За морските фарове, мародерите и читателите - "Дневник" стана на 17 - Истории на деня

Морските фарове не търчат из острова в търсене на кораби и лодки за спасяване - те просто стоят на ръба и осветяват.

Преди 17 години - преди писателката Ан Леймот да напише това изречение и в едни по-добри и изпълнени с оптимизъм времена - създадохме "Дневник", за да хвърля светлина. За да предупреждаваме за опасности, да обясняваме и ориентираме, да събираме съмишленици. Както и за да празнуваме моментите, когато слънцето пробива през облаците, надвиснали над България и света.

Знаем, че не можем да предотвратим всяко корабокрушение, но се опитваме да даваме достатъчно светлина на тези, които се нуждаят. Ако поне частица от нея остане във всеки от читателите, ако те продължат да вярват в свободата, в това, че никой не може да им запуши устата и да им казва, че нямат значение, ще сме постигнали най-важното в мисията си.

Всеки ден защитаваме принципите си и не забравяме колко важни са читателите и приятелите, които вървят с нас по пътя, и се опитваме да им даваме надежда и вдъхновение. Не сме натрапчиви до досада като амбулантни търговци, не крещим като панаирджии и мислим за това в какъв свят искаме да живеят децата ни.

Знаем и за отговорността на всеки, който се грижи за морски фар - да поддържа огъня жив, да разпространява сигнала надалеч, като почиства и обновява огледалата и стъклата му, да го ремонтира след поредната буря и да го укрепва в очакване на следващата. Това няма как да се случва, без да поддържаме високи стандарти, толерантност и неуморно любопитство в собствената ни "къща".

Не забравяме и колегите, поддържащи оцелелите единици морски фарове на българската журналистика сред продължаваща години наред кампания за гасене един по един на тези ориентири за обществото.

Вече 17 години наблюдаваме и как занаятът ни се превзема от мародери. Същите като онези "сухоземни пирати", които навремето подмамвали корабите, като палели огньове над най-опасните скали, или заблуждавали екипажите, като окачвали фенери на рогата на крави и сигналът се местел според прищявката на животното. И докато няма достатъчно воля, правилните закони и институции, които да ги прилагат, няма кой да разгони в България разбойниците, предизвикали поредното корабокрушение, от което да се награбят.

Миналия петък едва смогвахме да осветим темпото на вълната от агресия, нетолерантност и простащина, заливаща безнаказано вече от най-високи места. Размахване на средни пръсти от ръководител на обществената телевизия БНТ, преливащо от омраза обръщение на вицепремиер на страна, председател на Съвета на ЕС, и още един вицепремиер от същото правителство, изпращащ деца да се сражават като национални гвардейци с "джендър" идеология...

Разбира се, и нашето търпение си има граници. В една от най-влиятелните книги на ХХ век Карл Попър написа: "Безграничната толерантност води до изчезване на толерантността. Ако разширим безграничната толерантност и до тези, които са нетолерантни, ако не сме готови да защитаваме едно толерантно общество от покушенията на нетолерантните, тогава толерантните ще бъдат унищожени. И толерантността ще изчезне с тях.

Затова в името на толерантността трябва да държим на правото да не толерираме нетолерантните. Трябва да показваме, че всяко движение, проповядващо нетолерантност, самичко се поставя извън закона и трябва да смятаме подстрекателството към нетолерантност и преследвания за престъпно по същия начин, по който е престъпление подстрекателството към убийство или отвличане."

"Дневник" навлиза в 18-ата си година с благодарност към читатели и приятели и към всички, които работиха и работят с нас през годините, за да ни има днес и за да светим по-ярко. Продължаваме.