Въпреки изключителните времена готви се само с масло и свинска мас

Корицата на книгата "Ръководство по сладкарство и готварство" - детайл

© Албена Шкодрова

Корицата на книгата "Ръководство по сладкарство и готварство" - детайл



Когато за първи път взима в ръце отпечатаната си книга, Иван Маринов сигурно разбира, че тя безвъзвратно е закъсняла. Годината е 1940, Втората световна война е започнала и софиянци - в паника от затворените граници, се запасяват с хранителни продукти още от предходната есен. На този фон "Ръководство по сладкарство и готварство" с неговите торта "Ротшилд", "Сорбет Пиетаж" и "Тарталети Императрис" е уместна, колкото бална рокля на погребение.


И все пак Иван Маринов едва ли си дава сметка, че току-що е запечатал за поколенията


маршрут на удоволствията из София




- всички спирки от който ще бъдат заличени от лицето на града съвсем скоро. Нито че е станал автор на последната книга за домашно сладкарство за следващите 28 години.


Рекламите, публикувани между рецептите в готварската му книга (бел.авт. книгата съдържа рецепти и реклами - вижте ги на снимките), описват София като кипяща от живот и космополитна, домашна и предразполагаща. Този портрет на българската столица ще звучи като сън не само през годините на войната, но и четири десетилетия след приключването й. Но ето я на страниците – нехаеща пред носещата се към нея вълна на циклона, във фазата на отрицание на очевидно назряващата беда.


На единия край на улица "Раковски", на номера 116 и 127, са двете американски сладкарници. "Вие знаете добре, че те въведоха новости в сладкарското изкуство", обръща се рекламата към читателите. "Безспорно Вие притежавате едно отлично ръководство на сладкарското изкуство, обаче невинаги имате възможност да приготвите сладкиши за вашите гости. Именно тогава ще се обърнете към нас, като ще бъдете уверени, че поръчката ви ще се изпълни най-прецизно по ваш вкус".


Страница с реклами от книгата

© Албена Шкодрова

Страница с реклами от книгата


В другия край на улицата - там, където по думите на писателя Христо Бръзицов "Царя" се "скършва", е сладкарница "Цар Освободител". Това е мястото на българските интелектуалци, "умалена вселена на духовна България", както го нарича литераторката Росица Чернокожева. То е толкова популярно, че едва ли му трябва реклама, и все пак не е отказало да се включи в новата книга със сладкарски рецепти. Представило се е съвсем лаконично:


"Уютен локал, сервира се всичко ПЪРВОСТЕПЕННО"


"Цар Освободител" е най-наситеният на сладкарници и фурни район в центъра. Тук са единият от клоновете на "Савоя", ресторантът, бирхалето, кафе-сладкарницата и банкетните зали на "България". На номер 21 е единият от клоновете на Виенската сладкарница и пекарница на Йосиф Едуард Послушни и Коста Костов Смолницки.


"Виенски вкус, който е добре познат и одобрен от софийското общество", заявява рекламата. "Бомбоните, марципаните, сладката и сиропите са ненадминати по качество."* Сладкарницата продава на още два адреса – на "Алабинска" 48 и на "Княз Борис" 9.


Освен Американските и Виенската, София през 1940 г. има и своята френска сладкарница.


"Шетрифонъ Ту е Бон"


гласи рекламата. Малко неясно, но на френски сигурно трябва да се изпише като Chez Trifon, tout est bon, защото собственикът се казва Трифон Трифонов. "При Трифон всичко е фино." От нея разбираме, че "Всички артикули се приготовляват с най-доброкачествени материали. Всички поръчки се изпълняват най-акуратно". Тази сладкарница е на ул. "Царица Йоана" 37.


Задната корица на книгата

© Албена Шкодрова

Задната корица на книгата


Обратно на "Цар Освободител" 10, през това време освен ресторант "България" продължава да разпръсва аромати на готвено и ресторант-бирхале "София": "Първокласна кухня, европейска и ориенталска, качества ненадминати. Напитки по Баухосов вкус." Тази е и единствената реклама, която с нещо подсказва за ограниченията, които войната вече започва да налага. "Въпреки изключителните времена готви се само с масло и свинска мас", уверява съобщението.


Останалите обяви, както и цялата книга иначе напълно игнорират Втората световна. Ако може да им се вярва, софийските домакини прекарват времето си в организиране на банкети, черпят с домашни сладкиши с по 20 яйца или с пасти и бонбони, създадени от "реномирани майстори сладкари с най-доброкачествени материяли" и обслужват гостите си с помощта на слуги.


Сладкарница "Танков" на "Цар Борис" 94 например се обръща към организиращите увеселения: "Искате ли да ви бъдат доволни гостите и домакинята весела, отнесете се за Вашите поръчки при реномираната сладкарница "Танков" за торти, бисквити, бонбони, петифури и специални видове най-различни кремове, за банкети с най-нови изненади, което се изработва най-грижливо от самия собственик, дългогодишен специалист. С почитание: Христо Танков".


Рекламата на кафе-сладкарница "Витоша-Палас" ("конфортна обстановка, красива гледка към пл. "Александър"I и Витоша") пък издава, че градът продължава да нехае за войната и на обществени места. "Всеки ден музика и танци. Семеен локал, където може да се прекарат приятни часове. Сервират се първокачествени сладкиши, разхладителни напитки, ликьори, сладоледи и др."


Изобщо, ако се съди по книгата на Маринов, сладкарството в София през 1940 г. процъфтява. На "Дондуков" са сладкарниците "Иван Панчев" и "Охрид" ("Младият син Пасков специализира три години сладкарство в Германия. Благодарение на това сладкарница "Охрид" поднови производството си"). Сладкарница "Славейков" на Александър Колевски заявява, че


"Квартала единодушно хвали хляба и сухарите на Сандо"


Корицата на книгата

© Албена Шкодрова

Корицата на книгата


Това не е учудващо, защото заведението предлага "всеки час пресни закуски и сладкиши. Фурната е непосредствено до магазина му. Чувства се преснотата на сладките". За съжаление точният адрес на сладкарницата не се съобщава.


На ул. "Граф Игнатиев" 34 е "Изгрев". Съдържател е амбициозният Цвятко Гемеджиев, който приема поръчки за торти и кремове и уверява, че те "се изпълняват най-грижливо". На "Гурко" 10 е "Радост" – "поръчките се лично произвеждат от съдържателя майстор сладкар Филип Кондов". На "Трапезица" 6 и "Лавеле" 11 са сладкарниците и пекарниците на Иван Миладинов ("сухарите и хляба са ненадминати"), а на бул. "Витоша" 68 е "Модерна хлебопекарница и сладкарница "Отечество" на Стоян Тренчев ("пекарството изобщо отлично").


От книгата става ясно, че софийските сладкари, макар и не особено вещи в българския правопис и граматика, са достатъчно напреднали в занаята си. Те почти без изключение имат телефон в сладкарницата. Бизнесите им са достатъчно големи, за да привличат и доставки на стоки от цялата страна.


Консервната фабрика на Яни Киров във Варна разгласява на задната корица своето "производство най-доброкачествено". Така правят и "Големите ямболски мелници" но Петър Х. Петров, чиито брашна са "отлични за сладкиши".


Сладкарите също и очевидно внимават в детайла по начин, непостижим за производството през следващите близо 70 години. Например


рекламата на "Царицата на Вафла-Капризите Палма"


използва доста от рекламното пространство, за да подчертае, че фабриката е разположена в Красно село, "всред зеленината на китното Софийско поле. Заобиколена от вековни борове, на самия път за легендарното село Бояна. Обзаведена по образцов начин от младия и енергичен собственик Стоян Савов Захор." Според съобщението боровият въздух силно влияе на качеството. "Самите капризи "Палма" се различават от другите на пазара, с своя леко препечен отенък, което е гаранция за високото качество".


Въпреки изключителните времена готви се само с масло и свинска мас

© Албена Шкодрова

Книгата на Иван Маринов позволява надникване и в напредъка на домашното готвене към 1940. На страниците й се рекламират MAGI и Бакпулверът Бакин "на д-р О.Еткерс". Авторът описва европейските моди в сладкарството, като между австрийското и френското течение обявява предпочитания към второто: "техните пасти и торти биват по-сочни, по-леки и разнообразни". Обяснява, че от "енциклопедията на всесветското сладкарство" е избрал рецепти, които подхождат на българския вкус и са по-лесни за приготвяне.


Книгата е доста хаотична, но цялата е като жизнерадостна ода за вкуса. Стилът звучи приповдигнат – ефект от френските термини, и споменаването на плодове, "меринги", гриляжи, нуги и сочни торти от всички краища на Европа и отвъд предизвиква обилно слюноотделяне и чувство за пътешествие: Египетски флан. Екстра домашни козунаци. Медена нуга за бонбони.


Женуаз ананас. Островитянски тарталети. Торта Флор д’Оранж


Абисинска торта...


Последната една трета е посветена на готварство, но дори и там Иван Маринов не се е сдържал и е разредил доста произволно основните ястия с десерти от пияна торта и селски пудинг с ягоди до Крем а ла оранж.


Наистина е неясно на колко домакинства в София е било по джоба изпълнението на рецепти с по 20 яйца, 400 гр орехи или с мараскино. Знанието обаче е било там. Или би било – още няколко години по-късно, ако България беше излязла по различен начин от Втората световна война.


Рецепти от книгата може да прочетете тук.


* Всички цитати в текста запазват оригиналния правопис от книгата. Текстът е на Албена Шкодрова - FOST


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bojidar Vasilev
    Bojidar Vasilev
    Рейтинг: 353 Неутрално

    И само след 4 години всички майстори пекари , сладкари , готвачи и ресторантьори по примера и заръката на братския СССР заминават в небитието , просто защото са можели и са искали да правят нещо полезно . На тяхно място са дошли чокундури от горите и са съсипали всичко . Да не се забравя

  2. 2 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1287 Неутрално

    спомен за отдавна отминалите времена на почтеност в търговията.

  3. 3 Профил на hrx24524395
    hrx24524395
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "Освен Американските и Виенската, София през 1940 г. има и своята френска сладкарница."

    А българска имало ли е? Прекалено силно влечение към всичко западно е имало в тоя период, както и днес за съжаление. Но така става с народите с комплекси за малоценност.

  4. 4 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3489 Неутрално

    И само след 4 години всички майстори пекари , сладкари , готвачи и ресторантьори по примера и заръката на братския СССР заминават в небитиетоя
    —цитат от коментар 1 на Bojidar Vasilev

    Абе друго си либералната демокрация с донът (поничка) - класическият американски сладкиш, около 300 калории бройката, който успешно става част и от нашата култура на хранене и е съставен от 35-40% транс мазнини!

    Бат Бойко по времето на соца е маал свинска маз в двора и е здрав като бик, само коляното му се обажда от време на време!







    Libertarianism is just anarchy for rich people
  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1664 Неутрално

    До коментар [#3] от "hrx24524395":
    "Прекалено силно влечение към всичко западно е имало в тоя период, както и днес за съжаление"

    Като човек, който не е излизал от село, не можеш да разбереш защо е има влечение към западния вкус. вероятно у вас вкъщи маате боб, картофи, боб, картофи... В празник - лук.
    Караш Москве, гледаш тв Рубин и страдаш по младостта, когато "даваха" с бележка от ОФ всичко, което го нямаше!
    "Дадоха" ли ти апартамент?

  7. 7 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#3] от "hrx24524395":
    Освен Американските и Виенската, София през 1940 г. има и своята френска сладкарница."

    А българска имало ли е?
    .................
    Тя е била българска сладкарница. Дори си го пише в статията.
    "Малко неясно, но на френски сигурно трябва да се изпише като Chez Trifon, tout est bon, защото собственикът се казва Трифон Трифонов. "При Трифон всичко е фино."
    Ти като си купуваш руска салата, която всъщност е френска, българин ли си?
    Майонезата произлиза от Балеарските острови, испанско изобретение. Като си поръчваш яхния в ресторанта или кебап, наясно си, че това са турски и арабски ястия?
    Друго си беше по време на НРБ - сладкарници много, сортимент еднакъв.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2527 Неутрално

    "ако България беше излязла по различен начин от Втората световна война."
    Не ми се коментират глупостите на Каишков, но смисълът е ако не бяхме окупирани от руснаците. За съжаление историята си е история.

  11. 11 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    До коментар [#9] от "hrx24524395":
    Когато българите са яли яхния не е имало нито турска държава, нито турски език,нито народ
    ........................
    Виж кварталният ти кво пише:
    "Яхния — результат влияния турецкой кухни на болгарскую, румынскую и вообще балканские кухни. "
    Квичи си, не ми пречиш. Яж вафлата сега.
    Преди на цървулите да им бъде дадена властта през 1944 г, е нямало нужда да се ходи до Европа, за да се вкуси нещо по-така. Или да се види нещо по-особено.
    Достатъчно е било да се направи една разходка по жълтите павета.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  12. 12 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2496 Неутрално

    Струва си да се замислим, колкои дълъг път е изминала рекламата:
    "Консервната фабрика на Яни Киров във Варна разгласява на задната корица своето "производство най-доброкачествено"

    С такова послание сега клиенти не могат да привлекат и в траурна агенция...

    I Want To Believe
  13. 13 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 672 Неутрално

    аз пък имам готварска книга от '60, в предговора и пише за ръководната роля на др. Сталин и понеже всички потребности на работниците се задоволявят все по-пълно, е време да се обърне внимание и на най-изтъчнчените вкусови нужди, следват рецепти с екзотични плодове, трюфели и т.н. предполагам копирани от френска готварска книга.

    Birds of a feather flock together.
  14. 14 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2350 Неутрално

    До коментар [#3] от "hrx24524395":

    Интересно защо ли не е имало "съветска сладкарница"????
    Рецепти почти без продукти и с МНОГО САМОГОН !

  15. 15 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3260 Весело

    До коментар [#7] от "СДС":

    В НРБ имаше „ 25 г. обикновен локум“

  16. 16 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1433 Неутрално


    Много обичам кулинарията и в къщи следим предавания, търсим рецепти за храни и напитки. Исках да напиша нещо позитивно, но караницата във форума ме възпря. Готвенето е изкуство. Все пак ще предложа един коктейл за лятото, вероятно го предлагат по баровете, но ние ползваме домашна добавка, а джин употребявахме рядко. Грешка.
    100 гр. джин.
    50 гр. ликьор ягоди/ лимончело/ домашен.
    тоник
    чаша 300 гр., добре напълнена. Всичко изстудено + кубче лед.

  17. 17 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 937 Весело

    нещо с асфалт няма ли?

    До авторката Шкодрова:
    -Къде мога да прочета цялата книга,pdf например или сканирано jpeg?

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  18. 18 Профил на Green Day
    Green Day
    Рейтинг: 780 Неутрално

    Абсолютно вярно. И аз готвя само с това - масло за сладкиши, теста и яйца, мас - за манджи. Единствените 100 % полезни и натурални достъпни мазнини (патешката мас много мирише, а кокосовото масло е твърде скъпо). Зехтин на салатата. Всичко друго е боклук.

  19. 19 Профил на whiterabbit
    whiterabbit
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Със скромни възможности, но с предприемачество и ентусиазъм България се е развивала. Докато не дойдат комунистите и не блокират всичко за няколко десетилетия. Тези, които не са живели в онези времена, дори не могат да си представят колко сиво и тъпо нещо беше социалистически ресторант или сладкарница. Онези, които имаха читави баби и дядовци, все пак научаваха по нещо за предишните времена. Малкото щастливци, които напускаха понякога концлагера, виждаха с очите си, един друг свят, съвършенно различен от нашия, подобен на описаното в статията, но все по-напреднал. Междувременно всички заедно живеехме във филма "кебабчета, кюфтета, пържола, мешана скара". Когато ги има и сервитьорът е достатъчно на кеф, за да ти ги донесе. И така няколко поколения, до пълно промиване на мозъците. Нищо чудно, че лечението трае дълго и още не е завършило.

  20. 20 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10708 Неутрално

    Ах, че сладко.
    Сега се сещам като хлапе какви сухари продаваха, порязаница от хляб, мазна, суха, дебела. Майка ми ги падаше за някакви яденета, Ама понякога беше изненадана, че ги няма :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  21. 21 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 268 Неутрално

    В България е имало изобилие от хубава храна през всяка една - всяка една! - епоха. Тези, които се опитват да омаловажат една за сметка на друга, не знаят какво говорят и го правят повече от партийни пристрастия (или грантаджийски или кой знае какви), отколкото по обективни данни и усещания.

  22. 22 Профил на whiterabbit
    whiterabbit
    Рейтинг: 561 Неутрално

    В България е имало изобилие от хубава храна през всяка една - всяка една! - епоха.
    —цитат от коментар 21 на Читател


    Две лъжи в едно и също изречение. Баба ми ходеше до "Плод зеленчука" по три-четири пъти на ден, да види дали не са "докарали" нещо. Толкова за изобилието. И когато все пак донесеше нещо, то често беше или зелено или скапано. Това пък по второто твърдение за хубавата храна във всички епохи.
    Е някои ги снабдяваха с черни "Волги" от хотел "Рила". Същите и сега го карат на рубли, но злословят за грантове, защото не могат да си представят дори, че истината може да се напомня и без заплащане.

  23. 23
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  24. 24
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  25. 25 Профил на Медунчо
    Медунчо
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Жалко, че в днесшно време трудно се намират заведения, които да готвят с истински мазнини (повечето използват слънчогледово олио и други боклуци, защото са по-евтини). И това не е само за сладкиши - отнася се за всички видове храни.
    От много години вкъщи се готви само с: масло, свинска мас, патешка мас и пълномаслена сметана! За салатите - зехтин.

  26. 26 Профил на Albena Shkodrova
    Albena Shkodrova
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Здравейте! Благодаря ви за коментарите, много ми беше интересно да ги прочета! Прочетох един въпрос за пдф на книгата: в момента се опитвам да изградя една база данни, нещо като каталог, където ще прикача пдф-файлове на много готварски книги. За съжаление форумът не ми позволява да изпиша тук линка, но каталогът с готварските книги е на моя сайт - с моите име и фамилия точка ком. Там вече е качена книгата на Петко Славейков, първата известна българска готварска книга. Надявам се до месец да кача още доста, и ще гледам тази на Иван Маринов да е сред първите. Благодаря за интереса!

  27. 27 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 506 Неутрално

    ...."торта "Гараш", която е смятана днес от мнозина за оригинална българска торта. За съжаление не е..." точно така,тортата само е популяризирана и модифицирана от унгареца Гараш за в България.Бълграската гастрономия и кухня много малко се различава от турска,гръцка или сръбска и има много малки разлики в технологията на приготвяне и предимно в някоя от подправките или 1-2 продукта.Почти всички популярни "манджи" са с турски или арабски имена -до към средата на 80-те, после постепенно започват да си пробиват път френски италянски ,US (fastfood)и някой испански ястия,написакоито макар и изписани в меню-листите на ресторантите както са в оригинал,са доста далече от самият оргинала.Има много малко подготвенни професионлани готвачи които са чиракували и спецялизирали в реноминари или не чак много реноминари френски или западни ресторанти така че технологията едва ли е адекватна (винаги има малки трикове които се учат от главният готвач)а и ако се вземе предвид и продуктите използвани за направата на ястията,не е чудно че ако опиташ едно и също ястие в София Варна или някъде във Франция или Испания вкусът е им съвсем различен.Сладкарските десерти даже и със по сложна технология могат да се имитират по лесно.Немога да се сетя някое типично за България ястие което да не се пряви и в други балкански държави или Турция.Може би само салата РСВ(Ресторанти и Спални Вагони)е запазена бг-марка -лютеница (хоро) с настъргано бяло сирене и ситно нарязан праз и малко зехтин.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK