"Мобилизация през драма": какво би накарало негласуващите да отидат до секциите

© Велко Ангелов

Липса изявен победител, който да получи възможност да управлява, липса на подходящи кандидати, прекалено много избори в последните 2 години - това са само част от причините, които избиратели посочват за нежеланието си да отидат до избирателните секции след седмица.

Макар те да са отдавна известни и на изследователите на общественото мнение, и на политическите сили, решение на проблема не се очертава. Поне ако се съди по постоянно намаляващата в последните две години избирателна активност - спад от около 11 процентни пункта (до 39.4%) между април 2021 г. октомври 2022 г.

Въпросът какво ще накара хората отново да гласуват би трябвало да вълнува особено малките формации, тъй като ниската избирателна активност работи за големите партии и коалиции и е в ущърб на по-малките. Въпреки това партийните централи сякаш са фокусирани повече в това да мобилизират основно твърдите си електорати, вместо да се целят в хората, които декларират, че се колебаят за гласуването на 2 април. Според "Алфа Рисърч" 28% от избирателите не са решили дали изобщо да гласуват или за кого да пуснат гласа си.

Неофициална анкета на "Дневник" в социалните мрежи потвърждава тенденцията голяма част от хората да не искат да отидат до избирателните секции, защото им е "дошло до гуша" и не виждат смисъл от поредно гласуване. Сред отбелязалите, че няма да гласуват, малцина са склонни да променят мнението си. Те обикновено посочват, че това, което би могло евентуално да ги разубеди е, ако преди изборите политическите сили поемат ангажимент за съставяне на правителство с предварително уточнени партньори. Фактор би могъл да бъде и самото държание на партиите, които да се представят разумна и адекватна политическа платформа с реалистични и ефективни послания.

"Дневник" потърси мнението и на четирима специалисти в различни области за това какво би могло да накара негласуващите отново да пуснат бюлетина.

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват

За предсрочния вот през октомври социолозите съставиха портрет на негласуващия избирател, според когото той е предимно млад, разочарован, често необразован и е жител на малко населено място.

Психологът и психиатър Владимир Сотиров смята обаче, че негласуващите българи могат да се разделят на две групи:

• "незрели, лошо образовани хора, неуверени по дефиниция в собствените си преценки и зависими от външни авторитети"
• "зрели и автономно функциониращи хора, но обезверени, т.е. с поведение, мотивирано от травматичен житейски (вкл. политически) опит".

Според него и първата, и втората група са значими като размер, но докато първата група може лесно да бъде мобилизирана чрез различни манипулативни инструменти, то мобилизацията на втората група е истинско предизвикателство за играчите на политическия терен.

Според него темите за Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия, както "джендъризацията" са емоционално натоварени и биха могли да подбудят част от негласуващите българи, основно от първата група, поддаващи се лесно на манипулации, като им да даде емоционален мотив за политическа активност.

Емоциите са натоварени с енергия, разумът - не, обяснява Сотиров. И уточнява, че емоциите подтикват към незабавно, непосредствено действие, докато изводите на разума - към отложено действие, чрез планиране и оценка на рисковете и възможните алтернативни варианти. "Накратко, докато умните се наумуват, лудите се налудуват. Така че ако няма драма, ако няма превзета територия, която да трябва да си върнем (като Росенец, например), ако нямаме пламенни воеводи и знаменосци, които да ни поведат, разпалвайки справедливия ни гняв, ако няма заплаха от "джендъризация" на децата ни, събуждайки примитивни, ирационални страхове, продукт на инфантилните ни представи за човека, ако няма патос в призивите за действие, ще има апатия, безразличие, пасивност. Т.е. тактическото решение на този проблем е мобилизацията през драма, но стратегическото решение е гражданското образование", смята Сотиров.

Според историка доц. Михаил Груев, преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и председател на Държавна агенция "Архиви", липсата на мотивация може да се обясни с обстоятелството, че българите нямат избор между две радикално различни алтернативи за развитието на България, що се отнася до политическата система. "Може би обстоятелството, че няма такъв тип интрига обяснява този сравнително нисък интерес на гласоподавателите, т.е. някакъв фундаментален избор може би би докарал много повече хора пред урните", смята доц. Груев.

Професорът по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Ивайло Дичев е на сходно мнение: "Хората не гласуват, когато няма важна разделяща тема". Подчертава изрично обаче, че въпросът е "защо хората не разбират, че сме пред много сериозен избор - демокрация в западен стил или клиентелизъм в постсоциалистически".

Според проф. Дичев основен проблем в това отношение са медиите, в които "непрекъснато се изказват съвсем противоположни мнения, а "всички гледни точки" е подменила истината, която все пак е свързана с факти, не само мнения. "Така че ако нещо трябва да се прави, то е свързано с медиите. Те превърнаха изборите в цирк", казва Ивайло Дичев.

Доцентът по социология в Института по философия и социология на Българската академия на науките и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" Алексей Пампоров представя друга гледна точка. По думите му на хората не им е писнало от избори, а им е писнало да гласуват за едни и същи политици, защото са наясно, че "няма как да направиш нов цирк със старите маймуни".

"В началото на прехода българските политици имаха достойнство. Знакови имена в политическия процес поемаха отговорност и се оттегляха от лидерските си позиции, за да може съответната партия да се обнови, да привлече нови симпатизанти", казва Пампоров. Допълва, че през последните 10-12 години политиците са станали безсрамни и пита риторично колко от лидерите са поели отговорност и са се оттеглили през последните 2 години. "Ако един човек не гласува, защото не харесва Борисов, Нинова, Атанасов или Христо Иванов, защо мислите, че ако ги повторите пет пъти като водачи на листи, ще имате по-голям успех. Ами няма да има", казва Пампоров.

Според него не е вярно твърдението, че има апатия към политическия процес и това води до ниска избирателна активност. По-скоро се наблюдава "отвращение от вулгарното ниво на политиците и отчаяние от пълното разминаване на дневния ред на хората с действията на избраните политици" и именно това трябва да се промени, за да може избирателите да бъдат стимулирани да гласуват.

Числата говорят

Избирателната активност е един от ключовите показатели на изборите. Тя има решаващо значение за тежестта на купения и контролиран вот - колкото повече избиратели отидат до секциите, толкова по-малка е неговата тежест. Изчислява се като съотношение между всички хора с избирателни права и гласувалите в деня на вота. За последните четири вота данните на Централната избирателна комисия показват следното:

• 4 април - 3 334 283 гласували при 6 588 372 избиратели в списъците, т.е. активност от 50.61%
• 11 юли - 2 775 410 гласували при 6 578 716 избиратели в списъците, т.е. активност от 42.19%
• 14 ноември - 2 669 260 гласували при 6 635 305 избиратели в списъците, т.е. активност от 40.23%
• 2 октомври - 2 601 963 гласували при 6 602 990 избиратели в списъците, т.е. активност от 39.41%

В момента съгласно предварителните списъци от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГД ГРАО), публикувани на страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК) гражданите с избирателни права са 6 651 284. Социолозите обаче неведнъж са отбелязвали, че според тях реалните избиратели са около 5.5. млн., което означава, че при настоящите социологически проучвания, които прогнозират съизмерима или по-висока избирателна активност спрямо вота през октомври, процентът на гласувалите може да достигне 50.

Такова мнение споделя Алексей Пампоров според когото изборната активност е много по-висока, отколкото се отчита формално в момента. "Не може Националният статистически институт да твърди, че в България живеят 6 млн. и 520 хил души, т.е. че възрастните са около 5 млн. 540 хил, а в изборните списъци да има 6 млн. и 600 хил. ЦИК обяви избирателна активност 39,4%, а тя - ако се вярва на преброяването - е 47%.

Според него разминаването в данните се дължи на повишаването на смъртност в страната през последните три години, както и на факта, че право на глас имат имат около милион и половина граждани на България, които живеят в чужбина, а от тях гласуват едва 150-160 хил, т.е. около 10%. "Очевидно е, че трябва да се помисли за нов механизъм - напр. активно регистриране на избиратели, което ще позволи да се определи адекватно изборната активност и същевременно да се въведат адекватни мандатни райони, свързани с чужбина", казва той.

Проф. Михаил Груев е на мнение, че въпросът с избирателната активност не трябва да се драматизира, тъй като според него в развитите демокрации, с изключение на тези от тях, където има задължителен вот, така или иначе няма особено висока избирателна активност. Според него това е характерно за определен етап в развитието на демократичните общества, но в България въпросът се преекспонира.

"Аз мисля, че ще имаме избирателна активност малко по-висока от тази, която видяхме на последните избори или най-малкото съизмерима с нея, така че не мисля, че тук има някаква драма. Който иска гласува, който не иска - вероятно счита, че гласуването по никакъв начин, няма да промени ситуацията. Това е естествено право на хората", завършва проф. Груев.