Това къдраво девойче Яна, което убеждава едни момчета да бъдат по-добри

Яна Овчеларова получи наградата за вдъхновяващ доброволец на TimeHeroes

© Анелия Николова

Яна Овчеларова получи наградата за вдъхновяващ доброволец на TimeHeroes



Нека аз да ви кажа, защото тя скромничи - това къдраво девойче тук роди прекрасни идеи и проведе ключови мотивационни събития, които поставиха началото на нашата кауза". Къдравото девойче е Яна Овчеларова, а в разговора се намесва Анелия Желева, координатор на проекта "Тип-топ" в сдружение "Ре-Акт".


Яна е един от доброволците на годината, наградени от TimeHeroes, но още докато получаваше наградата си, отказа да я вземе без Ани на сцената до себе си. Когато "Дневник" после отиде да я разпита за нейната доброволческа мисия, те останаха пак една до друга. Анелия търпеливо изчака Яна да разкаже, но накрая не се сдържа да се намеси, за да я похвали за идейността и всеотдайността.


Яна и Анелия по време на наградите за доброволчество на TimeHeroes

© Анелия Николова

Яна и Анелия по време на наградите за доброволчество на TimeHeroes


Нещо съвсем различно




Яна била поканена да се включи в новия проект на "Ре-Акт" преди около година. Мислела, че отива да прави био градинка, но се оказало, че става въпрос за нещо съвсем различно - работа с момчетата от възпитателния интернат в град Ракитово.


Тя е на 26 години. Завършила е Класическата гимназия в София и след това "Културология" в Софийския университет. Част е от фондация "Изкуството да живееш", така че доброволчеството и работата в неправителствения сектор не са й никак чужди. Но общуването с деца от възпитателно училище е съвсем ново предизвикателство за нея, което година по-късно я изпълва с удовлетворение и вдъхновение.


Във възпитателното училище-интернат "Ангел Узунов" в Ракитово са настанени деца с леки криминални прояви, от 9 до 18-годишни. "Това може да накара човек малко да се отдръпне от тях, но всъщност е страхотно да общуваш с тях и е изключително поучително за самия теб. Даваш си сметка доколко си способен да си отворен и съпричастен", коментира Яна Овчеларова.


"Идеята ни е да им покажем, че не трябва да правят тези грешки, които са правили преди по една или друга причина, защото когато навършат 18 последствията могат да са много по-сериозни и да попаднат на места, от които трудно ще се върнат назад. Борим се за това детското, което още живее в тях, да победи", казва тя. Затова и с по-големите момчета е доста по-сложна комуникацията, защото те вече са почти изградени личности, там има и осъзнаване на желания, които ги правят по-директни и немирни, но пък "когато си прям и поставиш ясно границите и ролите кой къде и защо е там, нещата се подреждат", допълва доброволката.


"Има го приятелското отношение, но при всички случаи трябва и да се съобразяваш с обстоятелствата. Трябва думата ти да се чува, иначе те могат да си правят каквото си искат. Не го постигам на 100%, но определено съм пряма, когато нещо не ми харесва или преминават някаква граница - давам да се разбере, че границата е премината и, че можем пак да бъдем приятели, само ако се уважаваме", разказва тя, като я питаме как се справя с момчетата.


Животът като игра


На онази първа среща с екипа на "Ре-Акт", когато Яна се сблъскала с идеята да бъде един от доброволците във възпитателния интернат, първоначално била скептична, но една идея бързо я грабнала. Координаторът на проекта Анелия Желева предложила мисията им "Тип-топ" да е под формата на игра, която да увлича децата, но да бъдат активни и да се развиват. "Ани вече беше измислила да има аватари и цялото нещо да е под формата на игра. Всяко дете трябваше да си измисли аватар и да направим заедно видео. Тогава в съзнанието ми започнаха да се раждат идеи как да направим това нещо за децата толкова интригуващо, че да нямат търпение да се включат и да полагат усилия", казвя Яна.


Точно тя измислила как в играта да има точки и специални награди, които да са съобразени с интересите на момчетата, така че да са още по-мотивирани и да получават повече възможности за развиване на талантите си. Ако например победител за месеца е момче, което обича да рисува, наградата му ще са инструменти или пособия за рисуване, дава пример Яна. Имало е и фотоапарат и музикални инструменти. За първата специална награда завели едно от момчетата на басейн - емоция, която допреди това нито той, нито те са изпитвали.


Кадър от една от първите срещи на "Тип-Топ"

© Сдружение

Кадър от една от първите срещи на "Тип-Топ"


Наградите се превръщат в една от големите радости на момчетата в интерната и играта наистина ги кара да се стараят. "Когато те работят за мечтите си и се стараят, получават награди, а когато се отклоняват и вместо да мислят за бъдещето си мислят за глупости - тогава виждат, че това не е много хитро", казва тя. На всеки две седмици доброволците са там, а наградите се раздават всеки месец.


Разбира се, както и в живота, има обрати в играта, изтъква Яна Овчеларова. "Даваме възможност на хората с най-малко точки да дръпнат рязко напред в играта чрез доброволческа дейност. Така ние като доброволци се опитваме да им покажем колко готино и изграждащо е и това да си доброволец и да направиш нещо за другите. И те го правят с желание". И разбира се, пак като в истинския живот, има и доза късмет с редовната томбола.


"Няма планиран край за играта. Животът е игра - продължава за нас, продължава и за тях. Може би сме си наградата едни за други", разсъждава младата жена.


Как се разширява светът


Според Яна момчетата в Ракитово са способни и талантливи, но те са видели много малка част от цветовете и възможностите на света. "А животът е абсолютно цветен, и някой трябва да им го покаже, за да започнат да мечтаят".


Възхищава се на възпитателите и учителите, с които се е запознала в интерната. За ниска заплата и без каквито и да е държавни привилегии, те работят с тези момчета "стоически", а те са "готини, но понякога могат да бъдат и много трудни".


"Според мен в живота сме, за да се учим, и да се учим най-вече от грешките си, за да ни помагат да разбираме хората около нас. Няма значение дали си израснал в дом, или си попадал в затвора, или си бежанец - ти преживяваш неща, които ти отварят очите, за да видиш, че в колкото и лошо състояние да си, ти имаш силата да помогнеш на друг. И много често това е пътят, през който си помагаш и сам на себе си - когато забравиш за собствените си тревоги и проблеми и просто обърнеш погледа си към другите", казва Яна.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK