"Възраждане" допусна признаване на резултата от "референдумите" в Украйна

"Възраждане" допусна признаване на резултата от "референдумите" в Украйна

© Юлия Лазарова



Втора партия, претендент за участие в 48-мото Народно събрание, не изключи възможността да признае резултатите от приключващите днес "референдуми" в самопровъзгласилите се и признати от Русия "Донецка народна република" и "Луганска народна република", както и в контролираните от руската армия части от Херсонска и Запорожка област. Доводите и намеците поставят под въпрос признаването от България на страна от Западните Балкани, т.е. и държавните граници в района, включитело на съседни страни.


В предизборно участие по Нова телевизия лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов отговори на въпроса на водещия дали България трябва да признае референдумите за отцепване на украинските територии и присъединяването им към Русия с думите, че "България вече е признавала такъв тип нарушение".


Така "Възраждане" се превръща във втората политическа сила, която оставя отворена вратата към евентуално признаване на анексирането на украинските територии. В неделя лидерът на БСП Корнелия Нинова каза пред Би Ти Ви, че до деня на изборите най-вероятно ще има решение по въпроса на Националния съвет на партията. Същата теза повтори в понеделник кандидат-депутатът от БСП Георги Свиленски.




Костадинов уточни, че визирал Косово (България призна независимостта на Косово през 2008 г., бел.авт.) - същият аргумент, който Кремъл използва през 2014 г. при анексирането на Крим. И до днес то е признато само от шепа държави с тесни връзки с Москва, зависими от Русия или територии (Южна Осетия и Абхазия, които международно са части от Грузия), съществуващи единствено благодарение на военното присъствия на руска армия в тях.


На думите на водещия, че примерът с Косово не е валиден, защото там не се е провел референдум за отцепване и албанската армия не влезе със своя войска в Косово, Костадинов отговори: "НАТО влезе с войски, още по-лошо." "Русия ще спечели тази война, защото тя отиде там, за да защитава свои сънародници, които бяха подложени на 8-годишен тормоз", добави той отново кремълски довод.

Нахлуването от 24 февруари е осъдено на 2 март с резолюция на Общото събрание на ООН като агресия. В документа, в който само 4 държави подкрепиха Русия и 141 я осъдиха, се настоява за незабавно, изцяло и безусловно изтегляне на руската армия от международно признатите граници на Украйна (под това се разбира и Крим). Специално се осъжда признаването независимостта на ДНР и ЛНР и се препотвърждава, че "никакви териториални придобивания в резултат на заплаха или употреба на сила не бива да бъдат признавани като законни".

Кой как гласува в осъждащата агресията на Русия резолюция на общото събрание на ООН от 2 март 2022 г. (в зелено са държавите, одобрили текста)

Кой как гласува в осъждащата агресията на Русия резолюция на общото събрание на ООН от 2 март 2022 г. (в зелено са държавите, одобрили текста)


Защо Украйна не е Косово?


Влизането на натовски войски в Косово през 1999 г. се случва след международно признание от страна както на съвета за сигурност на ООН, така и на Международният трибунал за бивша Югославия, за извършени дългогодишни масови нарушения на човешките права, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническо прочистване. Един от непосредствените поводи за операцията на НАТО е избиването на 45 косовски албанци в Рачак през януари 1999 г., осъдено от Съвета за сигурност на ООН.


В същото време докато Русия не признава наличието на организирано от режима на Слободан Милошевич насилие срещу етническите албанци в Косово, сега обвинява в същото правителството в Киев и използва "хуманитарните мотиви" за нахлуването си в Украйна.


Международните организации и изследователите обаче са единодушни, че за мащабни и целенасочени престъпления от страна на украинските власти срещу руското население в Крим до руската му "окупация" (по определението на Международния наказателен съд, МНС) до 2014 г. изобщо не може да става дума.


В Донбас оценката на ситуацията е по-сложна, защото там единствената организация, допусната да наблюдава за инциденти, обстрел, насилие и убийства е Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Информацията ѝ е смятана за неизчерпателна и все пак е единствената налична от източник извън враждуващите страни. Данните, които обикновено не уточняват откъде е дошъл обстрелът, сочат чувствително намаляване на загиналите през последните години.


Международната кризисна група - друга авторитетна организация за мониторинг на конфликти - използва докладите на ООСЕ и ООН в своя анализ, включващ още съобщенията на Киев и проруските сепаратисти и твърдения в социални мрежи. Тя потвърждава, че ситуацията е започнала да се променя с двете струпвания на руска армия по украинската граница през 2021 г. и началото на 2022 г. - същите периоди, в които на наблюдателите на ОССЕ е отказван достъп до района на конфликта. През януари 2022 г. - последният месец преди войната, дори Международната кризисна група съобщава за 8 жертви, от които 3 са убити от противопехотни мини и двама от "друго". Което е само една от въпросителните над истеричните твърдения на руската пропаганда по това време за геноцид в Донбас.


Брой на експлозиите в Донбас от януари 2018 г. насам - ясно се вижда, че през 2020 г. те почти се прекратяват, както и двете увеличавания през 2021 г. при струпването на руската армия по границата с Украйна.

Брой на експлозиите в Донбас от януари 2018 г. насам - ясно се вижда, че през 2020 г. те почти се прекратяват, както и двете увеличавания през 2021 г. при струпването на руската армия по границата с Украйна.


Въздушните удари на НАТО в Сърбия бяха мотивирани със спасяването на населението от насилие от редовната армия и подкрепяни от Белград паравоенни отряди и бяха ограничени по отношение на целите и продължителността. Нахлуването на Русия в Украйна, независимо, че също е с "хуманинарни мотиви", е несравнимо по-мащабно (и през 2014-а, и особено сега, през 2022 г.). Резултатът преди 8 години беше присъединяването на Крим към Руската федерация, а сега войната започна с признаването на независимостта на ДНР и ЛНР и твърдения за геноцид срещу руснаците.


Сравнението на Костадинов - и намеците на БСП - с независимостта на Косово е повече от неподходящо.


Конфликтът там е официално прекратен с Резолюция 1244 на ООН от юни 1999г., съгласно която югославската армия се изтегля, територията се управлява от мисия на световната организация и двете страни трябва да започнат (това става през 2006 г.) диалог за намиране на окончателно решение. Формално, тогава Косово все още е част от Сърбия, но преговорите се провалят още през 2007 г. и се появява поредният план на бившия финландски президент Марти Ахтисаари за самоуправление на Косово под надзора на Европейския съюз. Белград и Москва гласуват против.


През 2008 г. косовските албанци едностранно обявиха независимост, поемайки ангажимент да прилагат Плана "Ахтисаари", мисията на ООН продължи още години наред. Последва признаване на новата държава от други страни, включително България, но и до днес властите в Прищина не са признати от 5 страни от ЕС (Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания)


Властите в Белград веднага поискаха мнение от Международния съд за едностранната декларация за независимост на Косово (първият подобен случай в историята на висшата съдебна институция на ООН). През лятото на 2010 г. съдът постанови, че тя не нарушава нито международното право, нито Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.


Още по темата защо Крим и Донабас не са Косово четете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK