Христо Иванов пред "Дневник" и "Капитал": Който търси подкрепа от нас, трябва да се съобрази с приоритетите ни

Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България"

© Цветелина Белутова, Капитал

Христо Иванов, съпредседател на "Демократична България"



  • Мъртвородени избори може да има и напролет
  • Нека никой да не ни слага в предварителни сглобки
  • Ще преговаряме с всички, които не подлагат под съмнение евроатлантическата ориентация на България
  • Няма евроатлантически ценности без в началото да пише оставка на Гешев
  • България не може да се гъне пред лицето на най-сериозната заплаха на нашето поколение

Христо Иванов е съпредседател на "Демократична България" и водач на листите на обединението в Пловдив-град и 24 многомандатен избирателен район (МИР) в София. В специалния видео формат "Бъдещата власт - прогнозите на лидерите" "Дневник" и "Капитал" разговаряха с него за прогнозите му за управлението на страната, възможните и невъзможните коалиции, политическите предизвикателства, които поставя пред България войната на Русия в Украйна. Цялото интервю може да гледате и във видео в края на статията, текстът е с незначителни съкращения. Разговора водят Златина Зехирова от екипа на "Дневник" и Полина Паунова от "Капитал".


Полина Паунова (П.П.): Кога ще са следващите парламентарни избори?


- Логичното време за следващите избори е няколко месеца след местните избори (те се очаква да са през ноември 2023 г. - бел. авт.).




Смятам, че тази много трудна трансформация, която се случва в българския политически живот, ще достигне своята зрялост на местните избори, след което ще трябва да се проведат парламентарни избори, които наистина биха имали смисъл.

В момента провеждаме парламентарни избори, които нямат особен смисъл.
Неслучайно кампанията, която е четвърта поред, съдържателно не е много различна, отколкото бяха предишните кампании. Има нужда да се случат някакви политически събития. Част от тези политически процеси трябваше да се случат в парламента. Политическите сили отказаха да свършат тази работа и стигнахме до тези избори.


Такива мъртвородени избори може да има и напролет



Това за съжаление изобщо не е изключено, ако не се прояви необходимата доза зрялост и отговорност.


П.П.: Как виждате тези зрялост и отговорност да се прояви, при положение че засега социологическите снимки на предизборните нагласи са за един фрагментиран парламент с горе-долу ясни участници и ясни валенции между тях? Кирил Петков вече очерта, че според него единствената възможна коалиция е между "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България".


- Тези валенции са формулирани от гледна точка на едни критерии, които не ни дават много ход напред. Страната трябва да се управлява.

Аз леко се притеснявам, че ние изпадаме в едно състояние, в което политиците минаваме в шоубизнеса.
Тоест, занимаваме се предимно с правенето на кампании, в които обещаваме неща, управлението е останало на по принцип резервната опция - служебното правителство. Ако погледнете последния период, ще видите, че твърде голям период от време, България се управлява даже не като президентска република, защото президентската република е република, в която все пак има парламент.


Да управлява президентският кабинет без парламент, в българската Конституция е предвидено като пълно изключение, а ние постепенно започваме да го превръщаме в нещо, което е част от нормата. Очевидно е, че по някакъв начин трябва да излезем от тази ситуация, която постоянно преповтаряне и виждаме, че тя не ражда движение напред. Вероятно ще трябва да си говорим повече за приоритети по същество, първо. И второ да виждаме реалностите. Реалностите са, че българските парламенти постоянно стават все по-фрагментирани.

Очевидно е, че ще трябва да излезем от презумпцията, с която много хора тръгват на избори, че някой ще спечели изборите. Всеки следващ път става ясно, че никой не печели изборите.
Трябва да открием такава политическа култура, която да ни позволява да правим все по-сложни коалиции - без това страната не може да се управлява.


Златина Зехирова (З.З.): Тоест, Вие какво правителство виждате след 2 октомври? За Вас реалистична ли е коалицията "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България"?


- Ще Ви отговоря на този въпрос, само да си довърша мисълта, извинявайте. В предишните парламенти част от причините те да се разпаднат бяха, че имаше политически сили, които смятаха, че поради това, че са били първи по резултат, са спечелили изборите, тоест, че могат да формират самостоятелни управления.


П.П.: За "Има такъв народ" ли говорите?


- И "Продължаваме промяната" смятам, че имаше такъв тип склонности да мисли за себе си, защото не обърна достатъчно внимание колко е сложна коалицията.

Коалицията не беше добре сглобена.
В българската политическа култура нямаме достатъчно добро разбиране, че коалициите са сложно нещо. Те изискват много внимателно отношение как да се сглобят, за да могат да работят, а ще бъдат неизбежни. Слава Богу, поне една неприятност не се очертава на хоризонта - някой голям спасител, който да вземе да дойде да получи самостоятелно мнозинство. Това означава, че ще трябва да се научим да разговаряме и да търсим по-скоро някакви точки, които ни позволяват да формираме мнозинства.


Мнозинствата не са просто като на абитуриентски бал броене от от 1 до 121.



Мнозинствата са нещо, което може да функционира и може да произвежда политики и управление.


З.З.: Да започнем да чоплим възможните конфигурации. Е ли е за Вас след изборите на 2 октомври възможната управляваща коалиция тази, която очертава Кирил Петков - "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП?


- В ситуацията, в която се намираме, в "Демократична България" смятаме, че е по-реалистично и по-продуктивно първо да говорим за това, което трябва да се свърши. След това в рамките на преговори да търсим най-добрите варианти тези задачи да бъдат изпълнени.


П.П.: С кого преговори?


- Преговори с всички политически сили, които не подлагат под съмнение евроатлантическата ориентация на България.


П.П.: Тоест, в такива преговори би следвало да влязат и ГЕРБ, и ДПС? Те поне на думи не изключват евроатлантическото ориентация на България?


- Ние ще разговаряме по изпълнението на приоритетите на "Демократична България" с всички тези политически сили. Това беше реалността и в предишния парламент, ще бъде и в следващия.

Мнозинствата при всички положения ще бъдат сложно съставени и най-вероятно няма да съответстват на простите черно-бели картини, които иначе би било много комфортно да обрисуваме.
"Продължаваме промяната", ГЕРБ и ДПС са политически сили, с които в предишния парламент по много важни въпроси сме гласували заедно, поддържали сме диалог, ще продължим да поддържаме и да търсим решения за приоритетите, които искам да очертая.


За нас участието в управлението е необходимо само дотолкова, доколкото ще ни позволи да ги решаваме тези задачи.



Опитвам се да премества фокуса върху задачите от въпроса, в който сме зациклили: кой с кого предвижда отсега.


П.П.: Как ще решавате задачи с Пеевски?


- С Пеевски нито една задача няма да можем да решим. Но с гласовете на доста шарена коалиция, ни се наложи да решим въпроса с ветото на Северна Македония, както и въпроса за осъждането на агресията в Украйна, нали така? Просто има логика на парламентарния живот. И тази логика е, че има само 240 депутати в парламента.

И няма да кажем, дайте други. Макар че сега се опитваме да кажем точно това: дайте други, но накрая няма да получим други, освен може би още от "Възраждане".
Именно поради тази причина, бяхме политическа сила, която в предишния парламент най-сериозно се опитваше да се противопостави на свличането към тези избори.


"Бъдещата власт - прогнозите на лидерите", проект на "Дневник" и "Капитал"

© Цветелина Белутова, Капитал

"Бъдещата власт - прогнозите на лидерите", проект на "Дневник" и "Капитал"


П.П.: Кажете кои са приоритетите на "Демократична България", за които споменахте.


- Имаме четири приоритета, за които ще бъдем абсолютно твърди, и всеки, който иска да търси подкрепа от нас, ще трябва да е готов да така се съобрази с тях.


Първо, че България трябва да се върне към парламентарна форма на управление. Това е много важно.


Второ, ние ще участваме - и само дотолкова, доколкото можем да реализираме това - в управление или в някакви мнозинства, които поддържат много ясна и последователна позиция по отношение на руската агресия в Украйна.

От това със сигурност следват важни политически решения по отношение на енергетика, сигурност, отбрана, санкции и българската твърда принадлежност към общите решения на Европейски съюз и НАТО.

Това са теми, по които ние няма да допуснем непоследователност и моментни приливи и отливи на ентусиазъм



Трето - не по значение, всички са еднакво важни - е разрушаването на корупционния модел.

Тук става дума за пакет от институционални политики, които трябва да бъдат приложени, за да може онзи модел на завладяване на властта в България, който стана емблема на 12-те години на управление на ГЕРБ да бъде демонтиран.
Четвъртият ни приоритет е финансова и бюджетна политика, които не наливат масло в пожара на инфлацията, както и които не поставят под съмнение способността на България да се присъедини към еврозоната.


З.З.: По втория приоритет за ясна и последователна позиция срещу руската агресия, която влияе на всички сектори в страната - това изключва ли БСП от управленска коалиция?


- Това зависи от БСП. Трябва да споделя своята много голяма загриженост от сигналите, които чувам в последните дни, че те тепърва щели да се чудят дали да признават референдумите.

България и нито една сериозна, системна партия не могат да си позволят пред лицето на най-сериозната заплаха, пред която се е изправяло нашето поколение, да продължават да се гънат.
Датата 21 септември (когато Путин обяви частична военна мобилизация - бел. авт.) има за съжаление всички основания да се превърне в преломен момент, точно както стана 24 февруари (когато Путин започна война в Украйна - бел. авт.).


В българския политически живот много партии и институции се опитват да се държат все едно тези неща не са се случили, войната в Украйна не е започнала, Путин не е обявил намерение да заграби територии на Украйна и не е ескалирал така заплахата си с ядрено оръжие.


З.З.: Доколкото БСП едва ли ще си смени реториката от днес за утре...


- Без нас.


​​​​​​​Нека никой да не ни слага в някои предварителни сглобки. 



Искам много ясно да се чуе, че, ако някой иска подкрепата на "Демократична България" и участието на "Демократична България" в кабинет, това може да стане само дотолкова, доколкото тези четири приоритета са спазени.


Много се спекулира с темата за мира. Нека ясно да кажем, че има един-единствен път към мира. Това не е пътят, който се просмуква в риториката от типа "разберете се нещо", "Украйна да отстъпи".

Ако Украйна отстъпи, ако ядреният шантаж на Путин успее, това е рецепта за още подобни конфликти, агресия от Путин и от всякакви диктатори от най-различно географско разположение и мащаби.

Единственият път към трайния мир е отблъскването на агресията на Путин с общите усилия на Европейския съюз и НАТО.



Ще бъдем изключително твърди в това отношение. Това ще трябва да бъде последователна политика, а не просто моментни изблици на пиарски вдъхновения.


П.П.: На базата на четирите приоритета с кои формации сте склонни да разговаряте, за съставяне на какъв тип правителство - коалиция, експертно, програмно? Ако се стигне до трети мандат, на кого трябва да бъде даден?


- Докарали сме се до една ситуация, в която с инат, детинщина, политическа незрялост, определени думи сме ги превърнали в табу. Ще бъде отговорност на мандатоносителите да предложат форма.


Ние ще разговаряме по предложените формули, за да видим в каква степен ни позволяват да реализираме приоритетите ни.

Отново казвам, че само от степента, в която ние можем да ги гарантираме и постигнем, обмисляме една или друга форма на подкрепа, участие от наша страна.

От това, че ще разговаряме, не може да се презюмира наше участие в управлението.



За третия мандат за съставяне на правителство отсега казваме, че ще имаме готовност да го реализираме при условията, които казахме в миналия парламент, защото не смятам, че фундаментално нещо се е променило.


П.П.: Да кажем, че имате пълно единомислие с ГЕРБ и ДПС по темата за агресията на Русия срещу Украйна. Какво правите с тях по темата за върховенството на правото?


- Преминаваме към нея. И като не постигнем, не просто единомислие, а гаранции за това, че някои неща ще се случат, се разделяме.


П.П.: Тоест, Вие сте готов да влезете с тях и да се разделите в някакъв момент, когато нещата не се получат? Това сте го правили вече - влизали сте в кабинет, в който нищо не се случи, или поне се случи малко от това, което искахте.


- Не е вярно, че не се случи нищо. (Христо Иванов беше министър на правосъдието във второто правителство "Борисов", но подаде оставка след гласуване в парламента за разпределението на квотите в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет - бел. авт.)


Случиха се неща, които доведоха до осъзнаването на българското общество за темата за ролята на закона. Твърдя, че без моето участие в този кабинет степента на разбиране за фундаменталния характер на тази тема, нямаше да я има.
Преди да подам оставката работих за някои неща, които доведоха до възможността тази тема да е доста по видима, за да може да стигнем до тук и сега да кажем това:

Ние няма да влезем в управление, което не може да гарантира върховенството на закона и предвижването на българската политическа система от състояние, в което има един добре окопаващ се модел на обсебване на властта до състояние, в което това се променя.

З.З: Как това се синхронизира с приоритетите в контекста на войната на Русия в Украйна?


- Това, че по някои приоритети бихме могли да стигнем до разбирателство с някого изобщо не означава, че трябва да влезем в управление.


З.З.: Няколко пъти в хода на кампанията представители на ГЕРБ казаха, че са свикнали да управляват самостоятелно, с подкрепа. В хипотезата, в която ГЕРБ с евроатлантическите си заявки получава първия мандат, внася в парламента правителство за гласуване, "Демократична България" какво прави?


- В настоящата си форма на основен бранител на корупционния модел, на политическа формация, която продължава за която темата за корупцията е несъществуваща, а е някакво неприятно усещане, абсолютно не си представям как ние подкрепяме техен мандат.


Това е формация, от която Десислава Атанасова (бившият председател на парламентарната група - бел. авт.) излиза и казва, ГЕРБ са чисти. Аз не мисля, че нито една политическа формация може да си позволи да каже това, включително ние. ГЕРБ били чисти след 12 години управление като резервен кон на Делян Пеевски.


П.П.: Тоест, с лидер Бойко Борисов ли имате предвид?


- Нямам предвид един или друг лидер, а политическа позиция, която трябва да бъде изчистена. Лидерството е само елемент от това.

Ще го кажа с уважение към избирателите на ГЕРБ: ГЕРБ може да спечели тези избори, да излезе първи, но не виждам как ще има управление, от което да не ги е срам.
Причината е, че са в тежка изолация заради своя невероятен инат - който за съжаление няма прилични обяснения - да продължава да се държи така, все едно изминалите 12 години са били цветя и рози. ГЕРБ продължава да игнорира темата за корупционния модел. Тази тема е пряко свързана с въпроса за руското влияние и проникване в България, защото е основен портал за това.


З.З.: Тоест, как ще станат ГЕРБ приемливи?


- Това е въпрос към тях. Аз нямам задача да съм техен член или представител.

Ние искаме да работим за демонтажа на този модел. За това беше създадена "Демократична България".
Нас ни интересуват възможността да се приложат поредица от политики, свързани с реформа на прокуратурата, която започва, но не завършва, с отстраняването на Иван Гешев от поста, свързани със реформа на регулаторите, свързани с изчистването на службите.


Искаме сериозно да работим по тези политики. Това е много повече отколкото съдбата на един политик, защото да не се окаже, че този политик по някакъв начин се пенсионира и това е достатъчно. Не.


П.П.: Ако Бойко Борисов се пенсионира, това не би било достатъчно, така ли?


- Точно това казвам. Мисля, че персонализирането на разговора не е функционален и не е продуктивен. Това го виждаме: ние циклим.


Бойко Борисов може да има общо с корупция, може да няма. Казвам го условно, защото това е въпрос, който трябва да бъде установен от независим съд, при наличието на неутрална и ефективна прокуратура.

Отстраняването на един човек, който е посочен за корумпиран, без това да може изобщо да бъде предмет на институционално установяване, със сигурност няма да ни отвори пътя напред.

Нас ни интересува да променим системата.



Системата се променя, като се случат няколко неща. Първо, работата на политиците не е взаимно да се определят кой е корумпиран и кой не е. Това не означава, че аз нямам мнение. Това означава обаче, че това мнение не е най-важното.

Най-важното е да се съгласим да сменим Иван Гешев, така че да имаме автентично неутрален главен прокурор или ръководство на прокуратурата, което да може да модернизира българската прокуратура и да я приведе в състояние да разследва всички корумпирани.
Няма никакво значение дали корумпираните ще се казват Христо Иванов, Атанас Атанасов, Делян Пеевски, Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев и т. н. Трябва да стигнем до точка, в която всички имаме еднакви гаранции.


​​​​​​​Нито някой е посочен като предварителна задача и цел на тази реформа, нито някой е изключен.



Във връзка с това ще трябва да установим климат, в който всички, които са определени със сериозни съмнения за корупция, да постъпват като Курц (бившият австрийски канцлер Себастиан Курц се оттегли от политиката след започнали разследвания срещу него, водени от прокуратурата за икономически престъпления и корупция - бел. авт.). Давам пример нарочно от средите на Европейската народна партия (член на която е ГЕРБ - бел. авт.).


З.З.: Тоест, хем не поставяте условия Бойко Борисов да се пенсионира, хем смятате, че това е част от пътя?


- Когато се постави условие Бойко Борисов да се пенсионира, се създава ситуация, в която партията - която и да е тя - много лесно се мобилизира около своя лидер. Така трудно може да има маневреност да вземе някакви решения да еволюира. Същевременно може да се окаже, че това е напълно достатъчно и вече няма какво друго да искаме.


П.П.: Как убеждавате обществото, а пък и себе си, че партии като ГЕРБ и ДПС - едните никога не виждали кюлчета, другата партия мирно съжителства с господин Пеевски в една парламентарна група - как смятате, че тези хора гласуват за автентична реформа на държавата, при положение, че тази държава ги устройва във вида, в който е?


- Аз се опитвам да водя разговор с техните избиратели, не с тези хора. Опитвам се да кажа на техните избиратели, че има определени цивилизационни стандарти, които са в интерес на всички. Те са обективни и не са въпрос на кого харесваме персонално, кого ще посочим за лош.

Напълно ясно си давам сметка, че това не е добър материал за правене на кампания, с прости мобилизации на избиратели.
Обаче не си представям друг път напред. Опитвам да се обърна към избирателите на ГЕРБ и ДПС, без които българската демокрация не може да функционира - това са огромни обществени прослойки, не са някакви категории на излъгани хора, на хора, които трябва да бъдат по някакъв начин игнорирани.


Затова им казвам, че с уважение към тях, хайде все пак да си поговорим малко за пътя напред и за принципите, които ни трябват. За да можем да функционираме, нека сами да преценят как и за какво ще гласуват оттук нататък.


П.П.: Кое ще принуди след 2 октомври ГЕРБ, ДПС, избирателите им да бъдат различни?


- Много разговори, много усилия с правилен фокус. Казвам, че има политически процеси, които ако ги насечем на тримесечни безплодни парламенти и безумни кампании, те никога няма да се случат.

Ако не се случат страната никога няма да мръдне напред.
Опитвам се да погледнем малко по-голяма картина и, ако избирателите смятат, че сериозността, с която се опитваме да погледнем към по-голямата картина, заслужава да бъде подкрепена, ще бъдем благодарни и задължени за тяхната подкрепа. Ако те смятат, че трябва да продължим да се занимаваме с доста анимационни подходи, които се прилагат и които очевидно зациклят, глас народен, глас Божи.


З.З.: Дори и да говорите на избирателите, когато влезете в парламента, ще трябва да говорите с ръководствата на тези политически сили...


- Вие презюмирате, че има определен набор възможни коалиции, в които ние ще трябва да изберем да влезем в една или друга.


Аз Ви казвам, че поставяме пред избирателите ясни критерии и ако има формула, която ги покрива, чудесно. Като няма, няма да участваме. Няма нищо страшно в това.


П.П.: Ако няма мнозинство за правителство, каквото и да е то, какво трябва да свърши парламентът, докато се разпусне? Кои са неотложните неща?


- Първо политическите сили трябва да отговорят как ще тръгне страната напред, бно не просто как се формира правителство. Защото този разговор е невъзможен.

Всички разговори, които се водят в тази кампания за формули, са обидни, защото са невъзможни.

Има непримирими противоречия, има изречени клетви, без някаква рецепта как да се мине нататък.



Ние казваме, да погледнем малко по-по съществото на нещата, които трябва да се свършат и да се опитаме оттам да започне разговорът. Този разговор няма как да е прост. Ние сме в изключително сложна ситуация.


П.П.: По същество, кои са първите пет неща, които не търпят отлагане?


- Очевидно, парламентът по календарни причини, ще трябва да приеме бюджета (държавният бюджет се гласува обикновено през октомври - бел. авт.). Вече сме виждали как се правят сватбарски бюджети, които после никой няма отговорност след това да ги изпълни.


Бюджети, които са част от следващата дисфункционална, безумна кампания, която се задава.



Това, което съм наблюдавал, е как Данчо Цонев (Йордан Цонев от ДПС - бел. авт.) сяда по средата, взима един молив, всички дават, след това заминават да се хвалят, а гражданите остават насаме с инфлацията.


П.П.: Но "Демократична България" също е участвала в това нещо?


- Гласували сме за някакви конкретни текстове, защото трябва да има бюджет.

Когато се създадат такива ситуации, в които няма изход, се правят неща, които не са добър изход.
Затова казвам, че се опитвам да водя сериозен разговор, който не е задължително да бъде много добър кампаниен материал, даже напротив и съм напълно съм наясно с това.


​​​​​​​Някак си се чувствам остарял за тези глупости, които през цялото време се налага да си говорим.



Важното е да си поговорим как да преведем българската политика в състояние, в което парламентът да си върне ролята, а не да се плъзгаме към президентски режим някак от само себе си. Важно е да се върнем към разговора как да установим автентично върховенство на закона, вместо просто да посочим един или двама корумпирани и това да ни е достатъчно. Трябват ни системни мерки.


З.З.: Хоризонтът, в който виждате това е след местните избори догодина, така ли?


- Посочих местните избори, защото, когато се смени картината на местната власт...


З.З.: Ако се смени...


- Ще се смени картината на местната власт.

Ще има няколко големи града, в които ГЕРБ ще са загубили изборите. Въпросът е кой ще ги спечели.
ГЕРБ няма да спечели София, няма кандидат. Кандидатът, който изкарат, ще трябва да отиде на прекрасно наредените от госпожа Фандъкова жълти павета - която трябва да бъде помолена според мен да спре да ремонтира. Ще застане там и ще приключи там.


Въпросът е как ще изглежда България след като ГЕРБ излезе от големите градове.



Ако има здрав разум да бъдат изкарани оттам, това ще бъде дълбока промяна в структурата на българския политически живот.


З.З.: Ще бъде интересно да го наблюдаваме, както и за анализ, но искам да Ви върна към въпроса, какво е реалистично да свърши парламентът, извън бюджета? Не е като да не се е продължавало със стар бюджет за следваща година.


- Най-важното нещо, което парламентът може да свърши, е да започне разговор по приоритетите, които казах. И политическите сили да вземат и да не се правят, като например ГЕРБ, че тези теми отсъстват. Или БСП да си мисли, че може да пребивава в електорална конкуренция с "Възраждане", сякаш България може да се държи като неутрална страна. Не може България в тази ситуация да се държи като неутрална страна.


Няма неутралитет, когато обезумял политически елит в Кремъл, води война със собствения си народ.



Христо Иванов пред "Дневник" и "Капитал": Който търси подкрепа от нас, трябва да се съобрази с приоритетите ни

© Цветелина Белутова, Капитал


Моля да си включат телевизорите да видят какво правят руснаците: бягат. Същият този обезумял корупционен елит в Кремъл заплашва цял свят с ядрено оръжие. Путин каза, че това не е блъф.Ние не си даваме сметка, че от едно състояние преди няколко месеца, в което темата за ядрената война не съществуваше в нашия живот, в момента се намираме в състояние, в което никой не може да каже и да изключи след колко време можем да се окажем в нова Карибска криза (Кубинска, Октомврийска, или още Карибска криза се нарича период от 16 до 28 октомври 1962 година, когато светът е бил на прага на ядрен конфликт - бел. авт.).


З.З.: Тяхната интерпретация е, че ако се вземе твърда позиция против руската агресия, това може да рефлектира обратно към България...


- Може ли тези, които казват това, да извършват мисълта си и да кажат да се предадем на Путин. Нека да излязат с тази позиция, че най-бързият път към мира, е да капитулираме пред Путин.

Само че когато капитулираме пред Путин, след това ще трябва да капитулираме по същия начин пред един набор други авантюристично настроени диктатори с всякакви оръжия, въоръжение и готовност за агресия.

П.П.: На Вас позицията на БСП нова ли Ви е, извинявайте?


- Не ни е нова. Спорили сме с нея в публичното пространство и в другите си взаимодействия с тях. Но все се надявах, че ще настъпи някакво отрезвяване, особено след новия рубикон, който представлява 21 септември.


В момента, в който Путин обяви, че той ще заграби огромна територия от Украйна, ще я обяви за руска територия и с това ще създаде предпоставка за непредсказуема ескалация - включително изрично посочена употреба на ядрено оръжие - е огромен исторически праг, през който в момента минаваме.

Абсолютно приемам критика, че ние може би не сме били достатъчно отговорни за този момент, но това не означава, че оттук нататък ние трябва да почнем да сме такива пред лицето на това, което се случва.
Можем до дни да се окажем в състояние на нова Карибска криза, в която ядрени сили взаимно се заплашват с употреба на ядрено оръжие. Само че този път не става дума за Карибско море дума, а за нашето собствено.Трябва сериозност. Има решения: България - с ясен, последователен курс в рамките на съюзите, към които принадлежи, модернизирайки своите въоръжени сили, стягайки своите служби и институции - може не просто да бъде защитена от тези безумия, тя може да направи скок в своето развитие.


П.П.: Това може ли да стане без действащ парламент? Със служебно правителство това може ли да стане?


- Не, нито една трайна политика в парламентарна република не трябва, не бива и не може да се случи без парламент. В парламента политическите сили, които представляват гражданите, ще трябва да открият отговорността да ги представляват, да предлагат решения, да не се правят на щрауси и на неразбрали, да поемат отговорността да личи кога се занимават с представляване на корупционни интереси и кога на граждани.


Дори на фона на картината, която описвам, има място за оптимизъм. Той е в това, че, ако ние приложим необходимите политики в областта на енергетиката - която в момента е източник на едно безкрайно страхуване на българските граждани, че щяло да има студена зима, газ нямало да има и т. н., а това не е вярно - при вменяемо правителство с ясни приоритети, нито зимата има нужда да бъде студена, нито цените има нужда да бъдат непоносими. С разумни компенсации това всичко може да бъде балансирано. Освен това, можем да направим огромен технологичен скок. България в рамките на няколко месеци, години може да стане енергийно независима, не просто от Русия, а на ниво, на което всяко семейство може да има много по-голяма енергийна независимост и достъпност на енергия.


З.З.: И това са очакванията към правителство, което може да го няма след изборите на 2 октомври?


- Не мога да нося отговорност за други играчи, които отказват да си отворят очите. По същия начин стои въпросът с превъоръжаването. България трябва да модернизира своите въоръжени сили.

България трябва да се отърве от съветските образци. България трябва да изпрати тези съветски образци на украинската армия, която иска да ги използва в наш интерес за постигането на единствено възможната формула на мира.
Това не е просто покупка на нови самолети от Съединените щати. Това е инвестиция в човешки ресурс, в български производства, в българска възможност за иновационно развитие.


Погледнете Израел, която прави чудеса, защото не се отказва да инвестира в своята отбрана. По същия начин България най-сетне трябва да приложи целия този комплекс от политики, който ние знаем и можем да приложим.


По същия начин стоят нещата с правосъдието. По същия начин стоят нещата с четвъртия приоритет за отговорна политика в областта на бюджетирането и на публичните финанси, която единствено може да привлече инвестиции - не само отвън, но и отвътре да мобилизира такива. Това е единствената формула на увеличаване на доходите реално, а не по административен път.


П.П.: Има ли опция да подкрепяте правителство, което защитава твърдо евроатлантически интереси и не чак толкова, не набляга на приемане на нови закони, свързани със реформа на правосъдната система?


- Не. Всеки, който иска да разговаря с мен, трябва да дойде с готовност да започнем съдебната реформа с отстраняването на Иван Гешев.

Без това няма да стане.
Всички приоритети са свързани и се наричат развитие на България. Говори се за прословутата евроатлантическа, ценностна коалиция.
Първата ценност, заради която българите подкрепяха и подкрепят нашата принадлежност към Европейския съюз не е парите, а е законността.

Няма евроатлантически ценности без в началото да пише оставка на Гешев.



Това не е фиксация: просто няма как да имаме прокуратура, която да бъде модернизирана без ръководството й да бъде сменено.


Това изобщо не означава, че ще сменим Гешев на Борисов и Пеевски с Гешев на Иванов и Атанасов. На нас ни трябва неутрален професионалист, който може да приведе прокуратурата в състояние на страж на европейска законност, еднаква за всички.


П.П.: Може ли "Демократична България" да подкрепи правителство на малцинството, без да участва в него? Има ли такъв сценарий?


- Всеки един от парламентарните сценарии зависи от степента, в която една или друга формула би могла да ни гарантира - не на думи и не на хартия подписано, а като механизми - реализацията на нашите четири приоритета.


З.З.: Тоест, като коалиционно споразумение ли си го представяте? Ако ГЕРБ получи първия мандат...


- Това е въпрос, който аз задавам на мандатоносителите, които ще трябва да предложат свои формули. Аз Ви казвам откъде ще изхождаме, какво ще гарантирам с нашето поведение. Ние не сме длъжни да влезем в нито една от тези формули.

Ако тези формули не ни гарантират реализацията на тези приоритети, просто ние ще останем и ще ги критикуваме отстрани. Това също е полезна роля.
Предпочитам да бъда честен с избирателите. Сложна е ситуацията.


Има път напред, но той не е свързан с прости анимационни послания.



Ако някой иска ние да управляваме и да участваме в управление, ще трябва да ни убеди, че това управление може да гарантира четири неща.


П.П.: Имате ли някого предвид, когато говорите за анимационните послания?


- По ми е лесно да Ви кажа кого нямам предвид. Аз не ги отправям.


П.П.: Корнелия Нинова отправя ли ги?


- Не може да говорим за мир и едновременно с това да не заклеймим Путин, да не кажем ясно кой наруши мира.


П.П.: Кирил Петков и Асен Василев отправят ли анимационни послания?


- Мисля, че колегите твърде много вярват в пиара.

И твърде малко внимание отделят на неща, които може би не са политически много лесно продаваеми, но са въпрос на устойчив и дългосрочен политически курс.
Мисля, че вярата, че е достатъчно да направим още една кампания, успешна като предишната, ги подведе да стигнем до тези избори, при положение че беше ясно, че тези избори няма как да дадат решение за движение напред.


З.З.: Какви конкретно ходове, действия, позиции от страна на "Продължаваме промяната" Ви водят към заключението, че вярват твърде много на пиара?


- Това, че не направихме достатъчно, за да първо направим работеща коалиция, за която беше изначално ясно, че ще бъде сложна.


Те много ми се обидиха, когато още февруари миналата година казах, че има висок риск от предсрочни парламентарни избори. Много се обидиха, защото тогава смятаха, че тази коалиция едва ли ще векува.

Не положихме достатъчно усилия и сериозно отношение да изградим механизмите за вземане на решения.
Пиарът по обсъждането на програмата беше хубав, но за съжаление не беше комбиниран със сериозно отношение към това как в един формат от толкова различни четири формации, при някои от тях с предварително известни скрити проблеми, да сглобим нещо работещо.След това не си дадохме сметка, че определени дисфункции, които бяха предсказуеми и започнаха да се показват, трябва бързо да се адресират.


П.П.: Какво имате предвид?


- Феодализацията.


П.П.: Имате предвид парцелирането на властта, че дадено министерство го държи "Продължаваме промяната", друго БСП, трето "Демократична България"?


- Да, тази формула сме я критикували.


П.П.: Пред Би Ти Ви Корнелия Нинова каза, че не би подкрепила Кирил Петков за премиер. "Демократична България" има ли фигури в "Продължаваме промяната", които не би подкрепила за премиер?


- Знам, че това не е секси отговор, но е сериозен отговор.

Фигурата на премиера трябва да бъде обсъждана внимателно в контекста на това какъв екип сглобяваме, на какъв принцип го сглобяваме този екип.

Това трябва да е въпрос на разговор. Когато Кирил и Асен излизат и ни съобщават, че един от двамата щял да бъде премиер - все едно, че те ще спечелят самостоятелно мнозинство - това не е Ок. Просто не е продуктивно.


З.З.: Тоест, Вие не казвате дали да е Кирил или Асен, а да е обсъдено с всички?


- Има процес, който може да доведе до добър резултат и когато този процес не се случва, резултатите са предсказуемо недобри.

Този тип заявки може да работи много добре на база визиране в някакви моментни социологически данни и някаква представа как от едно интервю да изведем заглавия, но не е добър начин да подхождаш партньорски, когато е ясно, че ще управляваш коалиционно.
Ако те спечелят самостоятелно мнозинство, разбира се, че е тяхно право едностранно да си определят кой ще бъде премиер.


​​​​​​​Ако ще търсят подкрепа, не е добре да се правят подобни заявки.



Нищо от това не е нещо, което ние не можем да преживеем, защото са ни важни приоритетите, за които говорих. Просто давам пример за това, че отново не виждам достатъчно внимателно да подхождаме към механизмите, които да доведат до това да има едно добро управление или не.


П.П.: Понеже в началото говорихме за разделителните линии, които се задълбочават при всяка кампания, има ли формация, с която не бихте могли да заровите разделителните линии?


- Няма партия, с която не бихме могли да я заровим разделителните линии, но не бихме ги заровили просто ей така.


П.П.: И "Възраждане" ли?


- Ако "Възраждане" се откажат от своите позиции за Европейския съюз и НАТО и ни убедят, че с тях можем да работим в тази посока, може би бихме ги преосмисли. Друг е въпросът колко е вероятно това да се случи.

Искам да кажа, че целта на партиите не е да копаят траншеи и да водят войни. Целта на партиите е да провеждат политики.
В парламентите, особено във фрагментираните парламенти, това се случва само по един начин - като се намират обединения, които могат да произведат ход напред.


Затова може би копането на траншеи и замерянето с обиди през тях да изглежда много добра предизборна стратегия. Изглежда принципно, черно-бяло, изчистено. Иска ми се да кажа обаче, че виждаме, че това не води много напред. Затова ми се иска да кажем кое е това, за което искаме да работим.


П.П.: Можете ли в конкретика да го кажете с проекти на закони?


- Да, ние се готвим да внесем на първия ден от парламента 25 закона, които да облекат това нещо в конкретика.


П.П.: По един на ден ли да приема парламентът?


- Щом му давате 25 дни... Като говорим за дни, със сигурност е добре да няма дни, в които да приемаме само междуправителствени споразумения за прехвърляне на ваксини. А предишният парламент имаше предостатъчно такива дни. Нашата грижа е наистина всичко това, за което говорим от изначално, да бъде облечено в законодателна рамка.


П.П.: Кои са конкретните спешни законопроекти?


- Ще ги публикуваме. Най-спешното е бюджетът, дори и при положение, че има риск висок да бъде това да бъде сватбарски бюджет. Няма как - понеже пак влизаме в процедура на бюджет без изпълнителната власт, без мнозинство, което да носи отговорност за него - да кажем, няма да участвам в това.

Очевиден е приоритетът, свързан със законите за Плана за възстановяване и устойчивост, най-вече онзи за механизма за отстраняване на главния прокурор ще бъде много важен за нас.
И ако най-сетне Министерството на отбраната се е така добутало да е разработило всички необходими документи, свързани с модернизацията на българската армия, трябва да започнем да ги приемаме и тях. Със сигурност ние ще имаме законопроект, който да даде устойчивост на инвестициите - за създаване на фонд, така че бюджетните средства, предвидени за всяка отделна година за модернизация, когато не са изпълнени - както се случваше във последните твърде много години - да не се връщат обратно в бюджета, а да се натрупват така, че да има всъщност ресурс, с който да се прави тази политика, когато най-сетне проектите бъдат финализирани.


П.П.: Намесата на президента в процеса около сформиране на правителство как я виждате?


- Ще има очевидни роли - ще бъдат първо да определи времето, в което ще се развие процесът. Не е малко вероятният вариант, в който парламентът пак ще трябва да приема някакви неща на изпроводяк, времето ще бъде важно.


Президентът също така може би е време да преосмисли подхода си по отношение на консултациите. Защото президентската роля в този момент, е да бъде посредник.

Тези консултации не трябва да са просто едни сгледи, в които са обменят размисли, а ще трябва да бъдат съвместно търсене на път напред.
Не е достатъчно да си говориш със секретарите в президентството. Трябва бързо да формира широк национален консенсус какво се прави оттук-нататък.


З.З.: Действията на служебното правителство, назначено от президента, в полза на кого са според Вас?


- Надявам се и те да знаят в полза на кого са.

Като цяло в политическия живот на България вече ми е трудно да определя къде говорим за корупция, за влияние или за чиста некомпетентност.
Първоначално си мислех, че този нелеп човек, който е сложен за министър на енергетиката (Росен Христов - бел. авт.), изпълнява някакви указания. Започвам да се съмнявам.


Искам да повторя поканата си да бъде сменен колкото може по-бързо, за да спрем да се излагаме. Този човек продължава да ни съобщава за абсолютно позорящите обстоятелства, че той чука на вратите на "Газпром" и те дори не му отговарят. Не само че прави престъпното нещо да ни влошава позициите по един евентуален бъдещ арбитраж, ами ни и унижава.


Не може да унижаваш България по този начин.



З.З.: А виждате ли сближаване между президента и ГЕРБ?


- Очевидно има най-малкото така една уютна успоредност на техните интереси.


З.З.: Да преминем към една номинация от квотата на "Зелено движение", третия партньор в обединението "Демократична България", която предизвика доста дискусии...


П.П.: Става дума за Иван Калчев - Глиги, който беше на фронта в Украйна и през 2017 г. изказва доста интересни позиции по време на сбирка на "Българско либертарианско общество"...


- Не очаквайте от мен да атакувам или да кажа нещо, което се възприеме като атака срещу човек, който все пак е имал куража да отиде на фронта за нещата, които вярва. Освен това, трябва да припомня, че той в самото видео каза, че това не са негови убеждения.Освен това се извини, "Зелено движение" също се извини. Аз абсолютно се присъединявам към извиненията, защото разбирам, че тази работа си има правила.

А когато искаш да се занимаваш с представителство на хора, определени неща не си позволяваш да ги говориш.
Има множество неща, които на мен също ми е интересно да обсъждам. Чакам с нетърпение кога ще се върне в частно качество, за да мога да философствам. Но когато искаш да се занимаваш с тази работа, трябва по принцип да си доста по-обран по принцип.


Но, все пак важното нещо, което искам да кажа, е, че "Демократична България" по никакъв начин не смята, че има място за преразглеждане на темите, свързани с евтаназия и др. Това не е част нито от нашата програма, нито от някакви намерения. Всички ние съжаляваме, че това не е особено удачно видео стана тема в кампанията тема.


З.З.: Точният му цитат е: "Ще се опитам да защитя мега-ултра-хипер радикално-либерални тези, в които не очаквайте, че аз вярвам, в смисъл не бих умрял за тях, нито пък мога да кажа, че няма казус, в който да защитя обратната теза". Тоест, границата между "не вярвам" и "не бих умрял" е малко широка.


- Аз мога само да Ви кажа само, че "Демократична България" по никакъв начин няма да допусне нищо подобно да бъде част от никакъв дневен ред. Оттам нататък каква е разликата между "вярвам" и "не бих умрял" е нещо, което аз няма да мога да Ви осветля.


П.П.: На финала, кое Ви се струва по-вероятно: сформиране на някакво правителство или отиване на нови избори напролет?


- Мога да Ви кажа в кое съм сигурен. И то е, че "Демократична България" ще работи за приоритетите, които казах.


Ние ще работим за ясна и последователна позиция на България по отношение на путинската агресия.



Ние със същата степен, с която винаги сме го правили, ще работим за установяването на върховенство на закона и за демонтаж на корупционния модел. Ще се борим за тези приоритети, ако сме в управлението, ако сме в опозиция, ако сме в нова кампания, както и, ако сме извън парламента и сме просто граждани.


Искам да призова хората, които искат сериозно и професионално представителство, както и гаранция за тези приоритети, да ни подкрепят, за да имаме силата наистина да го направим. Но сме се борили за тях във всички вероятни състояния и ще продължим във всички агрегатни състояния.


Христо Иванов пред "Дневник" и "Капитал": Който търси подкрепа от нас, трябва да се съобрази с приоритетите ни

© Цветелина Белутова, Капитал



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK