Да се гордееш с произхода си означава винаги да се връщаш, или за Христо Козаров и каракачаните

Христо Козаров е на 18 и му предстои да си избере университет и специалност.

© Георги Кожухаров

Христо Козаров е на 18 и му предстои да си избере университет и специалност.



Ако са ви интересни историите на каракачаните, потърсете баба ми. Но ако седнете с нея, три часа не ви мърдат" - с усмивка младежът търси с поглед баба Тодорка сред множеството. 18-годишният Христо Козаров е облечен в тежка традиционна носия и се е подпрял на сянка под една от многобройните тенти, вдигнати сутринта на широка поляна в местността Карандила до Сливен за 25-ия годишен каракачански събор.


"Аз самият винаги я слушам с интерес, защото вярвам, че тази памет и тези обичаи трябва да се запазят далеч в бъдещето. За мен каракачанският ми произход е нещо много важно и много се гордея с него", продължава той.


За пръв път от няколко часа момчето може да си почине от танците в центъра на поляната. Той е част от ансамбъла на сливенския квартал Речица и за поредна година участва в програмата. Речица е и родното му място.




В Сливен и областта (и предимно в Южна България) има най-много запазени каракачански общности. Хората с този произход са около 15 хиляди в цялата страна. Съборът им се провежда всяко лято от 25 години насам и е един от най-щастливите дни - празник на корените и културата им, а за възрастните - повод да си припомнят детството си, когато са живели като номади и светът е бил по-спокойно място.


Съборът се организира от Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България, каквито има навсякъде, където има такива общности - Сливен, Речица, Карлово, Казанлък, Карнобат, Мъглиж, Горно Сахране, Берковица и Монтана. Такива организации има и на места в Гърция, с които българската федерация работи тясно.


Да се гордееш с произхода си означава винаги да се връщаш, или за Христо Козаров и каракачаните

© Георги Кожухаров


Христо разказва, че идва в Карандила откакто се помни, и горе-долу пак от тогава играе каракачански танци. "Нямам търпение да се извърти годината, да дойде време за събора - и тук и в Гърция", казва той. Като част от ансамбъла той от години участва и в двата празника, които се провеждат през лятото. Има традиция ансамблите на двете страни да си гостуват, а и така се събират усилията им за опазване на културното наследство на общността.


Миналата година съставът на Речица участвал и на събора в Рожен. Често ги канят и на други различни фолклорни фестивали в България и чужбина, казва момчето. Но за него това не е професионална насока, макар че винаги ще го прави. "Това е нещо, което правя, защото го чувствам отвътре. Харесва ми да виждам всички хора събрани на едно място", обяснява той.


Голяма част от хора́та и музиката са бавни и достолепни, други са по-бързи. "Има 6-7 вида хора́, бавни и бързи в зависимост от музиката. Танците вече са видоизменени от модерните времена. Едно време са пеели автентични песни без инструменти, само с кавал и традиционната дзамара", казва Христо Козаров.


Да се гордееш с произхода си означава винаги да се връщаш, или за Христо Козаров и каракачаните

© Георги Кожухаров


Носията, в която е облечен, е празнична и се слага само по специални поводи, а иначе обичайните дрехи на каракачаните от онова време били като на българите - с потури, но не кафяви, а черни. Женската празнична носия е много по-сложна - тежи около 20 кг, допълва той.


На въпроса дали каракачанската общност е затворена, както други малцинствени групи в България, момчето отвръща, че самият той е много общителен и има всякакви приятели. Не обича етническите разделения. "Е, имаме се с другите каракачани", намига той.


Това, което ги сплотява, освен общите корени, са традициите. "Спазваме обичаите, например постим. Каракачаните са много вярващи хора, те са православни християни, символиката ни е такава още от едно време – на колибите отгоре има кръст, и на байряка ни също", разказва младежът.


Христо е последна година в сливенската гимназия и вече мисли за висше образование. "Още не съм решил какво точно, но искам да е нещо с математика. В България". Разказва, че "ние каракачаните сме едни от най-добрите математици и това е генно предадено на младото поколение". Те имат много интересен свой собствен начин на смятане и проверка, който се предава в поколенията, и на който баба му го е учила, както го е учила и на каракачанския език.


Баба Тодорка Козарова (на преден план) пя и рецитира каракачански песни пред камерата ни. Разказа и за веселото си детство, прекарано на път и близо до природата, преди през 1958 г. Тодор Живков да нареди на номадите да се заселят, където решат, и да спрат да пътуват.

След университета Христо смята да помага на баща си със семейния бизнес с търговия с варива и да остане в родния си град, който искрено обича. На всички, които са напуснали България, казва: "Мисля, че трябва да се върнете".


"Аз нямам намерение да напускам, защото винаги където и да съм ходил повече от една седмица не мога да издържа. Където и да ходя по фестивали в чужбина, искам да се върна - тук в Сливен. Има хора, които като видят нещо ново и по-различно, се впечатляват. Мен носталгията ме води винаги обратно", казва Христо.


По време на тазгодишния събор Христо спечели първо място във фотографски конкурс, посветен на пътищата на каракачаните. На снимката са част от децата от ансамблите на Речица и Сливен по време на посещението им в местността Пертули в Гърция за тамошния събор. Заедно гостите изминали част от пътя по стъпките на предците си. На заден план се виждат натоварените коне - те и самият процес на местене се наричат караваня.

© Личен архив

По време на тазгодишния събор Христо спечели първо място във фотографски конкурс, посветен на пътищата на каракачаните. На снимката са част от децата от ансамблите на Речица и Сливен по време на посещението им в местността Пертули в Гърция за тамошния събор. Заедно гостите изминали част от пътя по стъпките на предците си. На заден план се виждат натоварените коне - те и самият процес на местене се наричат караваня.


Още кадри от събора може да видите в "Голямата снимка: Бъдещето на каракачаните", а още истории - в репортажа от мястото.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    Рейтинг: 1391 Неутрално


    Хубави, дружелюбни и трудолюбиви хора.

    Младото поколение са и много ученолюбиви !



    => БАЙ ГЪЗЗЗ е ТÈХНОТО ЗНАМЕ и ГИ ДОВЕДЕ В => КЛОЗÈТА !!
  2. 2 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1410 Неутрално

    Фолклорът не лъже - азбучна истина за изследователите.
    ХорАта у каракачаните са в неравноделни тактове.
    Това казва всичко за техния произход, и то изчерпателно.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  3. 3 Профил на galio
    galio
    Рейтинг: 727 Весело

    Ей, още не са наложили помашкия етнос, па се разбързали и за каракачански.

    Едно по едно!

    https://www.youtube.com/watch?v=-vMgXV26PQM
  4. 4 Профил на Ridiculous Върнете стария сайт!
    Ridiculous Върнете стария сайт!
    Рейтинг: 815 Неутрално

    Да е живо и здраво момчето, да осъществи мечтите си и да носи паметта на дедите си. Изкуство е да си част от малка, уютна общност, със своите правила и обичаи, а в същото време да си и част от света на другите. Не знам на каракачаните получава ли им се, дано да могат.

  5. 5 Профил на matrix
    matrix
    Рейтинг: 284 Неутрално

    С тия каракачани се побъркахте.

  6. 6 Профил на xly29504155
    xly29504155
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Хубава статия, много пъти съм чела за каракачаните и винаги ми е интересно като попадна на нещо ново. Била съм веднъж на техния събор на Карандила, преди около 10-на години. Невероятно изживяване беше-красиви носии, усмихната лица, всички танцуваха и се веселяха. Бях малка и си мислех, че всички се познават и живеят в един град/село, много непринудено обшуваха едни с други.
    Още много празненства и усмивки им пожелавам!

  7. 7 Профил на sbk
    sbk
    Рейтинг: 760 Неутрално

    До коментар [#2] от "Торбеш":

    Така е!
    И да добавя: "а иначе обичайните дрехи на каракачаните от онова време били като на българите - с потури, но не кафяви, а черни.". За справка: мъжката тракийска носия е точно с черни гащи/потури.

  8. 8 Профил на nikas1001
    nikas1001
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#2] от "Торбеш":

    Когато се пускат в публичното пространство такива твърдения, редно е и да се докажат с примери или цитати - такива, ти не можеш да предоставиш, затова и увисваш.

    Относно статията - много объркана, изобилстваща от неточности, базирана на думите на един младеж (само на 18), който не е наясно с произхода си, но иначе е горд с него.
    По горе пише - "Те имат много интересен свой собствен начин на смятане и проверка, който се предава в поколенията, и на който баба му го е учила, както го е учила и на каракачанския език." - две неточности - методът е стар и се е използвал до 30-те години на миналия век в гръцките училища, а "каракачански език" няма!!!

  9. 9 Профил на gdobranov
    gdobranov
    Рейтинг: 395 Неутрално

    До коментар [#7] от "sbk":

    Каракачанските носии ярко се отличават от всички традиционни за другите региони български носии, по доста елементи. Визията им като цяло е доста по-различна.

  10. 10 Профил на gdobranov
    gdobranov
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Каракачаните не са нищо по-различно от овчари от беломорска Тракия, които зиме са слизали към Бяло море, а лете са се качвали към Балкана, най-вече в централната му част. Не бих ги нарекъл отделен етнос, макар този относително изолиран и неуседнал начин на живот да е създал специфични само техни си традиции, обичаи, музика, танци и облекло. Но на база само на тези критерии бихме могли да определим като отделен етнос например и шопите. Иначе каракачанската МЪЖКА носия далеч не е тежка, а напротив - даже е много лека. Женските носии пък са изключително красиви, както се вижда и от снимката, и те са наистина тежки. Танците им са много интересни - нещо средно между родопски и гръцки хора, а в някои по-игриви танци са взели нещичко и от Горна Тракия. И малко офтопик - пълна заблуда е, че каракачанско куче и българско овчарско куче са две различни неща. Едно и също нещо е, просто един френски пътешественик (не го помня кой беше) в свой пътепис нарича кучетата на каракачаните, които е срещнал в Балкана, каракачански кучета. Факт е, че навсякъде и повсеместно в исторически план по българските земи тази порода кучета е наричана от хората "овчарско куче".

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  12. 12 Профил на smotlixx
    smotlixx
    Рейтинг: 667 Неутрално

    До коментар [#11] от "Търпана":

    леко бе патреот, етнос и националност са различно нещо. в Малякия и каракачани и власи са си отделни групи, даже власите си имат и език.

  13. 13 Профил на sbk
    sbk
    Рейтинг: 760 Неутрално

    До коментар [#9] от "gdobranov":

    Аз просто цитирах част от изказването, но в случая навлизаме в един доста по-сериозен разговор. Всяка носия тръпи развитие, но у нас през последните 60-70 години народните носиите носят по-скоро етнографски оттенък и не се развиват логично. Не така стои въпросът с каракачанските, при които, според мен се засилва влиянието, по една или друга причина, на гръцкия елемент. Носиите на българите от Беломорието, Пиринско и Македония като цяло са по-близки до каракачанските, но голяма част от българите, преселили се във вътрешността на страната, приемат местните носии или видоизменят своите.
    За мен по-показателни са женските носии, защото жените са тези, които съхраняват много по-дълго характерните за бита облекло, говор, кухня и т.н.
    За кучетата: по спомени на очевидци, кучетата на каракачаните се различават от българското овчарско куче (поне в съвремения му вариант) - може да не е значително, но разлика има. Каракачаните са неуседнали и поради това кучетата им са били в контакт с кучетата на другото население по местата, които са обикаляли т.е. има преливане на гени. Следоватлено е добре да ги сравняваме с овчарските кучета на българите в регионите, където каракачаните никога не са стъпвали.

  14. 14 Профил на gdobranov
    gdobranov
    Рейтинг: 395 Неутрално

    До коментар [#13] от "sbk":

    Относно кучетата, те още различните развъдници в БГ не могат да се разберат кои били отличителните черти на породата БОК - едни си натискат за характерните черти на техните си кучета, другите също и така. Истината е, че БОК/каракачанките не са като доберманите например - всички да изглеждат по един и същи начин като вадени от калъп. Напротив - има по-ниски и по-високи, по-масивни и по-слаби, с по-широки глави и с по-тесни и т.н. Това е така именно защото породата е автохтонна и в различните региони е търпяла различно развитие, макар и с леки разлики. Но както и да е - на всеки както му харесва да им вика на овчарките, те си остават БОК, а единственото нещо което е общо със сигурност за всички е характера им Знам за какво говоря, щото си гледам едно такова в къщи

  15. 15 Профил на sbk
    sbk
    Рейтинг: 760 Неутрално

    До коментар [#14] от "gdobranov":

    Така е - за аборигенните породи е нормално да имат подобни разлики. Доберманът е друга бира - нова порода, създадена като по учебник. Те така и изглеждат - като близнаци. Прекрасни кучета. Това, което е характерно за доберманите, не е характерно за повечето породи - имам предвид толкова строги граници на породните белези.
    Що се отнася до нашите кучета - наистина има голяма доза търговски/финансов интерес и за това всеки тегли чергата към себе си. И все пак - мисля, че каракачанските кучета са признати за автохтонни, докато БОК - не. Въпреки всичко, те радват стопаните си и им служат вярно.

  16. 16 Профил на nikas1001
    nikas1001
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#11] от "Търпана":

    "Казва се човекът Христо Козарев (от българско по-българско име), говори на български, роден в българия - а грантаджията по-горе ТРЪБИ чЕ БИЛ ОТ ОТДЕЛЕН ЕТНОС!!! Гнусна отврат."

    Правилното изписване на името на младежа е - Христос Гидарас, поне така се е казвал дядо му на когото е кръстен. Относно езика - да, българският му е роден, а гръцкият майчин. Щеше да е роден в Гърция, ако българските комунисти не се бяха полакомили за многобройните стада, които заграбиха и изклаха. Помисли, ако си в състояние да мислиш, защо едва през 1958 г. ги принудихте да се заселят по села и градове, а не изпълниха искането им да се отворят границите и се приберат в родината си.
    Помисли и как да разместиш буквите на ника си, така че да те обрисува най-правилно.

    До коментар [#12] от "smotlixx":

    Нещо си се пообъркал, никой в Гърция не си и помисля да определи "каракачаните" като друга етническа група. Нещо в повече, за разлика от другите гърци все още в употреба имат над 500 древногръцки думи със запазен първоначален смисъл, което е ясен знак за произхода им.

  17. 17 Профил на gdobranov
    gdobranov
    Рейтинг: 395 Неутрално

    До коментар [#15] от "sbk":

    Това за мен е все едно да кажеш немските овчарки са еди си какви кучета, докато германските овчарки не са Но както и да е - все тая. Този спор предполагам, че няма да има край ако го продължим, така че предлагам да направим като Кубрат Пулев - да продължим напред

  18. 18 Профил на stan nikolov
    stan nikolov
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Не са ни гърци нито българи хора без азбука без държава някакво племе каракачанен означава черен беглец с 3-думи гръцко циганско племе само че бели не черни





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK