© Дневник
Изходът от поредните предсрочни парламентарни избори ще зависи от тези избиратели, които ще решат едва в деня на вота дали и за кого ще гласуват. Това сочат прогнозите на социологическите агенции часове преди 2 април, когато българите ще избират Народно събрание за пети път в последните две години.
Очертаващата се ниска избирателна активност, паритетът между формациите с шансове за първото място и немалкият брой хора, които не са решили дали и за кого да гласуват, правят силно възможни евентуални обрати в рамките на самия изборен ден. Към това се добавя неизвестната за гласуването в чужбина, което проучванията не могат да уловят, но може да е от ключово значение предвид малките разлики.
До каквито и размествания да се стигне, потенциалът за дистанция между първия и втория, която да позволи драстична промяна на ситуацията от предходните избори, е теоретичен, смятат социолозите. Очертава се новият парламент да има пет или шест групи, а опитите за съставяне на правителство отново да са трудни, тъй като най-вероятно ще е нужна комбинация от повече от две формации. Предимството на първото място ще е, че спечелилият ще влезе в евентуални разговори за съставяне на управление от позицията на победител и с възможност да предложи вариант за управление и да отстоява условията си. Пореден неуспех да се формира мнозинство за управление ще доведе до още едни избори - през лятото или есента. През годината предстои още поне едно гласуване - в края на октомври или през ноември ще има редовни местни избори.
Фотофиниш между първите
До момента повечето агенции прогнозират фотофиниш между формациите, които се борят за първото и за третото място: "Продължаваме промяната" - "Демократична България"/ГЕРБ-СДС и ДПС/"Възраждане". Разликите между тях са в рамките на статистическата грешка и резултатите могат да се променят във всеки момент (графики и таблица със сравнение на прогнозните резултати вижте по-надолу в статията)
Проучванията отчитат значителен брой колебаещи се избиратели, които вероятно ще вземат в неделя решение дали изобщо да отидат до избирателните секции и коя партия/коалиция да подкрепят. "Алфа рисърч" оценява дела на нерешилите дали ще участват във вота на 13 процента. Агенцията откроява други 15 на сто, които заявяват, че ще гласуват, но не са определили предпочитанията си, и отбелязва, че това е на горната граница на обичайното преди избори. Според "Маркет линкс" делът на колебаещите се е 13.7 от деклариращите готовност да пуснат бюлетина.
Числата за сегментите, в които не се вижда изписан резултат, се показват при посочване с мишката или с пръст за мобилната версия.
Според повечето проучвания подкрепата на двете водещи формации е около 25-26 на сто с разлика от по-малко от един процентен пункт. "Алфа рисърч" отбелязва, че коалицията ГЕРБ-СДС, която победи през 2022 г. с над 5 процентни пункта преднина, има по-висока подкрепа в страната, докато "Продължаваме промяната" - "Демократична България" разполага с по-голяма електорална периферия, особено в столицата:
Може да се окаже, че София ще реши изборите. Ако "Продължаваме промяната - Демократична България" мобилизира периферията си със силен финален спринт, което са показали, че умеят, ще спечелят първото място. Ако не успеят, ГЕРБ ще съхрани водачеството си от предишните избори
Коалицията "Продължаваме промяната" - "Демократична България" традиционно разчита и на подкрепа зад граница, чийто потенциал този път предстои да се види.
"На последните два вота между 15 и 20% са тези, които декларират, че взимат решение в последната седмица, като половината от тях - в последните три дни. В основната си част това беше флуиден вот, който през есента на 2021 и 2022 г. имаше характера на протестен срещу модела ГЕРБ и основен негов бенефициент беше "Продължаваме промяната". В сегашната ситуация близо една трета от сегмента на нерешилите са предишни гласоподаватели именно на тази политическа сила, а близо всеки пети е гласувал за ГЕРБ. Успешната мобилизация на тези гласоподаватели ще реши битката за първа политическа сила на 2 април", посочват от "Маркет линкс".
Третото място място също е под въпрос
Партиите, които се борят за третото място на изборите - ДПС и "Възраждане", също изглежда, че отиват към изборния ден от равни позиции - между 11 и 14 на сто от гласовете според проучванията.
Социолозите отбелязват, че проруската "Възраждане" има потенциал да увеличи подкрепата си в последния момент, макар и не драстично. Според "Алфа рисърч" в кампанията се наблюдава ръст на подкрепата за нея, който идва както разочарованите от сходни формации, така и като наказателен вот срещу партиите, които не успяха да сформират правителство. "Маркет линкс" пък посочва, че вотът за "Възраждане" е до голяма степен емоционално зареден и е възможно партията да постигне известно мобилизиране в дните до неделя.
Двете партии традиционно получават и силен вот от чужбина, който не може да бъде регистриран от социологическите проучвания. ДПС взе през октомври 2022 г. близо 55 хил. гласа от Турция. Този път лидерът на партията Мустафа Карадайъ посочи като цел достигането до 100 хил. гласа от там, за да може в новия парламент движението да увеличи групата си до 40 депутати. До момента рекордът на ДПС в Турция е през 2009 г., когато за партията гласуваха близо 94 хил. души.
През октомври 2022 г. "Възраждане" беше на трето място по гласове от чужбина - за Костадин Костадинов и съмишлениците му гласуваха близо 25 хил. души - два пъти повече, отколкото на първите от поредицата избори през април 2021 г.
Петте сигурни и протестният вот
Петият сигурен участник в новия парламент според всички социолози е БСП. Нейния потенциал се оценява между 7.2 и 8.2 на сто от гласовете.
Близо, но под 4-процентната бариера за влизане, са "Български възход" и "Левицата" - обединението на бивши знакови лица от социалистическата партия. Успехът им ще зависи до голяма степен от способността да се набави твърда и предвидима подкрепа, коментира "Галъп". Според социолозите немалка част от колебаещите дали и за кого да гласуват на 2 април са привърженици тъкмо на партиите, които остават под бариерата, и е въпрос дали те ще получат аргумент да стигнат до изборните секции.
Мъчителният път към правителство
Независимо как ще се развият изборите и дали в последния момент ще има резки промени в електоралните нагласи, пътят към съставянето на ново правителство може да се окаже дори по-труден от досега.
Математически най-лесният вариант изглежда комбинация от първите две сили в парламента, които биха формирали стабилно мнозинство. Според заявките на лидерите на партиите на финала на кампанията обаче този вариант изглежда политически невъзможен.
Останалите комбинации вероятно ще изискват разбирателство между поне три формации, за да се осигури комфортна подкрепа за избиране на правителство и взимане на управленски решения след това.
Активността: хартиената бюлетина не помага
Прогнозите за избирателната активност в неделя сочат, че до секциите за гласуване ще отидат сходен или малко по-голям брой избиратели на тези от октомври 2022 г., когато беше достигната най-ниската точка на участие в парламентарни избори в най-новата история (39.41%).
Обяснението е в умората от гласуване и разочарованието от неуспешните опити за формиране на редовно управление. "Промяната в начина на гласуване с връщането на хартиените бюлетини не изглежда да оказва силно влияние върху избирателите", коментира "Алфа рисърч".
Според социолозите до изборните секции ще отидат между 2.5 и 2.8 млн. души. Ето каква активност прогнозират агенциите:
- "Алфа рисърч": Делът на сигурните, че ще гласуват, се запазва 39%. Още 13% се колебаят дали да гласуват.
- "Маркет линкс": Със сигурност казват, че ще гласуват, 54%, което означава, че може да се очаква 42-45% от имащите право на глас да излязат до урните.
- "Галъп": Заявка, че със сигурност ще гласуват, дават 40.1%.
- "Тренд": Готовност за гласуване заявяват 48%.
Виж видео 
