© Велко Ангелов
Сипеха лъжи", "игра на сигурно", "производители на пуканки", "безцветна, наплювателна". Това са цитати от обобщения на изборната кампания преди вота на 2 април, която официално се води от 3 март, а неофициално не е спирала от поне две години насам. "Дневник" потърси мнението на четирима - можем да ги представим и като наблюдатели на политическия контекст - за това как те видяха предизборната кампания. В началото на кампанията те коментираха от каква агитация има нужда.
На въпросите отговориха Радослав Бимбалов: писател, общественик, управляващ партньор в The Smarts Group; Христо Комарницки: аниматор, илюстратор и карикатурист, специализиран в политическата сатира; Мирослав Ненков: анестезиолог, бивш министър на здравеопазването в служебно правителство, има рубрика в "Дарик кафе" по "Дарик радио"; доц. Жана Попова: преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски" в катедра "Радио и телевизия".
Как "стигна" до вас предизборната кампания (покани за събития, реклама, съдържание в медиите, друго)?
Радослав Бимбалов: Като специалист мога да дам положителна оценка на таргетирането, което правят колегите, когато разполагат медийно предизборните кампании. В моите очи се набиваха съвсем целенасочено посланията на тези политици, които търсят гласа на човек като мен - активен, градски човек на средна възраст, с предполагаема проевропейска ориентация.
Разбира се, аз бях облъчен само с медийната част от кампаниите. Предполагам, че жителите на по-малките населени места са били прихванати и от задължителните обиколки, които правят кандидатите. Много се надявам наистина тези посещения при хората да са били активни и добре комуникирани на местно ниво.
Христо Комарницки: Колкото и да се старах, все пак кампанията успя да стигне до мен, предимно през малкия екран. Изненадващо за мен, в интернет и по-специално в социалните мрежи беше някак вяла, без ентусиазъм и ярки, запомнящи се послания, без остри сблъсъци дори. Усеща се умората от изтощителния двегодишен изборен маратон. Дори листовки в пощенската кутия не намерих...
Мирослав Ненков: Насила и изцяло по медиите стигна до мен предизборната кампания. В идеални условия си представях честна кампания, с ясни, кратки, незавоалирани, изпълними послания и обещания. Нищо общо с това, празни приказки. По-скоро с изявите си политиците се обръщат към твърдите си електорати. Както се казва, не стреляме по музиканта - толкова може, толкова свири. Нашият народ може да излъчи такива политици. По-добри нямаме.
Доц. Жана Попова: Хартиените народни представители са заменени с виртуални. Замислих се, че преди години като минеха изборите, чистачките полагаха всички образи в една урна - тази на лопатите им. Защото много рядко някоя партия почистваше след себе си. Сега отиват на дигиталното бунище.
Какво ви впечатли в предизборната кампания?
Радослав Бимбалов: Не видях нито една кампания, която да ме впечатли професионално.
Христо Комарницки: В тази кампания привлече вниманието ми свободата, на която се радваха политиците в предизборните дискусии и интервюта. Те буквално сипеха откровени лъжи без каквато и да е реакция от водещите журналисти срещу тях. Страхувам се, че това явление се разпростира и извън времето на кампанията, и отговорността за това е изцяло в медиите.
Мирослав Ненков: Има опит за позитивна кампания, но не знам как може да се води изцяло позитивна кампания, като върху едните се плюе и се хвърля кал. Това изглежда сякаш се подава другата буза, което е твърде християнско за хора, които твърде дълго време са се самозабравили и безчинстват.
Доц. Жана Попова: Впечатли ме как след толкова години демократични избори партии и движения използват допотопни средства в реториката си. Например - рекламата на едно ново движение, което има много какво да каже, ме залива със сравнения на брутния вътрешен продукт, докато си играя игра.
Tова не може да е началото на реклама, която имам избор да прекъсна. Защото трябва да чуя най-важното в първото изречение - че няма да се сравняват с никого, а как ще променят какво?
По-добре бъдещите депутати да казват всичко важно в първите изречения, все едно избирателят ще загаси тока и ще спрат да говорят. (Цялото мнение на Жана Попова четете тук)
Какво ви изненада в предизборната кампания? Положително или отрицателно?
Христо Комарницки: Не знам дали може да се нарече изненада големият брой екзотични участници, апостоли на Световната конспирация, патриоти на плоската Земя и борци срещу кемтрейлса.
Мирослав Ненков: Почти нищо неочаквано няма в кампанията. Едните плюят и храчат с надеждата, че ще станат пак големи началници. Гласът на другите не се чува добре и ясно може би защото първите имат много мощно медийно присъствие. Отрицателно не могат да ме изненадат. Толкова дълбока дупка са изкопали част от участниците в изборния процес, че просто не могат да ме изненадат.
Добрият тон в този край на света изглежда като слабост, за съжаление.
Доц. Жана Попова: Изненада ме как се сблъскаха два основни лозунга - дългият срещу краткия. Дългият лозунг е на ДПС ("Разум, отговорност, диалог" - бел. авт.), на ГЕРБ ("За стабилна България отново" - бел. авт.) и на "Възраждане" ("Избери свободата" - бел. авт.), които по традиция създават фейк-философия: единият някаква си негова "народна философия", другият имитира Кант, третият - "улична философия".
ДПС са партията с най-много клишета като това "ще се оправим чрез диалог", а "Възраждане" разчитат на кампания, в която стрелят в няколко посоки - българския лев, Северна Македония, анти-Европейски съюз, анти-НАТО.
БСП е партията на най-кратките послания за мен - те са като производители на пуканки - "джендъри", "оръжия", "газ". И почват да пукат. Те трябваше да измислят най-бързо поне едно политическо решение за закрила на децата и жените от насилие, защото са социална партия.
Какво липсваше в предизборната кампания? Какво беше прекалено?
Радослав Бимбалов: Мога да отбележа само една новина в тази кампания и това е ужасяващото присъствие на език на омразата. Винаги е имало противопоставяне, компроматни атаки, медийни димки, удари под кръста.
Но толкова свободен, неудържим език на омразата не е имало досега.
Някои от политическите играчи си позволяват целенасочено да наливат агресия в посланията си, да противопоставят едни хора на други, да заплашват с гражданска война, да говорят за саморазправа, дори да използват риторика от уж отминали, отречени от света времена.
Христо Комарницки: Отново липсваше това, което липсва от години в българския политически живот. Истински дебат между лидерите на основните политически сили. Мисля, че не е трудно да се досетим кой е виновникът за тази липса. Но и лидерите на останалите партии не бива да се примиряват с така наложеното им статукво.
Мирослав Ненков: Единственото, което силно ме изненада в предизборната кампания, е президентът Румен Радев, който каза, че България категорично няма да доставя снаряди на Украйна. За да съм по-ясен за просъветските читатели: ако във вашата къща влязат хора, които ви изядат яденето, злоупотребят сексуално с вас и жена ви, бихте ли искали някой да ви помогне? Или някой да ги остави да се наситят на вас, на жена ви и да си отиде по живо - по здраво. Ето това е изборът, който светът трябва да направи във войната на Русия срещу Украйна.
Доц. Жана Попова: Осезаемо липсваше музиката на Ицо Хазарта. Но за щастие не се роди нов парламентарен певец ала Веселин Маринов. Усещах непрекъснатото натрапване на това "колко е сложно да се правят избори". 2023 г. е, ние всеки път се кахърим колко е трудно да преброим малкото гласували с бюлетина.
Изборите трябва да са празник. А хората понякога гласуват с отвращение за „по-малкото зло“.
Имаше ли въобще предизборна кампания?
Радослав Бимбалов: Имаше много предизборни кампании, но липсваше най-важната.
От години държавата се крие от важните обществени теми и не прави нищо в комуникационно отношение да помага на хората да взимат важни решения.
Спомнете си само: нямаше никаква кампания за еврозоната, за въвеждането на еврото. А това трябваше да се прави от години вече. Нулева кампания за COVID-19 и начините да се справим с него, включително съвсем целенасочено неглижиране на внушенията срещу пандемията и подклаждане на разделение в обществото по тази важна тема.
Що се отнася до изборите: избирателната активност е трагично ниска не от вчера. Държавата не предприема нищо в тази посока - няма кампании, които да мотивират хора. Напротив, има съвсем нарочни обществени влияния за това, че изборите са "скъпо и неработещо" средство за установяване на демократична власт. За мен абдикацията на държавата от тези теми - в лицето на всички правителства в последното десетилетие - е причината за разсипания вид на обществото ни.
Христо Комарницки: Имаше, и още как, в нея дори се включиха освен участниците в изборите и всички възможни и невъзможни играчи: Държавният департамент на САЩ, външното министерство на Русия, президентът, служебният кабинет, главният прокурор, Джендърът, единствено Светият синод сякаш остана
безучастен, макар че не съм сигурен за някои негови представители по места.
Мирослав Ненков: Изборната кампания не е спирала през времето на всички служебни правителства. Непрекъснато се правят неща, които имат основно политически, не и обществен смисъл. Министърката, която уж случайно изпусна някакъв потресаващ доклад как ще се съсипем изцяло заради Кирил Петков и Асен Василев, същата обяснява как догодина минималната заплата ще стане 940 лв. Това изглежда като подготвена политическа кампания, в която и президентът много активно участва.
доц. Жана Попова: Имаше. Но изборите не са това, което бяха.
Ще повлияе ли предизборната кампания на резултатите от изборите и как?
Радослав Бимбалов: Занимавам се с комуникации вече 30 години и затова смело ще кажа, че няма кампания, която да не влияе на целевата си група, ако тя е правилно или достатъчно облъчена. Само че в нашия случай имаме един огромен процент от "потребители" на избори, които от години отказват да ползват този продукт.
За добро или зло демокрацията няма друг такъв, който да им предложи. Предизборните кампании трябва да започнат да търсят повече нови "потребители", което изисква различни похвати и малко повече смелост. Да се надяваме, че с неизбежната подмяна на политическата генерация това ще се случи. Дано е скоро.
Христо Комарницки: Ако някой достатъчно вълнуващ избирателя компромат-бомба бъде активиран в последния момент, би могло да се очакват леки размествания в класацията. Друг въпрос е дали подобни явления могат да се приемат като част от една предизборна кампания.
Мирослав Ненков: Ако повлияе тази кампания на резултатите от изборите, Господ да ни е на помощ. Най-вероятно политиците говорят на твърдите си електорати или на тези, които им плащат рублите. От изключително значение е всички, които много ги разбират нещата и ги пишат във "Фейсбук", да намерят един час и да гласуват в неделя.
Когато гласуват всички, тънките сметки ще се сгромолясат.
Обяснява се как хората са изморени от избори. Това е лъжа и не е вярно. Хората не са изморени от избори. На тях им казват, че са изморени от избори. Изборите са единственият начин хората да участват в политическия процес, в управлението на страната.
Доц. Жана Попова: Ще има "ниска избирателна активност". И всички ще се тюхкат над този факт.
Младите хора няма да гласуват и всички ще ги оплакват как били безотговорни. За мен остава загадка защо понеделник след изборите е почивен ден за училищата и трябва да търсим спешно баби и занимални за малките деца, които не могат да стоят сами. Хем малко хора гласуват, хем цял ден чистят след тях. Трябва да създадат усещането на хората, че изборите са нещо хубаво, а не нещо, което пречи на хората.
Виж видео 
