Моята майка ми е казвала - аз нямах това право, с което ти разполагаш в момента, и аз ти позволявам да го имаш, защото на мен не ми го дадоха. Правото да избираш!" Двадесет и шест годишната Марина е избрала да следва собственото си виждане за живота и реализация смело, дръзко, очевидно. Видът й предполага да бъде външно съдена - приета или отхвърлена по бързата процедура - дори и плътно облечена, лицето и вратът й ще я издадат. Тя е покрита с татуировки не само защото работи като татуист, но и заради избора й да се изразява чрез тях. Добавеното Бьорн към името си носи от родната Варна и е свързано с певицата Бьорк.
В съботния есенен ден я откриваме на работното й място - студио "Мастилница", от което е част вече четири години. Широко усмихната и наглед в постоянно добро настроение, Марина говори бързо, ясно, тонът е висок, уверен, категоричен. Гледа в очите и ръкомаха с изрисуваните си дълги ръце. Определя се като мечтателка, като човек, който не се спира, търсещ и искащ свобода, излизащ извън зоната на комфорт, за да расте, и впускащ се смело в начинания без много мисли. Така се случва и първата й татуировка - надписът Still Breathing ("Все още дишам" с половин сърце, другата била при тогавашната й най-добра приятелка), който прави на 15 години и за направата му се доверява на баскетболист, чиято работа съвсем не е тази. "Когато първоначално чух машината, доста се стреснах, целият ми корем се преобърна - спомня си тя. Дойде моят ред, усетих иглата и след малко попитах - ама това ли е - очаквах повече болка и време за работа. Спомням си и как тогава момчето ми каза, че това няма да е последният ми татус. Е, сега ако ме види как съм се нашарила цялата, че и съм станала татуист, ще си каже - аз това не съм го очаквал!", смее се Марина.
Всъщност самата тя признава, че не го е очаквала. Да рисува й харесва от малка, но моливът никога не е бил отчетлива фикс идея. Първата й представа за професия е на стюардеса -заради свободата, пътуванията, попиването на различни култури и традиции. С времето умът й чертае идеи за актьорско майсторство, дори записва подготвителни курсове за кандидатстване, но се отказва. А какво си представя в нейния живот? Тя се усмихва се широко и изрича: "Сигурно ще прозвучи доста амбициозно и нарцистично но като цяло си представям животът ми да е много лек и много хубав. Представям си, че ще изкарам пари, с които съм спокойна и да не завися от никого, да имам хубава, престижна работа, свързана с изкуството."
Следва кратко обучение по интериорен дизайн в гръцки колеж - програмите, свързани с проектиране, я спират да го продължи. Паралелно с колежа започва да работи и като барманка. "Тогава се запитах - кое е мястото, на което мога да рисувам и да създавам?" Отговорът е бърз - тату студио. Знае, че там ще я чакат готини, млади хора, различни клиенти, рисуване Пита свой приятел, занимаващ се с кремове за татуси, дали може да я прати към някое място, на което да я обучат и после да започне работа. Има точно такова. Отива на интервю и показва рисунки от телефона си - по спомените й: пълен срам, но собственикът вижда в нея нещо, което му подсказва, че би могло да се получи...
"Често чувам - трябва да ти идва отвътре да рисуваш. Но някои хора нямат този ген! Но аз вярвам, че ако искат да го направят, ще стане." Дава за пример Илън Мъск, на когото е запален фен ("като цяло идеята за колонизацията на Марс"), и адаптира негов цитат - живеем в такъв век, в който може абсолютно всичко да вземеш от YouTube и да се реализираш. Всичко е отворено! "С моя набор започна тази промяна, поколението, което търси, не се спира, сменя, докато не открие собственото си нещо."
Марина с рождена година тъкмо в поколението Z е типичен представител на новите млади хора - истинската предприемчива генерация, която не просто наблюдава, а действа и вярва, че може да се самосъздаде. Те са креативни, търсят удовлетворение, но и отлично заплащане в работата си, откриват прозренията в интернет и технологиите. Според нея например не е нужно да имаш специализирано образование (а дори и никакво), за да се развиеш като професионалист в дадена област. Важни са желанието и страстта - те са издигнати в култ. Тя вярва силно в едно - манифестирането на живота, или нуждата да си представяш какъв искаш да е той всеки ден. "Може да го проектираш както ти искаш, и то не с борба, а с постоянство."
Татуистът става все по-добър с много рисуване. Колкото повече клиенти - толкова повече се развива, а и променя стила, твърди Марина. Нейният е т.нар. Linework, Blackwork, Dotwork. Макар все още да съществуват табу зони и теми, в България има огромен прогрес, що се отнася до татуирането - и като стилове, и като желание от страна на клиентите, коментира тя. Часовете от началото на работата й в студиото досега се се увеличи двойно, което означава, че клиентите, искащи татуси, са все повече. Според нея това се дължи на факта, че хората са започнали все повече да се отпускат и да си позволяват видими рисунки по тялото във всяка професия, без да бъдат съдени за това.
Между свободата и табутата
"Татуировките те показват като човек, който е над правилата, вид протест, извън матрицата, отделно ти дават свобода." По наблюденията й клиентите, искащи по-малки рисунки, не са много уверени в себе си, страх ги е от болката и какво ще кажат другите, а може би и от работното място. На хората с големи рисунки чуждото мнение не им влияе толкова.Целият й гръб е изрисуван с мандали, но без конкретна символика. "Рисунките ми не носят определен и завършен смисъл, те са свързани въобще с идеята за живота - началото му, развитието, коментира Марина и въздиша, че не й е приятно, когато започнат да я разглеждат и да питат кое какво е. Дежурният въпрос е къде боли най-много - е, на всеки различно, според чувствителността, при нея специално - гърбът.
За негативни реакции или по-скоро само реакции се сеща за два случая с възрастни хора. "Преди три години на спирка в кв. "Красна поляна" един възрастен човек застана пред мен, огледа ме и ме попита - и сега що така? Ами това е част от работата ми, отговорих му. Е, да де, ама не е много красиво чак толкова много" Спомня си и за коментарите на други две възрастни жени. "Едната ме посочва на другата: "Виж, виж!, а другата й казва: "Какво да гледам, загубена работа!" Преди имаше реакции, но наблюдавам във времето, че хората все повече започнаха да стават все по-приемащи."
А родителите? "Баща ми е най-спокойният човек, когото познавам", усмихва се Марина. Каквото и да му заявя, ще се съгласи. Винаги ме е подкрепял и няма проблем с нито една от моите татуировки." Майка й предпочита да спре с един "ръкав" и не защото се притеснява от чуждите погледи и оценки, а от "вкарването" на токсини в тялото (черното мастило е от растителен произход и в него няма нищо вредно, уточнява Марина). Не е точно така с баба й и дядо й, които често я подпитват дали няма да запише висше образование, да си намери истинска работа или "а твоят приятел харесва ли те такава". Но сега е много по-добре отпреди, обобщава Марина.
Какво е да си жена в тази професия? Много е лесно, отговаря тя. Няма дискриминация, всички сме равни, даже в повечето случаи да си жена е плюс, защото се твърди, че са по-старателни в работата. "Аз вярвам, че живеем в свят, в който може да станеш какъвто си искаш и да се развиеш в която и да е професия, независимо от пола, стига да си сериозен." Тя е мъжкото момиче, което се интересува от Космоса, ракети, NASA, манга, комикси, играе настолни игри, обича да играе на Playstation.
Казва, че когато започне да работи, времето спира. Идват тишина и спокойствие. "А и ти трябва да си много спокоен, докато правиш. Ние, татуистите, никога не се нервираме. Тук не пием кафе, нито консумираме енергийни напитки. Не си повишаваме тон..."
"Мастилница" е първото място, на което остава толкова дълго време. Вече мисли за живот в чужбина. Тясно й е в България. "Трябва ми друго място, на което да пробвам, да стъпя няколко стъпала нагоре." Вече има план - САЩ, където да започне работа в студио, а после да си направи свое собствено.
Какъв е вашият ритуал за красива кожа?
Ритуалът ми е много семпъл. Преди да си легна, почиствам лицето си от грим и замърсявания с мицеларна вода. След като се преместих от Варна в София, разбрах, че това е много мръсен град, затова смятам, че почистването на кожата е много важно. Сутринта ставам, измивам лицето си с почистваща пяна, слагам база за по-лек грим, фиксатор и това е. На този етап не използвам кремове.
Вие работите с кожа, обръщате ли внимание на състоянието й сред клиентите ви?
Да, и се е случвало мъжка кожа да изглежда доста по-добре от женска, което не е добре. Работила съм с момичета, които видимо не се грижат за кожата си. А как да изглежда тя зависи изцяло от човека и положените грижи за самия него - дали се храни качествено, достатъчно ли спи, тренира ли, пие ли много вода, за да се хидратира... Водата те чисти и те кара да се чувстваш добре.
Кожата показва много какво приемаш и когато видимо не е добре, това идва отвътре. Как ще остареем зависи от нас.
