Един французин - на път: история в парка, СПА и една стена в Хисаря

Един французин - на път: история в парка, СПА и една стена в Хисаря


Трета част от пътешествията на френския журналист Пиер Анри, който показва многовековната и интересна история на България през погледа на чужденец. В новата поредица той посещава популярни туристически дестинции в страната - места със СПА условия, хубава храна и вино.

От българските ми приятели съм чувал само суперлативи за Хисаря - кокетен град с достъп до лечебна минерална вода, с поддържан център и прекрасни паркове за спокойни разходки на чист въздух, така че решавам да ги проверя на място. Избирам да шофирам по Подбалканския път, движението по който е доста по-спокойно, а и разстоянието от София е с 50 км по-кратко. Пътят е особено живописен, в по-голямата си част е трилентов, а гледките са спиращи дъха, особено от виадуктите, прерязващи хълмовете на Стара планина. След завоите над Сопот шосето изведнъж се успокоява и навлиза в равнината...


Пристигам привечер и още с влизането в града пред мен се изпречва антична стена с изронени червени тухли. Струва ми се необичайно дълга за древна находка, но оставям размислите си за следващия ден, когато ще открия отговор на въпроса си.


Един французин - на път: история в парка, СПА и една стена в Хисаря




От извора


От разказите на приятелите ми знам, че Хисаря е град с хилядолетна история, чието име в древността е било Диоклецианопол, а после и Аугуста Ария, Термейтисина и др. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места още от времето на траките, че и по-рано.


Но интересът ми към мястото е провокиран най-вече заради минералните извори, с които разполага. Търсейки повече по темата в интернет, разбирам нещо забележително. България е държава с изключително много на брой минерални извори. Те са


над 225 за цялата страна, като 22 от тях се намират в Хисаря.


Изворите тук - 16 естествени и 6 дълбоко сондирани, са с различни физико-химични характеристики и температура, както и с доказани лечебни свойства. Богати са на радон и са полезни както за стомаха, така и за ставите. Преобладаващо в тях е съдържанието на натриево-сулфатно-хидрокарбонатите, затова и попадат в категорията на слабо минерализираните води. Освен за пиене и къпане минералните води се използват и за лечение. Благодарение на свойствата си те оказват положително влияние върху бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни проблеми, заболявания на опорно-двигателния апарат, обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични заболявания.


Оказва се, че проблемът с настаняването в Хисаря не е липсата на места, а прекалено големият избор на такива. Аз се спирам на малък хотел, почти в центъра и до парк "Момина сълза", който се превръща в изключително важна точка за посещението ми в града. Хотелът разполага с двайсетина студиа и СПА център с минерална вода. Нямам търпение и влизам в него веднага след пристигането ми. Все пак затова съм тук - да се възползвам от лечебните качества на водата и от предложението за отпускащ масаж.


Приятно затоплен и освежен, излизам навън, за да потърся място за вечеря. Досадният дъждец, започнал сутринта, продължава да ръми, затова и се запътвам към близък ресторант, точно срещу светещия фонтан на улицата... Към него ме привлича не само фактът, че ще се настаня веднага, но и топлата светлина, излъчваща се от приветливи прозорци и нещо познато. Вътре е точно така, както си го представям - атмосферата е като у дома, във Франция - уютна, с обещание за вкусна храна. Ресторантът предлага френски вкус и в интериора, и в семплото меню, съдържащо три-четири ястия на страница (за разлика от масовата практика в ресторантите в България да се предлага всичко). И макар че е странно да избера да вечерям в ресторант с френски маниер в българската провинция,


решавам този път да наруша принципа си "вечеряй само национална кухня в страната, в която се намираш"


и решавам да опитам близки до моето родно небце предложения - френско петле, патешки бутчета и дърпано заешко месо с глазиран лук и гъби. Последното се оказва много добро попадение, а аз оставам доволен и се заглеждам в малката библиотека в ъгъла. На рафтовете забелязвам подредени някои от готварските библии, издавани на френски език. Това обяснява отличния вкус, мисля си. Ще го посетя отново през пролетта, когато времето позволява да се насладя на зеления му двор с лозница, дървото на райска ябълка и езерото с водни лилии


Един французин - на път: история в парка, СПА и една стена в Хисаря


Парк по история


Сутринта започва със сауна. И не само защото времето отвън продължава да е минорно, а защото хотелът предлага идеални условия за СПА. След като приключвам с втората порция наслада, се запътвам към отсрещния парк "Момина сълза", в който точно сега капките върху листата на вековните чинари след ситния дъжд оправдават името му Както ще се окаже по-късно - в парка е концентрирана голяма част от историческото наследство на града, при това запазено хилядолетия.


Този път решавам да не разчитам на случайността и се запътвам към историческия музей. Свит в малка уличка, той е съвсем скромен и разположен в двуетажна къща. Лекото разочарование от вида му е компенсирано от гостуващата изложба на тракийски артефакти, открити в т.нар. Долина на тракийските царе, която очевидно ще е следващата ми спирка...


Но музеят разказва за минало на този древен град - създаден преди 7000 - 8000 години, впоследствие той станал част от Одриското царство на траките. Тогава около минералните му извори започнали се да изграждат нимфеуми, или лечебно-религиозни светилища. Помните ли Акве Калиде край Бургас, за който писах преди време - там беше открита мраморна плоча с изображенията на трите нимфи, почитани като божества на изворната и лечебната вода. Подобна има и тук, в музея на Хисаря.


Историята продължава с идването на римляните, завладели града около 50-ата година след Христа и превърнали селището в град. Оказва се, че древната стена, която се беше появила пред фаровете ми снощи, е именно от римско време. Струва ми се някак сюрреалистично да караш колата си в българско провинциално градче покрай такъв античен строеж и сякаш да си в Рим Изградена в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан, днес тя е сред най-добре запазените крепостни стени от късната Античност не само на Балканите, но и в Европа.


От информацията в музея също така разбирам, че стената е била дълга 2327 метра, по цялата й дължина е имало 44 бойни кули и е обграждала 300 дка. Декарите сега се намират в парк "Момина сълза", а самата стена в голямата си част е запазена в оригинал и е с височина над 10 метра.


В града се влизало през четири порти, като най-голямата - централната, е запазена и днес и е символът на Хисаря.


От тази порта е тръгвал пътят за древния Филипополис, днешен Пловдив. А римският град е носел името на императора, който го е създал - Диоклецианополис.


В двора на музея, вдясно от входната врата, виждам изложени керамични тръби, поставени върху мраморни легла. Разбирам, че това са тръбопроводите на римските терми. Намират се на 300 метра от музея и са уникални в световен мащаб. Самите терми са отново в парка и са запазени почти до покрив. Целият им комплекс се разпростира на около 3000 кв.м, а началото на строежа му е датиран от средата на II век. Виждат се добре запазените стени, тръбите, по които е минавала топлата минерална вода за отопление и лечение, и дори мраморните плочи, с които са били застлани двата басейна с естествена минерална вода. С мрамор са били облицовани и външните стени на баните, което си личи и от запазените плочи на места.


Един французин - на път: история в парка, СПА и една стена в Хисаря


В други помещения са се извършвали и лечебни процедури - масажи и намазване с благовонни масла. Сградите наистина са неповторими. Проучването им е започнало през 30-те години на миналия век, а работата на археолозите още продължава.


Вдясно от термите се намира амфитеатърът, който също е добре запазен. Тук римляните са си послужили с естествения терен, който се използвал за гладиаторски борби, а след приемането на християнство като официална религия на Римската империя - за спортни състезания.


Амфетеатърът на Диоклецианополис е построен в края на III век. Всъщност макета му видях още в историческия музей, но в среда е съвсем различно.


И още една римска сграда се намира в парка "Момина сълза" - императорската резиденция, запазена със зидове до втория етаж. От нея са разкрити пет големи помещения с масивна сводова конструкция, построена в началото на IV век.


Сега осъзнавам, че истинският исторически музей на Хисаря всъщност е изложен в парка и това ме кара да изпадна в истински възторг


Един французин - на път: история в парка, СПА и една стена в Хисаря


Отечеството е любезно


Но за да стигна до другия уникален експонат на този музей на живо, със съжаление напускам парка и неговите огромни чинари. На половин километър югоизточно е разкрита римска гробница, запазена в автентичния й вид. Тя е единствената такава, чийто под е постлан с разноцветна мозайка, и също е датирана от IV век.
Разбира се, в древния град има следи от нападения от хуни и други варвари, затова се наложило да бъде изградена и външна стена.


Иначе днешното име на града идва от османския период -


Хисар означава "крепост", но първоизточник е Caesarea, или Царски град.


Kато се има предвид, че е бил обявен и за императорски Ветус Аугуста Ария още по римско време, това е съвсем логично.


Оттук започва и минералното дело в нова България. Хисарските минерални извори са първите проучени още през 80-те години на XIX век. Тук са идвали на лечение много от знаменитите писатели на България като Вазов, Йовков, Елисавета Багряна. Всъщност след Първата световна война курортът става модерен сред елита на българите. Дори моя приятелка, учителка по българска литература, твърдеше, че емблематичното стихотворение на Иван Вазов (когото българите смятат за патриарх на своята литература) "Отечество любезно" е написано под сянката Южната римска порта, известна тук още и като "Камилите".


Напускам този древен град, минавам отново покрай Южната порта и дългата римска стена със задоволство от засищане с толкова много история, събрана в един зелен парк с минерални извори. Да, историята в този град те съпровожда до последния пътен знак, запазил в себе си сгради и артефакти от великолепието на Римската империя, както и с лечебните минерални извори, които са привлекли хората в този край.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Полковник Паликъщов
    Полковник Паликъщов
    Рейтинг: 3594 Неутрално

    Много увлекателно написано, респект!

    ДБ: Време е да спечелим България
  2. 2 Профил на plamenss
    plamenss
    Рейтинг: 845 Весело

    Благородно завиждам на автора - хубави места, храна и вино!

  3. 3 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3131 Неутрално

    "...решавам този път да наруша принципа си "вечеряй само национална кухня в страната, в която се намираш"

    която е чудесна, само да не е побългарена (профанизирана).
    В "семплото меню, съдържащо 3-4 ястия на страница (за разлика от масовата практика в ресторантите в България да се предлага всичко)" -нещо и което шеф Манчев се опитва да убеди нашите ресторантьори да правят - 3-4, но направени както трябва!

  4. 4 Профил на marianapopska
    marianapopska
    Рейтинг: 318 Неутрално

    Приключенията на този журналист ми стават все по-интересни. Респект!

  5. 5 Профил на Борис
    Борис
    Рейтинг: 950 Неутрално

    А средновековното име на града, преди турското нашествие, е Топлица, от топлите извори и мекия микроклимат през зимата.

  6. 6 Профил на fzj321073006
    fzj321073006
    Рейтинг: 22 Неутрално

    Господин французина нещо се е объркал за едно!
    Хуните варвари са си местните герои от масагети, мизи-гети, сиреч - българите. Варварите са били кръстоносците тръгващи от неговата страна в посока Йерусалим и които са грабили всичко ценно по пътя си. Пък, ако не му харесва балканската храна, в дъждовното време колкото иска - Ескарго аля Бургиньон ( охлювчета ), а жабки да се пръсне от кеф.

    Хубаво започна, ама накрая се омаза по западно - европейски!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK