Пенсионерът, който отвори вратата и тръгна по осемхилядници

На неговата възраст (77 ненавършени) в добрия случай хората са се отдали на кротки домашни занимания, а по-приключенски настроените и с възможности – на пътешествия като за тяхната възраст. Испанецът Карлос Сория обаче не е такъв човек.

Става всяка сутрин рано, качва се на колелото и изминава 60 километра преди да се прибере у дома. Или прави поредица физически упражнения, или катери в планината. Може да звучи откачено, но не и в очите на тези, които също като него нощем сънуват планините, които искат да изкачат, а в свободното си време си осъществяват сънищата.

И пенсионирането на Карлос не започва по обичайния начин. На 65 г. решава, че ще вземе да изкачи 14-те върха, издигащи се на над 8 хил. м над морското равнище. До тази цел му остава съвсем малко. Можеше даже отдавна да е изпълнил плана, ако беше от тези, които не се спират пред нищо дори и с риск това да е последното им изкачване. Карлос Сория обаче е търпелив - не го ли допусне планината, връща се назад и опитва пак друг път.

Снимките са предоставени специално на "Дневник"

"През 2015 г. имах две цели – през пролетта да изкача Анапурна, но не успях заради силните снеговалежи. Условията в планината не ни позволиха. Освен това имаше земетресение и двама души от нашия екип останаха 10 дни в Непал, за да помагат за възстановяването. Събрахме 8 хил. евро, с които купихме ориз, олио и сол, което осигури храна на 550 семейства за месец", разказва Карлос пред "Дневник" за изминалата си планинарска година.

През есента пък с екипа му се прицелили в Ама Даблам. "За мен

най-красивата планина в света

– това беше едно от най-фантастичните изкачвания – много бързо при това, съпроводено от хубаво време", спомня си той. Покрай чистото удоволствие от това с екипа организирали трекинг група, чрез която да се съберат пари в помощ на Непал. "И така построихме две училища, които в момента са почти завършени. Така че имах много щастлива есен, на която се насладих безкрайно", раказва Карлос.

Той е от онези алпинисти, които често предпочитат да са насаме с планината и да се насладят на соло изкачване. От години обаче вече има екип, който го подпомага в изпълнението на проекта за достигането до всичките осемхилядници, така че има спътници в катеренето - лекар, хора с камери и още един приятел – всички те са алпинисти. Подрепящ този екип е втората по големина банка в Испания BBVA (Banco Bilbao Vizcaya Argentaria).

"Когато бях на 65 г. ме осени идеята да изкача К2, стори ми се, че моментът за това е подходящ и ми се видя интересно да мотивирам за подобни иницитиви хора на възраст, които също да осъществят мечтите си. Смятам, че възрастта не трябва да бъде пречка. Не се чувствам обаче като заклет катерач по осемхилядници, смятам се за алпинист (Yo no me siento un ochomilista, creo que soy un alpinista - на испански обяснението му звучи с рима - бел.авт.)", казва Сория.

Не само алпинистите, а и обикновените планинари си имат своя причина да катерят. Тя невинаги е осъзната, а често е и непонятна за хората, които предпочитат градския живот. Известен случай в това отношение е Джордж Малъри, участвал в първите три британски експедиции за изкачване на Еверест през 20-те години на миналия век (и останал завинаги в подножието му). Омръзнало му репортерите да го питат защо, за Бога, се катери и накрая им затворил устите: "Защото той (върхът - бел. ред.) е там!".

Моето семейство беше много бедно, живеехме в малка къща, където баща ми също работеше. До 22-годишната ми възраст никога не съм имал собствена стая, спях, където можеше, вероятно затова от малък ме привличат отворените пространства и да бъда навън, казва за себе си Карлос. "На 14 г. отидох с мой приятел в планината Гуадарама, снабден с един брезент и пръчка, които ни служеха, за да направим палатка. Останахме там 15 дни. Тогава разбрах, че

моята страст е да изкачвам планини

Той никога не изоставя тази си страст. Докато работи - успява да съчетае работата в малкия си бизнес - тапицерско ателие, с планинарстването. Разбира се, често възможността да работи повече и да има повече пари пада жертва на експедициите в планината.

За разлика от много алпинисти, дори и не с толкова солиден опит в изкачването, Сория е имал щастието да запази семейството си, пред което немалко запалени планинари са избрали планината, когато се оказали на кръстопът. "Срещнах съпругата си Кристина в планината, изкачвали сме се заедно – Сервино, Мон Блан... Имаме четири дъщери, които от малки водим по планините. С тях съм качвал много върхове и продължаваме понякога да го правим, караме и ски заедно".

В края на февруари,

когато вече ще е навършил 77 години, Карлос ще тръгне отново към Анапурна (8 091 м)

и ако всичко е наред, след това отива на Дхаулагири (седмият по височина връх на планената - бел. ред.). Двата осемхилядника, които все още липсват в колекцията му. Третият до постигането на целта е централният масив на Шиша Пангма. А след това - отново планински върхове, докъдето му позволи здравето.

При търсене в Гугъл може да се открият много алпинистки класации, в които Карлос е начело или пък единствен, заради съчетанието от възраст и постижения - най-възрастният човек в историята, изкачил успешно К2 (на 65 г.), Броуд Пик (68 г.), Макалу (69 г.), Гашербрум I (70 г.), Манаслу (71 г. - точно 37 г. след първия му опит), Канчендзьонга (75 г.)...И все пак той смята, че най-трудният осемхилядник е да успееш да бъдеш щастлив и да живееш в хармония.

Всички тези постижения не са го направили нескромен. По-скоро след разговор с него се чувстваш като след красив преход - носиш се на 50 см над земята. Чувство, познато на всеки, който не си представя живота без планината.

Всичко, което трябва да знаете за: