Алгоритъмът на една детска мечта, или как Велина се озова сред тълпа от спорещи математици

Велина Иванова, 20 г.

© Георги Кожухаров

Велина Иванова, 20 г.



Има един тънък момент при точните науки... Всеки учен смята, че неговата е най-важната и че другите само заимстват. Обаче за математиката си е съвсем вярно - тя е в основата на всичко.


С усмивка и ведър тон, от който става ясно, че осъзнава иронията в думите си, Велина Иванова разказва за избора си да учи приложна математика. Тя е на 20 години, студентка в първи курс във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и още търси призванието си, макар че може би вече го е намерила. Срещаме я по време на финала на Международното състезание за млади математици, което се проведе миналата седмица в София с участици от 12 страни от три континента.


В историята на Велина има няколко константи, малко променливи и само едно неизвестно. Неоспоримите неща в живота й са, че обича математиката и родината си, променя се средата, а големият въпрос е с какво да се занимава.




Защо математика?


Велина е завършила Софийската математическа гимназия, която за пръв път тази година изпревари по бал Немската, при това учи там още от пети клас. "Това са най-щастливите ми осем години – решение, за което никога не съм съжалявала и мисля, че няма да съжалявам", казва младото момиче.


Голяма роля за избора й, но не императивна, изиграла майка й, която е учител по математика. "Тя в началото ме пусна на няколко състезания. Изобщо нямаше представа какво ще се случи. В четвърти клас ме записа на курс в СМГ, който ми хареса изключително много и аз в края на годината вече бях в паника какво ще правя, ако не ме приемат в това училище", разказва студентката. Така и не се наложило да търси отговор на въпроса какво ще прави, ако не я приемат.


Специалността "Приложна математика" в Софийския университет била съвсем естествено продължение на интереса й. "Това е математиката, която може да се използва в живота – например в програмирането, в икономиката, във физиката. Наистина на математиката стъпват огромна част от другите науки. А приложната математика учи как да направим тези знания полезни в живота," разказва Велина Иванова.


На въпроса с какво иска да се занимава, отговаря извинително: "Още не съм се ориентирала, но приложната математика дава много възможности.


Детската ми мечта е да стана учителка,


но засега търся и други възможности, с които да мога да се занимавам."


Причината да се колебае е това, че у нас учителската професия не е особено уважавана и ценена. "А не е справедливо, защото това е страшно трудна професия. Всъщност това е призвание – или го имаш в себе си, или го нямаш", казва тя. За себе си не може да прецени дали има призванието, пък и не смята, че тя трябва да даде тази оценка, но точно заради това й влечение е решила тази година да се пробва да бъде ръководител на българския отбор на


Международното състезание за млади математици


Самата тя е участвала в него като състезател три последователни години. През 2013 г. със съотборниците си са извоювали първото място. Велина го отдава на това, че задачите през тази година били малко по-лесни, а иначе са на страшно високо ниво, за което училището не те подготвя. Но тогава успели да направят много от решенията без чужда помощ и научни източници.


Българският отбор победител в Международното състезание за млади математици през 2013 г.

© Веселин Гушев, Личен архив

Българският отбор победител в Международното състезание за млади математици през 2013 г.


Тази година, за пръв път в ролята на ръководител и учител, Велина се сблъсква с много нови емоции и трудности. Например въпреки опита й в състезанието, за пръв път проблем било това, че българският отбор е по-малък от препоръчителния състав от шестима. Част от екипа се отказали или заминали на олимпиада и това наистина се отразило на представянето. В крайна сметка се явиха четири момчета от СМГ, които във финалното класиране си поделиха третото място с Германия и Русия.


Друга особеност тази година била сложността на задачите. От кухнята, Велина разказва, че имало и други български отбори, които имали желание да участват, но просто не се справили с материала. Идеята на състезанието е да има дебат - задачите се пращат на участниците няколко месеца по-рано, за да могат да се подготвят, но те са с нарастваща трудност, дотолкова че на последните условия дори авторите не знаят решенията. Най-напрегнатата част е когато точно преди началото на участниците се раздават решенията на другите отбори и имат само два-три дни да ги разучат, да проверят за грешки и да подготвят аргументите си.


Тео (в ляво) от българския отбор представя едно от решенията, а опонентът му от Румъния следи за грешки по време на финала на математическото състезание.

© Георги Кожухаров

Тео (в ляво) от българския отбор представя едно от решенията, а опонентът му от Румъния следи за грешки по време на финала на математическото състезание.


"Тази година на състезанието има много много добри решения и доста добре подготвени отбори, от които много имаме да се учим. Интересното е, че във Франция си правят вътрешен кръг на състезанието между училищата, което може би е добре да се помисли и за България, но засега като че ли няма толкова много интерес. В България повечето участници са насочени към стандартния тип олимпиади – отиваш, решаваш за четири часа и каквото стане. А тук има нужда от повече подготовка, от проучване и е доста по-различно като цяло", разказва момичето.


Докато говорим с Велина, около нас се чува френска, руска, румънска, германска и английска реч. Питаме я завързала ли е международни приятелства покрай състезанието, а тя с вечната си усмивка отговаря: "Не съвсем. Като цяло съм забелязала, че не сме много комуникативни. Пък и как като сте се заяждали за математика после да седнете да си говорите приятелски. Определено има спортна злоба между отборите."


Предизвикателството да останеш в България


Едно от първите неща, с които се представя, още преди да сме я попитали е това, че не смята да ходи никъде и с радост остава в България. "Реших да остана в България с надеждата да помогна за развитието на математиката като цяло, а и смятам, че младите хора трябва да остават тук. Всички казват утешително – те отиват в чужбина, научават много неща и ще се върнат, но всъщност много малко се връщат. Аз реших да приема това предизвикателство и да си остана вкъщи", казва Велина.


На въпроса защо го нарича предизвикателство, момичето се усмихва широко, накланя и поклаща леко глава и така без думи се разбираме, че знаем защо. "Задържа ме семейството ми, близките ми, но и самата България. Аз съм патриот, обичам си родината и смятам, че тук ще се чувствам най-щастлива. На друго място няма да ми е толкова спокойно", казва уверено тя.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK