Коалиция с ГЕРБ или не – това е въпросът

Без отговори на няколко важни въпроса за отговорността на лидера на ГЕРБ, предложените преговори са просто опит да се имитира активност, казват критиците му.

© Юлия Лазарова

Без отговори на няколко важни въпроса за отговорността на лидера на ГЕРБ, предложените преговори са просто опит да се имитира активност, казват критиците му.



ГЕРБ ще организира контактни групи, които да водят разговори с всички парламентарно представени партии за съставяне на правителство. Под договореното да се подпише всяка партия, защото "всяка партия, ако иска да има сурат, физиономия - както казваше баба - трябва да си държи на думата" - тази концепция обяви на брифинг Бойко Борисов два дни след изборите, след които партията стана първа по резултат политическа сила, но без парламентарно мнозинство.


"Дневник" подбра няколко коментара по темата от фейсбук и "Дойче веле" без претенция за изчерпателност.


Даниел Смилов, политически коментатор:




Първият анонс на ГЕРБ е, че няма да прави правителство с ДПС и "Български възход" (БВ). Логично следва, че иска да управлява с "Продължаваме промяната" (ПП), "Демократична България" (ДБ) и/или БСП. Схемата, която е измислена, явно цели да привлече поне две от тези три партии в правителство. Преговорите (или "разговори за Путин") щели да бъдат модерирани от Соломон Паси и Плевнелиев, не е точно ясно като какви. Кандидат за премиер и външен министър, може би.


Няколко отговора са дължими преди да започне сериозно да се обсъжда тази идея:


1) Защо Борисов иска преговори с ПП и ДБ, а не с ДПС и БВ? Ако искаше да управлява точно с тези партии, не трябваше да им сваля правителството, а да ги подкрепи, когато ИТН излезе от коалицията. Да припомним, че ГЕРБ внесе вота на недоверие. Трябва да се обясни, защо Борисов вкара страната в цялата тази криза, ако планът му наистина е бил да управлява с ПП и ДБ;


2) Каква отговорност поема Борисов за провалите на управлението си и "модела Борисов". Оттегля ли се той? Какви са Паси и Плевнелиев и кой ще взема политическите решения? Борисов ли?


3) Каква е позицията му спрямо Иван Гешев? Ще работи ли ГЕРБ за отстраняването на Гешев или не? Това, че ГЕРБ имат идеи за съдебна реформа без съдебна реформа е известно - има ли нещо ново по въпроса?


4) Каква е целта на включването на "Възраждане" в преговорите и за какво ще преговарят Паси и Плевнелиев с тях?


5) Какво ще се случи, ако след преговорите се окаже, че ГЕРБ имат 95% съвпадения с ДПС и БВ - пак ли няма да видим Борисов с тях в общо правителство?


Без отговори на тези въпроси, предложените преговори са просто опит да се имитира активност.



Никола Янков, "Експат капитал":


Изказването на Христо Иванов от името на ДБ за предварителен отказ от разговори с ГЕРБ е разочароващо. Тогава правителството ще е ГЕРБ+ДПС+БСП. Познават се добре, работят заедно прекрасно от много години. Избраха двама главни прокурори и Пеевски за шеф на ДАНС. ДБ явно залагат всичко - буквално бъдещето на държавата - на надеждата, че Корнелия Нинова няма да се договори с Бойко Борисов.


Корнелия Нинова няма ход освен да е във властта и да си купува с постове и държавни пари лоялност сред актива. Иначе ще е пътник до Коледа. Станишев вече заяви, че се връща от ПЕС в борбата за властта в БСП. Готова е за коалиция с ГЕРБ веднага. За всеки случай ще поканят и Стефан Янев за патерица, а той националноотговорно ще е готов на всичко, за да се закачи. Така ще са 140 депутати, бетон мнозинство. Сигурен пълен мандат. А след година-две, като изгладнее достатъчно, ще си купят и Костадин Костадинов. Евтино, с държавни пари. Както си купиха Сидеров, Каракачанов и Симеонов. Тогава ще минат 160 депутата и ще могат да променят каквото си искат в тази държава. Ще си подредят добре ВСС, всички регулатори, съдилищата


А ДБ ще си останат "принципни" борци срещу "статуквото" в опозиция още поне два мандата. Докато държавата отива на кино - тоест наляво и на изток извън Европа, с опоскан бюджет и доста повече дългове. Със застой в икономиката, умрели медии, бягащи инвеститори и в международна изолация. И още милион млади хора ще я напуснат окончателно.

Не ни трябват пози на борци и празни патетични речи, трябват ни политици, които да контролират ГЕРБ в управлението. И да гарантират европейския път за развитие на страната точно сега. Да гарантират членството в еврозоната, Шенген, интеграцията в НАТО. Стимули за частния сектор.

Хората гласуваха така, не е виновен Борисов. Как ще стане по-добре след още един мандат на ГЕРБ+ДПС+БСП? Или сме вече на принципа "колкото по-зле, толкова по-добре"? Това е безотговорна позиция. Има начин за контрол върху обществените ресурси в коалиционен формат. И има политики, които ще доведат до драстично намаляване на корупцията - ако ДБ не ги знае, да пита и поиска помощ от хора, които знаят.


ДБ трябва да си запретне ръкавите и да си поизцапа малко ръцете най-накрая, стига с това бягство от отговорност, стига с тоя страх. Стига с тази хронична опозиционност. Това е някаква заучена безпомощност, маскирана като принципна позиция. Хората гласуваха за ДБ, за да я видят в управлението, за да е спирачка пред геополитическия завой към Москва, популистките икономически политики и кражбите на публични ресурси. С фейсбук политика няма да стане. Ясно е, че травмата от "целувката на смъртта" при коалицията с Реформаторския блок е още болезнена, но от това трябва да се извадят поуки и да се надгражда поведението, а не да се бяга вечно панически от властта. Защото каква е алтернативата?


Тази опорка за "дестабилизация на България" е пълна глупост. По-стабилно правителство от ГЕРБ+ДПС+БСП+Янев няма да сме имали от 33 години. Така гласуваха хората, никой няма да излезе по улиците. В България има сигурно 2 милиона потенциални десни избиратели. Само че те не са потенциални протестиращи и в момента гласуват основно за ГЕРБ. И ако позицията на ДБ е вечен отказ от властта, ще продължават да го правят. "Дестабилизация" ще има само в балона на ДБ във фейсбук. Защо се вкарваме сами в този сценарий?


проф. Антоний Тодоров, политолог, пред "Дойче веле":


Т. нар. експертни или технократски правителства са вредни за демокрацията. В случая въпросът не е дали няма да е полезен, а дали подобен кабинет няма да е много вреден за България. Има едно усещане в обществото, че нещата не вървят добре, че ни предстоят изключително трудни предизвикателства. Важното е да се реши дали е по-добре да имаме конституционното служебно правителство или такова, което ще може да разчита на парламента и на това, което той може да направи - например промени в законодателството или бюджета.


Лично аз не виждам никаква сериозна заплаха за геополитическия избор на България. Само една парламентарно представена партия предлага референдум за излизане от НАТО и се противопоставя на влизането ни в еврозоната. Тя има доста ограничен капацитет и подкрепа в обществото. Големите партии, които имат шанса да управляват по никакъв начин, няма да предизвикат подобно нещо, то изобщо не стои на дневен ред. Най-големият риск е България да стане като Унгария на Виктор Орбан. Но дори и той има своите граници и едва ли би изкарал страната си от Европейския съюз.



Полина Паунова, журналист:


Явно с доста колеги сме слушали различни пресконференции на ГЕРБ, пък тя беше една. А нали фактите са важни.


Та, по фактите:


1. Не, Бойко Борисов не се обяви за "анти-Путин коалиция" с евроатлантическа насоченост, която да брани Киев, щото имал знамето на Украйна зад себе си. Бойко Борисов се върна назад в 90-те и поиска всички да носят отговорност, за да няма никога виновни за нищо.


2. Не, Бойко Борисов не настоява за правителство с ДБ и ПП. Бойко Борисов направи оферти на всички: и на едрия бизнес ( с вметките му за плана за възстановяване) и на всички партии + президента. Как го направи ли: обеща на всички всичко, плюс установи, че дори с "Възраждане" може да се разбере за околната среда, например. И с Радев може да се разбере, като остави Пеканов на поста.


3. Бойко Борисов не иска да спазва финансова дисциплина, каквото всякакви анализатори-шамани дуднат тия дни ("ГЕРБ ще се грижат за финансите на страната"). Бойко Борисов обеща да подкрепи исканията за харчове на "Продължаваме промяната". Така че туй достойство за "финансовата дисциплина" почина.


4. Докато се обясняваше как ще идват "нови ракети" и за доказаните евроатлантици, сочейки към знамето на Украйна и нещо мърморейки за Гари Каспаров, Бойко Борисов подправи целия тоя бульон с Росен Плевнелиев, който щял да бъде контактьор между партиите.


Така де: управление с всички, включително с Възраждане и хора на Радев, забулено в украински флаг, с погъделичкан бизнес с европейски пари и за да е весело ... с Плевнелиев. Плюс, разбира се - никакво махане на Гешев.


Всичко останало, дето четете е "излъскана" евроатлантическа реч. И просто... не е вярно. Дори да е "правилно".



Любомир Ааманов, пиар експерт:


Сутринта попитах, след като знаем как ГЕРБ ни откраднаха време и ни отклониха вниманието с "рестартиране на демокрацията и проект за нова конституция", какво ще измислят този път. И ето, отговорът е налице: Рестарт на Прехода и нова Кръгла маса.


Някои бързи размисли:


Бойко Борисов. (В) първо лице
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късно
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


1. Първата кръгла маса от 1990 г. беше направена, за да се овладее гнева на хора към Комунистическата партия.


2. Докато демократите се занимаваха с Кръглата маса, комунистите ограбиха икономиката.


3. Днес един член на Комунистическата партия отново се опитва да ни излъже с Кръгла маса.


4. ГЕРБ ни докараха дотук.


5. ГЕРБ не позволиха да има нормална политика и време за оправяне след застоя, в който ни бяха вкарали.


6. ГЕРБ не позволиха да се разбере къде отидоха източените десетки милиони.


7. ГЕРБ построиха Руски поток и спомогнаха атаката срещу Украйна.


8. ГЕРБ свалиха правителството на Петков.


9. ГЕРБ бяха яростна опозиция по време на война.


10. ГЕРБ сега настояват за спокойно управление, защото сме били по време на война.


11. ГЕРБ се възползваха от ИТН и Възраждане и ДПС в предишния парламент.


12. ГЕРБ сега не могат да управляват с ИТН, Възраждане и ДПС.


13. ГЕРБ яростно атакуваха ПП и ДБ, наричайки ги "носители на хаоса".


14. ГЕРБ сега искат да управляват с ПП и ДБ.


15. ГЕРБ нямат кого другиго да използват, за да им изпере имиджа.


16. ГЕРБ излъгаха избирателите, че днес цените на горивата ще паднат драстично.


17. ГЕРБ се крият от избирателите, защото не могат да изпълнят обещанията си.


18. ГЕРБ печелят време, за да се забрави за изтеглените десетки милиони.


19. ГЕРБ искат да се забравят миналите 13 години и да продължим сякаш нищо не се е случвало.


20. ГЕРБ са готови на всичко, на всякакви лъжи, извъртания, манипулации, на абсолютно всичко, само и само пак да управляват.


21. ГЕРБ се готвят да ни откраднат още време.


Наистина не разбирам как би имало и един нормален човек, който да повярва на лъжите на ГЕРБ. Техните лъжи са еднакви, даже нямат фантазия да лъжат различно. Всеки път едно и също.


ГЕРБ едни павета не могат да подредят, а сега искат да управляват.


Да, България е заприличала на жълтите павета - кошмар, разруха, всеки вдига рамене, фондовете се харчат, годините си минават. Силно се надявам, че няма да се намери толкова тъпа политическа формация, че да се хване на поредната доза "рестартиране на нещо, за да печелим време и да крадем имидж" от страна на ГЕРБ.
Кошмар. Едно и също. Непрекъснато. Сякаш сме в полудяла машина на времето.


2022 г. сме. А се усеща като 2020 г. Или като 2009 г. Или като 1990 г.


И това ли ще преглътнем? Сега разбирате ли защо децата емигрират и не искат да се връщат?



Огнян Минчев, политолог:


Политическият процес след изборите може с лекота да бъде абортиран, ако подходът към необходимите следващи стъпки се окаже груб или прекалено прибързан. Почти веднага след затварянето на избирателните секции се оформиха двете основни политически позиции, които "се бият" на терен вече трети ден. Първата - който си е победил, да си управлява, ние отиваме в опозиция. Втората - не си правете илюзии, бързо започвайте преговори за ново правителство. Прибързването е лош съветник - винаги. Каквото и да е моето мнение по въпроса, считам, че ще бъде цивилизовано политическият процес да се придържа не просто към императивите на настоящето, но и към ритуалите, които дават възможност на всяка една обществена дейност да бъде цивилизована или - поне - изразяваща известно възпитание.


В състояние съм да разбера позициите на тези политици, които се идентифицират с "промяната" - с процесите на реформистко преобразуване на българското общество. От две години насам те се преживяват и се проявяват като революционери, които не могат - не искат да направят компромис със своите идеални цели. Нещо повече - дори и да искат да направят компромис, страхуват се, че радикалните им привърженици, тръгнали с тях под лозунга "всичко или нищо", просто ще ги изоставят, ако лидерите проявят каквото и да е революционно колебание под формата на здрав разум.


Спомням си дебатите в една такава радикална група във ФБ, в която бе трудно да преброиш изказванията - "Или вкарвайте "онези" веднага в затвора или се разкарайте..." Троцкистката дилема "всичко или нищо" никога не е била чужда на определени радикални групи в България, които за щастие са малобройни, но поради добрата си организация и публична видимост оказват доста по-голямо влияние върху обществения живот, отколкото собственото им социологическо тегло. Някои от лидерите на "промяната" с удоволствие принадлежат към това троцкистко крило на незабавните революционни действия. Те с радост очакват "враговете", спечелили с малко тези избори, да се провалят - или пък гневната улица да ги провали и да докара тях, "лидерите на промяната", отново на власт.


Други лидери - тези на по-либералните и разумни крила на "промяната" си дават ясна сметка, че предусловието "всичко или нищо" е задънена улица за собствената им политическа перспектива, но се боят да изкажат тези мисли гласно, за да не станат жертва на собствените си кръвожадни радикали. Днешното либерално крило на "промяната" е наследник на славната седесарска традиция на антикомунистическия радикализъм, която през 90-те години компенсираше недостатъчния си политически потенциал със същата платформа "всичко или нищо", която поне от сто години изразява психологията на "перманентните революционери" в политиката.


От другата страна на уравнението в бушуващата пред нас политическа криза са представителите на "статуквото", управлявали страната в продължение на 12 години и успели да съхранят ядрото на своята обществена подкрепа през бурята на последните две революционни години. Те имаха надеждата, че успехът им да запазят своята обществена представителност ще им даде възможност да се ре-легитимират в политическия процес след тези - поредни - избори. Днес те мълчат, очевидно разбрали, че както победата им на изборите е умерена, така умерени са и шансовете им да бъдат припознати за възможен партньор - макар и при определени условия. Те също са зависими от одобрението и подкрепата на собствените си поддръжници. Тук радикали почти няма, но има очаквания, които не могат да бъдат пренебрегнати без да се рискува собствената политическа перспектива.


Не ще и дума - тази политическа криза може да продължава още известно време, през което непрекъснато ще нарастват златните шансове на президента Радев укоризнено да сочи на гражданите политическия театър и - почти безмълвно - да им говори: "Тези хора, тези партии, тази политическа система няма да свършат работа на никого... Време е за промяна, за "силна ръка", за "мъжка отговорност..." Ей такива работи... Ние знаем докъде ще доведе тази позиция на непримиримо властолюбие, което в България се храни от неприязнените очаквания на хората спрямо политическата партизанщина и неспособността на практикуващите я партии да управляват страната. Когато в 6 часа сутринта на 9 септември премиерът Муравиев чул речта на професионалния превратаджия и кремълски послушник Кимон Георгиев по радиото, само промълвил - "Този човек за трети път ме сваля от власт..."


Днес не е време за преврати. По-скоро - днес е време за "постмодерни" преврати. Не забелязвате ли, че вече две години пред вас тече "постмодерния" преврат, на "вдигнатия юмрук" на засега служебно практикуващия еднолична диктатура Радев?


Когато си в задънена улица, най-неразумното поведение е да се мъчиш да излезеш с идеите, възгледите и инструментите, които са ти помогнали да влезеш в нея. Ние непрекъснато правим точно това. Всъщност, излизането от задънената улица е възможно само ако откриеш ново измерение на проблема и се опиташ да го решиш с нови средства и ресурси. Понякога новото измерение се оказва просто времето - ако можеш да си го позволиш. Времето лекува, от времето се поумнява. Ние нямаме време. Давайте нататък...

Очевидно е, че с призиви - "Съберете се и направете правителство", работа няма да се свърши. По-скоро - работата ще си свърши само отлично позиционираният Радев - в посоката, която описахме по-горе. Като не можете да направите правителство - той ще ви направи правителство. Като не можете да създадете парламентарно мнозинство - той ще ви направи мнозинство. В краен случай - ще направи вечерна проверка... Все тая, не ли?


Освен всичко друго, политиката е процес на общуване. Ние сме гласували за определени политически партии за да преговарят помежду си и да търсят решения на общите ни проблеми като ежедневно създават пространство и разбиране за национален, обществен интерес. Ключът към разблокиране на политическата криза е началото на диалог. Диалог без условия. Диалог без призиви за каквото и да било - включително за правителство. Политическите лидери, които овластихме в неделя трябва да започнат да работят като се срещнат и споделят едни на други своите представи и визии за управлението на българската държава към ден днешен.


Без да се обвиняват едни други - предизборната кампания свърши. Без да имат предварителни очаквания едни от други. Ако е възможно - без да се мразят едни други. В диалогът се проявяват отчетливо както различните позиции на участниците, така и възможните общи пространства на съгласие. Такива пространства ВИНАГИ съществуват. Въпросът е в това дали са достатъчни за да породят практически съгласия за управлението на страната. Но това е втори въпрос. Първият въпрос е - кога ще седнете да разговаряте помежду си?


Не ми отговаряйте с предизборни клишета - "Аз с мафията не разговарям...", "Аз с хора, които искат да ме няма не разговарям..." Вие сте ЗАДЪЛЖЕНИ да разговаряте помежду си! Аз съм ви задължил - с простия акт на гласа, който съм пуснал в урната в неделя. Аз съм ви овластил да ме управлявате. Да решите как ще управлявате мен и другите като мен. Не съм гласувал за това да ми обяснявате защо НЕ МОЖЕТЕ да управлявате. Ако не можете - отстранете си, други ще опитат. Не съм гласувал за това да ми говорите, че ще ме управлявате СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ, когато пак отида да гласувам.


Имате едно основно първо задължение - да седнете и да дебатирате проблемите на държавата и обществото помежду си. Независимо от това какво сте решили - да бъдете в управлението, да бъдете в опозиция, да бъдете антисистемни - срещу държавата... Опозицията не означава остракизъм. Опозицията означава друг поглед, друга визия към управлението. На този етап ние не искаме от вас да правите велики неща - правителство, революция, реформа. Искаме едно просто нещо - да седнете и да разговаряте помежду си. Не по микрофоните на медиите. Не с надвикване по площадите. Не - седнете на затворени врати, изпратете навън репортерите и разговаряйте. Веднага! Преди да започне да работи парламентът. Преди да се наприказва президентът. Преди политическата блокада да се превърне от ситуационна в структурна - в необратима. Тогава и да искате да разговаряте - може вече да нямате такава възможност... Обърнете внимание на политическата съдба на партията ИТН. Няма да е за чудене, ако я последвате...


Вержиния Велчева, юрист, бивш депутат от ОДС:


Формулата на Борисов "Всички за правителство" звучи нещо като "всички на трапезата" - логично за него. Той така вижда света. Но демокрацията е нещо различно. При демокрацията ролята на опозицията е не по-малко важна от тази на управляващите, защото гарантира политически контрол над действията на правителството.


И понеже се опитва да върне времето към 90-те години - тогава подобни извънпарламентарни форми бяха оправдани в един преходен период, защото нямаше легитимни демократични институции, които да функционират и да могат да взимат легитимни решения. Днес при всички пороци на българската демокрация институции съществуват, излъчени след законно проведени (доколкото никой не ги оспорва) избори.


Кой ще седне на трапезата на Борисов? За седналите досега се изпълни изцяло "Първо яли, после - плакали." Но кандидати за разни трапези винаги се намират.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK