Destructive Creation - те просто го правят

Част от екипа на Destructive Creation

© Анелия Николова

Част от екипа на Destructive Creation



Преди четири години те направиха онова, което с десетилетия труд културните институции не постигнаха - приобщиха нацията към съвременното изкуство за една нощ, като пребоядисаха войниците от Паметника на Съветската армия в супергерои на американския капитализъм. Ентусиазирано или не, за акцията се заговори не само по CNN и в Русия, но и в най-отдалечени кътчета на родината - а освен когато играе с кодове, изкуството е най-съвременно тогава, когато просто не може да бъде пренебрегнато.


През 2014 г. Destructive Creation сякаш от раз сбъднаха още една стара софийска мечта - откриха цели пет етажа индустриално пространство за сцени и творчески ателиета. Разбира се, случки в заводи е имало и ще има, но самият мащаб на Фабрика за градско изкуство (част от складовете на стокова борса "Зимница") - стотици квадратни метри, от които Destructive Creation и другите творчески организации са изчистили тонове боклук със собствени ръце и сега стопанисват заедно.


Той не е дар или дори бартер, а под наем и вероятно няма да съществува твърде дълго. Това обаче не ги притеснява, както и фактът, че майсторски изработки като люлеещите се дървени кончета по спирките и заигравката на тронове с Цветан Василев, които се правят с дни, могат да имат кратък офлайн и малко по-дълъг онлайн живот. Допълнителна работа е, но това си е наш проект и трябва да му отделяме време, казват артистите, които по собствени им думи са имали "таргет от 52 акции за 2014 г. - по една за всяка седмица."




Destructive Creation - те просто го правят

© Анелия Николова


Когато дадоха първото си интервю, много хора не повярваха, че остроумната акция с паметника може да е дело на толкова млади хора. Някои даже предпочетоха те да си бяха мълчали. Destructive Creation пък им отговориха с "Да го беше направил ти". Оттогава колективът, чийто екип се е сменял основно няколко пъти, осъществи десетки намеси в градската среда, някои - опасни, а други - за съвсем легални и комерсиални формати. В групата има нови "гимназисти", някои са студенти, а трети вече се занимават с грасдско изкуство професионално. 


Но ако ги попиташ как успяват да останат в крак с времето или как виждат заниманията си в познатите категории, няма да получиш концептуален отговор. ("Имаше и много хубави изказвания по медиите тогава, които ние нямаше да можем да формулираме.") Те го правят интуитивно и мозъците им щракат по друг начин, докато режат нещо с флекс в работилницата си в стандартна работна екипировка и защото там е много студено. Пред "Дневник" от името на групата говори най-словоохотливият от тях - един, но за всички.


Destructive Creation - те просто го правят

© Анелия Николова


Вие как се виждате - като съвременни художници, активисти или дизайнери?


- За активисти - не съм сигурен… Ние разбрахме, че това е "изкуство" от новините. Искахме да правим улично изкуство и с такива неща започнахме да се занимаваме. Първото нещо бяха камилите (двете детски катерушки зад паметника, боядисани в израелското и палестинското знаме - бел. ред). После в серията с паметниците бяха лъвът на Съдебната палата, Альоша и Иглата в Борисовата градина (където партизаните бяха опаковани като Пижо и Пенда за първи март - бел. ред.)


Да, но нещата ви коментират значими обществени теми - като например "трона" на Цветан Василев в градинката "Кристал". Ако бяха друг тип улично изкуство, може би нямаше да са толкова забележими.


- Част от уличното изкуство е да има някаква позиция...Тронът много готино се получи, но истинската му история е разочароваща. Имаше гостуващ "трон" от сериала "Игра на тронове" и забелязахме, че хората много се вълнуват. Решихме да направим трон, който е по-реален от онзи, който са докарали, защото очевидно хората му се радват. Но докато го изнасяхме - а нашият тежеше адски много, един от групата разказа за какво става дума в сериала: как на главния герой му отсичат главата, а злото накрая побеждава. Така автоматично направихме асоциацията с онова място на "Кристал" (там е един от луксозните имоти на собственика на "Кристал").


Произведенията ви често са трудоемки и майсторски изработени - защо влагате толкова много време в нещо, което ще живее основно чрез документация? И откъде намирате това време?


- Някои от нас се занимават само с това, други са ученици, студенти - отделяме колкото време можем. Тази работа доставя удоволствие. Ние сме наясно, че колкото и да е яко едно нещо, дори да бъде отразено, след три дни ще бъде забравено.


Но на фона на художниците, които рисуват картини с месеци, ние все пак отделяме малко време, а повечето неща, които правим, срещат позитивна реакция. Така че си заслужава. Да харесват това което правиш, носи голямо удовлетворение.


Destructive Creation - те просто го правят

© Анелия Николова


Как издържате ателието си?


- Имаме все повече проекти, които са като поръчки - това си стана работа. Започнахме да изкарваме пари от това, което правим.


Виждате ли конфликт в това? Някои могат да ви обвинят в комерсиализация.


- Има плюсове - като например, че можем да отделим повече пари за другите акции, както и повече време. На всеки му трябват пари, така че това е по-добре, отколкото да правиш нещо неприятно като странична дейност. Единствената разлика е, че не е нелегално. Но хората ни наемат, защото ни имат доверие и харесват това, което правим - така че не е като да нямаме свобода.


Как се промени групата - и целите ви от онази нощ, когато нарисувахте паметника? Визирахте ли го като толкова силна политическа акция?


- О, да. Отне ни доста време, защото трябваше да се престрашим да го направим - а в действителност сме правили и много по страшни неща. Например лъва на Съдебната палата - това е най-рисковото нещо, което сме правили. Той беше скициран дни, след като направихме паметника, но ни отне две години, за да го осъществим. Първо много ни беше страх, а после се върнахме да си го допишем.


Ние започнахме като компания приятели, не като обособена група. И както винаги между артисти, имаше сблъсък на мнения - някои до последно не вярваха, че с Паметника ще се получи, не искаха да го правим, защото е много рисковано и може да ни се случи нещо. И когато се получи, се оказа, че една част е била права, а другата в грешка - и тази част трябваше да признае, окей сбъркахме. А основният извод беше, че тези неща стават много по-лесно, отколкото ги мислехме.


Вие очаквахте ли такъв отзвук?


- Да, даже обсъждахме, че може да стигне до CNN - и то така и стана.


Има ли много промени в състава ви оттогава?


- Групата е коренно различна - тя не само веднъж, а няколко пъти се промени. Артистите, естествено не обичат някой да им се меси, а когато си в колектив трябва по някакъв начин да се съобразяваш. Освен това идеята никога не е била да се набляга кои сме - още една точка на конфликт, защото уличните артисти се идентифицират основно чрез подписа си. А ние искаме нещата, които правим, да са толкова добри, че да нямат нужда от подпис.


Все пак ако трябва са се представите с две думи, какво ще кажете?


- Ние сме група за градско изкуство. Но виждате, че повечето хора изобщо не искат да се представят, трудно е дори да ги изкараш от работилницата за няколко снимки.


Не се ли притеснявате, че и други могат да се появят и да използват вашия "подпис"?


- Не, не и на принципа, на който работим - като една група, която непрекъснато създава нови работи. Но когато направихме пейките, след няколко месеца учениците и учителите в едно училище също бяха изрисували своите, което е много яко.


Това не е копиране - това е все едно да кажеш, че и ние сме копирали нещо, в което ни обвиняват понякога. Но ти не можеш да копираш изкуство - и да го пресъздадеш едно към едно, пак ще си направил изкуство.


Фотогалерия: Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата >


Много от вашите връстници нямат отношение към текущите събития - при вас откъде идва?


- Тези въпроси възникват, когато нещо не е наред и трябва да го промениш.


Относно лъва, не е нужно да се информираш толкова надълбоко, за да знаеш, че у нас съдебната система не е на ниво. Когато и да го бяхме направили, щеше да бъде актуално, то пък се оказа, че е на 40-тия ден от протестите. Не беше нарочно. Когато опаковахме статуи на жени и деца в найлони като символ на трафика на хора, се оказа, че на другия ден започва такава кампания. Няколко пъти са ни се случвали подобни съвпадения, явно няма случайни неща.


Какво беше образованието ви - тогава и сега? И колко важно е то?


- Тогава беше… средно. Ако става дума за профил, всички бяхме от гимназии с художествено образование - приложното, училището по полиграфия и фотография. Колко е важно, много зависи. Предимствата са, че такива хора имат самочувствието, а и уменията на артисти.


От друга страна попаднахме на едно момче от Обеля, което е отраснало във Волуяк - в някаква такава среда, дето няма особена логика да става за такива работи. Той има нещата, които хората от Обеля си имат - например кола, и си я кара, което в една следучилищна възраст е много задължаващо да поддържаш - изисква пари. Същевременно е един от хората, които са допринесли най-много за групата.


Какво е особено в хората от Обеля?


- Нищо, разбира се, това са безумни предразсъдъци, с които мога да се шегувам за някое интервю само с мен, което ще ме иронизира.


Насериозно - да влезеш в дадена среда у нас е много лесно, както и да започнеш да се занимаваш с нещо. Но дали изобщо ще проявеш този интерес - това е решаващо. Определящо за хората на нашето поколение е средата, в която сме отраснали - както родителите, така и приятелите.


Destructive Creation - те просто го правят

© Анелия Николова


Момчето от Волуяк къде го намерихте?


- На морето. Това беше и момента, когато стана ясно че няма да продължим да работим в първоначалния състав. Много от пейките например са изрисувани от него, въпреки че няма художествено образование. Той даде много качествени идеи.


Какви са плановете ви?


- За годината, която отмина, "таргетът" беше 52 акции - по една за всяка седмица. Ще видим дали ще стане, защото се забавихме с няколко неща, други пък са готови, но нямаме време да ги изнесем. А за 2015 г. таргетът не е количествен.


В България ли ще останете? 


- Когато гостувахме по БНТ - с момчето от Волуяк, което е просто златно, ни питаха същото. Като цяло решихме, че е положително да се казва, че смяташ да останеш в България. И в следващия момент след два месеца той замина за Дания. Светът е достатъчно голям, хубаво е човек да пообикаля и да поживее другаде.


А вие защо сте тук? Защото в България е по-лесно можеш да изрисуваш паметник? Защото проблемната среда ви вдъхновява или?


- Да, точно. В Холандия например е много по-трудно да се чувстваш свободен, докато тук можеш да направиш всичко и няма кой да ти възрази. Там, ако не ти направят забележка, то вече са викнали полиция, полицията е на път и на всичкото отгоре ще се отнесе толкова учтиво, че да ти стане неудобно. Е, тук ние такива проблеми си нямаме.


Същевременно не искам и да защитавам страната - уважавам страшно много Христо Явашев и разбирам защо дори не иска и да говори на български. Той е живял в друго време тук, но все пак.


За да опакова Райхстага, той е чакал разрешение 30 години, за Портите в Сентръл Парк - 16. Накрая успява, защото кмет на Ню Йорк става негов приятел. И там го има това, но всички са много по-стриктни и работят повече. У нас хората се отказват лесно, което е демотивиращо.


Много неща в чужбина са по-добре, но ако искаш да се занимаваш с изкуство, ще трябва да чакаш. Същевременно момчето от Обеля, за което просто нямам думи, в момента е в Дания - тоест там, където си никой, и направи някои неща в работилницата на университета, които се харесаха много.


Това, което правите за кампанията Absolut Transform, където ще превърнете стар автобус "Икарус" в бар, и то пред погледа на хората онлайн, които ще ви задават различни предизвикателства, изкуство ли е или работа?


- Изкуство е, защото това е един от многото проекти в нашия списък. Идеята, която победи в конкурса, както и другите - кола-робот и светлинна прожекция върху Фабриката, са неща, които сме искали да направим, но не сме имали възможност, а и средства досега. Това, че хората ще гласуват, е супер - не е било в нашата концепция, но с нетърпение чакаме да видим как ще го включим в работата. Цялата кампания е много добре измислена.


Този тип популярност не вреди ли на другите ви акции?


- Ами никой не се е засилил да ни търси особено, а и да дойдат, какво. Когато има повече достъп, няма и такъв интерес. Идеята ни никога не е била да привличаме популярност с това, че сме анонимни, а по-скоро да си спестим ненужните обяснения.


Някога полицаите търсили ли са ви - едно време много се бяха ядосали?


- Официално не. Самите те според мен са се смяли много, освен онези на смяна, разбира се, които са си имали проблеми. Но тогава ни предупредиха да се пазим, защото някои е предложил в средите на хората, които рисуват, 4000 лева за да каже кои сме.


Знаеха ли много хора за плана?


- София е много малка и за шестте месеца, които ни трябваха да се престрашим, го бяхме обсъждали с разни приятели - търсехме хора, защото акцията не е за един човек. Бяхме седмина и един да се беше отказал, щяхме да се върнем.


Самото рисуване продължи 20-30 минути, но времето течеше адски бавно. Спомням си всичките двама души, които минаха, докато рисувахме - погледнаха, но дори с телефоните не се опитаха да ни снимат.


Иновативната "чекаут" система във Фабриката за градско изкуство - всеки, който си тръгва, отбелязва своето картонче, за да не остане някой от десетките екипи заключен в сградата.

© Анелия Николова

Иновативната "чекаут" система във Фабриката за градско изкуство - всеки, който си тръгва, отбелязва своето картонче, за да не остане някой от десетките екипи заключен в сградата.


Ако не очаквате порицание от държавата, то очаквате ли някаква помощ? Казахте, че Столична община е помогнала да извозите боклука, но пространството ви си остава частно, въпреки че беше ключово в кандидатурата за столица на културата?


- Държавата ще оказва все повече помощ, когато и артистите покажат, че си заслужава. Нагледали сме се на клипчета как на места, много по-добре уредени от България по общото мнение, някакви хора излизат на улицата и без никакви средства правят страхотни неща. Свирят на кофи от латекс вместо барабани, например.


Това не е защото държавата им дава пари. Те измислят начин да правят това, което искат. Тук до голяма степен сме подсигурени - ако много се закучат нещата, отиваш при родителите си, няма да си на улицата. Една колежка в Ню Йорк живее и работи на няколко квадрата - място, за което плаща 1000 долара на месец.


Нашият опит е - искаш нещо, правиш го. Все още не сме кандидатствали по програма "Култура" и може би ще го направим, но тя съществува защото общината, държавата, явно е припознала, че има готини неща, които заслужават инвестиция.


Къде виждате мястото на стрийт арта сред визуалните изкуства?


- Със сигурност е част от тях, но до каква степен и колко сериозно приемана ще бъде, зависи от артистите, които го правим.


Ние никога не бихме се оплакали, че някой ни е лишил от възможности, или пък че от Съюза на художниците на "Шипка" 6 не ни приемат. Най-лесно би било да кажем, че те нищо не разбират. Но ако правим нещо стойностно, много по-адекватният начин е да продължим да работим и да покажем, че то има своето място.


Принципът, на който работим е, че ако искаш нещо, трябва да си го завоюваш. Преди да се оплаче от това, че някой нещо не му е дал, човек трябва да види дали сам е направил достатъчно. На нас ни се обаждат супер много хора, намерихме си спонсори, постоянно приемаме поръчки - това е защото не сме спирали и не ни е останало време да мислим за чужда помощ.


Част от екипа на Destructive Creation

© Анелия Николова

Част от екипа на Destructive Creation


Няма ли скоро да ви отеснее и Фабриката за градско изкуство с всички осъществени проекти? И не се ли притеснявате, че може да ви свършат идеите?


- Ние вече търсим нови места - това е и идеята, да има и други фабрики. Най-малкото защото ние тук сме под много преференциален наем (никой друг не би наел това, което взехме ние) и собственикът си има планове за сградата, които не включват нас.


Искаме да си направим и нещо като хостел за артисти, където да си живеем. По-домашно. А за идеите - липсата на вдъхновение се компенсира от моментите, когато страшно много неща ти идват наведнъж.


Какво очаквате и какво си пожелавате за новата година?


- В началото предстои автобусът.


Най-големият минус на нашата работа е, че с много хора сме се разделили през годините. За новата година си пожелаваме това да ни се случва все по-рядко. Защото когато искаш да ти се получават нещата, трябва да вложиш всичко от себе си, цялото си време и старание. Ако продължиш да работиш, без да слушаш какво ти говорят отстрани, се запознаваш с много яки хора, които те подкрепят и продължаваш. Но пък се разделяш с други, с които сте се познавали дълго време преди да работите заедно.

Destructive Creation - те просто го правят

© Дневник


Предстои Destructive Creation да трансформират рейс "Икарус" в бар, облечени в облекло тип "спейс ейдж", а акцията ще бъде снимана с дронове - кога, в каква тема, материал и цвят да бъде решен барът може да се гласува на http://www.transformtoday.bg/.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (33)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dmarev
    dmarev
    Рейтинг: 434 Любопитно

    Интересни идеи осъществяват!

  2. 2 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 748 Неутрално
  3. 3 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3358 Неутрално

    Тия сладури заслужават уважение дори само заради това, че накараха посланик Исаков да изтрезнее за няколко часа, докато въртеше телефоните до Москва да се жалва от "вандалското" боядисване на руските витязи като Мики Маус и др. любими детски герои.


    Оттогава им тръгна на руснаците на ***обрък - кой ли не се изреди да се гаври с тях...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  4. 4 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1977 Неутрално

    Хареса ми цялостната позиция на тези млади хора - чак не ми се вярва, че липсват обичайните оплаквания, как държават не е направила или не прави едно или друго и дори едва ли не пречи - все неща, на които сме се наслушали от много и (уж) мастити културтрегери.
    И аз така си мисля че е редно - най-напред направи нещо, покажи какво можеш и след това, без да е задължително, ще се намерят държавни и/или частни лица и организации, които освен че са те забелязали, но са готови или най-малкото склонни да ти възложат нещо.

  5. 5 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 758 Неутрално

    И защо "изкуството" трябва да се прави във фабрика и да е "улично"? Момчето не казва нищо смислено по този въпрос ,но най сигурно защото в Америка всичко е "стрийт". Всеки от улицата вече е "артист".

  6. 6 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 1829 Неутрално

    Много интересен разговор. Дано на тези млади хора да се случва това, което искат.

  7. 7 Профил на дурак
    дурак
    Рейтинг: 541 Весело

    докато има "публика"......
    приказката за "Новите дрехи на краля"
    винаги ще е актуална
    .........
    на този свят винаги е така... , на Оня свят...
    сигурно и там е така , щом има Господ

  8. 8 Профил на дурак
    дурак
    Рейтинг: 541 Весело

    [quote#5:"Каишков - Гласът на Америка"]И защо "изкуството" трябва да се прави във фабрика и да е "улично"? Момчето не казва нищо смислено по този въпрос ,но най сигурно защото в Америка всичко е "стрийт". Всеки от улицата вече е "артист".[/quote]

    по този казус Уолтър Липман
    (УСОфски психолог и журналист )има дефиниция:

    "когато всички мислят еднакво ........" продължението следва в Гугъл

    не можеш да го обясниш на екзалтирата публика...
    публиката е вЕрваща

  9. 9 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 919 Неутрално

    Страхотни са !!! И това освен че вапцаха МОЧА и лъвовете пред съдебната палата. Жалко че вандалите си избиха тъпизма на някои от тяхните неща, като пейките в градината пред черквата Св. Седмочисленици и мильовската будка на ъгъла Патриарха/Ангел Кънчев-там направо са къртели "добавките"! За омацаните със спрей изрусувани входни врати вече не пиша-то си е нещо като задължително: Някои кретени само да видят чиста стена/метална конструкция почват да я мацат

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  10. 10 Профил на buran
    buran
    Рейтинг: 488 Неутрално

    "В Холандия например е много по-трудно да се чувстваш свободен, докато тук можеш да направиш всичко и няма кой да ти възрази. Там, ако не ти направят забележка, то вече са викнали полиция, полицията е на път и на всичкото отгоре ще се отнесе толкова учтиво, че да ти стане неудобно. Е, тук ние такива проблеми си нямаме."

    Сигурно само днес в различни медии, вкл. Дневник, ще има материали за липсата на държавност и охрана на обществения ред и с право. Не е лесно с тази шизофренна позиция - хем да трябва да демонстрираш проблем, хем да промотираш хората, които са част от проблема

  11. 11 Профил на vhv
    vhv
    Рейтинг: 753 Неутрално

    " ти не можеш да копираш изкуство - и да го пресъздадеш едно към едно, пак ще си направил изкуство."

    Браво момчета!

  12. 12 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1454 Неутрално

    Дарбата на въображението, живи и здрави сладури.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  13. 13 Профил на boris_ivanov
    boris_ivanov
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Добро интервю, добри хора.

    Само е неприятно, че върху нещата, финансирани от Absolut, най-големите букви са за собствената им марка. С други думи, откровена реклама.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  15. 15 Профил на ana_ni
    ana_ni
    Рейтинг: 490 Неутрално

    оцветяването на паметника на съветската армия е най-големия хит, макар че, си е плагиатство
    Важна в случая е смелостта

  16. 16 Профил на ana_ni
    ana_ni
    Рейтинг: 490 Неутрално

    До коментар [#14] от "lonely_ninja":

    едва ли, русняците имат креативни артисти и нямат нужда от вносни

  17. 17 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1841 Неутрално

    Браво! Продължавайте в същия дух!

  18. 18 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1074 Неутрално

    Момчета, продължавайте така.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  19. 19 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 913 Любопитно

    паметника на съветската армия беше тяхното върховно постижение ,след това нещата залиняха и от провокация преминаха към декорация ,са съжаление

  20. 20 Профил на Булаир
    Булаир
    Рейтинг: 840 Неутрално

    Офффф, поредните заблудени, че правят изкуство.

  21. 21 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 962 Неутрално

    [quote#4:"tsvetko_51"]Хареса ми цялостната позиция на тези млади хора - чак не ми се вярва, че липсват обичайните оплаквания, [/quote]
    И на мен също!
    Поздравления и за Ана Благова! Младежкия дух в статията се чувства, ама снимките!!
    Снимките все едно ,че ги е правила Халиту!

  22. 22 Профил на Bai Stavri
    Bai Stavri
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Много ми хареса този отговор.

    "Светът е достатъчно голям, хубаво е човек да пообикаля и да поживее другаде."

    В България все се делят хората на "останали" и на "избягали", предполагам, че е останало от комунизма, но нещата никога не са черни или бели. Свят голям, някои хора пътуват, някои се връщат. Нищо лошо в това.

  23. 23 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Желая им успех.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  24. 24 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    колкото свежо да ги гледаш, толкова може да бъде разочароващо да ги четеш. хората очакваха кой знае каква концепция и идеологически заряд, а те младежите си играели и по съвпадение "се случвало". но няма лошо, може би самото им съществуване е индикатор за зараждането на нещо, което е зачатък на онази критична маса, способна да индуцира промени.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  25. 25 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Правят града по-красив. Да ще повече да са като тях!

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  26. 26 Профил на Дръж се Землю шваба те мачка!
    Дръж се Землю шваба те мачка!
    Рейтинг: 348 Весело

    [quote#3:"Norman Granz"]Тия сладури заслужават уважение дори само заради това, че ... [/quote]

    Дали така ласкаво ще ги оценяваш, ако боядисат паметника на убийците летци в Южен парк?

    Демократите не признават двойните стандарти! https://www.youtube.com/watch?v=I7X3mmYcjxo
  27. 27 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Модерно изкуство Е, не може да се сравнява с рисуването чрез вагина, но все пак.

    https://www.youtube.com/watch?v=hNcFn1-nh_U&x-yt-ts=1421828030&x-yt-cl=84411374

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  28. 28 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#27] от "civis_eu_sum":

    за това не бях чувал. не че ще отворя линка. а аз мислех, че завързана четка за хобот на слон пред палитра с боички е върхът на безвкусицата.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  29. 29 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#28] от "abdelhaqq":

    Повечето съвременно изкуство, конкретно визуалното, е боклук. Сега , всеки е критик нали знаеш, така че мнението ми да не се приема меродавно.

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  30. 30 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#29] от "civis_eu_sum":

    ми аз затова съм се запрял някъде между калиграфията в османска турция и северния европейски ренесанс.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  31. 31 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#30] от "abdelhaqq":

    Добър избор

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  32. 32 Профил на Bluesky
    Bluesky
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Харесват ми. Това не са онези хора, които наблюдавах в София преди 10 години. Стори ми се тогава скучна София и хората сиви, тъжни, увиснали.
    Може би София е същата, но са се появили свободни хора. Но няма как да е останала същата, щом тях ги има.

  33. 33 Профил на elizaiv
    elizaiv
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Много ме кефят тия момчета открай време, даже не знаех, че Паметника на съветската армия е тяхно дело. Страхотни неща правят, евала! И интервюто е много интелигентно и позитивно, още повече ми се вдигнаха в очите. Успех!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK