© Георги Кожухаров
За пети път в рамките две години българите са призовани в изборните секции да гласуват за Народно събрание, което след поредицата неуспешни опити най-сетне да излъчи редовно правителство и да сложи край на политическата криза в страната.
Следете на живо хода на изборния ден тук.
Гласуването днес (2 април) ще бъде отново по променени правила. Най-значимите сред тях са връщането на широката употреба на хартиените бюлетини и ръчното броене на гласовете, които според наблюдатели ще усложнят отчитането на вота и ще увеличат шанса за (не)волни грешки. Очаква се до секциите отново да стигнат по малко от половината от хората с право на глас.
Според социологическите прогнози изходът от изборите ще зависи от хората, които в последните часове преди и в самия ден на вота ще решат дали и как да гласуват. По оценка на агенциите колебаещите се дали изобщо да стигнат до урните са около 13 на сто, а готовите да отидат, но без ясно мнение кого да подкрепят - около или малко над 15 на сто.
Проучванията показват, че разликата между двете коалиции с най-големи шансове за първото място - "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ-СДС, е под един процентен пункт. Сходна е ситуацията при партиите, които се борят за третата позиция - ДПС и "Възраждане". Минималните разлики, които са в рамките на статистическата грешка и немалкият брой колебаещи се са предпоставка за възможни обрати във всеки момент. Към това се добавя неизвестната за гласуването в чужбина, което проучванията на електоралните нагласи не могат да уловят.
Очертава се новият парламент да има пет или шест групи, а опитите за съставяне на правителство отново да са мъчителни, тъй като най-вероятно ще е нужна комбинация от повече от две формации. Неофициално политици оценяват излъчването на кабинет след вота между "много трудно" и "невъзможно".
Очакване за ниска активност
Социолози очакват до секциите да отидат около 40% от избирателите, което означава, че около 2.5 млн. души ще дадат своя глас. Това е близко до нивото от миналите избори през октомври 2022 г., когато беше отбелязана най-ниска активност на парламентарен вот в последните десетилетия. По списък избирателите на 2 април са 6 651 284 души.
По закон гласуването е задължително, но санкция за нарушение няма. Слабият интерес към вота увеличава тежестта на купения и контролирания вот, обясняват изборните експерти. При малък брой гласуващи предимство получават партиите с твърд и мобилизиран електорат срещу тези с широка периферия, така че активността може да се окаже решаваща.
Кандидат-депутатите са 4566 от 22 партии, коалиции и инициативни комитети, като едва под една трета от тях са жени (1341 души). Мъжете в листите са 3225.
Охрана заради сигналите за бомби
По-малко от седмица преди деня на вота редица заплахи за бомби бяха подавани към училища в страната, но Министерството на вътрешните работи (МВР) увери, че сградите на всички се охраняват още от съботния ден и няма да допуснат прекъсване на изборния процес.
"Хората ще бъдат изведени само в ситуация, в която имаме реални данни, че е възможно да е поставено взривно устройство. Това за мен е само теоретична възможност", коментира ресорният министър Иван Демерджиев. По думите му извън секциите ще се правят проверки на хората с големи багажи.
© Велко Ангелов
Гласуването: по познатия начин
След като на последните три избора се гласуваше само с машини в големите секции, за вота на 2 април хартиената бюлетина се връща повсеместно. Между хартия и машина ще може да се избира във всички секции с над 300 избиратели. В малките секции, както и в подвижните, в лечебни заведения, в социални домове и на корабите, плуващи под българско знаме, ще може да се гласува само на хартия.
Секциите в страната и чужбина са общо 12 891, с машини ще може да се гласува в 9366 секции в България и в 245 извън страната. Местата за гласуване в чужбина са общо 737. За гласуването в чужбина не е необходимо да се подава предварително заявление. На място може да се попълни формуляр, че избирателят няма да гласува на друго място. В България обаче избирателите могат да гласуват само по постоянен адрес, освен ако не са подали заявление за гласуване по настоящ адрес.
На хартия се гласува със със синя химикалка, със знак Х или V в квадратчето с номера на желаната политическа сила. Бюлетината е дълга 60 см. Машината за гласуване се активира с карта, която избирателят получава от секционната комисия. На две страници са имената на участващите партии от коалиции, отбелязани в квадратчета.
В кръгчетата с номера от 101 нагоре избирателят може да отбележи преференция - предпочитания за кандидат, който на по-задни места в листата, и така да се опита да го изтегли напред в списъка на кандидат-депутатите. Пренареждането на листата се задейства, ако броят на гласовете за някой от кандидатите е равен или по-голям от 7% от гласовете за цялата листа.
Протестният вот може да бъде отбелязан с "Не подкрепям никого". Ако хартиените бюлетини са празни или надраскани, ще бъдат отчитани като недействителни бюлетини. Тези форми на протестен вот влияят на избирателната активност, но не се броят за никого от участниците в изборите. Всички детайли около гласуването можете да намерите в:
Хартия + машини = ръчно броене с видеонаблюдение
Гласовете и от хартиените бюлетини, и от машините ще се отчитат ръчно. Данните от устройствата ще може да се използват само за контрол има ли разминавания между запаметеното във флаш паметта на машините и преброеното от секционните комисии. Изборни експерти препоръчват да се гласува машинно, защото така няма шанс издадената от устройствата разписка (официално наречена машинна бюлетина) при - умишлено или погрешка - надраскване да бъде отчетена като недействителен глас.
За първи път след края на изборния ден трябва да има видеоизлъчване на преброяването на вота във всички секции в страната, с изключение на около 2 хил. - по прогноза на "Информационно обслужване" - заради слабо покритие на мобилната мрежа. При всички положения трябва да се прави и запис на преброяването в секциите, който да послужи при прекъсвания или липса на връзка.
Не се изисква видео за секциите в чужбина, както и при отчитането на вота от гласуването с подвижни избирателни кутии, в болници, социални домове и затвори.
Изборният ден и забраните
© Велко Ангелов
Изборният ден започва в 7 ч. сутринта и приключва в 20 ч., като може да бъде удължен до 21 ч., ако пред секцията има опашка от желаещи да гласуват. Първите прогнозни резултати на социологическите агенции се очакват към 20 ч. от т. нар. екзитполове, анкети на изхода на избирателните секции. Официалните резултати от изборите, както и разпределението на мандатите в парламента ще бъдат оповестени до 6 април, а имената на депутатите - до 9 април. На изборите е забранено:
- Предварително раздаване на изборни книжа и материали.
- Изнасянето на избирателните кутии, избирателните списъци и бюлетините извън изборното помещение.
- Гласуването извън изборното помещение с изключение на случаите за гласуване с подвижна избирателна кутия.
- Присъствието зад паравана за гласуване на други лица освен избирателя с изключение на случаите, в които е разрешено гласуване с придружител.
- Присъствието на други лица на разстояние по-малко от 3 метра от паравана за гласуване, когато в нея има избирател.
- При гласуване с машина други лица освен избирателят на разстояние по-малко от 2 метра разстояние, да имат видимост към екрана ѝ и отбелязания вот.
- Заснемането на начина на гласуване, като се използват мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника. Глобата за това е 1000 лв.
- Разгъването на бюлетината след попълването и преди пускането ѝ в избирателната кутия по начин, който позволява да се види начинът на гласуване.
- Влизането в изборното помещение с оръжие и/или предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.
- Да се извършват действия пред и в изборното помещение, които накърняват добрите нрави и обществения ред.
Виж видео 
