Това къдраво девойче Яна, което убеждава едни момчета да бъдат по-добри

Яна Овчеларова получи наградата за вдъхновяващ доброволец на TimeHeroes

© Анелия Николова

Яна Овчеларова получи наградата за вдъхновяващ доброволец на TimeHeroes



Нека аз да ви кажа, защото тя скромничи - това къдраво девойче тук роди прекрасни идеи и проведе ключови мотивационни събития, които поставиха началото на нашата кауза". Къдравото девойче е Яна Овчеларова, а в разговора се намесва Анелия Желева, координатор на проекта "Тип-топ" в сдружение "Ре-Акт".


Яна е един от доброволците на годината, наградени от TimeHeroes, но още докато получаваше наградата си, отказа да я вземе без Ани на сцената до себе си. Когато "Дневник" после отиде да я разпита за нейната доброволческа мисия, те останаха пак една до друга. Анелия търпеливо изчака Яна да разкаже, но накрая не се сдържа да се намеси, за да я похвали за идейността и всеотдайността.


Яна и Анелия по време на наградите за доброволчество на TimeHeroes

© Анелия Николова

Яна и Анелия по време на наградите за доброволчество на TimeHeroes


Нещо съвсем различно




Яна била поканена да се включи в новия проект на "Ре-Акт" преди около година. Мислела, че отива да прави био градинка, но се оказало, че става въпрос за нещо съвсем различно - работа с момчетата от възпитателния интернат в град Ракитово.


Тя е на 26 години. Завършила е Класическата гимназия в София и след това "Културология" в Софийския университет. Част е от фондация "Изкуството да живееш", така че доброволчеството и работата в неправителствения сектор не са й никак чужди. Но общуването с деца от възпитателно училище е съвсем ново предизвикателство за нея, което година по-късно я изпълва с удовлетворение и вдъхновение.


Във възпитателното училище-интернат "Ангел Узунов" в Ракитово са настанени деца с леки криминални прояви, от 9 до 18-годишни. "Това може да накара човек малко да се отдръпне от тях, но всъщност е страхотно да общуваш с тях и е изключително поучително за самия теб. Даваш си сметка доколко си способен да си отворен и съпричастен", коментира Яна Овчеларова.


"Идеята ни е да им покажем, че не трябва да правят тези грешки, които са правили преди по една или друга причина, защото когато навършат 18 последствията могат да са много по-сериозни и да попаднат на места, от които трудно ще се върнат назад. Борим се за това детското, което още живее в тях, да победи", казва тя. Затова и с по-големите момчета е доста по-сложна комуникацията, защото те вече са почти изградени личности, там има и осъзнаване на желания, които ги правят по-директни и немирни, но пък "когато си прям и поставиш ясно границите и ролите кой къде и защо е там, нещата се подреждат", допълва доброволката.


"Има го приятелското отношение, но при всички случаи трябва и да се съобразяваш с обстоятелствата. Трябва думата ти да се чува, иначе те могат да си правят каквото си искат. Не го постигам на 100%, но определено съм пряма, когато нещо не ми харесва или преминават някаква граница - давам да се разбере, че границата е премината и, че можем пак да бъдем приятели, само ако се уважаваме", разказва тя, като я питаме как се справя с момчетата.


Животът като игра


На онази първа среща с екипа на "Ре-Акт", когато Яна се сблъскала с идеята да бъде един от доброволците във възпитателния интернат, първоначално била скептична, но една идея бързо я грабнала. Координаторът на проекта Анелия Желева предложила мисията им "Тип-топ" да е под формата на игра, която да увлича децата, но да бъдат активни и да се развиват. "Ани вече беше измислила да има аватари и цялото нещо да е под формата на игра. Всяко дете трябваше да си измисли аватар и да направим заедно видео. Тогава в съзнанието ми започнаха да се раждат идеи как да направим това нещо за децата толкова интригуващо, че да нямат търпение да се включат и да полагат усилия", казвя Яна.


Точно тя измислила как в играта да има точки и специални награди, които да са съобразени с интересите на момчетата, така че да са още по-мотивирани и да получават повече възможности за развиване на талантите си. Ако например победител за месеца е момче, което обича да рисува, наградата му ще са инструменти или пособия за рисуване, дава пример Яна. Имало е и фотоапарат и музикални инструменти. За първата специална награда завели едно от момчетата на басейн - емоция, която допреди това нито той, нито те са изпитвали.


Кадър от една от първите срещи на "Тип-Топ"

© Сдружение

Кадър от една от първите срещи на "Тип-Топ"


Наградите се превръщат в една от големите радости на момчетата в интерната и играта наистина ги кара да се стараят. "Когато те работят за мечтите си и се стараят, получават награди, а когато се отклоняват и вместо да мислят за бъдещето си мислят за глупости - тогава виждат, че това не е много хитро", казва тя. На всеки две седмици доброволците са там, а наградите се раздават всеки месец.


Разбира се, както и в живота, има обрати в играта, изтъква Яна Овчеларова. "Даваме възможност на хората с най-малко точки да дръпнат рязко напред в играта чрез доброволческа дейност. Така ние като доброволци се опитваме да им покажем колко готино и изграждащо е и това да си доброволец и да направиш нещо за другите. И те го правят с желание". И разбира се, пак като в истинския живот, има и доза късмет с редовната томбола.


"Няма планиран край за играта. Животът е игра - продължава за нас, продължава и за тях. Може би сме си наградата едни за други", разсъждава младата жена.


Как се разширява светът


Според Яна момчетата в Ракитово са способни и талантливи, но те са видели много малка част от цветовете и възможностите на света. "А животът е абсолютно цветен, и някой трябва да им го покаже, за да започнат да мечтаят".


Възхищава се на възпитателите и учителите, с които се е запознала в интерната. За ниска заплата и без каквито и да е държавни привилегии, те работят с тези момчета "стоически", а те са "готини, но понякога могат да бъдат и много трудни".


"Според мен в живота сме, за да се учим, и да се учим най-вече от грешките си, за да ни помагат да разбираме хората около нас. Няма значение дали си израснал в дом, или си попадал в затвора, или си бежанец - ти преживяваш неща, които ти отварят очите, за да видиш, че в колкото и лошо състояние да си, ти имаш силата да помогнеш на друг. И много често това е пътят, през който си помагаш и сам на себе си - когато забравиш за собствените си тревоги и проблеми и просто обърнеш погледа си към другите", казва Яна.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на DJTrump
    DJTrump
    Рейтинг: 265 Неутрално

    Това е хубаво.
    Нека има повече такива хора!

  2. 2 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1277 Неутрално

    Девойче? Тези наистина не са в ред. На 26 годишна жена викат "девойче", а на 60-годишна викат "баба" или "старица". Моля без възрастови квалификации, запазете ги за себе си. Просто използвайте по-неутрални думи като"човек", "жена", "мъж", "гражданин" и т.н.

  3. 3 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Няма смисъл от доброто, ако е в полза и услуга на злото. За да има каквото и да е добро, първо трябва да се ликвидира злото. Това малко off topic признавам.
    Но е така.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  4. 4 Профил на Добрият войник Швейк
    Добрият войник Швейк
    Рейтинг: 1327 Неутрално

    До коментар [#2] от "proza":

    "Девойчето" е цитат. Следва пояснение от журналистката.

    Която впрочем не за пръв път разказва вдъхновяваща история по чудесен начин - без излишна патетика.

    За войната ний нехаем, на война се ние шляем.
  5. 5 Профил на vesselin5
    vesselin5
    Рейтинг: 718 Неутрално

    До коментар [#2] от "proza":

    Това е цитат. Шеговит и добронамерен. А иначе - да - млада жена в пределно фертилна възраст. Стилът в случая е второстепенен.

  6. 6 Профил на vesselin5
    vesselin5
    Рейтинг: 718 Неутрално
  7. 7 Профил на Alien.Aryan
    Alien.Aryan
    Рейтинг: 426 Разстроено

    Чудесна инициатива и наистина вдъхновяващ изпълнител в лицето на Яна, която познавам лично и е прекрасен човек.
    НО.
    Твърде скептичен съм за резултатите от експеримента, това развиване на условен рефлекс в стила добра постъпка - поощрение е за деца до 4-ти клас, не за тийнейджъри с антисоциални прояви. Убеден съм, че по проекта е работил и психолог (или?) и въпросът е защо той е подценил ситуацията така жестоко.

    Добрата фея е герой от приказките, а не реален персонаж...

    Ако русофилията е обикновено национално предателство, то ЕС- и американофилията са не само такова, но и симптом на тежко психическо заболяване.
  8. 8 Профил на Alien.Aryan
    Alien.Aryan
    Рейтинг: 426 Разстроено

    Разбира се, мнението се изказва от човек, минал през твърде сериозни изпитания в живота си, многогодишно доброволстване сред всякакви хора от цял свят, който знае доколко подобна игра може да има дълготрайни ефекти върху психиката на един почти изграден характер на човек от мъжки пол, и който в крайна сметка, има твърде различен подход при работата с подобни хора. Подход, който всеки от вас, израсналите в комфортната среда на нормално семейство и комфортна градска среда (визирам масовия читател на Дневник), би окачествил с всеки друг епитет, но не и с "добро".

    ...и казаното по-горе от мен може да се обобщи с прекрасната поговорка "Няма ненаказано добро".

    Задържах се в темата, защото се чудя как да изразя тъгата си, че енергията на такива хубави хора отива буквално по дяволите...

    Ако русофилията е обикновено национално предателство, то ЕС- и американофилията са не само такова, но и симптом на тежко психическо заболяване.
  9. 9 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1099 Неутрално

    Възхищавам се, че всичко това върши доброволно. И от идейте й!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK