Да поговорим за онзи другия, по-човешкия план на празника...

С шествие и тържествена церемония пред Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" отбелязахме днес Деня на славянската писменост и култура - 24 май. От трибуната пред паметника на братята, сътворили българската писменост, президентът Росен Плевнелиев и кметът на София Йорданка Фандъкова поздравиха учениците, учителите, учените и книжовниците за празника, а тържествената реч изнесе директорът на Софийската математическа гимназия Антоний Стоянов. "Дневник" публикува част от речта му:

Често казваме, че днешния празник е най-светлият в българския календар. Освободен от героичния ореол на историческата слава, той като че ли е най-близо до човешкото и в този смисъл до духовното. Може би затова днес говорим за най-сериозните неща в битието ни. В словата ни се смесват история, култура, криза, образование, политика, изкуство и вероятно така трябва да бъде. Днес се опитваме да преоткрием и пренаредим миналото.

От гледна точка на историческите спомени, 24 май е празник на надеждата. Като човек на логичната мисъл ми се струва несъстоятелно да градим надежди спрямо миналото, а като педагог ми се ще все по-често да се вглеждаме в настоящето - младо и енергично, макар и не винаги послушно - децата ни.

Затова в днешния ден бих искал да поговорим за онзи другия, неофициалния план на празника, по-скромния, по-човешкия и може би затова - по-истинския.

24 май е преди всичко празник на буквите. Това разбира за пръв път детето, когато завършва първи клас в училището - света на буквите. Това е най-яркият спомен и за нас възрастните, защото 24 май бележи годините на детството и ни кара да се почувстваме отново на 7 или 18 години, да си спомним любимите учители, позабравените пораснали съученици, може би и първата любов - за някои преживяна наистина, за други тайно написана на някой лист хартия или изсечена в кората на дърво.

Ето това е светът на буквите. Той не е само литература. Това са прекрасните и не толкова прекрасни моменти в нашата младост, които сме запомнили буква по буква.

Когато човек се завръща в света на буквите той естествено става по-добър и в центъра на този идеален свят се намира нашето, българското училище. 24 май ни прави по-добри. Това е денят на децата - на нашите деца и на децата, които живеят все още в нас самите.