Какъв ще е новият парламент: финалните прогнози на социолозите за победителите на 2 октомври

Какъв ще е новият парламент: финалните прогнози на социолозите за победителите на 2 октомври

© NA



Пореден силно фрагментиран парламент с множество неизвестни около възможностите за формиране на управленско мнозинство; висока степен на непредвидимост на резултатите, включително заради очакването за ниска избирателна активност - така звучат обобщени прогнозите на повечето от социологическите агенции дни преди четвъртия за последната година и половина парламентарен вот, който ще се проведе тази неделя.


Ключов остава въпросът дали изборите ще успеят да осигурят стабилно мнозинство за ново управление, или страната ще пропадне още по-надолу в изборната спирала. Заради очакването за силно фрагментиран парламент това ще изисква споразумения между три или четири формации, независимо дали става дума за кабинет, излъчен от бившите управляващи от ГЕРБ, на които прогнозите отреждат първо място, или за правителство около "Продължаваме промяната".


Оспорвана битка за третото място


Агенциите очакват в следващото Народно събрание да влязат осем формации, като добавят "Български възход" на бившия служебен премиер Стефан Янев към участниците в предходния парламент - "Продължаваме промяната", ГЕРБ, БСП, ДПС, "Има такъв народ", Демократична България" и "Възраждане".




Заради увеличаващата се разлика между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" изглежда, че този път интрига кой ще бъде победителят по-скоро няма да има, макар че подобни бяха резултатите на изборите през ноември миналата година, когато "Продължаваме промяната" изненадващо завърши на първото място. Сега обаче социолозите отчитат ерозия в подкрепата бившите първи и мобилизация в електората на ГЕРБ.


Най-оспорвана ще бъде битката за третата позиция. Агенциите дават близки стойности на три формации - ДПС, БСП и "Възраждане". И за движението, и за "Възраждане" важна роля ще играе резултатът от гласуването в чужбина, което проучванията на електоралните нагласи не могат да уловят.


Всичко, което трябва да знаете за парламентарните избори на 2 октомври
Всичко, което трябва да знаете за парламентарните избори на 2 октомври


Въпросителни стоят също около седмото и осмото място. Засега "Български възход" и "Има такъв народ" гравитират около 4-процентната бариера, като бъдещото им парламентарно представителство може да зависи от малко на брой гласове в самия ден на вота.


Водената от Мая Манолова партия "Изправи се България" засега остава под 4-процентната бариера.


Ето как изглеждат прогнозите на социологическите агенции. Числата за сегментите, в които не се вижда изписан резултат, се показват при посочване с мишката или с пръст за мобилната версия.



Повечето от анкетите са направени в последната седмица на септември, изключение е тази на "Маркет линкс", която е от периода 17 - 23 септември.


Каква ще е избирателната активност?


Три дни преди изборите социолозите отчитат относително ниска избирателна активност и висока степен на колебаещи се. По правило ниската активност е удобна за традиционните партии, които имат постоянни избиратели, докато високата "играе" срещу тях.


Прогнозите на агенциите предвиждат следното:

  • "Алфа Рисърч": ниска избирателна активност в рамките на около 45% от имащите право на глас, или около 2.6 млн. гласуващи.
  • "Галъп": очаква се в изборите да участват около и под 2.6 млн. души (около 39% от официалния списък, като почти пренебрежима част от тях се очаква да изберат "Не подкрепям никого")
  • "Маркет линкс": сходен брой гласуващи с тези през ноември 2021 г. - готовност за гласуване заявяват 56% от избирателите, но очакванията са до вот да стигнат не повече от 40.2%.
  • "Тренд": 49% от всички интервюирани декларират, че ще упражнят правото си на глас, очаквана активност - между 2.5 и 2.7 млн.
  • "Екзакта": около 43% от българите са напълно уверени, че на 2 октомври ще отидат да гласуват, очаквана активност - около 2.4 млн. избиратели.


За проучванията:


Изследването на "Алфа Рисърч" е реализирано в периода 27 - 29 септември 2022г. със собствени средства. Проведено е сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.


Моментната снимка на електоралните нагласи, проведена от "Галъп интернешънъл Болкан", е по поръчка на БНР и е осъществено между 20 и 27 септември сред 1009 пълнолетни българи с таблети чрез пряко интервю "лице в лице".


Проучването на социологическата агенция "Екзакта Рисърч груп" е проведено в периода 20-25 септември сред 1050 пълнолетни българи и е реализирано със собствени средства.


Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода от 20 до
25 септември, сред 1050 пълнолетни български граждани по методиката на пряко полустандартизирано "face to
face" интервю. Изследването е реализирано със средства на "Екзакта Рисърч Груп".


Проучването на "Маркет линкс" е финансирано и реализирано съвместно от bTV и агенцията. Проведено е сред 1024 лица над 18 г. в страната в периода 17 - 23 септември, по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.


Проучването на "Тренд" е по поръчка на "24 часа". То е проведено сред 1007 пълнолетни граждани в периода 15 - 22 август по методите на пряко полустандартизирано интервю лице в лице, чрез таблет.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK