Ирина Кирякова: Сравнението с другите стои в основата на неврозата

Това е съдържание, създадено от маркетинг студио Storio по задание на партньор на "Икономедиа".

Ирина Кирякова: Сравнението с другите стои в основата на неврозата

© Радина Ганчева



Ирина Кирякова е психолог и психотерапевт със 17-годишна практика, треньор по позитивна транскултурална психотерапия, член на Дружеството на психолозите в България и координатор и администратор на БИГТ - Български институт по гещалт терапия. Тя е гост в третото издание на проекта "Кръгът Женственост", в който говорим какви са взаимоотношенията ни с другите днес и как малките и лични крачки могат да влияят на средата и да я променят. Кирякова коментира предизвикателствата и търсенията на съвременния човек и ролята на жената днес.


*Интервюто е взето преди ситуацията с COVID-19 у нас - коментарите й са за времето преди въвеждането на извънредното положение.


В сряда ще откриете професионалното й мнение и препоръки за справянето с новата ситуация, които допълнихме.


Вие бяхте специален гост в трета част на проекта "Кръгът Женственост". По време на разговора му употребихме думата "осъзнатост" десетки пъти. Kакво всъщност означава да си осъзнат?
- "Осъзнатост" означава до каква степен разбираме логиката на собственото ни поведение и логиката, по която средата или другият срещу нас функционира в даден момент. Ще дам пример - вие ме питате или коментирате моя постъпка и аз си казвам вътрешно - тази реплика малко ме напряга, тревожи ме. Това се случва, защото аз имам история с конкретната тема, която обаче другите хора не са преживели по същия начин. В случая осъзнатостта е, че разбирам как съм свързана с темата, къде е тя в живота ми и как ми се е отразила, имам това знание за себе си. Когато няма осъзнатост, в повечето случаи хората отговарят или коментират, смятайки, че това е така по принцип за всички, защото така се чувстват и преживяват конкретната ситуация.


Осъзнатостта е доколко улавяме и разбираме нюансите на собственото ни поведение и нюансите от поведението на другия, доколко разбираме себе си и средата. Ако успеете да се поставите в метапозиция (да се отстраните за момент), от която да наблюдавате какво се случва с вас, тогава вие имате възможност да избирате как да действате - дали да избухнете, ако някоя ситуация ви ядосва, или да дишате дълбоко, за да се успокоите - осъзнатостта ви дава възможност да изберете как да действате. В повечето случаи наричаме алтернативата на осъзнатостта реактивно поведение - там, където тя отсъства, има просто реакция на стимула. Осъзнатостта е другият полюс на реактивното поведение, тя ни дава възможност да се чувстваме по-спокойни, защото имаме избор.


Напоследък виждаме, че хората избухват не само на живо, но и в онлайн среда, обидите са заменили трезвите дискусии, прекъсват се взаимоотношения от крайни реакции. На какво се дължи това според Вас?



ESTHEDERM ПРЕПОРЪЧВА

- Да, това е видимо и идва от няколко причини. Първо, към всеки един от нас течеше по-голяма стимулация, откогато и да е било (бел. ред до преди карантината). Ние обработваме огромно количество информация, която създава непрекъснати асоциации в мозъка ни - мислим за ангажиментите, социалните мрежи, реклами, за пуснатия СМС за зоната - тъкмо се насочим в една посока и веднага отиваме в друга... А всеки стимул провокира реакция, без значение дали наистина ще предприемем действие или не - енергията, необходима за нея, се е произвела, влизаме в мобилизация, напрежението в тялото вече се е покачило.


Второ, липсва достатъчно пространство за освобождаване. Представете си съд, който се пълни от десет мивки и се изпразва от един канал - няма как да се събере всичко... И когато налягането мине всякакви граници, както се казва - една капка прелива чашата.
Всяко време си има своите болести, но в настоящето психотерапията е категорична, че професионалното прегаряне е едно от най-разпространените състояния, идващо в отговор на средата. Ние се опитваме да се адаптираме, изгаряйки. Ще попаднем в болница или ще легнем седмица на легло, за да си починем и така да блокираме общуването си, за да блокираме стимулацията. Хората в момента искат да са повече сред природата, защото в нея няма толкова стимули - наоколо са само небето, дърветата, тревата. Бързината и динамиката на съвременността не ни дава възможност да преработим потоците информация, дошли през деня, да ги наместим и да продължим нататък, а когато не сме подредени и отвътре ни е хаос, и най-малкото нещо завихря торнадо.


И трето, съвременните тенденции във възпитанието, което отиде от крайността да бъде авторитарно и с максимум ограничения към това всичко да е позволено и детето да бъде подкрепяно във всеки един негов порив, без да може да изработи задръжни механизми. Задръжните механизми се учат и те са важен момент от здравословното функциониране в общество. Когато ги няма, импулсите тръгват и никой не може да ги спре, като един от ефектите е, че не можем да стоим във връзка. В резултат днес връзки се разпадат много лесно.


Защо според Вас връзките днес се разпадат по-лесно?


- От една страна, защото когато има само "Аз", много трудно е да има "Ние". От друга, в момента начинът на мислене на хората стана много подобен на функционирането на компютрите - те се опитват да пренесат работата на машината към живота си, т.е. ако на настоящия им смартфон му липсват някакви екстри, то при следващия модел те ще са налице - ако настоящият партньор не удовлетворява дадени нужди, то следващият ще ги покрие. Да, но тогава новият няма да удовлетворява други, различни нужди... Така от преминаване от човек на човек се появява неудовлетворението. А за да се изгради дълбочина с един човек, отнема време - нещото, което липсва в момента.


Връзките обхващат не само интимните ни отношения, но и обществената среда. Важно е да знаем, че за да имаме общество, ние трябва да имаме усещане за колективност и че нашето поведение дава резултат и резонира в другите. Днес все по-често чуваме фразата "това е добре за мен", което означава следване единствено на собствените потребности. Една стандартна ситуация - в офиса на единия колега му е топло и иска да се отвори прозореца, на другия - студено и иска да се затвори. Какво правим? Бих могла например да предложа одеяло на колегата, докато проветря - това е да те е грижа за нуждата на другия.


Ситуацията на индивидуализъм е все по-често срещана - един човек произвежда своето действие, жест и казва на останалите "аз го правя, а вие както искате - нищо не ви задължавам!" Да, но така той принуждава, защото поставя останалите пред факт, който им влияе. Ако всеки в един момент започне да действа по този начин, започва разпад. И така стигаме до един базов проблем за целия свят в момента - липсата на общи цели и философия, посока къде отиваме като човечество. Това е гръбнакът на проблема. Когато едно общество има философия, то има координатна система и регулатор. Най-големите регулатори на обществото са т.нар. неписани форми.


Иначе под фразата "това е добре за мен" в голяма част се крие много голяма трудност в саморегулацията и в грижата за собствените ни потребности. Но и често, ако сме били в едната крайност - само сме се съобразявали, подтискали, отхвърляли, то в един момент това прелива и човек е способен да мине през останалите като валяк.


Като че ли има и още една тенденция, да я наречем "успехът на другите". Около нас непрекъснато циркулира истории за хора, създали доходоносен бизнес от минимална, но гениална идея, избягали от офиса, последвали сърцето си и така постепенно попадаме в тиранията на сравнението, което ни пита всеки ден: "Къде съм аз"?


- Това е много важно нещо - сравнението стои в основата на нервозата. Тъй като всеки от нас е уникален, на практика сравнението е неадекватно. То има смисъл дотолкова, доколкото да имаме идея докъде се простират границите - да кажем, някой е скочил 2 метра и вече сме информирани, че такъв резултат е постижим за един човек. Но ако започнем да се сравняваме за всичко във всеки един момент, това може да бъде нескончаемо. Освен това досега никога не е имало такава мащабна опция за сравнение, каквато предоставят социалните мрежи, макар че зад лъскавата витрина на "успеха" често стоят трудни и некрасиви съдби.


Какво се случва с комуникацията ни в социалните мрежи през погледа на психолога?


- Интернет мрежите дават възможност да си донякъде анонимен, което пък създава илюзия за свобода. Но много важно, тя е еднопосочна - аз само пускам нататък нещо, другият, дори да ми отговори, то се връща, но само в моята фантазия и затова много хора изключително лесно, както се казва, се "вкарват във филм" и се засягат. Ако виждаш лицето, погледа, няма да го направиш. Но ако ти в момента си жесток към себе си, всяка чута реплика ще звучи жестоко и ще те кара да реагираш остро и после да си го връщаш.


Когато са малки, за да разберат, че съществуват, за децата е нужно да са отразени и в чисто физически план те се гледат в огледалото. Да получим обратна връзка е в основата на израстването ни като хора, това означава да сме видяни и чути. Чрез социалните мрежи това в момента става все по-трудно да се почувства. Свързването дава усещането за спокойствие, но ние няма как да се свържем с екрана. Когато свързването е застрашено, когато оставаме със себе си и нямаме обмен, в нас става токсично, заблатява се. Не искам да обвиня технологията! Това е средство и то много функционално, но ни е необходимо да сме осъзнати, за да ни служи тя на нас, а не ние на нея.


А как се чувства и каква е жената днес?


- При всички случаи е много по-видима, защото работата в момента дава широка възможност за реализация - не изисква толкова физическа сила, каквато е била необходима допреди няколко десетилетия и логично, мъжете са й се посвещавали повече. Но освен не лошо реализирана, жената е доста объркана. Въобще в момента и нейната, и ролята на мъжа са разклатени, никой не е много сигурен в неговата и се чуди къде е. Жената хем иска да е жена - т.е. носител на всичко онова, което е търпението, гъвкавостта, слабостта, нежността - по-меките форми, от друга, иска и да е дръзка, да се бори, но ако може да не плати цената за това. Не е невъзможно да съчетаваме всички тези неща, но при всички случаи ще има цена. Ако една жена например се е посветила на кариерата си и се пита - добре де, как не се намери един мъж за мен - трябва да е наясно, че сигурно ще се появи такъв, но той вероятно няма да е типът, който си представя.


Майчинската роля на жената в момента също е на кантар, откривам го като трудност при много жени. Поне в началото от съществуването на бебето майката трябва просто да му служи. Но това вече е много трудно. Чувам всякакви реплики от рода на "малки тирани" - не е възможно, бебето просто има нужди...


От друга страна, тази жена трябва да се развива като професионалист, защото от нея се очаква да бъде и справяща се, и интересна, но за да е такава, тя не може да стои само при памперсите, трябва да чете, да се развива. И това я задъхва и натежава.


Предизвикателствата в момента са и за мъжете, и за жените - нужно е ролите да се дефинират, да има трезва преценка каква е цената и за едното, и за другото, как да го съчетаем и с какво ще платим. И този избор да е осъзнат, за да не ни тежи. Много е важно да се интересуваме от цялата картинка, не да гледаме един аспект, и всеки за себе си да намери своята комбинация.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2166 Неутрално

    Извеждането в заглавието: "Сравнението с другите стои в основата на неврозата" е може би вярно по отношение на боледуващите от невроза, но може ли някой да си представи къде би бил света, ако липсваше този стимул. Става дума далеч не само за спорт, а и за наука, изкуство, ако щете и богатство.
    Най-малкото, според мен разбира се, би трябвало да се направи уточнението, че безкритичното сравнение с другите е една от възможните причини за подобни заболявания, защото е нормално, един човек с много ниски възможности, като лични и социлни характеритики, но сравняващ се с Бил Гейтс (примерно) или с други известни и успели хора, да изпита силен дискомфорт, но ако това го довежда до неврози и болести...значи той е безнадеждно глупав и аз не виждам как може да му се помогне. То завистта си е една от нашите национални ( и не само национални) черти, но слава Богу, болшинството склонни към завист хора не са чак толкова "луди", че да се побъркат от завист, Аз не съм от почитателите на т.н. социални мрежи ( кое им е социалното е тайна за мен), но те са някакъв вид отдушник за по-силно заввистливите - могат да плюват и псуват на воля.
    Съгласен съм с д-р Кирякова, че доста резкия преход при възпитанието на децата " от крайността да бъде авторитарно и с максимум ограничения към това всичко да е позволено и детето да бъде подкрепяно във всеки един негов порив, без да може да изработи задръжни механизми" е сериозна част от причините за повишената чуствителност на хората и неприемане и неразбиране как може той, човека с главно Ч да иска нещо и да не може да го получи, но и тук, освен недоброто и небалансирано възпитание прозира най-обикновена простотия, защото човешкия поглед и визия за света, хората и мястото на индивида в него се формира освен от семейството и семейната среда, която е даденост, а не се избира, но и чрез много други фактори - училище, книги, среда в детска градина, училище и въобще житейска среда. Виждаме всякакви примери за хора от много ниски стартови позиции как успяват да стигат до сериозни, включително духовни висоти и обратно, хора, с на пръв поглед добри стартови позиции не само не се развиват, но дори деградират.
    Що се отнася до една от посочените причини, липсата на някаква обща за хората и обединяваща идея и обществена цел, аз лично не мисля, че ако само в името на това да има такава, трябва да маршируваме на манифестации и славим неизвестно какво точно, живота ни ще бъде много по-добър. Най-лесно е обединяването под заплахата на някакъв, в повечето случаи мним външен враг, но това ли ни трябва, за да приемаме живота такъв, какъвто е, без непременно да полудяваме?
    Че какво и е лошото на не така мощната и обединителна идея да си живеем мирно, без войни, спокойни, че не само няма да сме гладни и жадни, но ще можем да задоволяваме своите интереси, като за това трябва да платим цената на спазване на правилата за съжителстване с останалите хора и разбира се да си изработваме, колкото ни позволяват личните качества средствата за живот.
    Според мен единствената трудност, на обединяването на много хора под подобна "идея" е необходимостта от доста по-сериозни средства и усилие в образователния процес, другото ще бъде просто следствие.
    Вместо това, до ден днешен ни се предлагат житейски максими от типа: "Който не храни собствена армия. храни чужда", национален признак били "Език, граници/територия и армия" и подобни което може и да обединява под националното знаме, но не виждам с какво прави живота на отделния човек по-добър.

  2. 2 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 999 Неутрално

    Добре ги "троши" и с другите.

  3. 3 Профил на Stargate
    Stargate
    Рейтинг: 998 Неутрално

    Най-после една добра статия от видимо осъзнат човек. В последните изречения ясно казва на "прогресивните" другари, че ролите трябва да се дефинират, НЕ да се размиват, както се опитват да правят в момента. Неприятното е, че неосъзнати и симно объркани хора са решили, че знаят кое как трябва.

  4. 4 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1268 Неутрално

    До коментар [#1] от "tsvetko_51":

    Може ли някой да си представи къде би бил света, ако липсваше този стимул. Става дума далеч не само за спорт, а и за наука, изкуство, ако щете и богатство.

    Може и още как,При всички случаи по-добър,особенно ако не се сравняват хора изобщо.
    Откритията са правени от хора и екипи,които са ги правили с цели,различни от това да се сравняват и състезават,Такива цели са отклонявали усилия и ресурси в безполезна,дори вредна посока,Понякога са и забавяли някои открития.
    Никой не е станал богат,защото се е сравнявал с другите,станал е или защото е направил нещо,или защото е инвестирал в нещо.Но много са обеднели,дори са се разорили от това.
    Сравнението в най=малко лошия случай намалява удовлетворението или увеличава цената му,в най-лошия води до войни,револшции и други такива.
    Та извън психологията,сравнението в най-малко лошия случай увеличава цената ,която плаща този,който се сравнява или го сравняват,в най-лошия разрушава живота му,често не само неговия,
    При липса на сравнение всички пазари щяха да приличат на борсите,

  5. 5 Профил на Ksharp
    Ksharp
    Рейтинг: 1973 Неутрално

    Просто прекрасно казано. Стойностен проект, благодаря.

  6. 6 Профил на Толерантофил Еманципатков
    Толерантофил Еманципатков
    Рейтинг: 644 Неутрално

    Най-просто казано, връзките днес се разпадат лесно, защото и лесно се подхващат. А колкото по-голяма става бройката, толкова по-малко те взимат на сериозно. Много си мислят, че бройката може да се скрие, но не може. Можеш да лъжеш първата година. Човек, с който живееш от година няма как да лъжеш вече и започват проблемите. До 2-3 години след скандали и евентуално някаква форма на насилие идва и края. Връзка започната в лъжа няма как да свърши иначе. В идеалния случай без насилието.

  7. 7 Профил на Толерантофил Еманципатков
    Толерантофил Еманципатков
    Рейтинг: 644 Неутрално

    Колкото до ролите ... нещата ще улегнат или когато еманципираните общества се самозатрият (въпрос на време) или когато дамите осъзнаят, че да се поеме ролята на мъжа от жената не е еманципация, а избиване на комплекси. Освен това еманципация означава свобода не свободия. Много от дамите комбинират предимствата на еманципацията с предимствата на нееманципацията. Т.е. правят каквото си искат и смятат, че някой друг трябва да носи отговорност и че задължително трябва да бъдат харесвани, каквито са. Да ама не. Колкото по-дълго продължи това състояние (което е въпрос на възпитание), толкова по-трудно ще става да се намери мъж, способен да има сериозна връзка и семейство. Всеки се спасява по отделно. Мъжете и жените в едно общество са много тясно свързани. Скапат ли се едните, се скапват и другите, обратния процес е труден.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12 Профил на Мартин Константинов
    Мартин Константинов
    Рейтинг: 286 Неутрално

    С неадекватни постове един пр...так развали интересният разговор.

  13. 13 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3995 Любопитно

    "Предизвикателствата в момента са и за мъжете, и за жените - нужно е ролите да се дефинират, да има трезва преценка каква е цената и за едното, и за другото, как да го съчетаем и с какво ще платим. И този избор да е осъзнат, за да не ни тежи."

    Напълно съм съгласен, че днешното време е усилно и трудно за всеки по спецефичен начин, но темата е прекалено дълга, за да е предмет на един кратък пост......

  14. 14 Профил на 911
    911
    Рейтинг: 763 Неутрално

    Накратко разби на пух и прах социалните мрежи и егоизма на капитализма.

  15. 15 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2007 Неутрално

    Явно допълнението към материала няма да го дочакаме, тъй като срядата отива към приключване, а нищо ново не е публикувано.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK