© Цветелина Белутова
Има такъв народ" поиска от избирателите да влезе в новия парламент, за да гарантира провеждането на национален референдум за смяна на формата на управление в България от парламентарна на президентска република. Така партията на Слави Трифонов, която според повечето социологически проучвания е на ръба да не бъде представена в следващото Народно събрание, се опитва отново да се представи за гарант на промени в политиката и да привлече разочарованите избиратели.
Макар идеята да беше горещо приветствана в социалните мрежи от поддръжниците на Трифонов, от партията всъщност не планират нейното осъществяване да започне в близките месеци, показват изявления на нейни ключови представители. Според юристи пък възможностите за реализирането ѝ са доста спорни от гледна точка на правото. Така, въпреки че най-вероятно ще е основният стълб в предизборната кампания на "Има такъв народ", шансовете за осъществяването на идеята изглеждат пренебрежимо малки, дори при успех на Трифонов и съпартийците му на предсрочния вот на 2 октомври.
Една (полу)президентска република
В изявлението на лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов от 26 август се казваше, че партията ще иска провеждането на референдум за президентска република. Ден по-късно водещият юрист на формацията и бивш председател на Народното събрание Ива Митева обясни, че Трифонов е имал предвид (полу)президентска република.
Разликата между двете форми на управление най-общо и схематично е в обема на правомощия на държавния глава. В първия случай той би имал правомощията на изпълнителната власт като назначава и ръководи Министерския съвет (подобно на уредбата в САЩ). Във втория - неговата роля стига до назначаването на министър-председателя, който от своя страна може сам да посочва членовете на кабинета си и програмата за управление, а те подлежат на одобрение от Народното събрание (като пример за този тип управление се дава Франция).
Засега от "Има такъв народ" отказват конкретни отговори за това коя форма приемат за по-подходяща и твърдят, че това е тема, която предстои да бъде обсъждана вбъдеще.
Кога може да се организира референдум
По закон възможностите на "Има такъв народ" да предизвика национален референдум за преминаване към президентска република са няколко, като най-постижими изглеждат две:
- или под предложението за допитване да се съберат подписите на една пета от народните представители (48)
- или да се сформира инициативен комитет, който да събере не по-малко от 200 хил. подписа на граждани с избирателни права.
Пред "Дневник" Ива Митева уточни, че ако "Има такъв народ" влезе в 48-ото Народно събрание, ще се опита да потърси подкрепа от останалите формации, защото по думите ѝ това бил най-лесният начин за реализиране на референдум.
Преди това обаче партията ще внесе поправки в закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които да променят прага на валидността, при който решенията от допитването стават задължителни за Народното събрание. Партията сочеше тези промени за приоритет и в последния парламент, но така и не стигна до внасяне на проектозакон.
Митева подчерта, че едва ако не се намери нужната парламентарна подкрепа, "Има такъв народ" ще организира инициативен комитет, който да събере необходимите минимум 200 хил. подписа.
Новото Народно събрание вероятно ще се закълне около средата на октомври и ще започнат опитите за излъчване на правителство и за създаване на постоянни комисии, които да позволят работата по закони. Мрачните прогнози са, че към края на годината може да се стигне до насрочването на нови избори, но дори и при най-добро стечение на обстоятелствата, до темата за промени в закона за референдумите и осъществяването на допитване на президентска република надали ще се стигне до края на годината, тъй като приоритет ще бъдат законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, държавния бюджет, забавените кадрови назначение и други.
Законът дава възможност и на президента Румен Радев да направи предложение за свикване на референдум, но доколкото говорителят на служебното правителство Антон Кутев каза, че идеята на Трифонов си е негова самоинициатива и не е съгласувана с президента, такъв вариант едва ли може да се очаква.
Радев се въздържа да изразява публично позиция за евентуално разширяване на президентските правомощия.
Може ли да се пита и има ли значение какъв е въпросът
Първите коментари след изявлението на Слави Трифонов бяха, че идеята е неприложима, тъй като по Конституция смяната на формата на управление е от компетенциите на Велико Народно събрание (ВНС), а според закона за допитванията гражданите могат да се произнасят по въпроси в правомощията на Обикновено Народно събрание (ОНС). За свикване на ВНС пък се изисква решение на парламента, взето с мнозинство от две трети от общия брой на народните представители (160).
Всъщност, до 2020 г. в закона изрично беше записано, че референдум не може да се прави по теми от компетенциите на Велико Народно събрание. С промяна, предложена от Обединените патриоти и подкрепена от ГЕРБ, това условие отпадна, макар да остана текста, че могат да се решават само въпроси, за които правомощията са на обикновен парламент. Тъкмо на тези текстове стъпват от "Има такъв народ", според които ако гражданите се произнесат с голямо мнозинство, че трябва да се свика ВНС, което да промени формата на управление, то парламентът ще бъде задължен да го направи и тогава няма да важи изискването решението да бъде подкрепено от най-малко 160 депутати.
В интервю за "Нова телевизия" в понеделник (29 август) зам.-председателят на партията Тошко Йорданов заяви, че "за да има референдум и той да може да се случи, трябва въпросът да е зададен така, че да е от компетенцията на обикновено Народно събрание". Пред "Дневник" Ива Митева, която е доктор по конституционно право, защити същата теза, като подчерта, че от ключова важност е прецизността във формулировката на въпроса за допитването. "Той трябва да бъде свързан с формата на управление, с това накъде искат хората да върви страната и смятат ли, че трябва да се свика Велико Народно събрание", посочи Митева.
Според нея ако хората са казали с голямо мнозинство "да", парламентът трябва да е достатъчно разумен, за да се съобрази с мнението им. "Всичко ще зависи от съвестта на народните представители", допълва тя.
Според действащия закон ако инициативен комитет събере 200 хил. подписа с искане за референдум, предложението отива за гласуване в Народното събрание, което трябва да се поизнесе до три месеца дали да се организира допитване, или не. Ако обаче бъдат събрани 400 хил. подписа, санкция от депутатите не е нужна и те са задължени да насрочат референдум, без да обсъждат предложението. Пред "Дневник" Митева вече подчерта, че това ще бъде една от целите на "Има такъв народ".
Длъжен ли е наистина парламентът
Според преподавателя по конституционно право Наталия Киселова дори да се направи референдум и да се постигнат изискваните в закона гласове, това не задължава Народното събрание да приложи резултата.
Най-простият вариант на въпроса е “Подкрепяте ли Народното събрание да вземе решение за произвеждане на избори за ВНС?". Той обаче е недопустим заради решението на Конституционния съд от 2016 г., че на онова, което е в изключителната компетентност на учредителната власт, не може да бъде въздействано чрез референдум.
Пред "Дневник" Киселова цитира тълкувателното решение на Конституционния съд тъкмо след референдума от 2016 г. , в което се посочва, че по въпроси за промяна във формата на държавно управление компетентно е "само и единствено Велико Народно събрание".
Какво се казва в решението:
В тази връзка Киселова подчертава, че от това решение на Конституционния съд произтича изводът, че не можеш с въпрос в допитване да наложиш решение за свикване на Велико Народно събрание на Народното събрание.
На същото мнение е професорът и ръководител на катедрата по "Конституционноправни науки" Пламен Киров, който коментира, че за да се промени формата на управление, трябва да бъде променена две-трети от Конституцията, което по същество означава да се напише нова Конституция. "Без глава втора, всичко друго трябва да се пренапише, следователно трябва да се напише нов проект за Конституция, който трябва да бъде обсъден и гласуван от бъдещото Народно събрание и то да вземе решение този проект да влезе за обсъждане във Велико Народно събрание. Аз не виждам в следващия парламент как някой ще изработи проект и ще го внесе и парламентът ще бъде длъжен да се произнесе по този проект с "да", за да се свика Велико Народно събрание", коментира Киров пред "Дневник".
Иначе въпросът за промяната на държавното управление, каквото е преминаването от парламентарна към президентска република, е ясно регламентиран в Конституцията на Република България. Чл. 158, ал. 3 гласи:
За да се свика Велико народно събрание най-напред трябва да има предложение на поне две трети от народните представители (160 гласа) или президента, а след това Народното събрание трябва да гласува дали да се произведат избори за Велико народно събрание като решението се приема отново с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. Това означава, че се изисква сериозно парламентарно мнозинство, което да има волята и желанието за промяна на държавното управление, каквото ако се разчита на социологическите прочувания засега не се очертава да има в 48-я парламент.
В допълнение според Митева, ако бъде намерено мнозинство за свикване на Велико Народно събрание, в проекторешението към него могат да бъдат заложени "идеи и теми". Според Киселова това вече протоворечи на Констутуцията, защото Велико Народно събрание се избира за определен период във времето и е ограничено от гледна точка на предмета. "Ако приемем, че се разглеждат въпроси, които са различни от тези, които са предварително зададени в решението за свикването му, това вече е в нарушение на Конституцията".
Накрая Киселова добавя: ""Има такъв народ" се опитват да противопоставят народа на парламента. Това е класически пример за популизъм, според тях парламентът е излишен и те затова искат еднолична власт".
Киров определя действията на "Има такъв народ" като легитимен политически акт. По думите му "не може да забраним на Слави Трифонов и Тошко Йорданов да поставят този въпрос, но друг е въпросът до какво ще доведе цялата тази инициатива - дали изобщо нещо ще последва или не". Според него опасността се крие в това, че Великото Народно събрание само преценява кога да се разпусне - може да се окаже, че ще започне да избира правителство, да решава други закони, казва Киров.
