Спор между външното министерство и българи в Германия за местата за гласуване

© Дневник

Министерството на външните работи и българи, живеещи зад граница, влезли в спор на тема къде ще може да се гласува в чужбина. Сънародници, живеещи в Германия, обвиниха министерството и Централната избирателна комисия (ЦИК)  в "своеволен и тенденциозен прочит" на изборния кодекс. Поводът - в три града в Германия (Хамбург, Дармщат и Магдебург) няма да има места за гласуване на предстоящите президентски избори, въпреки че там има почетни консули на България. Проверка на "Дневник" обаче показа, че няма никаква промяна в правилата за създаване на секции в градовете в чужбина, където България има почетни консули. Оказва се, че в тези градове няма да има места за гласуване, защото не са подадени достатъчно заявления за разкриване на секции.

Проблемът според българи в Германия

Българските власти са решили в почетните консулства на страната в чужбина да не се откриват секции за гласуване на предстоящите на 23 октомври избори, писа до "Дневник" блогърът Боян Юруков, който живее в Германия. Той уточни, че той, както и други сънародници зад граница, са изпратили жалби до Централната избирателна комисия (ЦИК) срещу решението. От писмото му се разбира, че изненадващо за тези избори почетните консули не се приемат за консулски представители на страната, заради което "ЦИК излиза с решение, че няма да има секции в почетните консулства - Хамбург, Дармщат и Магдебург".

Защо е важно определението за почетните консули

Изборния кодекс гласи, че секции за гласуване в чужбина се образуват: "1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство - при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден; 2. извън т. 1 - при наличие на съгласие от приемащата държава и за не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден."

Тоест в градовете, в които България има дипломатическа мисия - консулство или посолство, са необходими само 20 заявления, за да има секция, а там, където няма - 100.

Това поставя въпроса дали градовете, в които има почетен консул, попадат в първия или втория случай, тоест дали са необходими 20 или 100 заявления, за да има място за гласуване там. В случая с Германия - дали 20 заявления са достатъчни, за да има места за гласуване в Хамбург, Дармщат и Магдебург.

Обяснението на външното министерство

Говорителят на външното министерство Весела Чернева обясни пред "Дневник", че в Хамбург, Дармщат и Магдебург не са открити секции за гласуване, защото не са подадени необходимите поне 100 заявления. По данни на  министерството в Хамбург 63 българи са заявили предварително, че искат там да има място за гласуване, в Дармщат - 34 души, а в Магдебург - 28. Така българите, живеещи в Германия, които искат да участват в изборите на 23 октомври, ще могат да гласуват само в Берлин, Бон или Мюнхен.

Пред "Дневник" Чернева обясни, че почетните консули никога не са се приравнявали с консулските представителства. Българите в чужбина добре знаят това, защото чудесно знаят към кого да се обърнат, когато имат консулски проблем, убедена е тя. Чернева цитира Виенската конвенция за дипломатическите отношения и подчерта, че почетните консули нямат дипломатически имунитет, резиденциите им не са дипломатически представителства, те не са упълномощени да извършват консулски функции, а имат предимно представителна функция.

Какво е по-различно на тези избори

Проверка на "Дневник" показа, че няма никаква промяна в трактовката за почетни консули на предишни избори.

В писмото си Боян Юруков твърди, че в Германия винаги са отваряни изборни секции и в шестте града - Берлин, където имаме посолство, Мюнхен (генерално консулство ), Бон (дипломатическо бюро) и Хамбург, Дармщат и Магдебург, където има България има почетни консули. По думите му това е ставало дори само при подаване на 20 предварителни заявления.

На изборите за евродепутати през 2009 г. обаче секции в Германия имаше в Берлин, Бон, Мюнхен и Франкфурт. На парламентарните избори през същата година пък българите можеха да гласуват в Берлин, Бон, Мюнхен, Магдебург, Франкфурт и Хамбург.

Справка, която "Дневник" поиска от външно министерство показа, че на парламентарния вот през 2009 г. в Магдебург и Хамбург са били разкрити места за гласуване, след като над 100 души са поискали предварително това.

Данните доказват, че почетните консулства не са третирани като официални дипломатически представителства и на предходни избори. Още повече, че тогава действаше различно изборно законодателство, което позволяваше да се разкриват автоматично секции в гласовете, в които България има мисии (т.е. не беше необходимо да има подадени предварително поне 20 заявления за това, както гласи действащия сега изборен кодекс). През 2009 г. секциите в Магдебург и Хамбург са били разкрити не автоматично, а едва след като са се събрали над 100 заявления.

Тогава именно живеещия в Германия студент Боян Юруков беше сред най-активните граждани, които оказваха натиск за откриване на допълнителни секции. Тогава се създадоха множество активни граждански организации, които настояваха пред властите у нас да не създават пречки пред българите зад граница, които искат да дадат гласа си на изборите. Юруков дори създаде карта с адресите на изборните секции зад граница през 2009 г.

Всичко ли е наред?

Ако нищо не е по-различно на тези избори, защо българите зад граница се оплакват, че им се пречи да участват в изборите? "Дневник" попита министерството на външните работи смятат ли, че ясно са обяснили изискванията и условията за участие в наближаващите избори на сънародниците в чужбина.

Говорителят на министерството цитира законовите текстове, обърна внимание и на факта, че те са публикувани съвсем точно на официалните страници на посолствата и консулствата на България. В същото време други страници на институциите, които силно наподобяват официалните, са публикували подвеждаща информация, показа проверка на "Дневник". Малко по-късно някои от тези страници изтриха объркващата информация.

"Който от българите зад граница иска да гласува, подава заявление за разкриване на секция. Който не иска да гласува не подава заявление. Фактите показват, че тази година са подадени доста по-малко заявления спрямо 2009 г.", каза говорителят на министерството Весела Чернева.