Не порода, а характер: как да възпиташ куче с любов

По-добре поощрение, отколкото наказание, смята Антон Михайлов, който се занимава с поведението на кучетата и по-скоро с проблемите, които поведението създава на стопаните.

Той прави връзка между ранното възпитание при децата и при кучетата. "Ако отидете на една детска площадка, ще чуете: "Не там! Слез! Спри да правиш това нещо! Не така, ще се пребиеш!" Никой не казва "Леле, колко съм впечатлен, че се качи по пързалката. Спомняш ли си, че оня ден не можеше? Това е велико! Дай да ти стисна ръката и после ще ходим да ти взема един сладолед" – което вече има съвсем друг емоционален заряд. В случая детето или кучето ще придобие самочувствие, увереност как да общува със средата. А самочувствието е приятел на спокойствието, а спокойствието е майка на успеха в градска среда", казва той.

Антон Михайлов е основател на училището за кучета и стопани Citydogs.bg и платформата за образователни събития в сферата на обучението и поведението на кучета "Академия за стопани". Има 3 кучета – две осиновени и едно така наречено работно куче, с което се занимава малко по-сериозно.

Интересува се от поведенческите проблеми и ранното обучение на кучетата. Избрал е да работи с изцяло позитивни методи и отрича концепцията за доминиране, причиняването на болка и използването на наказания. "Ако има начин да се повлияе върху поведението на кучето, аз се концентрирам върху това да го променяме чрез подсилване на нещо, което искаме, а не да го наказваме заради това, което не искаме", обяснява Антон Михайлов.

За бебешките проблеми като гризане на мебели и пишкане вкъщи той казва, че първо пренастройва очакванията на стопанитe, защото много от тях очакват да натисне вълшебно копче и проблемът да изчезне.

"Малките кучета са като пластилин - средата все още не е оставила дълбок отпечатък върху поведението им, те опитват почвата, адаптират се. Можем да им помогнем да се адаптират добре, но можем да им помогнем и да се адаптират зле. И впоследствие стопаните да ме викат, като кучетата пораснат", прогнозира Михайлов. По думите му отговорността за поведението на кучето до голяма степен се носи от стопаните, защото те са основна част от средата му. Именно средата отключва поведението на кучето, а обратната връзка, която то получава, кара поведението му да се повтаря, обяснява специалистът.

И дава за пример куче, което скача по хора. "Ние протягаме ръце и казваме "долу" или не му обръщаме внимание, което в неговия свят може да е нещо, което да подсилва поведението и ние без да искаме правим поведението да се повтаря", добавя. По думите, му когато се търси правилният подход, е добре да се дефинира ясно крайното поведение на кучето. "Когато не искаме да скача, ние не му даваме информация какво искаме. Първо трябва да решим какво искаме – примерно да сяда, когато види човек, или четирите лапи да са на земята, фокусът му да е в ниска точка. И ако оставяме всеки път, когато идва човек, лакомство на земята – "храним си обувката", скоро, когато види човек, започва да гледа обувката и да търси за ядене.

Антон Михайлов не съветва родителите, чиито деца искат куче, да се осланят на техния избор, защото често той е емоционален. Неговата препоръка е да се иде в приюта за кучета и да се вземе "не порода, а характер". На въпроса кои породи е добре да се отглеждат в апартамент и кои - в къща с двор, Михайлов няма отговор. Повтаря, че кучето е машина за приспособяване. Казва, че е виждал всякакви породи във всякакви пространства, но при всички положения съветва стопаните с къщи и двор да прибират кучетата си вкъщи, за да ограничат дразнителите им.

Не порода, а характер

"Сюзън Фрийман, професор в университет в САЩ, казва, че изучаването на поведението е изучаване на индивида. Така че едно от първите неща, които захвърлих, беше да имам предразсъдъци за породите, тъй като съм виждал и типични, и крайно нетипични", разказва Антон Михайлов.

Интересува го да добие индивидуални впечатления от кучето. "Често хората си купуват порода, очаквайки нещо. И моята работа е да смачкам и изгоря очакванията им на първата среща, което невинаги се приема добре", добавя той, Казва, че по-скоро породата може да го ориентира за това какъв е стопанинът, "тъй като малко или много все още кучетата са подбирани на статус принцип, което намирам за притеснително". Затова в предварителния телефонен разговор винаги пита каква е породата - за да придобие по-добра представа за стопанина, както и идея какво той ще очаква.

"Винаги препоръчвам на хората да си осиновят характер, вместо да се поддадат на суетата си и да си вземат нещо, което би им отивало на снимки. В приюта се намират и породисти кучета."

Да оставим кучето да бъде куче

Просто да оставим кучето да бъде куче, съветва специалистът и добавя, че в градска среда това е малко трудно. "Кучето е машина за адаптиране и ако се фокусираме върху правилното поведение и го награждаваме, ще дадем ясна информация на кучето как точно да се впише."

Той предпочитам донякъде да оставя кучето да се адаптира със свой ритъм, като го води подобно на планински водач. Междувременно изработва цялото послушание като игра.

"До 20-та седмица кучето се социализира, набира впечатления от света. Това е твърде сензитивен период. Например, ако тупна по масата и кучето се стресне, може после цял живот да избягва да е близо до маси", обяснява.

Добавя, че е грешка да се остави кучето само в заградената площадка да си играе с 20 други кучета, някои от които са твърде груби за него. Така подрастващото куче губи връзка със стопанина си. "И ако се наслаждава твърде, впоследствие ще е невъзможно стопанинът да го извика от игра с кучета, защото когато е било малко, му "е обяснил", че това е най-забавното нещо на света. Все едно му казва: "Не аз, а играта с други кучета е по-интересна, аз съм просто обслужващ персонал, който те води там. Другият вариант е по-лошият – кучето да стане сензитивно, тъй като е затворените пространства, които аз не одобрявам, кучето не може да реагира по правилния начин, ако има проблем – да се отдалечи", обяснява. И въпреки че поздравява софийската община за затворените площадки за кучета, за Антон Михайлов те са "кошер за проблеми". Защото "средата детонира поведението".

Любов, търпение и постоянство

Това са нещата, които трябва да е готов да даде човек, решил да си вземе куче. Колкото до това колко пари трябва да се отделят, основоопределящ фактор за това са килограмите на кучето. "Има храни от лев до 20 лв. за кг и респективно месечни разходи за храна са между 10 и 300 лв., за ежемесечното обезпаразитяване - между 10 и 30 лв., в зависимост от килограмите на кучето. Задължителното начално оборудване е 100 - 500 лв.", пресмята Антон Михайлов.

Един стопанин трябва да е търпелив, да преглътне някои неща, като приеме неудобството за приключение, и да настрои очакванията си правилно, също да бъде постоянен в това, което иска да даде като обратна връзка на кучето, съветва още специалистът. "Понякога трябва да затвърдим едно поведение 100 пъти и на 101-я то започва да функционира като навик."

Често той се възхищава на търпението на кучетата. "Когато се налага да отложа храненето, те си чакат търпеливо. Те са свикнали да чакат неща от нас, без да са припряни, без да настояват, и това е достойно за възхищение."

"Кучетата са същества, които живеят просто и щастливо, и само фактът, че са наоколо, ни приземява да бъдем щастливи", вярва Антон Михайлов.