Вечните приятели на България

Алекс Ома-Пaйос, Лондон 2016

© Личен архив

Алекс Ома-Пaйос, Лондон 2016



Тази история е за новия ми приятел нигериецът Алекс Ома-Пaйос. През 80-те години като повечeто градски деца играех на фунийки и карах балканче пред жилищния блок. По това време в съседен блок в Студентски град в София е живеел Алекс, докато е следвал актьорско майсторство във ВИТИЗ, сега НАТФИЗ. С Алекс се срещнахме за пръв път в Лондон миналата година. Студентски град и България от 80-те години ни сближи.


Алекс има огромна усмивка. Спомням си, че като го видях за първи път в 012 Bar – бар с ресторант срещу библиотеката в лондонския квартал Стратфорд, ми се стори, че усмивката му заема една трета от лицето.
Петдесетгодишният Алекс и аз не се различаваме от другите клиенти на 012 Bar, където по навик се срещаме. Жителите на Стратфорд са с всякакъв цвят на кожата. Странното е това, че нигериецът Алекс си говори с мен на български.


Алекс пристига да учи в България през 1983 г. "Началото на 80-те години бяха златно време за Нигерия. Имаше работа, можеше да се учи. Чичо ми беше шеф на профсъюз. В семейството ми всички го почитаха. Исках да бъда като него. Той имаше контакти с профсъюзите в Източна Европа и ме посъветва да уча в България. От 1985 до 1991 г. учих актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ при професор Стоянов със стипендия на нигерийските профсъюзи и стипендия от българската държава."




Спомням си, че


в детската ми градина в Студентски град имаше деца от Куба, Виетнам, Чили, Конго


С тях играехме пред блоковете и на детските площадки. Алекс казва, че в България през 80-те години е имало поне 300 нигерийски студенти. Някои са били със стипендии на федералното правителство на своята страна, други със стипендии на отделните нигерийските щати. Имало е също стипендианти на ЮНЕСКО, както и със стипендии от нигерийските профсъюзи като него.


"Нигерийците учеха всякакви специалности – ветеринарна и хуманитарна медицина, агрономия, инженерни науки", разказва Алекс.


"Какво знаеха в Нигерия за България по онова време", питам.

Националният театър на Лагос, Нигерия, който е копие на Двореца на културата и спорта във Варна

© Уикипедиа

Националният театър на Лагос, Нигерия, който е копие на Двореца на културата и спорта във Варна


"През 70-те години в Нигерия имаше български специалисти. Националният театър в столицата Лагос е направен от българи. Той е прототип на Двореца на културата и спорта във Варна. В него се проведе Вторият световен африкански фестивал за изкуство и култура през 1977 г. Дойдоха хора от цяла Африка. Беше голямо събитие. Залата впечатли всички. Националният театър на Нигерия е все още същата сграда", казва Алекс.


"Какво беше да си африканец в България"


питам. Без да се замисля, Алекс казва, че е бил влюбен в нашата страна. "Във ВИТИЗ имах приятели. Водеха ме из цялата страна на гости на техните роднини. Беше забавно. Бил съм къде ли не – Силистра, Плевен, Ямбол. Имах желание да видя възможно най-много неща. Не беше така с някои други африканци. Много от тях стояха само в Студентски град."


С Алекс си говорим често за живота в Студентски град – столовете за хранене, дискотеката "Цветан Спасов", зала "Христо Ботев" и новооткритият супермаркет до нея.


"Всяка година африканците в София имахме футболен шампионат. Бяхме го нарекли Африканска купа на нациите. Мачовете се играеха на игрищата на ВИФ (Висш институт по физкултура, сега НСА – Национална спортна академия) в Студентски град", казва Алекс.


Благодарение на Алекс си спомних за мачовете на африкански студенти на "големите врати", както ние, децата, наричахме футболния терен във ВИФ. Аз и приятелите ми гледахме батковците, които играеха. До нас бяха техните агитки. Те викаха имената на непознати страни... Чрез футболния спомен Алекс и аз открихме, че първата ни среща не е била в Стратфорд. Ние сме се виждали на ВИФ. Просто малко бяхме забавили запознанството си. С 30 години по-точно.


"Какво знаеха българите за Нигерия и какви въпроси ти задаваха"


питам Алекс. "Вимпром (Алекс има предвид производителите на вино) и агрономите в България знаеха за Нигерия. Други ме питаха дали живеем по дърветата. Както сега, така и тогава всичко зависи от образованието и културата на хората."


Пътувайки из България, Алекс открива с чувство за хумор начина, по който отреагират българите при първата си среща с чернокож човек. "През 1986 г. ми се случи смешна история в хотела в Ямбол. Няколко часа след като се настаних, излязох да се разходя с приятели. Открих, че фоайето на хотела беше пълно с деца и възрастни. Салата отвсякъде (израз на Алекс!). Като ме видяха, всички започваха да пляскат. Чудя се какво става.
Оказа се, че в Ямбол ме бяха взели за Питър Конигвачи, нигерийски боксьор, който по онова време беше световен шампион. Питър имаше треньор българин. Двамата бяха идвали на турнир в Ямбол няколко седмици преди да се появя аз в този град. Ямболчани помислили, че Конигвачи се е върнал в града им, и бяха дошли го видят. Бяха се объркали. Много ми хареса това как ми ръкопляскаха."


Питам Алекс коя българска дума му е била трудна за произнасяне. "Общежитие", отговаря той, без да се замисля той. "Паразит" ми е любимата българска дума", продължава с гръмогласен смях. "Една вечер приятел искаше да влезе незабелязано в общежитието – тогава влизането на външни лица не беше позволено след определен час и имаше портиери, които следяха за това. Портиерката в моето общежитие видя приятеля ми и му извика: "Паразит, къде бе!?" Години след това се майтапех с моя приятел, като го наричах паразит."


Алекс ми разказва за


ракията и обувките, които е носил като подарък на роднините си в Нигерия


Спомних си веднага, че продаваха резервни капачета за токчета на обувки, но не предполагах, че в Нигерия обувките от България са били желани, защото идват с резервни капачета. После научих, че авиокомпания "Балкан" е летяла от София до Лагос със спиране в Триполи, както и че почти всички либийски студенти в София по онова време имали свои коли.


Питам Алекс кое му е било любимото място в София. "Любимото ми място", повтаря той и се смее. "Това беше кръчмата "Будапеща" срещу ВИТИЗ. Дори когато беше затворена, ме пускаха там. Имах сигнал за чукане по вратата."


Алекс се оживява. Не е забравил сигнала. Показва ми го, като чука по масата. "Сервитьорките ме знаеха и като чуваха тропането по вратата, казваха "Алекс, ти ли си". Прекарал съм много време в "Будапеща", защото там студентите чакахме да дойде време за следващото занятие във ВИТИЗ. Тогава си купувахме една бира и можехме да стоим 5 часа в заведението, без да ни изгонят."


"Кой в България ти повлия най-много", питам.


Моят преподавател Сашо Стоянов, Коко Азарян, Младен Киселов


Алекс говори много за професор Сашо Стоянов. За него казва, че е "човек изкуство" и че го е чувствал като баща.


Питам Алекс дали са му липсвали в България родители му. "Никой от семейството ми не дойде в България. Дори на завършването ми. Спомням си как ме аплодираха на представлението, с което се дипломирах през 1990 г. Беше в Унгарския център. Американският и британският посланик присъстваха, а моите родители ги нямаше. Нямаха възможност да дойдат. Нямаше как в този момент да не се сетя за тях и да не искам да бъдем заедно. И се разплаках."

Спомен от България - представление във ВИТИЗ

© Личен архив

Спомен от България - представление във ВИТИЗ


Може да се каже, че Алекс се установява във Лондон случайно. Плановете му са да започне докторантура през 1991 г. при професор Стоянов. Гостува на приятели в Лондон, когато научава, че нигерийските стипендии за България са спрени. Решава да остане в британската столица. Първоначално е стажант в театър "Pоял" в квартал Стратфорд. Казва, че го приели в трупата, защото бил учил в България. Артистичният директор на театъра имал високо мнение за театрите в Източна Европа.


Днес Алекс има свой театър - Iroko Theatre


Ироко е име на митично дърво. Има го в много африкански държави. В Нигерия ироко се счита за майка на всички дървета.


За Алекс театърът е средство за разказване на истории. Много представленията на трупата му са насочени към деца. Повечето истории са африкански по произход, но с универсални теми – за алчността, завистта, ревността.
Преди време група българи присъствахме на представление на театър "Ироко". Публиката беше във възторг. Поканиха ни да вземем участие в представлението. Всички се забавлявахме, като танцувахме, свирихме на африкански барабани и слушахме истории.


После получихме покани за представления на театър "Ироко" в Британския музей и в "Барбикан". Алекс води майсторски класове в театрални факултети, пише статии. Той се гордее от наградата на вестник "Гардиън", която театърът е получил за иновации в образованието, както и за номинацията на Наградата на кралицата.


"Мултикултурализмът на Лондон открива възможности автентичен африкански театър. Току-що свършихме проект за общото между африканските и други богове, култура и богове. Желаем да направим международен театър "Ироко". Искаме да отидем и до България", казва Алекс. После добавя: "Професор Стоянов живее в мен. Някога той ми казваше да взема африканските традиции и да направя театър. Сега правя това. Той беше много прав."


Тъй като по време на срещите ни Алекс говори с много любов към България и българите, често си мисля за това как моята родина се отнася към чужденците, които са учили някога в България. Спомням си, че Алекс говори за своите състуденти Адреас Мелекис, който сега е шеф на националния театъра в Никозия, за Естела от Парагвай, за Родриго от Чили, за Ху Ан от Виетнам, за Лао от Лаос, за Ази от Сирия. Разбирам, че те поддържат връзка и до днес...


А знаете ли, че във "Фейсбук" има група на африканците, които са учили в България? Историите им са трогателни. Някогашните студенти от български университети днес работят като лекари и инженери в своите държави, както и по света - в Швеция, САЩ, Германия, Великобритания. В своята "Фейсбук" група те си спомнят за баничка с боза, кисело мляко и споделят снимки с някогашните розови картонени билети на БДЖ.


Мисля си, че Алекс и бившите чуждестранни студенти, като него са истински посланици на България. Надявам се тази история да ви е убедила в това.


Бойко Боев е автор заедно с Десислава Дякова на блога Разходки из Лондон, чиято цел е да свърже българите с Лондон и лондончани."Разходки из Лондон" е рубрика и в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (53)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4739 Неутрално

    И аз съм имал състудент от Нигерия - Бабатунде, и неговия баща беше също беше профсъюзен лидер, разстрелян след време...

    скоростен индекс "Y"
  2. 2 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1081 Любопитно

    Трогателно, наистина.

    Форумът е в будна кома...
  3. 3 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 724 Неутрално

    Това е истина за добрината на хората, която не се купува с пари.

  4. 4 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2962 Весело

    80-те години Москва.В метрото пътува негър.Рускиня:„Ай обезяна!“ Той : „Аз съм студент от Нигерия“ Тя:„ Ай и говорит!“

  5. 5 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 981 Неутрално

    Много интересна история,браво!
    Няколкото печатни грешки придават допълнитела атмосфера

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  6. 6 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2410 Неутрално

    Като ученик се озовах на студентска екскурзия през България, където половината автобус бяха чужди студенти - виетнамци, палестници, чернокожи, иракчани, кипърци плюс две-три източногерманки и трима унгарци. Навсякъде местните ги тупаха по рамото, носеха им шишета домашна ракия и се намираше по някой работил в Либия или Сирия да се опита да завърже нещо на арабски.

    Откъде изплуваха изведнъж тези расисти, динковци и прочее шкарто, до ден днешен не мога да си обясня...

  7. 7 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1670 Неутрално

    В Ямбол може и за друго да са го чакали.
    Пък по това време, в средата на 80-те, в затворения провинциален град се появиха около 20тина нигерийци. Бяха настанени в общежитията на ТМСС (Техникума по Механизация на Селското Стопанство) и учеха за трактористи и комбайнери.
    Толкова много накуп то тяхната раса градът никога не беше виждал и предизвикваха естествено добронамерено любопитство.
    Когато почнаха да се раждат в местния родилен дом чисто чернички бебета положението стана натопорчено.
    Момчетата бяха откомандировани по бързата процедура, но от тогава генетическия фонд на Ямбол е обогатен и някои от наследниците им още си живеят в Ямбол.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  9. 9 Профил на Книжовник
    Книжовник
    Рейтинг: 225 Неутрално

    До коментар [#6] от "cinik":

    [quote#6:"cinik"]Откъде изплуваха изведнъж тези расисти, динковци и прочее шкарто, до ден днешен не мога да си обясня...[/quote]

    От лиспата на образование, работа и социален диалог. 25 години социална анархия поражда такива образи.

  10. 10 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2618 Неутрално

    Има и такива африканци.

  11. 11 Профил на xmm
    xmm
    Рейтинг: 1157 Любопитно

    Има ли статистика колко чуждестранни студенти са учили тук през 80 те и колко сега?

  12. 12 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 981 Неутрално

    До коментар [#9] от "Книжовник":

    Точно!

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  13. 13 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1661 Неутрално

    До коментар [#6] от "cinik":

    Защото, г-н циник, едно е да си чуждестранен студент, а съвсем друго имигрант. Когато поставиш няколко култури в една държава започва не "единство в многообразието", а борба за надмощие. Т.е. почва своеобразна битка кой ще отхапе повече от баницата.
    Точно това се случва в момента в Европа с муслимската демография и др. такива доста неприятни неща.

    Апокалипсисът апокалиптичен
  14. 14 Профил на Punka's
    Punka's
    Рейтинг: 291 Неутрално

    ами виетнамците дето знаеха 3 думички български
    Бира ,Кебапче ,Черпиш
    класика

    Всичко, което може да се яде, е обект на властта.
  15. 15 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 1593 Неутрално

    "Алекс и бившите чуждестранни студенти, като него, са истински посланици на България" - така е, но пък НИЕ, с новите НИ "ценности" правим всичко възможно да ги отдалечаваме от нас... Малко или по-скоро много са взели от нас, от манталитета ни, от светогледа, освен че са научили и езика, и колкото и да е, едва ли ще го забравят някога.

    Коментиране на анализираното, вече...
  16. 16 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1365 Неутрално
  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  18. 18 Профил на UE
    UE
    Рейтинг: 218 Неутрално

    До коментар [#6] от "cinik":

    През 60те расизмът в USA беше много голям, но в соцблока ни учеха че бели и черни сме генетически еднакви и цвета на кожата
    не означава че си по долен или по умен. През 70те години, в България следваха много студенти от Африка, Азия, даже от
    Венецуела и моята генерация никога не би дошла до идеята
    да разделя хората на бели и черни. Откъде идва расизмът в България можем само да предполагаме, вероятно доста от тях
    са платени драскачи.



    Kosmopolit
  19. 19 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 435 Весело

    Страхотна история, просто да не повярва човек, че се публикуват и четива за нормални хора!
    Поздравления за автора и редакцията!

  20. 20 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1576 Неутрално

    До коментар [#9] от "Книжовник":

    КОМУНО СИНДИКАЛИСТ, за какво образование, става дума, какъв социален диалог и каква работа?
    Фалшификати в името на псевдоприоритети!
    Диалог на затворени в система на безправие!
    Или работа за 0.40 лева на час ли?
    ДОКОГА със инсинуациите на една болестна фантазност на наивници?

  21. 21 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1576 Неутрално

    До коментар [#6] от "cinik":

    ВСИЧКИ днешни ултра български ксенофоби и расисти са плод на нео комунистическата и пост дезинтегративните настроения водени от управленци, които желаеха реваншизъм на тоталитарните съветски времена.

    Те разделиха нацията на мат'рял, който не бил годен и елит, който знаел как!

  22. 22 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1576 Неутрално

    МАНИАКАЛНИЯТ стремеж за интернационална комуно-социалистическа и профсъюзна победа над капитализма доведе студентите от държави, които се поддадоха на популизма на една неоснователна религиозност, базирана не на икономиката, а на ПОПУЛИСТКИ БАСНИ, много харесвани и желани, но невъзможни да бъдат реализирани, поради псевдо антропологията си.

  23. 23 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 871 Неутрално

    [quote#6:"cinik"]Откъде изплуваха изведнъж тези расисти, динковци и прочее шкарто, до ден днешен не мога да си обясня...[/quote]
    Нещата се хиперболизират от медиите.Българинът като цяло не е расисти,нито ксенофоб.Не случайно България е единствената държава съюзник на Германия спасила евреите си от концлагерите.Дори и против циганите няма негативни настроения,а против циганският начин на живот.Познавам няколко цигани,които живеят сред българи и са възприели цивилизован начин на живот.Не съм чул някой да ги обиди въз основа на произхода им.

  24. 24
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  25. 25 Профил на yu22
    yu22
    Рейтинг: 1205 Весело

    Студенти на бригада в едно село. Един дядо пита: Одеси бе дзверо ??? - От Гана.... - Па я не питам за майкате бре....

    мнoгoниковият турист, имам 3-4 акаунта и 22 НИКА...
  26. 26 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4388 Любопитно

    "Мисля си, че Алекс и бившите чуждестранни студенти, като него са истински посланици на България. Надявам се тази история да ви е убедила в това."

    Такива истории като тази на Алекс има много. Много чуждестранните студенти учили в България правят кариера в своите родни земи. Спомням си, че преди години бях гледал документален филм за виетнамците учили в България, една студентка учила в УНСС беше станала вицепрезидентка на страната или нещо такова (не си спомням точно какъв пост беше), но беше заела висок политически пост.

    А, днес как е.... от година на година бройката на чуждестранните студенти в България намаляват, което е жалко. Но и разбираемо имайки предвид мизерните битови условия за живот, които имат студентите в Студентски град.

    И накрая, сега най-голямата група чуждестранни студенти в България са турските студенти, след това гръцките и те обикновено идват тук, защото образованието им тук е доста по-евтино от това в собствените им държави.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  27. 27 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1850 Неутрално

    Първоначално е стажант в театър "Pоял" в квартал Стратфорд. Казва, че го приели в трупата, защото бил учил в България. Артистичният директор на театъра имал високо мнение за театрите в Източна Европа.
    ************************

    Виж ти... страхотно е, че из Европа оценяват качеството на българските театри и театралното преподаване.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  28. 28 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 931 Неутрално

    Значи, тези като този в статията, са комунисти, докарани в България. Не го ли виждате? Баща му бил шеф на профсъюз. И сега като избухна демокрацията, комунистите са му дали червено куфарче с пари, за да ди направи частен театър.
    Направо се разплаках. Представих си как Косьо Самоковеца и Цеци Красимирова са разказвали тежките си преживявания в Холандия пред местните ;)

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  29. 29 Профил на Индиана
    Индиана
    Рейтинг: 915 Неутрално

    В момента най-голямата омраза по различните се сипе от привържениците на "ония времена". Направо да се чудиш, или по-скоро не. Черните души си намират причини.

  30. 30 Профил на Grizacha ot Razgrad
    Grizacha ot Razgrad
    Рейтинг: 589 Весело

    [quote#16:"daam"]Приятно четиво [/quote]

    До коментар [#16] от "daam":

    А някой казват,че било много лошо при комунизма.

  31. 31 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 981 Неутрално

    До коментар [#28] от "Разпознаваем Президент (реформатор)":

    БАЩА МУ?! Дезинформатор! Лъжец!
    "Чичо ми беше шеф на профсъюз." Четеш и не вярваш на очите си,май? Нагласяш си го както ти е удобно.

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  32. 32 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Едно е да си чуждестранен студент,съвсем друго е да си имигрант...

  33. 33 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 931 Весело

    До коментар [#31] от "Без коз":

    Баща, чичо, все тая Навремето в Свищов имахме един образ - Мулеба. Та каква си беше приказката:

    - Мулеба, ти сега, като се прибереш в Нигерия, какъв ще станеш бе?
    - Ами министър....

    Общо взето в момента нашето положение в България е същото като при тогавашна Нигерия. Отива някой, като г-н Дянков, в САЩ, учи, каквото учи, като знам и как се учи..., прибира се и го правят министър. Не е ли така?

  34. 34
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  35. 35
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  36. 36 Профил на mitkokitkata
    mitkokitkata
    Рейтинг: 253 Неутрално
  37. 37 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    Всичките чуджестрани студенти в България в 70те до 90 те бяха тук по линия на комунистически партии и синдикати. И пословично мързеливи и корумпирани. Масово гръцките студенти (изпратени от ПАСОК) си взимаха изпитите в Медицинска Академия с едно касетофонче (моно) от Кореком за другаря доцент. И сега практикуват медицина някъде в Гърция, Нигерия, Палестина с купени дипломи. На изпити съм присъствал в заата с такива , които сядайки пред изпитната комисия не знаеха нишо дори от обща култура от списание 'Здраве' . И минаваха някак си. Да не говорим ,че наистина тези нигерийци и либийци бяха с автомобили със сини номера , рента-кар, а гърците с лични Мерцедеси и БМВта, когато ние нямахме пари и за такси и гледахме как си набавят тъпи бели момичета за някой долар. Но социализмът налагаше търпимост към братските черни партии, които БКП финансираше. Е няма нищо чудно как с умиление си спомнят лентяйството, лесния живот и нискотарифния секс в братската комунистическа дупка.....

    http://www.flickr.com/photos/39768558@N04/3712408729/
  38. 38 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4483 Неутрално

    До коментар [#37] от "Dr_Doolittle":

    Абсолютно вярно! Всички бяха от братски нам народи!

    klimentm
  39. 39 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 2990 Неутрално

    До коментар [#6] от "cinik":

    Не са изплували. Просто повече им се дава думата. Думата те се дава на свестните, понеже не събира кликове.. И гледаемост.

    Доброто е заразно
  40. 40 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 544 Неутрално

    Като студент в началото на 70-те съм живял с африканци,виетнамци ,араби... Познавах много чужденци и ще си позволя да кажа ,че написаното е доста на парфюмирано... Имал съм за съквартирант и нигериец ,казваше се Жозеф Емека Обеирика Ебе, участник във войната в Биафра. Покрай него познавах мнозина нигерийци. Не познавах нигериец ,който да не се занимаваше с ченч. Всички получаваха зелено по нелегални канали. Интересното беше ,че дори в сините пликове на въздушна поща в страната ни влизаха сто доларови банкноти. Не мога да твърдя,че бяха въз възхищение от страната ни. Когато някой от колегите ги питаше : "Кога в Нигерия ще победи социализма те отговаряха: "Никога." Повечето бяха върли националисти и живееха със самочувствието,че един ден Нигерия ще доминира над цяла Африка. Почитаха английската кралица като бог.Не искаха да ходят на бригади. негодуваха ,че в България няма легални бърдаци. Не споделям написаното от някои,че тогава в България не е имало негативно отношение към африканците. Малцина български студенти имаха чисто човешки контакти с тях. Тогава се казваше ,че в Африка разклащали дърветата и който падне го изпращали да учи в Европа. Демек,щом не се държи здраво за клона значи е еволюирал.Ако някой българин се държеше добре с тях ,много го ценяха и му се доверяваха във всичко. През ония години случайността ми поднесе много познанства все с младежи участвували във военни конфликти. Познавах виетнамци от спец.части,живях и с един от охраната на Робърт Мугабе ,казваше се Ндабизихме Чабалала. Водил съм мнозина на гости в провинцията. Там хората се отнасяха с тях с любопитство и доброжелателност,защото знаеха ,че ще си отидат. Софиянци не бяха отворени към тях. Опитваха се да не ги забелязват а при най -малкия конфликт изригваха с обиди като: "Цигани", "маймуни"... Всички африканци имаха намерение да ходят на Запад. В България не получаваха сериозна подготовка. Малцина бяха онези, които се отнасяха сериозно с четене. Обикновено слагаха в студентските книжки по един дебел гущер.

  41. 41
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  42. 42 Профил на Finland
    Finland
    Рейтинг: 735 Неутрално

    [quote#6:"cinik"] Откъде изплуваха изведнъж тези расисти, динковци и прочее шкарто, до ден днешен не мога да си обясня... [/quote]

    До коментар [#6] от "cinik":

    Бедност. В провинцията е много тежко. На 50% децата им са в чужбина, самотни са, озлобени до безумие. Със 190 лв. пенсии и безработица извън София друго не можем да очакваме.

  43. 43
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  44. 44 Профил на Punka's
    Punka's
    Рейтинг: 291 Неутрално

    [quote#27:"Умерена джихадистка с канибалски наклонности"]Виж ти... страхотно е, че из Европа оценяват качеството на българските театри и театралното преподаване.[/quote]
    ти как си мой човек за кви театри говориш за къф НАТВИЗ
    тая НАТФИЗКА измет постоянно ПРОПГАНДИРА
    Култура Тия ли са най културните на Света Те питам

    Всичко, което може да се яде, е обект на властта.
  45. 45 Профил на Punka's
    Punka's
    Рейтинг: 291 Неутрално

    В тоя ТЕ атър смърди на нафталин

    Всичко, което може да се яде, е обект на властта.
  46. 46 Профил на Fred: Бойко Борисов-Ледоразбивача пред БСП
    Fred: Бойко Борисов-Ледоразбивача пред БСП
    Рейтинг: 1599 Неутрално

    [quote#2:"Ghost"]Трогателно, наистина. [/quote]
    И доста манипулативно.

    Съдбата така се случи, че съм учил с чуждестранни студенти а после съм и преподавал. Като студент колегите не ги обичаха много, надути с вирнат нос защото се ползваха със специални привилегии и главно заради доларите. Не е расизъм, просто не ги харесваха.

    Те бяха един от основните източници на долари на черно с които се пазаруваха дънки и маратонки от Кореком, осъзнаваха това и затова се държаха надменно. Обидно беше да се гледа как някои колеги им се подмазваха заради жалките $8-10 долара с които да си купят дънки.

    Като преподавател пак се сблъсках с тях, вече годините близо до 1989г. Студентите отново не ги обичаха явно поради същите причини, аз пък като наивен идеалист се опитвах да въведа правилото, че цветът на кожата няма значение, всички са равни.

    В резултат на което си спечелих лютата омраза на зам.ректорката по чуждестранни студенти, те си имаха такъв зам.ректор специално за тях да ги пази и полага грижи. Защото при равенството което наистина прилагах исках от тях колкото и от българите и двойките валяха като дъжд.

    И понеже наистина бях обективен зам.ректорката нищо не можеше да ми направи, опита се да ме сплаши но аз не се огънах и тя мина към доносите. Без особен ефект, всички ги знаеха колко слаби студенти са.

    Впрочем именно при тях се натъкнах на явлението "отрицателни знания". За да изпитвам по-лесно големите потоци бях разработил тестове, +1 за верен отговор и -0.5 за неверен, да не драскат напосоки. Е, при теоретично възможни -4, -5 точки те се изхитряха да получат -8, -10 точки. Напосоки да зачертаваха, на диагонал, само първата колона -5 точки а те имаха -8. Отрицателни знания

    Дойде 1989г и внезапно стана ясно, че половината от тях са стипендианти на ЦК на БКП а другата половина на ДС. И всичките от едни такива "революционни" държави където изнасяхме оръжие за да се борят със "световният империализъм". Износ на революция директно казано.

    Чернокожите ни студенти съвсем закъсаха, нямаше вече кой да ги пробутва напред а те с по 8-10 невзети изпита. И след 1-2 години явно се взе някакво централно решение, скоростно ги "взеха" тези изпити, още по-скоростно преписаха някакви подобия на дипломни работи, замижаване на защитите че нищо не разбира от тях, изритаха ги и повече чуждестранни студенти от тези "революционни" държави не видяхме.

    Иначе статията в едно е права, те наистина са запазили добри спомени за България, в редките срещи с тях го установявам. Разбираемо, всеки си спомня с добро младостта пък и наистина си живееха като царчета тук. И да, доста от тях сега са на високи позиции. Също разбираемо, не пращаха случайни хора тук, с връзки се идваше.

    Политкоректостта е Гестапо за Истината
  47. 47 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 544 Неутрално

    До коментар [#46] от "Fred":
    Явно при Вас процесът на опознаване е бил много дълъг и можете да споделите много неща. През първата година живях в 9-ти блок в един аратамент със студент по медицина ,казваше се Антейро Роже . Приличаше на Теофило Стивънсън. Разполагаше с валута и често имаше посещения от софиянки. Момичетата от провинцията бяха "задръстени" и случаите на сексуални контакти с черни бяха редки. Софиянки се предлагаха без задръжки. Уреждал съм много колеги и приятели, особено спортисти, с валута, колежки с кожуси и други "глезотии". Тоя мой съсед имаше няколко партньорки ,все софиянки , но никоя не забременя от него. Завърши и замина в Швейцария при свой брат. Беше на стипендия на правителството на Гвинея. Тогава имаше стипендианти на страните от които идват, на ФАО и други международни организации. Безспорно имаше и на БКП,но те бяха много малко. Неоспоримо е ,че не получаваха никаква подготовка и живееха безгрижно. Имам впечатления ,че виетнамците се отнасяха сериозно към учебния материал. Кой не си спомня с носталгия за младостта ???. Безпочвени са твърденията ,че тогава едва ли не сме се прегръщали и целували с чужденците а днес сме станали расисти и ксенофоби. Винаги българите са били обективни и са давали точни оценки на хората от другите народи и етноси. Може би наивността и добрината ни правят уязвими в началото на контактите с другите...

  48. 48 Профил на Fred: Бойко Борисов-Ледоразбивача пред БСП
    Fred: Бойко Борисов-Ледоразбивача пред БСП
    Рейтинг: 1599 Неутрално

    [quote#47:"gorid"]Безспорно имаше и на БКП,но те бяха много малко.[/quote]
    Това беше тайна, дори ние го научихме чак след 1989г. И то аз случайно, просто зам.ректор по учебната работа стана един мой приятел и сподели с мен. Официално си бяха пратени по линията на техните държави неофициално на практика нашите вербуваха агентура.

    Естествено не със всички беше така, имахме и един който не беше от "революционна" държава, баща му дребен бизнесмен нямал пари за западен университет и го пратил при нас. После завърши магистратура и после PhD на Запад, когато го видях в Америка го готвеха за вицепрезидент в една компания.

    Там имат тази политика демонстративно да имат по един чернокож на високи позиции а местните мързеливички и намерили нашият. Впрочем едно от малкото свестни момчета, още като студент си личеше че е дошъл да учи не да "става министър".

    Вероятно е имало специалности в които "нормалните" са били повечко, аз казвам как беше при нас. Но в общи линии може да се смята, че с тези чуждестранни студенти се прокарваха определени геополитически цели и "следването" им беше по-скоро допълнение към това. И позиции за наши компании, Африка и Латинска Америка са известни с полезните си изкопаеми.

    Имах смешен случай с един такъв от Никарагуа. Свястно момче, като завърши го попитах какво ще прави като се върне в Никарагуа а той ми отговори, че няма да се връща, отива в Гърция. Позачудих се но после се сетих, че по това време на власт там вече бяха "контрареволюционерите"

    Политкоректостта е Гестапо за Истината
  49. 49 Профил на galio
    galio
    Рейтинг: 714 Весело

    [quote#6:"cinik"]Откъде изплуваха изведнъж тези расисти[/quote]

    Ама сега студенти ли идват, нещо не стана ясно?

    https://www.youtube.com/watch?v=-vMgXV26PQM
  50. 50 Профил на Fred: Бойко Борисов-Ледоразбивача пред БСП
    Fred: Бойко Борисов-Ледоразбивача пред БСП
    Рейтинг: 1599 Неутрално

    [quote#47:"gorid"]Имам впечатления ,че виетнамците се отнасяха сериозно към учебния материал. [/quote]
    Там мога да разгранича две "поколения". Първите които дойдоха в БГ някъде към 1968г, изключително сериозни и дисциплинирани, наистина дошли да учат. Малко на брой, вероятно са ги вземали като награда направо от бойните линии. Личеше си една военна дисциплина в тях. После отидох да работя и когато се върнах 1983г коренна промяна, многобройни но бяха станали едни дребни мошеници които гледаха как да изкръшкат и да спечелят нещо с търговия на черно.

    Това обобщено естествено но много ясно си личеше тази разлика. Но това е поглед отстрани, при нас бяха главно от Африка и малко от Латинска Америка.

    Политкоректостта е Гестапо за Истината
  51. 51 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1013 Неутрално

    До коментар [#6] от "cinik":

    Българите като цяло не са расисти. Става дума за съвсем различни категории чужденци и отношението към тях е различно. Едно е към чуждестранните студенти дошли у нас, за да учат, някои от които остават тук и да работят. Съвсем друго е към нашествието на паразити с претенции, които изтъкват като претекст, че имало проблеми в страните им, а всъщност са си икономически мигранти.

  52. 52 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1013 Неутрално

    До коментар [#46] от "Fred":

    +++++++++++++++++++
    Подозирах това, което разказваш, но друго си е да го чуеш (без лустро) от човек имал лично вземане-даване с тях.

  53. 53 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 544 Неутрално

    До коментар [#50] от "Fred":

    За мнозина може да прозвучи пристрастно, но именно след падането на Сайгон ,когато започнаха да изпращат от бившия Южен Виетнам започна да се наблюдава промяната. На 4-ти километър една година живях с виетнамец Ле Ван Нам и нигериец. Виетнамеца беше от спец.частите на Виетконг ,с многобройни рани от огнестрелно и хладно оръжие и беше много старателен.Нигериеца беше участник във войната в Биафра,също офицер, мързелив. Аз се държах добре с всички и имах възможност да науча доста неща от тях. Отначало ги водех в спортни зали за да ми покажат какво техники за самоотбрана ползват в техните армии а по-късно започнаха да ми се доверяват и за други неща. За стипендиантите на ЦК на БКП още тогава ми беше известно. Научих го съвсем случайно. За някои миризмата на нафталин ще им дойде в повече! Нека да внимаваме,да не се задушат!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK