Историята на един мъж и неговото куче

Denali from FELT SOUL MEDIA on Vimeo.


Чух човек да се оплаква онзи ден. "Имах най-лошия ден", каза той. Нямало места на паркинга на магазина и се наложило да върви две преки в дъжда. Обувките му се наквасили, а салатата му струвала 12 долара. После си забравил матрака за йога и трябвало да ползва един от оборотните, които миришат на топки. Аз лично не виждам къде е проблемът - харесвам тази миризма. 




Така шеговито, от името на кучето Денали, започва трогателният разказ за пътешествията и изпитанията на един мъж и неговото куче. Краткото видео е продуцирано от фотографа Бен Муун, който през погледа на верния си спътник разказва историята на живота си и на най-близкото си същество. 


Бен открива Денали през 1999 г. в приют за кучета и от този момент нататък двамата са свързани завинаги. Освен верен другар в номадския живот, кучето се превръща и в модел за фотографа. Живеят в кола и кръстосват западното крайбрежие на САЩ и Канада в продължение на години.   


Тогава идва изпитанието. През 2004 г. Бен е диагностициран с рак на дебелото черво в трети стадий и започва тежко лечение с химиотерапия. Денали е неотлъчно до него в болничното легло. "Ако някой се беше опитал да ме извади от там, щях да му отхапя лицето", казва гласът зад кадър (т.е. кучето Денали - бел.ред.).


Муун се възстановява от рака, но претърпява колостомия и приема тежко новината, че до края на живота си ще носи екскрементите си в торбичка на корема. За негов късмет, кучето е там, за да го утеши.  


Десет години по-късно, през 2014 г. самият Денали се сблъсква с рака, но в напредналата си възраст няма шанс да се пребори. Той е вече на 14 години. Бен поема на път отново с верния си приятел, за да му покаже за последен път любимите им места. Носи го на рамене, защото кучето е вече немощно и накрая го оставя да издъхне в прегръдката си. 


Филмът завършва с простичко послание. "Имаше един супер умен учен, който смяташе, че хората могат много да научат от кучетата. Той казваше, че когато някой когото обичаш влезе през вратата, дори това да се случва по пет пъти на ден, всеки път трябва да откачаш от радост".

Ключови думи към статията:

Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dmarev
    dmarev
    Рейтинг: 442 Неутрално
  2. 2 Профил на Angel Dobrev
    Angel Dobrev
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Ами да, ТОЧНО ТАКА Е, от внучето и кучето НЯМА ПО-ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ ЗА ЧОВЕКА - ... ДЯДО. Между такива приятели дори и пълното мълчание е съпроводено с размяна на безброй мисли и чувства ... по ... телепатия.

  3. 3 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Поради съкратения си жизнен цикъл , при кучетата и котките рака се развива по -бързо. Това може да послужи като помощ за изследванията и лечението при хората.
    Моята котка си отиде от рак. Отвратителна болест.

  4. 4 Профил на Станислав
    Станислав
    Рейтинг: 1385 Неутрално

    До коментар [#1] от "dmarev":

    Абсолютно! Много силно. Ще го разбере всеки, който е имал куче going "totally insane of joy..."

    “Wine makes daily living easier, less hurried, with fewer tensions and more tolerance” B. Franklin
  5. 5 Профил на драган
    драган
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Имах куче . Отиде си скоропостижно за 1-2 месеца от рак. Все едно, че загубих член на семейството и вече съм казал - никога повече куче. Привързваш си все едно към човек.

  6. 6 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Защо токлкова много рак? Имаше не толкова малки , които можеха да се хранят. До последно ги подтикваше да ги кърми. А те само лежаха до нея.

  7. 7 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 707 Неутрално

    Щастлив човек. Да имаш такъв приятел за 14 години..имах две и знам как не се преживява загубата им. Разделям хората на две категории. Обичащи и уважаващи кучето като Бен и останалите.

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  8. 8 Профил на maginka
    maginka
    Рейтинг: 388 Неутрално

    кучето си остава най-верният приятел.

  9. 9 Профил на lalleen
    lalleen
    Рейтинг: 511 Неутрално

    Много странно. Радостта от животното винаги е по-голяма и по-дълга от загубата му накрая. Би трябвало да се решиш пак на куче. Имаше една такава поговорка "A new dog never replaces an old dog, it merely expands the heart." Ново куче не замества старото, а прави сърцето по-голямо.

  10. 10 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1098 Неутрално

    Страхотен разказ.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  11. 11 Профил на sasoss
    sasoss
    Рейтинг: 559 Неутрално

    Последното изречение ми направи впечатление. Не съм се замислял досега, но това е точно, което прави нашия Лео. Докато обратния вариант, за мое съжаление, не мога да го потвърдя. Особено след като миналата неделя счупи предното стъкло на колата.
    Все пак съм му длъжник и ще му възстановя сутрешното плуване. И заради история на Денали също.

  12. 12 Профил на staska
    staska
    Рейтинг: 1094 Неутрално

    Най-чистата любов, на която може да се наслади човек.

    "Този, който търси ангел и следи само за крилата, рискува да се прибере в къщи с гъска."
  13. 13 Профил на ilib
    ilib
    Рейтинг: 456 Неутрално

    Невероятна история, разтърсва те от дън душа. Така е и с нашето четирикрако момченце - любов чиста и истинска!

    ilib
  14. 14 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 5403 Неутрално

    Имам куче, което винаги ми се радва и никога не ме "хока" за нищо.

  15. 15 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 3016 Неутрално

    За съжаление кучето живее много по-кратко от човека.
    Като си представя, че нашето е вече на 7 години...

  16. 16 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Притча.

    По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата-музика, цветя, ромолене на ручеи.
    -Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
    -Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
    -Има ли вода?
    -Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
    -А ще ми дадат ли храна?
    -Колкото поискаш.
    -А кучето?
    -Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
    Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
    -Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
    -Да, на двора има кладенец.
    -А кучето ми?
    -До кладенеца има поилка.
    -А дали ще ви се намери малко храна?
    -Да, ще те нахраним.
    -А за кучето?
    -Ще се намери кокалче.
    -Какво е това място?
    -Това е рая.
    -Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
    -Лъже! Там е ада.
    -Но как търпите това?
    -Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

    Свобода за СЛАВЕНА!
  17. 17 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 605 Любопитно

    Който е приживял приятелство с куче, знае истинската цена на приятелството и хармоничните отношения между две същества на планетата. Същото важи за истинските отношения между хората.

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  18. 18 Профил на shule
    shule
    Рейтинг: 279 Неутрално

    Толкова хубаво и вярно е казано, че просто няма какво да се добави. Да си спомняте някога, куче да е предало стопанина си ?! Защото обратното се случва.

  19. 19 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4791 Неутрално

    До коментар [#16] от "Мани (опозиционер)":

    Благодаря!

  20. 20 Профил на Valia Blagoeva Tasheva
    Valia Blagoeva Tasheva
    Рейтинг: 5 Неутрално

    В момента в къщи имам 4 кучета и една котка, бяха 7 /4 бебета/. Трябва да се разделя с някое, как да избера, като обичам още едно, което живее в двора на близките ми, затворено в доста голямо място, но затворено .... Кое да изпратя също там? Знам, в апартамент не е за животни, но как ще спя спокойно, ако не са ми се скупчили в жегите връз мене косматите топки, ако не се стряскам от сън и още повече като отворя очи и видя втренчени в моите няколко чифта ококорени очи? Не е въпрос на средства, нямам ги /финансови/, но предпочитам да гладувам, отколкото да пострада някое от тях.

  21. 21 Профил на d3si
    d3si
    Рейтинг: 497 Неутрално
  22. 22 Профил на Lisanova Lisanova
    Lisanova Lisanova
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Много ме зарадвахте.Само положителни коментари и оценени високо.Имам немска овчарка по-преди имах друга която отровиха.Тези които не обичат животните едва ли ще прочèтат това но нека знаят: Жив съм благодарение на котка която прибрах от улицата.Правеше ми куп бели но не я изхвърлих на студа.После тя ме спаси.Замислих се за момент колко много животинки злобни хората ми отровиха.Дори птиците и дивите животни ни разпознават нас човеците и бягат далеч.Много е унизително като го видиш и осъзнаеш.

  23. 23 Профил на gilermos
    gilermos
    Рейтинг: 442 Неутрално

    снимката, комбинирана с финала на текста, кърти

  24. 24 Профил на TAC
    TAC
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Чара беше женски пекинез,необичайно див за тази порода.Въпреки това беше страхотно кученце.Наложи се да я приспя.Никога няма да забравя инжекцията,изскимтяването и...Бях на 35,носех я към колата,а сълзите ми течаха като река.Сега с жена ми имаме котка.Прибрахме я от улицата,явно някой я беше изхвърлил.Ту ни ядосва,ту ни разсмива...Но мен все нещо ме тегли към приюта за животни,чувствам,че скоро ще отида.

    rock n' roll is king!
  25. 25 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Имала съм няколко кучета и котки. Преди време говорехме с бившия ми мъж да вземем куче. Той искаше порода, която е супер модерна тук и много скъпа. Аз исках от приют или от интернет от хора, които подаряват. Защото за него беше по-важно как изглеждат нещата. Твърдо не искаше котка у дома. Сега имаме любвеобилна и много блага котка, намерена като малка на улицата и отгледана от добри хора.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  26. 26 Профил на Ангелин
    Ангелин
    Рейтинг: 660 Неутрално

    "Човечността се определя не по това, как се държим с хората. Човечността се определя по това, как се отнасяме към животните."

    Чък Паланюк

    "Истината се нуждае от хора, които не се боят да я казват и да се борят за нея." Пенчо П. Славейков
  27. 27 Профил на magelan
    magelan
    Рейтинг: 1026 Неутрално

    До коментар [#16] от "Мани (опозиционер)":
    Иключителна притча! Не я бях чувал ! Много благодаря!

  28. 28 Профил на georgi nikolov
    georgi nikolov
    Рейтинг: 596 Неутрално

    Имам куче и котка. Преди 6г. си замина котарака. Няма божи ден в който да не си спомням за него. Кучешка преданост до степен да не мога да си върша работата. Само да срещне очите ми и веднага скачаше на скута. Отивам на стотици метри от къщата да режа дърва. Тръгваха и тримата. Котката постои 10-тина минути, доскучае и обратно. Кучето "издържаше" до половин час. Котаракът заставаше на 3 метра като вкопан танк и докато не приключа, понякога часове отнемаше, не мърдаше. Цяла седмица когато отиде в по-добрият свят не бях на себе си. После заобичах още повече останалите животинки. И те ме даряват с любовта си. Безусловно, не искат да се променям. И така, доде ни има.

  29. 29 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 707 Неутрално

    [quote#11:"sasoss"]
    Все пак съм му длъжник и ще му възстановя сутрешното плуване. И заради история на Денали също.[/quote]

    Коментарът ти ме насочи към последното изречение, което явно не съм доразбрала достатъчно, защото бях силно впечатлена от видеото. Благодаря ти за това. Защото в това изречение са фокусирани смисълът и целта на живота ни..

    ...."научат от кучетата. Той казваше, че когато някой когото обичаш влезе през вратата, дори това да се случва по пет пъти на ден, всеки път трябва да откачаш от радост".


    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  30. 30 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 707 Неутрално

    [quote#28:"kastor"] Котаракът заставаше на 3 метра като вкопан танк и докато не приключа, понякога часове отнемаше, не мърдаше.-[/quote]
    Ти си един много щастлив човек. Не го забравяй. Аз имах и котки и кучета, докато бях в България. От осем години нямам нищо. Това ме прави доста празна. И все попадам на хазяи, дето не дават да имам домашен любимец.
    Благодаря ти че сподели историята си!

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  31. 31 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 707 Любопитно

    [quote#16:"Мани (опозиционер)"]
    -Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.[/quote]
    Ех Мани, бях чела някъде тази притча..Благодаря ти че ни я припомни!

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  32. 32 Профил на mkv13396146
    mkv13396146
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Пазете се от хора,които не обичат животните!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK