Владимир Тодоров - готвачът, който не иска да чака идеалния момент - Храна и напитки

Мога да се храня на място с пластмасови столове и маси, може да е кално, може да е най-простата храна, но да е вкусна. Точка." Това казва готвачът Владимир Тодоров, който в началото на октомври ще отвори свое заведение за азиатска храна близо до Попа.

Започва да готви на 14 години (сега е на 27). "Покрай мои приятели започнах, имах късмет, че знаех какво искам да правя", обобщава накратко той интереса си към кулинарията. Учи в професионалната гимназия по туризъм, след това в академията HRC. Докато е на 14, се опитва нелегално да започне работа в кухнята на заведение като лъже, че е на 16, успява, въпреки че е разкрит. Казва, че от всяко място е научил по нещо за кухнята. Тук включва и опита си в Амстердам, Вашингтон и Белгия.

Тодоров ще е един от готвачите на гала вечерята на "Бакхус" на 30 септември със своя импровизация на качамак по ковачевски. Вдъхновил се от подобно ястие, което опитал в село Ковачевица. Тогава ще бъдат обявени победителите в конкурса "Ресторант на годината". Всичко за него вижте тук, билети можете да купите тук.

Точно преди пандемията напуска след 2 години работа като главен готвач в софийския ресторант "Бистрело", за да отвори свое заведение. Казва, че "това е много хубаво място, в което собственикът му е дал голяма свобода" и е успял да се разгърне, но "човек трябва да се развива". Напуска точно преди пандемията, за да се захване със собственото си заведение - за улична азиатска храна. Пандемията очаквано променя плановете и те се сбъдват година и половина по-късно.

"Ако ви кажа, че не ме е страх, ще ви излъжа, не се знае утре какво ще се случи, но ако чакам перфектния момент, той никога няма да дойде. Така че скачам с главата напред и каквото стане", казва Тодоров за решението си точно сега, на прага на на евентуални нови рестрикции заради вируса, да отвори нов бизнес.

Тодоров смята, че е най-добър в супите и сосовете, а последните са точно нещото, при което можеш да покажеш умения. Азиатската кухня пък му е страст. В японски ресторант е работил в Холандия, смята това за своя страст. Смята, че има доста голяма конкуренция в софийския кулинарен пейзаж в лицето на всички, които предлагат улична храна под формата на бургери, сандвичи и дори пица. В заведението ще има 10 места за сядане, а храната ще се предлага и "за из път" (take a way).

На едно ниво под това на улицата ще се приготвя всичко на място - хляб, бульони, сосове, което Тодоров описва "реално като малък ресторант".

Тук идва мястото да обсъдим и големия проблем с доставка на продукти в България и извън условията на пандемия.

С Петър Тодоров - партньор в бизнеса и човекът ,който в повечето време ще бъде в кухнята.

Владимир Тодоров казва, че още на предишното си работно място е разчитал на малки производители, което звучи "много романтично", но когато в края на деня те не ти донесат каквото искаш - понеже са продали предния път на някого, а следващата реколта не е узряла и др. подобни, "малко се губи смисълът". Обяснява, че срив в доставката означава, че нямаш продуктите, с които си смятал да готвиш.

Но и той, подобно на колегите си, които държат на качеството, предпочита да работи основно с локални и сезонни продукти по простата логика, че "ако имаш хубави продукти, ще имаш и хубави ястия".

Смята, че кулинарната култура, поне що се отнася до София, се развива положително, хората са готови да експериментират. Спомня си преди време в Русе, в пика на модата на еспуми от различни продукти, че направил еспума от малини и декорирал с нея торта, която никой не поискал да яде, защото била определена в най-добрия случай като декорирана с "пяна от веро". Смее да се надява, че това време е отминало.

Вкъщи не готви много-много, а това прави приятелката му, която е любител готвач. "Много й се получават нещата", казва той.

Както всяка година победителят в категорията "Ресторант на читателите" се определя от самите тях. За предпочитания от вас можете да гласувате тук.