Проект Тийнейджърът вкъщи

Ти наистина ли ще излезеш с тази къса пола?

Това е съдържание, създадено от маркетинг студио Storio по задание на партньор на "Икономедиа".

Ти наистина ли ще излезеш с тази къса пола?


Внезапно децата ни започват да се обличат изцяло в черно или с парчета дрехи, покриващи части от тялото им, да боядисват косите си в ярки цветове; някои започват да преживяват тежко новопоявилото се акне или да се застояват все по-дълго пред огледалото. Външният вид на тийнейджърите е състояние на изразяване, бунт и изграждане на образ, който родителите понякога
преглъщат трудно.


Във второто издание на специалния ни проект "Тийнейджърът вкъщи" в партньорство с дермокозметична марка BIODERMA говорят родителите. Поканихме представители на няколко семейства, за да споделят какво се случва с децата им през този определен от тях като "специфичен период".


Работят ли забраните, свързани с облеклото, и от какво се влияят децата днес, питаме майките и бащите в третата част от общия ни разговор.




Марин Бодаков: Социалните мрежи са разковничето, що се отнася до осмислянето на външния вид на тийнейджърите. Чрез тях се случва гигантското разцепление на психиката, особено на момичетата – каква съм аз и как спешно чрез грим да стана по-голяма или по-красива, или с точно колко сантиметра грим да скрия тези три пъпки. Или как днес да изглеждам вулгарно, тъй че да ме забележат футболистите от класа, а пък утре да изглеждам като парижко момиче от 68-а, а вдругиден да изглеждам като тази, която ходи нонстоп на фитнес. Това са различни проби на идентичност и аз се утешавам да го разглеждам като игра, в която трябва да разбереш какво всъщност си ти. Хайде, на мен и жена ми тази игра не ни излиза толкова през носа, но на бабите й С този грим дъщерите ни искат да вземат петилетката за три години, ако може – и за три месеца.


Николай Неделчев: Освен социалните мрежи според мен голямо влияние върху начина на обличане оказват и социалните кръгове. Това какво харесват, носят и правят техните приятели, както и техните кумири. Моите момчета минаха през модата на скейт и графити субкултурата. Носенето на марки от тези субкултури са своего рода пропуск за тези приятелски кръгове.


Иван Паунчев: Дори ние, възрастните, малко или много сме подвластни на социалните мрежи. Това неизбежно връхлита и нашите деца. Този момент се превръща в проблем тогава, когато използването им излезе извън контрол. А той е налице, когато изчезне балансът между нас, децата и технологиите. Ако използването на социалните мрежи е възпитано и добре дозирано, всичко е наред. Тогава селфи културата е просто стандартна проява на суета, която може дори да е забавна, ако е подходено със стил и интелект. В стремежа да изглеждаш добре и да си привлекателен няма нищо притеснително, стига той е да е овладян и контролиран.


Жюстин Томс: Всички млади хора минават през различни идентичности, но мисля, че малък процент от децата се поддават на това – на гримирането и снимките. Аз следвам доста приятелски деца в социалните медии, както и собствените си – съвсем пасивно, за да не ги дразня. В този смисъл, наблюдавайки ги, виждам, че по някое време те успяват сами да си намерят мярата. Това с муцунките и селфитата е тренд, който, слава Богу, отминава. И това със свръхгримирането – сигурна съм, че е било и преди 10, и преди 20 години така


Иван Паунчев: Според мен това е вид протест


Жюстин Томс: Именно, то е част от протеста. Дъщеря ми е в другата крайност – сега навлече черните дрехи, харесва по-алтернативна музика, отряза си косата и я дари за перука, не си слага никакъв грим, не си прави селфита и ми забранява дори да я снимам. Тоест има и други, не са само всички с два тона грим и два часа пред огледалото. Всичко се модифицира, но аз си спомням, че като тийнейджър също исках да бъда харесвана и тъй като моите приятели слушаха класическа музика, го правех и аз. Дали ще е класическа музика или чалга, няма значение


Ти наистина ли ще излезеш с тази къса пола?


Марин Бодаков: Понеже работя с деца от добри училища от София и от страната, имам наблюдения, че те навсякъде слушат чалга, и то като протест към родителите си, които не слушат този жанр. А чалгата все пак говори за чувства, за силни чувства. Нашето поколение беше възпитано в обстоятелства, в които споделянето на личните чувствата не беше дотам прилично. Докато тийнейджърите чуват в чалгата това, което ние не казваме, или това, което те биха искали да си кажат. Друг е въпросът, че според мен самият жанр се стреми към "Златния Орфей".


Жанета Пенева: Що се отнася до облеклото, аз винаги съм много спокойна, защото виждам, че тийнейджърите се поддават на модерните тенденции – тази година купихме карирани панталони, от които другата няма да има и помен. Така е и с късите поли или впитите панталонки, въпрос е на мода и всичко минава.
На тази възраст и аз изпитвах нужда да експериментирам, да се показвам, да привличам вниманието. Не мога да кажа, че съм искала да бъда предизвикателна, по-скоро исках да бъда забелязана и да афиширам съществуването си. По някаква странна логика точно момичета, които са скромни и добри ученички, намират израз във външния вид – започват да ходят с безумно къси поли, ярки чорапогащи... Според мен не може да се извади еднозначен извод за тийнейджъра по дрехите му. По-големият проблем е неговата интерпретация от околните. Облеклото може да предизвика коментари, подигравки, конфликти...


Марин Бодаков: Вчера имах поправителни изпити и почти всички девойки, които се появиха, бяха със съвсем къси панталонки... И си мисля: добре, тези умни момичета идват облечени по този начин, защото това е техният удължен тийн бунт – те не са се бунтували овреме или са се вкаменили в собствения си бунт и още не си дават сметка, че са попаднали в друга среда. Аз самият бях с дълги панталони и чорапи и се чувствах нещастен от края на ваканцията и изобщо лятото


Жюстин Томс: Аз гоня, ако някой влезе при мен с анцуг. Анцуг в университета – това е тотално неуважение.
При момчетата също има суета. И синът ми, и племенникът ми на същата възраст минаха през пубертета с голям проблем с акнето. Сега и двамата ходят редовно на процедури, което по наше време беше тотално табу или въобще никой не мислеше за това Те сами инициират тази стъпка, знам и за други младежи на тази възраст, не само момичета, но и момчетата, които доста от рано – на 13-14-годишна възраст започват да ходят на процедури. Вече са осведомени, търсят информация и знаят, че трябва да отидат на дерматолог.


Иван Паунчев: Това е комплексно обаче, зависи от типа хранене, начина на живот, при някои е по-леко, при други по-тежко


Жюстин Томс: Дори и при по-леките случаи те пак предприемат действия, защото са по-осведомени.


Жанета Пенева: И по-толерантни. В момента това като че ли е едно от хубавите неща, които се случват – например момчетата имат по-добро отношение към момичетата. В детството си помня ужасни ситуации, подигравки заради очилата, които носех, криех ги, не можех да виждам.


Марин Бодаков: Съученици на дъщеря ми забраняват на приятелките си да ходят с едно или друго облечени: това било твърде прозрачно, това било твърде късо Този консерватизъм за мой голям ужас често бива последван от тежък национализъм и тесногръди мачистки реакции. Но мисля и друго: много често толерантността я бъркаме с класическо безразличие.


Следващият разговор от проекта "Тийнейджърът днес" е на тема "Какви са проблемите на децата ни днес". Четете го на 9 октомври.


За забраната на определено облекло:


Жюстин Томс: Няма как да им забраняваме, това не работи.


Иван Паунчев: Думата забрана не ми се нрави и на самия мен. Аз предпочитам да изградя у децата си отношение към начина на обличане, което впоследствие да бъде доразвито от самите тях и така всеки да създаде своя собствен стил.


Жанета Пенева: Никой не харесва думите "трябва" и "не може" – естествено, че това не би ни помогнало, за да обясним доколко харесваме или не външния вид на детето си. По-зряло е да обясним каква е ролята на облеклото в междуличностните взаимоотношения и комуникации. Точно тази информация за посланията, които дрехите дават, би помогнала децата да бъдат по-внимателни и отговорни в избора си.


Влияния от социалните мрежи, селфи културата, визуалните кодове:


Марин Бодаков: Тийнейджърката ми се влияе жестоко и същевременно е техен остър и много находчив критик.


Жюстин Томс: По-скоро малко, но вероятно това е изключение или бунт, реакция.


Жанета Пенева: Тийнейджърите искат да "уловят" мига. Привлича ги всичко, което е достъпно и лесно за използване. В днешния свят това са инстаграм, YouTube, фейсбук... Там е важно да блеснеш, а когато няма с какво и липсва уникалност, се стига до крайни варианти – палячовщина, пошлост и кич. Селфи културата в повечето случаи изкривява действителността. Създаването на неверни образи понякога излиза от рамките на невинното. Това е още една страна на порастването.
Тийнейджърите се стремят по-скоро да влязат в света на възрастните и бързат към всички преживявания, свързани с това.


Идоли и влияния:
Марин Бодаков: Лана дел Рей – глезена, изтънчена, отчаяна, чудовищна, пряма, ленива


Жюстин Томс: Музикални звезди най-вече, не от мейнстрийма.


Иван Паунчев: Без съмнение на първо място това сме ние, родителите. След което целият заобикалящ ни свят, въплътен в образи, състояния и моменти.


Жанета Пенева: Начините на обличане често се свързват с новите идоли и различните стилове музика. "Модерните" стилове понякога имат кратък "живот", но не могат да се пренебрегнат. За повечето млади хора музиката се ражда заедно с тях. Всичко преди тях е "шумът" на възрастните. Затова трябва да си направим труда да знаем какво представлява корейският поп например, за да "разберем" някои снимки в инстаграм.


Всичко, което трябва да знаете за:
Концепция:Storio logo
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK