Ангелите пазители съществуват или за Ясен Григоров, който твори на инат

Ангелите пазители съществуват или за Ясен Григоров, който твори на инат

© Велко Ангелов



Тази история е за ангелите пазители, които често те водят в живота, но и за напълно осъзнатите решения на зрял човек, който не се оставя на случайността. За път, който минава през Швейцария, задържа се в България (поне засега), но всъщност криволичи из целия свят благодарение на книгите. А по техните хартиени тела са картините, изрисувани от ръката на илюстратора Ясен Григоров.


Всъщност Ясен отдавна не е и илюстратор. Или поне не само. Пътят му минава през книгите и телевизионните реклами, за да го отведе до пълнометражните филми – "някаква форма на визуален артист, който се опитва хамелеонски да се намества в някаква среда", както сам се определя.


Той винаги е знаел точно с какво ще се занимава. Още от детските години четял много и обичал да си представя нещата в книгите по един по-различен начин. Така решил – ще бъде илюстратор. И го постига. Завършва Художествената академия, а съвсем млад, още преди да преполови 20-те си години се озовава в Швейцария, където учи Визуални комуникации. След известен период на хъшовство и чистене на тоалетни, докато обикаля от врата на врата в търсене на работодател, в крайна сметка получава своя първи проект. Наема го най-голямото издателство във френската част на Швейцария – La Joie De Lire.




Тази първа среща със същинската работа на илюстратора съвсем не минава по гладък и отъпкан път - първият му проект му отнема една година в търсене на най-подходящия визуален език, безброй върнати проекти, много съмнения в себе си. Това, преплетено с носталгия към средата в България и въпроси къде всъщност е мястото му. Но, както си признава Ясен – действаш тъпо, но упорито, започнал си и не можеш да се спреш и да се откажеш. "Един илюстратор обслужва текст, но го обслужва интелигентно – не е слуга на текста, а негов партньор. Едновременно с това мисли и за книгата като предмет, който се пордава. Тоест, има едно преплитане между изкуство и търговия в най-чистата форма. Защото, ако се правиш на голям артист по метод, който е нетърговски, няма да има издател, който да те хареса. Това ми беше най-трудно – да наглася това, което правя, към това, че то трябва да продава", разказва той.


Корицата на първата книга, която илюстрира в Швейцария - "Парфюмът на госпожица Никоя" от Корина Бий, изд. La Joie de lire, Женева.

© Ясен Григоров

Корицата на първата книга, която илюстрира в Швейцария - "Парфюмът на госпожица Никоя" от Корина Бий, изд. La Joie de lire, Женева.

В крайна сметка успява да нагласи изкуството към комерсиалното и то по начин, който го превръща в едно от големите имена в Швейцария. Книгите, които илюстрира се продават, канен е по фестивали, където демонстрира страхотна техника с рисунките си, подредени в лъскави класьори, раздава автографи... докато един ден, съвсем неочаквано, издателката му отхвърля последния проект. Без дори да го погледне. С думите, че е започнал да се повтаря и че го чака "да избухне като бомба". Дава му една книга – "Естествени истории" на Жул Ренар, която да прочете и да се върне обратно при нея. А Ясен ядосано тръшва вратата на офиса зад гърба си и се прибира у дома.


По това време илюстраторът живеел на тавана на една стара къща, от 16 век, на брега на Женевското езеро, собственост на бабата на негова приятелка – една от известните швейцарски живописци, възрастна дама от стар женевски род, ослепяла с едното око, с която Ясен пази спомени за ценните им разговори вечер. Той живеел на тавана, където се помещавала богата библиотека с някои много ценни, старинни книги. Причината да се озове на този таван била чисто административна – в края на 90-те България още не е в Европейския съюз, веднъж годишно той оправял куп документи и бил точно в такъв момент. А швейцарската бюрокрация е добре смазана машина, която не е позволява в такъв момент да имаш постоянен адрес.


На онзи таван в ръцете на Ясен попаднала една книга за ангели. С история, в която необясним порив накарал автора да се наведе, докато шофирал през пуста местност, когато там, където до преди миг била главата му, профучал куршум. Мисълта какъв е този импулс, който е спасил животът му, отвела автора до други хора, преживели подобни истории, които той започнал да събира. В книгата пишело, че няма случайни неща, че ангелите са гидове, които водят човек през живота, помагат му и т.н. В един момент историята завивала към твърде религиозни твърдения, които Ясен някак не споделял и затова сложил палец между страниците и я оставил настрана. Това се случило в онзи момент, в който издателката му го отхвърля, а той можел да си позволи за известно време да не работи.


Ангелите пазители съществуват или за Ясен Григоров, който твори на инат

© Велко Ангелов


По същото време заминал за фестивал в Париж. Във влака обаче установил, че е загубил, вероятно на гарата, онези лъскави класьори, в които били събрани всичките му 300-400 илюстрации и с които досега впечатлявал всички. За пръв път му се наложило да излезе извън утъпкания си метод на представяне. Когато се върнал в Женева, взел отново книгата за ангелите, а отваряйки я, попаднал на главата с име "2 октомври". Това, случайно или не, е датата, на която Ясен изгубил своите илюстрации. И започнала една серия от съвпадения, в която илюстраторът навързал нещата и разбрал: "Че този начин, по който съм работел, това непрекъснато желание да се харесам всъщност е изместило пътя, в който аз се чувствам добре". В следващите дни взел предложената от издателката му книга, прочел я вече с други очи и му хрумнала една по-агресивна концепция за представяне – "да взема едни най-кратки изречения, които съществуваха там и да ги илюстрирам само с нещата, които имах под ръка – късчета хартийки, едни химикалки, билетче в джоба ми от Етъра, от последното идване в България".


С "Естествени истории" на Жул Ренар Ясен Григоров получава наградата Special Mention на Bologna Ragazzi Book Fair.

© Ясен Григоров

С "Естествени истории" на Жул Ренар Ясен Григоров получава наградата Special Mention на Bologna Ragazzi Book Fair.


Проектът се оказва нещото, което издателката одобрява, отпечатва го и с него Ясен печели една от най-големите награди за детска илюстрация в Швейцария.


А като жест към онази ангелска книга, която му помогнала да осмисли пътя, издава своя собствена – "Ангелите пазители". Това са кратки сентенции, в някакъв смисъл много простички и верни мисли за това какво са и какво не са ангелите, естествено, придружени с богати излюстрации. "Изключително нерелигиозно направена – по много абстрактен и детски начин", разказва Ясен. 14 години след първото й отпечатване, "Ангелите пазители" ще излезе и в България – в края на тази година от издателство "Точица". А досега тя е отпечатана в много страни, като дори влиза в програмите на образователните министерства на Мексико и Колумбия за децата между 4 и 8 години. "Това е благодарността ми към този ангел, който се появява, когато човек има нужда, въпреки че напоследък е малко поизчезнал", казва Ясен Григоров.


Част от "Ангелите пазители"

© Ясен Григоров

Част от "Ангелите пазители"


Не минава много време след "Ангелите" и илюстраторът се връща в България. Но не подтикван от някакъв необясним импулс, а премислено и осъзнато. Огромна роля изиграва швейцарското административно менгеме, което стяга човек до степен да не се чувства свободен и желан, но и фактът, че в началото на новото хилядолетие отвън страната ни изглежда като държава с европейска переспектива, пред която има лъч надежда.


На изумения ми поглед как е възможно човек с успешна кариера в една много добре уредена страна, да се върне в България, където няма стабилност а и вече е позагубил средата си, Ясен отговаря откровено: "Намерих за ненормално това да ходя по фестивали, да ме наричат швейцарски автор и едновременно с това всяка година да трябва да им обяснявам защо съм ценен за Швейцария и защо трябва да остана там". И допълва, че администрацията контролира прекомерно и вкарва много голям дисбаланс в ежедневиет. "Това е един всекидневен театър, затова, че ти си част от едно общество, но всъщност не си". И така, осъзнато и съвсем спокойно той се връща. Е, в последните години страната ни позагубва онзи европейски имидж и подемът се превръща в инерция, но Ясен не съжалява.


А пътят му в България се откъсва от илюстрациите (макар да продължава да работи и с швейцарската си издателка). Тъжно, но факт – у нас само с илюстрации не може да се живее. А и масовият стремеж към евтини хартии, евтините мастила, евтини творци обезценява качеството и илюстраторът не вижда смисъл да го прави на всяка цена. Книгите на Ясен Григоров се издават по цял свят – в страни от Америка, през Европа до Азия. "Което означава, че в крайна сметка се харесват. Те минават едни бариери, които много други автори не минават. И изведнъж се оказва, че тука няма интерес. И това е тежка хапка, която трябва да се преглътне", споделя той. И признава, че фактът, че е тук означава, че е направил голям компромис с егото си на артист.


Пътят на Ясен минава през правенето на реклами за една от най-големите агенции у нас и стига до снимането. Работата му, по-скоро нуждата да направи един клип точно по начина, по който екипът му го вижда, го кара да влезе в ролята на режисьор. Следва поредното висше образование – режисура в НАТФИЗ. И някак логичният завършек – пълнометражните филми.


Дебютът му е с "Дървеното езеро" – филм за кастинг режисьор, който задава неочаквани въпроси на интервюираните, стигайки до дълбините на тяхното Аз. Лентата е снимана 9 месеца, като режисьорът признава, че е подходил "доста подло", снимайки реални хора, отзовали се на обява за кастинг. "Буквално ги измъчвахме с въпроси за това, кои всъщност са те. Движехме се по Дантевия ад – през деветте кръга. И в крайна сметка стигахме до тази крайна безмислена фигура на кастинг директора, който си позволява само от позицията на силния да дава оценки".


Вторият му филм "Малък-голям", за който "Дневник" вече разказва, е интригуващ ъндърграунд разказ, който преплита съдбите на поп-фолк певицата Десислава и разпаднала се траш метъл банда. Лентата печели наградата на критиката на фестивала "Златна роза" през 2011 г. И двата филма не са финансирани от телевизии или от Националния филмов център. Темата за правенето на независимо българско кино и за получаването на средства от филмовия център е болезнена, тежка и води до нелицеприятни истини за корупция, лицемерие, неадекватен подход и за начина, по който се прави изкувство у нас. И заслужава отделен разказ. Тук Ясен признава, че се опитва да бяга далеч от центъра и отклонява темата от себе си, заговаряйки за Петър Вълчанов и "Урок", който е реализиран без никаква финснова помощ, а сега обикаля с успех международни фестивали.


"Ние не знаем как да си отглеждаме хората тук. Очевидно е че той е страхотен автор – не го ли видяхте, слепи ли сте? Защо трябваше отвън да видите, че той е страхотен? Ами, подкрепете го! Това е, защото още от детските градини сме възпитани да казваме не мога и да мълча. Това е онзи синдром - от малки да ни казват, че не може, кое е правилно...", ядосва се Ясен.


Ангелите пазители съществуват или за Ясен Григоров, който твори на инат

Той представя двата си филма пред малки групи, по читалища, от град на град. Разказва, че едва на скоро е успял да изплати изцяло втората си лента, но това няма как да го спре за третата. "Филмите са свежи глътки въздух, но за тях се боря със зъби и нокти." Сега в главата му е проект за детски филм, сценарият е готов, има и интерес от френски продуценти, но болезнената тема за финансирането отново е на дневен ред. Режисьорът е решен да го реализира. "Сега имам план – това е много хубаво", казва той, а на въпроса минава ли този план през Националния филмов център е лаконичен: "Далече го заобикаля". И казва уверено, че има ли добър продукт, той няма как да се спре.


Наред е и най-новият му проект, свързан с илюстрациите. Съвсем скоро ще излезе детската книга "Колко ягоди растат по морето" (издателство "Точица"). Книжката събира преводи на популярните английски "nursery rhymes" от проф. Александър Шурбанов. А илюстрациите са като надраскани с химикалка в тефтерче, в ежедневието, между другото – случайно, но и премислено. "Реших подходът ми да е такъв, какъвто е бил за самото измисляне на тези стихчета – в ежедневни ситуации, на крак, като скоропоговорки, като игри", казва Ясен. Споделя и за срещата си с проф. Шурбанов, който след известно взиране в предложения проект с одобрение възкликнал: Тебе, момче, не те е страх да помисли някой, че не можеш да рисуваш. "А аз бях видял поезията в начина му на превод, как понякога си измисля нови думи, там където няма точен български еквивалент, и му отвърнах, че нямам друг избор пред човек, който изобщо не го е страх някой да помисли, че не може да превежда. И се разбрахме".


Работният вариант на "Колко ягоди растат по морето", изд. "Точица".

Работният вариант на "Колко ягоди растат по морето", изд. "Точица".


През цялото време Ясен споделя идеите със сина си и дъщеря си – на 6 и 11 години. Те са извор на ценни идеи, но и най-обезкоръжаващите критици, пред които рухват всякакви лустросани доводи, целящи да заблудят някой възрастен. А разговорът за децата ни връща обратно към филмите и въпроса защо ги снима, като не са широко достъпни.


"Аз първо осъществявам една мечта в среда, в която всички казват, че не може. Най-малко филмите са заснети, за да кажа на сина ми и дъщеря ми, че може. Това е най-важното нещо. Аз съм направил два пълнометражни филма, които имат характер, които ходят по света, ходиха по фестивали, видях как се гледат, т.е. те не са някакви аматьорщини. На моите деца мога да им кажа, че има осъществяване на мечти."


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 753 Неутрално

    Сигурна съм,че Ангелите-Хранители съществуват и в екстремни ситуации се грижат за теб,предпазват те от грехове и те представят пред Бог и Иисус!

    Tony
  2. 2 Профил на dombi
    dombi
    Рейтинг: 638 Неутрално

    [quote#1:"Free person"]Сигурна съм,че Ангелите-Хранители съществуват [/quote]

    По-удачно би било да кажеш вместо сигурна съм "вярвам", защото вярата не се нуждае от доказателства.

  3. 3 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 884 Неутрално

    "Аз първо осъществявам една мечта в среда, в която всички казват, че не може."
    Страхотна философия и дано в дните около Великден повече българи си обещаят да правят такива неща.

  4. 4 Профил на rossen_stoyanov
    rossen_stoyanov
    Рейтинг: 237 Неутрално

    "И признава, че фактът, че е тук означава, че е направил голям компромис с егото си на артист"
    с възхищение към подобни хора, които въпреки всичко и срещу всичко се борят и създават в България, но и с пълното разбиране (тежко и тъжно) на всички онези, които си взимат шапката и поемат към Терминал 2...

  5. 5 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3078 Неутрално

    Много хубаво интервю.Прочетох го като приказка.

  6. 6 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 4077 Неутрално

    И на мене много ми допадна историята - светли човешки размисли за вярата и Ангела-Хранител. Мисля, че този Закрилник за всеки човек е светията, чието име носи. Затова и уважавам имените дни, за разлика от рождените. Не зная кого си избират за закрилник хората, които не празнуват имен ден.
    Илюстрациите на Ясен впечатляват. Хареса ми и фактът, че е намерил своя начин да благодари за Закрилата. Ако всеки от нас е осмислил потребността от подобна благодарност и прави своите добри дела...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  7. 7 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8645 Неутрално

    Хубаво е да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.

  8. 8 Профил на oldie
    oldie
    Рейтинг: 409 Неутрално

    За пореден път хубаво интервю е изпълнено с елементарни грешки - пълен член, пропуснати букви, и разбира се, хита "обезкоръжаващите" ("коръж" е неизвестна за мен дума, нововъведение на липсата на елементарна грамотност...).
    Извинете, Диана, но е срамота!


    За протокола: думата е о-без-куражаващ и идва от "кураж"; вярно, че е "сложна", но който го е страх от мечки (сложни думи), да не ходи в гората (да се занимава с писане, па макар и в медия).

  9. 9 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3895 Неутрално

    Добре си е човека - има си ангел-пазител. Да го води, да го храни и да го напътства. А ние, останалите, какво да правим? Утре е празник! Хайде всички да си изфантазираме по един ангел. Който ще ни заведе на едно прекрасно място, където има безброй жадувани неща и където да се почустваме уютно и комфортно. След празника ще изтрезнеем и пак ще псуваме живота. И правителството, разбира се.

  10. 10 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 253 Любопитно

    И все пак не разбрах как финансира филмите си.

    И така - не, и инак -не. Интересно ми е просто.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  11. 11 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1251 Неутрално

    за пореден път се хващам
    как се ядосвам, че такива хора
    нямат трибуна или по скоро,
    че има някаква изолация в някакъв
    кръг, от който не се излиза, не се
    чува гласа на такива хора.

  12. 12 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 2554 Неутрално

    [quote#0:"0"]..."този ангел, който се появява, когато човек има нужда, въпреки че напоследък е малко поизчезнал"[/quote]
    Не е изчезнал, само че все по-малко хора го търсят. Поставяме си огромни цели и тичаме след тях, а не остава време за същественото.

  13. 13 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 2554 Неутрално

    [quote#9:"judjuk"]един ангел. Който ще ни заведе на едно прекрасно място, където има безброй жадувани неща и където да се почустваме уютно и комфортно. [/quote]

    Това място се нарича рай, но трябва да бъде заслужено





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах