Кои са хората, които могат да решат изборите

Кои са хората, които могат да решат изборите

© Цветелина Белутова, Капитал



Негласуващият избирател е предимно млад, разочарован и често необразован. От изборите през 2021 г. обаче продължава да се затвърждава нова тенденция - той вече не е основно жител на столицата или по-големите градове, а на малките населени места.


Това коментираха пред "Дневник" социолози в навечерието на третите поредни предсрочни избори, които се очертава да продължат тенденцията за намаляваща избирателна активност от редовните през април 2021 г.
Отливът до голяма степен се дължи и на липсата на усилия от политическите сили да се опитат да мотивират трайно негласуващите. Върху мотивацията да не отидат до секциите, влият и посланията, че след тези решение няма да има и предстоят нови избори, смятат експертите.


"Очакваме ниска активност - между 2.5 и 2.7 млн. гласували, съпоставима с тази на двойните избори през ноември миналата година. Забелязва се, че активността се движи в посока 2 млн. гласуващи. Години наред определяхме активност от 3.5 млн. гласували за слаба, а тя не беше. Продължава отдръпването от политиката, хората не виждат смисъл, склонни са да гласуват за нови и нови партии, които бързо ги разочароват. Това е опасен процес, защото създава настроения за еднолична власт", коментира пред "Дневник" социологът от "Галъп" Първан Симеонов.




По данни на Централната избирателна комисия избирателите на вота на 2 октомври са 6 602 990 млн. души. При слабо вариращ брой на имащите право на глас, през 2021 г. избирателната активност се движеше така :

  • 4 април - 50.61% (3 334 283 гласували)
  • 11 юли - 42.19% (2 775 410 гласували)
  • 14 ноември - 40.23% (2 669 260 гласували)

Според последното проучване на "Маркет Линкс", проведено в периода 17-23 септември сред 1024 респонденти, 50% казват, че със сигурност ще гласуват, 21% по-скоро ще гласуват, 11% се колебаят, 6% по-скоро няма да гласуват, а 12% със сигурност няма да гласуват. За очакваната избирателна активност Добромир Живков посочи пред Би Ти Ви, че 50% декларирали готовност да гласуват показва, че в края на кампанията обществото започва да се политизира, но реално гласувалите вероятно ще са сходен брой с тези през ноември 2021 г. Тогава деклариралите готовност да гласуват са били 56% от избирателите, а в крайна сметка активността бе 40.23%.



Апатия в малките населени места


"Според това, което наблюдаваме в проучването ни, има всички шансове да се възпроизведе може би изненадващата за мнозина тенденция, на която станахме свидетели миналата година - в София, където години наред беше едно от местата с най-малко гласуващи, сега да бъде с една от най-високите активности. В профила на хората, които заявяват, че няма да гласуват, доминират хора от малки населени места", заяви пред "Дневник" социологът Геновева Петрова от агенция "Алфа Рисърч".


Вече не бихме могли да описваме негласуващия избирател основно като жител на столицата.


Геновева Петрова,

социолог, "Алфа Рисърч"


На последните избори през 2021 г. най-ниска активност ЦИК регистрира в област Кърджали - 25.65%, а най-висока в 25 МИР в София - 51.35%. Според данните на "Алфа Рисърч" няма съществена промяна във възрастовата структура на негласуващите (още за профила им тук).


"Отново най-младите са сред избирателите, които заявяват, че няма да гласуват. По-средните поколения са по-готови да гласуват. Продължава да стои въпросът каква част от най-възрастните ще преодолят притеснението си от машините. От гледна точка на образователния статус и материално положение - сред негласуващите преобладават избиратели в по-нисък социално-материален статус и положение, вкл. по-ниско образовани групи от избиратели. Част от тях са тези, които най-често са интересни за хора, които работят с различни методи за организирано, купено и подобен тип гласуване", обясни Петрова.



Тя обясни, че предвид натрупаното разочарование у тези хора, те са в състояние да дадат бърз тласък за кратко време на по-радикален вот. "Те са най-перманентно разочаровани, ако в рамките на няколко дни събитие от някакъв характер успее да ги фрустрира още повече, са в състояние да отидат и да реализират вариант на по-радикален вот", коментира Петрова.


Петрова добавя, че директното споделяне от страна на някои политици по време на кампанията, че предстоят нови избори, не може да бъде стимулиращо за силно разочарованите и нежелаещи да го направят хора да отидат да гласуват сега.


Портрет на негласуващия българин
Портрет на негласуващия българин


Сходни данни за негласуващите обобщи пред "Дневник" Първан Симеонов. "Обикновено това са по-скоро млади хора, хора, които които в по-голяма степен са дистанцирани от обществената тъкан. Застрашени са от маргинализация. Политическата активизация към тях често тече, но по съвсем други механизми. Пред 2-3 г. правихме голямо изследване за младежта в 10 страни в региона и българите продължиха да са едни от най-дистанцираните от политиката. Това означава, че партиите трябва да се "протягат" към тях, когато се опитват да привличат нови слоеве избиратели", коментира той.


Пред "Дневник" Евелина Славкова от агенция "Тренд" обобщи наблюденията за доводите на дистанцираните от политиката: "'Най-честите аргументи на хората да не гласуват са свързани с липсата на партия/ кандидат, които припознават, липсата на ангажираност към изборния процес, разсъждения през призмата, че гласуването не води до нищо и всичко вече е определено, отвращение към случващото се и т.н. Има и една трайно дистанцирана група, която няма никакъв интерес към политиката", коментира тя.


Забравени от партиите


"Партиите не работят достатъчно с негласуващите избиратели защото не може да се очаква да привлекат 6-7% от гласовете чрез тях, а най-много 2%", коментира пред "Дневник" управителят на агенция "Маркет Линкс" Добромир Живков. По думите му партиите разчитат повече на периферните избиратели на останалите политически сили, защото там става дума за хора, настроени да гласуват.


"Нямаме емпирични данни за това работят ли партиите с тези избиратели. Впечатленията ми от предизборната кампания, по начина, по консервативния начин, по който протича до момента, са че партиите полагат повече усилия към това да задържат и консолидират собствените си настоящи привърженици, евентуално да привлекат част от периферията на политическите си опоненти. Кампания сред нежелаещите да гласуват е нещо различно и специфично. Не виждам целенасочени усилия от нито една от партиите към това да активизират тези групи избиратели. Което е един от факторите, които ни карат да смятаме, че можем да очакваме доста ниска избирателна активност, подобна на тази през ноември", каза за "Дневник" Геновева Петрова.


"Липсата на работа с негласуващите от страна на партиите идва от убеждението, че след тези избори идват още. Това е проблемът. Деликатна е темата какъв резултат ще излезе от тези избори, защото ако електоратите не намерят смисъл да гласуват, аз се сещам за поне два, които ще намерят много мощен смисъл. Да не се изненадаме после на кое място ще бъдат определени партии", добави Първан Симеонов.


Евелина Славкова от "Тренд" обобщи, че в своята работа не е виждала ангажираност от страна на партиите да превърнат негласуващите в желаещи да гласуват. "Сякаш общественото разбиране е, че може да се сменят правителства, но не може да се смени политиката, а това води до дълбока апатия и до обсъждане след всеки избор колко ниска е избирателната активност. Традиционно партиите разчитат на твърдите си електорални ядра и колкото по-ниска е избирателната активност, толкова по-ясно е всичко. Последните години показаха все пак, че "наказателния вот" може да обърка сметките на партиите, но това не решава големият проблем с гражданската апатия на хората", смята тя.


A когато партиите не търсят пътя към апатичните, това се опитват да направят активни граждани - например издателството за детски книжки "Мармот", което разпространява специално видео с призив за гласуване.



През 2016г. с гласовете на ГЕРБ и "Обединени патриоти" бяха приети промени в Изборния кодекс, според които гласуването е задължително и могат да се налагат глоби, но в началото на следващата година Конституционният съд отмени санкцията за негласуване в два поредни избора от един и същ вид без основателна причина.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK