Презареждане на ачовците

© Иван Кутузов

Днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден.

Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността…

Тези откъси са от есе на Георги Марков, излъчено на 26 януари 1972 г. по радио "Дойче веле".

А вие какво си помислихте?

Нарочно не сложих кавички и дори се колебаех дали да не пусна целия текст като "задочен репортаж за България от 2009 г.". Чак накрая, мислех си, ще кажа кога е написан. И чак накрая ще попитам: а вие какво си помислихте?

Подобна мистификация обаче би внушила, че за 37 години не се е променило нищо. Което не е вярно. Все пак през по-голямата част от тези години в България се извършваше преход, а през последните две и половина години сме член на Европейския съюз.

Промяна, с други думи, има, защото всеобщото чувство за безсмислица и принципът на безпринципността се развиват в нови условия. А те са далеч по-цинични, отколкото през 1972...

Преди да се върна на разликите между "сега" и "тогава" обаче, държа да ви разкажа историята на едно българско село, където всички мъже се казват Ачо.

"Ачо, иди при Ачо на Ачо и му предай да каже на Ачо, че Ачо ще дойде при Ачо в 4 часа."

Такива послания само обърквали хората, но въпреки това те продължавали да кръщават децата си Ачо. Във времената на соца им било лесно - всички ачовци били равни, но при демокрацията изведнъж се оказало, че на Ачо и Ачо се предоставя избор - да се кандидатират за кмет, да не се кандидатират за кмет или да гласуват за кмет.

"Ачо е лош, изберете Ачо!" - провиквал се на площада Ачо. "Аз съм по-добрият Ачо!" - отвръщал Ачо. А селото слушало, слушало и пак гласувало за Ачо. Разликата била само тази, че Ачо "преди" бил спускан отгоре, а Ачо "сега" бил избиран…

"България е единствената от сегашните страни - членки на ЕС от Централна и Източна Европа, която отсъства от клип, посветен на 20-годишнината от падането на комунизма, подготвен от Европейската комисия", предаде Кафене.нет. И това е така, защото

моделът на ачовците май ще се окаже вечен

въпреки три съществени разлики:

-Ако през 1972 г. Ачо си беше Ачо, то през 2009 г. Ачо се преструва, че вече не е Ачо.

-Ако през 1972 г. Ачо знаеше, че Ачо си е Ачо, то през 2009 г. Ачо вече не знае кой Ачо ще се престори на не-Ачо.

-Ако през 1972 г. Ачо казваше на Ачо: "Сине, само ние не крадем в тази държава, понеже всичко е наше!" (по руския цар Александър Първи), то през 2009 г. Ачо казва на Ачо: "Сине, тази държава е наша, понеже си я откраднахме!"

Посетих завод, в който бомбиралите буркани с кисели краставички се отваряха наново, а после същите развалени кисели краставички се поставяха в същия буркан. И тогава си помислих: същото ще стане и с комунизма. Същото ще стане, защото

той ще се презарежда и презарежда, и презарежда…

Този откъс е от дневника на мой близък човек, писан през 1978 г. А вие какво си помислихте?

Този близък човек не доживя демокрацията, Луканов, Виденов, Първанов, правителството на Станишев. Не доживя и кампанията на БСП под надслов "Презареждане", нито ферарито от предизборния й клип. Но той знаеше, че бурканът ще се пълни с развалени кисели краставички до онзи момент, в който някой ще се реши да счупи буркана. Или ще се реши поне да изхвърли развалените краставички.

Бедата е там, че всички ние се съгласихме с тази преструвка и някак свикнахме с нея. Свикнахме да не виждаме никакъв смисъл в това да работим, да създаваме, да раждаме, да се стремим към нещо значително или възвишено. Свикнахме с това всичко да протича под

чудовищния знак на живота ден за ден

С разрушението на нравствени норми и понятия, което доведе до това, че всичко може. С липсата на елементарна справедливост в страната. С липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността…

Перифразирах Георги Марков. А вие какво си помислихте?

Една моя позната скоро минавала през селото на Ачо и даже успяла да чуе неговата реч на площада. "Нашата мисия е да не допуснем реваншизъм след изборите", бил казал Ачо също като премиера Станишев.

А знаете ли как реагирали хората? Те нито извикали "ууу", нито пък ръкопляскали. Не, всички стояли на площада и гледали Ачо безмълвно.

По едно време обаче Ачо започнал да им се смее. После заговорил безсмислици и дори се изплезил на Ачо, Ачо и Ачо. Но само един Ачо се осмелил да попита: "А не е ли време да те набием, бе, Ачо?"

Е, никой не набил Ачо. Но и вие едва ли сте помислили друго…