
© Георги Кожухаров
Бойко Борисов след освобождаването му от ареста - 2022г.
"Ще ме търсите, само с мен можете да се разберете". Така задочно се обърна към политическите си опоненти лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от сцената на предизборна среща със симпатизанти в Добрич на 29 март. Дни по-рано в Кърджали, в рамките на кампанията преди петите парламентарни избори за две години, вече беше обявил, че правителство без ГЕРБ не може да има.
Точно 14 години, след като взе властта в България и след като две години не е пряко в управлението, партията му остава ключов фактор в политическия живот, въпреки многочислените протести през 2020 г., публичните обвинения към него и знакови фигури в корупция, санкциите по глобалния закон "Магнитски", испанското разследване за пране на пари и ареста на Борисов в София през 2022 г., обявен впоследствие от съда за незаконен. И въпреки призивите от други политически сили той да се оттегли, за да мине партията му през катарзис и да може отново да е възможен партньор в управленска конфигурация.
Между двата предсрочни вота, ГЕРБ не е преминала през подобен процес, Борисов се появи в стил "помните ли като бях главен секретар на МВР" (с коженото пардесю) и допуска този път да остане като депутат в парламента (досега освобождава мястото), а в последните дни и дори часове на кампанията втвърди тона към опонентите си и към всички, които го критикуват.
Прогнозите на социолозите на финала на кампанията дават малка преднина на ГЕРБ-СДС пред "Продължаваме промяната - Демократична България" или леко изоставане след новата коалиция и партията на Борисов (извън неговите закани) се превръща в непреодолим фактор, ако бъдещият парламент гласува редовно правителство в каквато и да е комбинация. Анализаторите отчитат, че ГЕРБ има по-малко потенциал да мобилизира сериозна допълнителна подкрепа в изборния ден, за разлика от широката периферия на конкурентите си за първото място. Също така обаче партията на Борисов ще отчита от коя позиция й е по-изгодно да влезе в преговори и в последния момент може да активизира избиратели.
"Дневник" потърси през разговори с наблюдатели отговори кой и защо гласува за ГЕРБ-СДС, достигнат ли е тавана на подкрепа и кое ще повлияе на политическото бъдеще на формацията до местните избори, които се очертават сериозното предизвикателство за запазване на позиции.
Партията със Структурите
Значимата роля на ГЕРБ се дължи на гласовете, които партията устойчиво получава, въпреки сътресенията след 2020 г. и намалялата подкрепа спрямо изборите през 2017 г. Низходящата тенденция се запази и на следващите предсрочни избори през 2021г., за да се стигне до лек прогрес на последния вот през октомври.
"По повечето показатели структурата на гласувалите за ГЕРБ на последните избори прилича на усреднената структура на гласуващите изобщо. Това е средният българин. Във времето ГЕРБ се вкоренява и остарява. Превръща се в партията с главна буква, кaквато преди беше БСП. Вотът се изнася повече към по-средните възрасти, към мъжете, което означава по-твърд електорат, тъй като мъжете обикновено са по-политизирани", коментира пред "Дневник" социологът от "Галъп" Първан Симеонов.
Добавя, че поколенченски твърдата партия е ГЕРБ, но това бламира възможността за съществен допълнителен вот.
Социологът отбелязва промяна в друга тенденция - през годините на съперничество с БСП традиционно за левицата са гласували повече в селата, докато за партията на Бойко Борисов в градовете, а сега лека-полека това започна да се променя и ГЕРБ печели в много села. Това става благодарение на кметове и кметски наместници. "Партията със структурите с главно С стана ГЕРБ, а не БСП. Понастоящем партиите от класически тип са ГЕРБ, ДПС и БСП, а от масов, електорален, мобилизационен е "Продължаваме промяната - Демократична България", каза Първан Симеонов.
Като регионална демография поддръжниците на ГЕРБ са най-активни в областните центрове, след това в селата, другите градове, а най-малко подкрепа - в сравнение с останалите райони - партията получава в София. Постепенно по-силно представителство тя печели сред работещите, което обаче я отдалечава от младите, както и сред хората със средно образование.
"Симпатизантите на ГЕРБ са заети както в частния, така и в публичния сектор, и преобладаващо са със среден социален и материален статус", коментира за "Дневник" Геновева Петрова от "Алфа Рисърч". По думите ѝ допълнителен вот ГЕРБ може да получи, ако успее да активизира повече избиратели в големите градски центрове.
Електорален потенциал 2023
Евелина Славкова от "Тренд" очаква ГЕРБ да получи бонус от приетите от 48-ото Народно събрание промени в Изборния кодекс и връщането на хартиената бюлетина.
"ГЕРБ повишава електоралния си потенциал и това в голяма степен ще бъде вследствие на хартиената бюлетина, която ще върне технологично дистанцираните от изборите пред урните. Отчита се мобилизация на електората, но на твърдото ядро. За ГЕРБ със сигурност ще е предизвикателство да мобилизират периферия", заяви Славкова пред "Дневник".
Според Първан Симеонов възможността за добавена периферия ще бъде отрязана от санкциите по закона "Магнитски" от 10 февруари тази година, в които попадна бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов.
"Санкциите по "Магнитски" имаха краткосрочен ефект в началото на кампанията, който ГЕРБ успя да неутрализира с активна мобилизация в страната и фокусиране на общественото внимание върху текущи проблеми. Що се отнася до друго събитие - до момента не се е случило такова, което да повлияе драматично на резултата. При настоящата силно размита ситуация и разложена социално-политическа структура (в резултат от политическата безпътица в последните две години), дори не особено силно събитие има възможност да предизвика сериозни трусове", коментира пред "Дневник" Геновева Петрова.
ГЕРБ е с по-малка, но по-твърда подкрепа. "Продължаваме промяната - Демократична България" е с по-голяма, но по-мека. Въпросът е дали ще я мобилизират накрая.

социолог, "Галъп"
Социолозите не очакват изненада в резултата на ГЕРБ спрямо прогнозирания от гледна точка на спестени отговори от респонденти, които евентуално да крият намерение да гласуват за партията, тъй като вече не е престижно.
"По-скоро обратното - те са заели горда поза, на обидени, ставащи по-силни. Онеправдани се чувстват", казва Първан Симеонов.
Едно от успешните постижения на ГЕРБ след 2021 г. е това, че разчупи стереотипа на непрестижност да се гласува за партията.

социолог, "Алфа Рисърч"
Според него големият проблем на партията е именно капсулирането, което е още по-отчетливо напоследък.
На въпрос докога ГЕРБ ще може да разчита на този твърд електорат отговаря, че местните избори са следващото стъпало, и ако партията се пропука там, ще има промяна.
Какво носи кампанията
"В тази кампания ГЕРБ се преструва на умряла лисица, но в инстинкта на Бойко Борисов е да побеждава", смята Симеонов.
Лидерът на партията взе кампанията на ръчно управление, като всеки ден по едно и също време гостуваше в различен град, където партийният актив бе събиран в зали, за да слуша посланията му и малко от местните кандидати. За пореден път телевизионен лидерски дебат не се състоя, а Борисов предпочете ограничен брой индивидуални интервюта.
"Борисов влиза в залите и мотивира своите хора, надъхва вътрешните публики на ГЕРБ. Същевременно "Продължаваме промяната - Демократична България" води в повечето проучвания. Накрая ГЕРБ може да изненада и заради погрешното говорене на новата коалиция, че ще имат по-голяма преднина от тази в проучванията, което успива електората им. ГЕРБ ще се възползва от всяка грешка, а опонентите им са предразположени, защото са по-ентусиазирани", посочи Симеонов.
Евелина Славкова смята, че ГЕРБ е партията, която най-много работи и за местните избори покрай парламентарните. "За ГЕРБ местната власт е особено важна. Обиколките по места са предварителна обиколка за местните избори. Това дава възможност на партиите да чуят на място проблемите на хората и на местно ниво", казва тя.
Симеонов посочва, че основната сюжетна линия на ГЕРБ е финансовото състояние на държавата и инфлацията, а темата е подета и от служебното правителство, но "Продължаваме промяната - Демократична България" има отговор - повишените пенсии. "Те подготвиха убедителен отговор, но влязоха в обяснителен режим, което значи, че другият задава тенденцията", казва социологът.
За да има съществена промяна в нагласите обаче трябва новата коалиция да допусне грешки, от каквито в последния момент се решават съвременните кампании.
Двете страни играят правилно за момента, накрая ще спечели който направи по-малко грешки.

социолог, "Галъп"
"Спомняме си фразата на Нинова за демокрацията през 2019 г., когато голяма част от "сините" отидоха при ГЕРБ. Каква да е частта, която обаче да отиде при ГЕРБ сега, при положение, че "десните" са коалиция с "Продължаваме промяната". Когато битката беше ГЕРБ - БСП, те се блъскаха и накрая "синият" човек трябваше да решава кое е по-малкото зло - комунизмът или статуквото. Сега "сините" хора имат ясен избор", посочва Симеонов.
По думите му вялата кампания, която създава впечатление, че кампания няма, е похват в подкрепа на партиите с твърди електорати.
"Разликата в кампанията не е толкова спрямо предишния път, но е много голяма спрямо 2021 г. Този път се търси пътна карта, позитивна карта, не негативна. 2021 се търсеше негативна и биеше който се появи, само да не е ГЕРБ. Сега не е точно така. Сложно е и за ГЕРБ, и за новата коалиция защото нямат отговор как", коментира Симеонов.
Политологът Евгений Дайнов е сред малцината, които имат положително мнение за кампанията.
"Вятърът в геополитиката не духа както преди войната. Сега е в посока на демократичните, цивилизовани страни. ДПС се ориентира много добре в тази ситуация. Виждаме, че от тях няма никакви простащини и заплахи. В новата коалиция пък разбраха важното правило, че ако ще играеш и ще си от добрите, не говори като лошите - не обиждай, не заплашвай, не персонифицирай. Такива кампании по своята природа не са шумни, затова няма шумотевица", посочи той.
Накъде след изборите
Още в началото на предизборната кампания от "Продължаваме промяната - Демократична България" дойде заявка, че ако спечелят изборите, ще предложат правителство на малцинството. От ГЕРБ обаче заявиха, че то няма да бъде подкрепено, ако партията не участва. В края на кампанията позициите бяха потвърдени в интервюта пред "Дневник" и "Капитал" и с изяви в последния ден - от Борисов, и Кирил Петков.
Евгений Дайнов вижда решението на задачата така:
"Ако "Продължаваме промяната - Демократична България" спечели, трябва да изпрати при Бойко Борисов хора, които могат да му кажат по начин, по който той да разбере общо взето следното: "Ти градеше бандитска държава, която обслужваше Путин. За това рано или късно едни добре облечени господа ще потърсят сметка. В твой интерес е за да имаш някакво оправдание когато дойдат те, да подкрепиш наше правителство без да искаш нищо. Въпросът е тази опция да бъде обяснена на език, който той би разбрал. Това не става с дипломатически витиеватости", каза Дайнов пред "Дневник".
В навечерието на изборите в уравнението се включи и ДПС, след като чрез Йордан Цонев заяви претенция да участва във властта. С мандат на "Продължаваме промяната" това изглежда невъзможно, но не и ако отговорността за кабинет е на ГЕРБ.
Според социологическо проучване на агенция "Насока" за "Булевард България" от 22 март най-приемлив партньор за избирателите на ГЕРБ е "Български възход" с общо 48% одобрение, следва ДПС с 46% и БСП с 20%. "Продължаваме промяната - Демократична България" е на последно място с 9%.