© Юлия Лазарова
Избирателната активност е един от ключовите показатели, които се измерват в изборния ден. Тя представлява съотношението между всички граждани с избирателни права и онези, които са упражнили правото си на глас. За активността, освен валидните гласове за партии и коалиции се отчита също протестният вот, изразен с невалидна бюлетина или с отбелязването на "Не подкрепям никого".
За изборните резултати активността има пряко отражение върху значението на купения и контролиран вот - колкото повече хора гласуват, толкова по-малко значение има той. Ниската активност работи за големите партии и коалиции и е в ущърб на по-малките формации, обясняват социолозите.
Участието в изборите има и друго ключово важно последствие - броят на гласувалите е решаващ за това дали решенията на бъдещи национални референдуми ще бъдат с препоръчителен или със задължителен характер. В момента три политически формации са заявили намерения за организирането на национални допитвания - "Възраждане" - за отлагане на приемането на еврото, "Има такъв народ" - за преминаване към президентска република, и БСП - за ограничаване на училищното обучение в това, което партията нарича "джендър идеология".
По закон, за да бъде успешно допитването, в него трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото са гласувалите на последните парламентарни избори, като поне половината от тях са отговорили "Да". Това означава, че колкото по-ниска е избирателната активност на вота през април, толкова по-лесен за прескачане ще бъде прагът на валидност на референдумите. В момента той е 2 601 963 гласа, колкото са участвалите на вота за народни представители на 2 октомври.
Виж видео 
