ще е пълноценно, ако си разкажем миналото


Такъв е залогът и за новата година.


Разказът "Молба за напускане" от #НаЖивоОтСофия може да прочетете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2217 Неутрално

    "Библиотеките ни днес са като БДЖ – оставени на произвола. Никой няма да се вози на влак при наличието на автобус."Е,има дето се возят и сигурно четат и книги.

  2. 2 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 807 Неутрално

    при мен се натрапва едно впечатление, хората, които четат качествена литература обикновено гравитират към категорията "прошляци" жадувам да срещна човек със скъпа кола, който чете, но не само, че чете, а и вниква и онова, което чете се превръща в основополагащо в неговия живот...така че скъпи родители, ако искате детето ви да "успее" ...... изхвърлете книгите - те отграничават, затварят и те превръщат в социално неадекватен човек в комерсиалното блато на социалния живот, създаден от зомбитата на всякакъв тип работещи и градящи бъдещето хора, бездушевни технократи

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  3. 3 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1727 Неутрално

    "Той е трябвало да бъде библиотека, но Софиянски си е свършил добре работата, казва Александър."

    И аз не мога да прежаля градската библиотека, но мисля, че грехът е на Янчулев, по негово време взривиха по криминален начин сградата. Не че Софиянски няма тежки престъпления към София. И не е само градската библиотека, ами и десетки изчезнали квартални читалища. Много хора, които не работят с интернет или нямат пари за книги и за вестници, можеха там да четат, сега го правят все още в Народната библиотека.

  4. 4 Профил на stoiank
    stoiank
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    Не знам защо сте пропуснали името на университета му, където е учил право, все пак е СУ, но надявам се да е неумишлено.
    Относно библиотеките, наистина малко изостават с времето, но може би и църквите изостават така погледнато, а ги има 2000 години. Така че оценката трябва да я даде времето. Ние сме една прашинка и се много малки за да имаме право на заключение. И постоянно се говори за пари, наистина са необходими, но са вследствие на показан хъс и желание, а не първопричина. Много ми е любопитно колко пари държавата е дала на Читанка примерно или на Словото. Добрите дела стават със сърце, а после винаги ще се намерят спонсори.

  5. 5 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1268 Неутрално

    Правилното е-библиотеките и БДЖ да са приоритетни, но не си падаме по правилните неща.

  6. 6 Профил на pycu
    pycu
    Рейтинг: 18 Разстроено

    Само при мен ли не работи връзката към разказа?

  7. 7 Профил на Rumi Dimitrova
    Rumi Dimitrova
    Рейтинг: 288 Неутрално

    ТОЙ (подлог!) завършва АмериканскиЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!!!!!!!!
    Еййй, в първото изречение грешка - как да чете човек по-нататък???? Няма смисъл......

  8. 8 Профил на Rumi Dimitrova
    Rumi Dimitrova
    Рейтинг: 288 Неутрално

    На влак е трудно да се вози човек, защото ... замръзват
    Ама библиотеки дал Господ, има нови книги, служителките са учтиви, очевидно много четат и са много добре информирани... даже могат и да препоръчват други книги в тая област, която те интересува.
    Е, така е в Монтана, в Своге е мъртвило - от много години ги карам да вземат ХРОНИКИТЕ на Стефан Цанев и .... нищо..

  9. 9 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2170 Неутрално

    "Библиотеките ни днес са като БДЖ – оставени на произвола. Никой няма да се вози на влак при наличието на автобус." Ние стоим тук пред градската библиотека, знаеш ли, пита ме и посочва Гранд хотел София пред нас. Той е трябвало да бъде библиотека, но Софиянски ..."

    Не са необходими грандиозни усилия, за да научиш, че именно в СГРАДАТА на мястото на днешния Гранд хотел София до края на 80-те години е Градската библиотека, преди Освобождението тук е имало турски конак. Не мисля, че нещо е запазено и съм сигурна, че точно Софиянски няма този грях. Библиотеката си е добре на площад Славейков, политиката за насърчаване на културата за жалост не е приоритет на прехода, но има нужда от истински реформи. Държат по социалистически твърде много библиотекари с обидно ниско възнаграждение, предполагам, че по това може да се направи аналогия с БДЖ. Не съм съгласна, че няма кой да използва железниците, ако има автобус. В цяла Европа хората го правят масово.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  10. 10 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    [quote#3:"spiegel"]И не е само градската библиотека, ами и десетки изчезнали квартални читалища. Много хора, които не работят с интернет или нямат пари за книги и за вестници, можеха там да четат, сега го правят все още в Народната библиотека.[/quote]
    Използвам случая да похваля моята квартална бибилиотека, която ползвам от поне 15 години - тази на читалище "Средец" в София. Плащат се 7 лева годишен членски внос, който е достатъчен библиотекарките редовно да снабдяват библиотеката с нови книги от всички области. Горе-долу един път в месеца ходя там и винаги има доста нови книги на специално обособения рафт. Има много читатели, както и компютри.
    Като цяло, читалището развива много богата дейност, има курсове, кръжоци, пълно е с деца. Дано да има повече такива читалища!

    'Let light surround you' Dream Theater
  11. 11 Профил на bobix
    bobix
    Рейтинг: 714 Неутрално

    В момента бюджетът за литература е нула.

    Въпреки, че се засяга плурализма в образованието, само заради този цитат няма да споделя линка. Стига с тази държавна хранилка. Не се прави така. Прави се като се търсят спонсори ако искаш да се направи нещо. Не се рекетира народа!

  12. 12 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 986 Любопитно

    Въпрос към Рая Раева. това нещо, може ли да цитираш откъде е и кои са въпросните писатели и издатели, които твърдят такова нещо
    "А заглавието на последната му книга - #НаЖивоОтСофия от миналата година, изникна повече от веднъж в обзора на писатели и издатели за литературната 2014 г."

  13. 13 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 986 Разстроено

    А иначе, относно качеството на млад талант не ми се иска да коментирам нищо, че ще вземат да ме изтрият.
    Не ми допада как пише Шпатов. Предполагам, че това си е нещо лично. Но, това не е нищо особено като стил, или като идеи, или въобще, като естетика. Предполагам, че ако сменим топосът, и не е София, или България, книгите му биха потънали в забрава.
    Момчето има да благодари на няколко души за това, че има четири книги. На Георги Господинов, първо. Благодарение на негови препоръки и бил на разни "литературни" места и е издаден след това. След това, на Любен Дилов, благодарение на него е издаден от Ентусиаст, с блъбр на същият Любен Дилов, и след това,на Светльо Желев, благодарение на който, го издадоха в Колибри. И благодарение на който, сега ще влезе в консултативния съвет към центъра за книгата към НДК. Тъжна история. Поредната тъжна история. Защото, ако си там, където си на, благодарение на помощта и ходатайството на неколцина писатели, как ще можеш да даваш адекватни съвети на другите, нали?? какво ще има кажеш, ей, бъдещи писатели, не е важно какво пишете, нали, за да Ви подпомогне този център, нали, важното е, да си човек на някого, да се застъпят за теб, да те препоръчат. Тъжна история.

  14. 14 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 986 Неутрално

    [quote#10:"ariel28"]Използвам случая да похваля моята квартална бибилиотека, която ползвам от поне 15 години - тази на читалище "Средец" в София.[/quote]

    Това е нещо много хубаво. Дано в бъдеще повече такива примери да има!

  15. 15 Профил на slaveyko
    slaveyko
    Рейтинг: 256 Неутрално

    До коментар [#2] от "Stavrogin":

    Има такива, със скъпи коли и са прочели "Винету", макар и само до половината. И са станали министър-председатели. Ами ако бяха прочели цялата книга? А пиша за него в мн.ч., защото, според Марк Твен, така сеговори за царствените особи или за тези, които имат глисти. И си помислих - а как ли трябва да се говори за тия, които имат глисти и са се "отърквали" около царствени особи?

  16. 16 Профил на Elina Nedyalkova
    Elina Nedyalkova
    Рейтинг: 448 Неутрално

    До коментар [#7] от "Rumi Dimitrova":

    Момент! Подвели сте Дневник. "Той завършва него". Значи - "той завършва Американския колеж", разбира се.
    Дневник, върнете си обратно предишния правопис, моля.

  17. 17 Профил на gun
    gun
    Рейтинг: 456 Неутрално

    Поредният дантелен "писател" след Георги Господинов и Алек Попов, за когото "голямата литература" са Георги Марков и Станислав Стратиев, които наистина са добри, но не и големи, като живите Георги Мишев и Чавдар Шинов например, с които никой не прави интервюта, нали, Дневник? Аман от дантелената мафия, в която за съжаление е и дъщерята на един от големите - Димитър Димов, преведен на всички световни езици без помощ от държавата. А относно библиотеките - господинът явно не е стъпвал в такава - живи са, повярвай ми, и ще надживеят псевдоразказите на днешните т.нар. писатели.

    За свободата на словото - форумът да е без регистрация!
  18. 18 Профил на boris_ivanov
    boris_ivanov
    Рейтинг: 442 Неутрално

    До коментар [#11] от "bobix":

    "Спонсорите" ги има -- това са издателите. Някои от тях работят за печалба, други на практика са меценати на литературата.

    Въпросът е как да се създаде среда, в която частната инициатива, държавното подпомагане на културата и образователната система работят в синергия.

    Не съм съгласен с Александър Шпатов, че бюджетът за литература е нула. Почти нула е бюджетът за издаване на книги. Но държавата подпомага библиотеките (макар повечето от тази помощ да отива за заплати и издръжка; малко за книги). Държавата отделя и огромни средства за обучение по литература, с ниски резултати. Т.е. средства се отделят, но неефективно. Сравнението на Александър със състоянието на БДЖ е много добро. Въпросът е как да се вложат разумно повече публични средства, за да се получи синергия между частната и публичната инициатива.

    Разбирането, че в малка страна като България културният сектор може да работи добре само с частни усилия, е несъстоятелно. Всъщност и в големите страни не е така (изключение: САЩ; но сравнението с тях е неуместно).





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK