
© Велко Ангелов
Цветозар Томов, зам.-председател на Централната избирателна комисия и неин говорител
- Възможно да създадем организация, при която изборните измами да намалеят
- На комисиите не е забранено да сравняват с контролни функции машинния протокол с ръчното броене
- Избирателните райони са твърде много и твърде неравномерни
- Без изборен регистър не можем да се справим с измамите и манипулациите
До петите парламентарни избори в последните две години остават по-малко от два месеца. Изборните правила са променени, като най-значителната разлика е, че на практика ще има два вида гласуване с хартия, тъй като и вотът с хартиени бюлетини, и този с машините ще се отчита ръчно.
За предстоящите проблеми, възможните и невъзможните решения "Дневник" разговаря с Цветозар Томов, зам.-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК) и неин говорител. (Пълен видео запис на интервюто вижте в края на статията)
Има ли според Вас опасност от манипулации не предстоящите избори, след като машините се оказаха скъпи принтери и преброяването на гласовете ще е изцяло ръчно?
- Винаги има, независимо от промените в изборното законодателство. И да не бяха тези промени, също трябваше да имаме едно наум, че винаги може да има и такива опити.
С промените увеличават ли се опасностите и възможностите за манипулации?
- Не ми е работа и е безсмислено в момента да коментираме самия закон. Моята преценка дали се увеличават или не, не е от съществено значение. Трябва да се опитаме с всички средства, които имаме на разположение, да противодействаме на този процес.
Всяка промяна на изборното законодателство е проблем за комисията. Но така или иначе трябва да се адаптираме към нея и дано успеем да го направим.
Не е изобщо добра практиката в навечерието на избори да се променя изборното законодателство.
Обсъждаме какви варианти да има за т. нар. бюлетина за машинно гласуване, т.е. това, което принтиращото устройство на машината ще изплюе като потвърждение на вота на избирателя, така че при видео заснемането и видео наблюдението ясно да личи какъв е бил изборът на гласувалия.
На среща при президента машинната бюлетина беше определена като едно от трудните решения пред ЦИК. Защо?
- Този документ по принцип е предназначен да служи като касова бележка, разписка, потвърждение на вота на избирателя. При положение че законодателят е решил, че по него трябва да отчитаме изборния резултат, той придобива съвсем различна важност в изборния процес.
Много по-важна става защитата от манипулации на този документ.
Т.е. трябва да има защита в самата хартия, която се използва - нещо, за което от приемането на указа за изборите, говорим с печатницата и вече имаме решение. Много е важно да не допуснем подмяна и да има достатъчен визуален контрол при броенето на тези бюлетини за машинно гласуване, които са си едни разписки.
На срещата при президента се очертаха две възможности: бюлетината от машината да възпроизвежда в значително по-малък размер хартиената бюлетина или, както и досега при разписката, да показва просто как е гласувал човек. Вие на коя възможност сте поддръжник?
- Първото не е възможност. Обсъждано е в комисията, но няма технически вариант, при който с тези устройства за машинно гласуване да се произведе аналогична с хартиената бюлетина. Машините, които имаме, са предназначени за директно записване на вота и не могат да поемат функцията да отпечатат това, което ще бъде на екрана с маркирания вот на избирателя.
Поради това остава вторият вариант: т. нар. бюлетина за машинно гласуване да има всички атрибути, които потвърждават избора, но не и всички възможни опции, които избирателят не е предпочел. Тоест, пак ще бъдат изписани номера на партийния и на преференциалния избор.
В закона има непипнати текстове, които се отнасят до хартиената бюлетина и теоретично биха могли да бъдат изтълкувани като отнасящи се към бюлетината от машинно гласуване.
В комисията има консенсус, че в методическите указания (това са инструкциите от ЦИК към членовете на секционните комисии - бел. авт.) изрично трябва да се подчертае, че при машинното гласуване няма недействителни гласове.
Колко недействителни бюлетини очаквате да има този път?
- Малко. Защото при машинното гласуване няма да има недействителни бюлетини. Надявам се да бъдат не повече отколкото бяха на изборите през април 2021 г. (тогава последно се гласуваше с хартиени бюлетини и машини във всички секции и недействителните гласова са 86 527 - бел. авт.)
Преди сте изразявали опасения, че слагането на печат на машинната бюлетина е рисково заради потенциално разкриване на тайната на вота. Имате ли ги още?
- Още ги имам. Това е един от проблемите, които също трябва да решим, така че да се минимизират рисковете. Вече имаме определени защити на хартията, които намаляват възможността да се види вота от другата страна. Другото, което би намалило риска, е да има двойно сгъване на бюлетината от машинно гласуване, като вторият път да бъде преди да се постави печатът.
Има ли опасност да останат машини без хартия и заради това да няма гласуване с устройствата?
- Не. Работим 9 г. с печатницата на Българската народна банка (БНБ). Тя е достатъчно сериозен партньор. Поела е ангажимент да осигури хартия и аз съм сигурен, че ще има.
Вече се изясни, че данните от флаш-паметта на машините няма да се използва за отчитане на изборните резултати и т. нар. машинни бюлетини ще се броят на ръка. На колко етапа могат да станат грешки, случайни и злонамерени?
- След приключването на изборния ден комисиите трябва да преброят поотделно гласувалите хартиено и машинно, като ги отделят на купчинки, отчитат резултата и попълват протокол. За протокола още не сме взели решение как ще изглежда, така че не е ясно дали да изписват само сумирания резултат в протокола, или поотделно резултата от двата типа гласуване. По време на броенето този път се включва видео наблюдение.
След това предават изборната документация в районните избирателни комисии (РИК). Това е второто равнище, на което може да има грешки при въвеждането на информацията, но пък операторите на "Информационно обслужване", които въвеждат пристигналата от комисиите информация, следят предварително заложените контроли и могат да връщат протоколи за поправка.
Другият контролен механизъм за отстраняване на допуснати грешки е т. нар. анализ на несъответствията. Когато изборната документация бъде предадена от РИК на ЦИК, всички данни от протоколите се въвеждат отново от екип на "Информационно обслужване" - вече такъв, който работи в ЦИК, без връзка с предното въвеждане.
Може ли поне да се прави "контролно засичане" между вота, който е отчела машината и това, което са отразили секциите.
- Може, този въпрос се обсъжда в ЦИК. Обстоятелството, че официалният резултат ще се отчита по хартиените бюлетини, не означава, че на комисиите и на ЦИК е забранено да сравняват с контролни функции машинния протокол с ръчното броене. Нямаме още решение по този въпрос, има различни мнения, но тази възможност съществува.
Какви тогава могат да бъдат аргументите против?
- Основният аргумент е, че секционните комисии ще започнат да преписват машинния протокол и няма да правят ефективно ръчно броене. Но има как да се вземат мерки и срещу това. Засега мога да кажа толкова, защото все още ЦИК няма решение по въпроса.
© Велко Ангелов
С организацията по видео наблюдението и видео записа от гласуването докъде стигнахте?
- Приехме решение, с което определяме при какви условия и как ще се произведен видео наблюдението. Тоест ЦИК е казала какво трябва да се постигне. За техническите детайли как да се постигне ще чакаме предложения от Министерския съвет.
Ще показват ли камерите ръцете на членовете на секционните комисии?
- Има изричен текст в решението, който изисква да бъдат ясно заснети всички бюлетини и да могат да бъдат разпознати номерата, съответстващи на избора на избирателя. Т.е. с видео да се наблюдава по какъв начин се отчита вота на всеки. Дали това ще включва наблюдаването на ръцете на броящия или не, нас не ни интересува.
А имате ли насоки и за попълването на протоколите? Например, камерите да показват как се попълват протоколите?
- При видео наблюдението трябва да се види всеки вот, т.е. би трябвало наблюдаващият да е в състояние да проконтролира това дали правилно в тази секция отчитат правилно гласуването.
Какви са индикациите от Министерския съвет: трябва да се поръчват нови камери и устройства за съхранение на записите, или ще се използват налични?
- Чакаме инструкциите на Министерския съвет по въпроса. Има вариант да се използват камери, има вариант да се използват мобилни телефони. При всички положения става дума за техника, която да бъде специализирана за провеждането на видео наблюдението и видео заснемането. Другият съществен въпрос е онлайн излъчването, но се надявам също да го решим.
Променя ли се нещо при гласуването в чужбина. Секциите, в които има машини по-малко ли ще са?
- С машинно гласуване ще бъдат всички секции, в които са гласували 300 или повече човека на 2 октомври. Нямам в главата си точния им брой, но бройката ще бъде горе-долу сравнима с предишните избори. Секциите, които трябва да бъдат открити, защото са гласували 100 или повече човека и могат да бъдат открити без подаването на заявления, са малко над 700.
В интервю за Би Ти Ви Вашият колега Росица Матева посочи, че единствената промяна е, че Външно министерство трябва да попълва незаетите места в секционните комисии с хора на договор. Защо е важно това?
- Така ще се увеличи броят на държавните служители, които вършат тази работа по време на избори - от 250-300 души сега на около 800. Плюс това резервите трябва да са такива и така бройката наближава хиляда, или три пъти повече хора. Това е затруднение: дали ще има толкова желаещи, дали ще се справи министерството. Те са притеснени от това.
Понеже познавате добре изборния процес отпреди участието Ви в ЦИК, промяната в разпределението на мандатите какво означава за реденето на листите на партиите?
- Вероятно създава по-силна мотивация за кампанията там, където мандатите нарастват. Както и обратното.
Виждате ли и отрицателен аспект от тази промяна?
- Стават все повече четиримандатните райони, в които всъщност пропорционалният дял от цялото население не дава и тези четири мандата. Но по закон не могат да бъдат по-малко от четири. Това деформира общата картина във все по-голяма степен.
Концентрацията на населението в големите градове и в райони, които са икономически по-развити, поражда диспропорции.
Мандатите са твърде много и са твърде неравномерни
Според мен сегашните 31 района не позволяват нормално регионално разпределение на мандатите - в отделните райони те са от 4 до 19. Рано или късно този въпрос ще предизвика по-голям публичен интерес и ще трябва да променим това. Например избирателните райони да са шестте икономически района, по които статистиката води отчет: Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен.
В обобщение как бихте описали изборните правила: "Дават избор как да се гласува" или "Създават предпоставки за манипулации"?
- Няма да вляза в тази дихотомия.
Изберете тогава среден вариант...
- Средният вариант, който избирам, е следният и искам да убедя всички хора, които се притесняват: законът може да има недостатъци, но е изпълним и е възможно да създадем организация, при която изборните измами да намалеят.
Да завършим с поглед към бъдещето. Очаквате ли, че някое Народно събрание да събере скоро смелост да осъвремени избирателните списъци, по които се гласува и които според мнозина са основен източник на злоупотреби с гласове?
- Още от времената когато бях младо момче, съм говорил за това, че се нуждаем от изборен регистър. Но над 30 години в българския парламент не е възникнала достатъчно ясна политическа воля да се създаде такъв.
Необходим ни е регистър. Той изисква доста сериозни промени в начина, по който се организира тази работа, в сравнение със сега: преди всичко изисква да се мине през активна регистрация на гражданите, да се откажем от регистрацията по постоянен адрес. Въобще, доста сериозна реформа е, която изисква подготовка. Докато нямаме изборен регистър, няма да имаме начин да се справим наистина радикално с възможностите за изборни измами и манипулации.