© Анелия Николова
СЪДЕБНА ПАЛАТА ТЕМИДА
Конституционният съд е изискал информация от Централната избирателна комисия (ЦИК), Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) и от МВР по делото за касиране на президентските избори. Това стана известно от определението на съда, с което допуска за разглеждане по същество искането на 71 депутати от БСП, ДПС и "Атака" за оспорване на законността на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за президент и вицепрезидент.
Определението, взето вчера и оповестено днес, е подписано с особено мнение от съдиите Владислав Славов, Цанка Цанкова и двама от тримата докладчици по делото - Благовест Пунев и Румен Ненков. Миналия четвъртък двамата докладчици изпратиха писмо до представителя на вносителите на искането Михаил Миков (БСП), да предостави доказателства, от които да личи кой участник в изборите, на коя дата и по какъв начин е оспорил пред депутатите решението на ЦИК за избора на Плевнелиев и Попова.
Съдът изисква ЦИК да представи в 3-дневен срок образеца от бюлетината за гласуване за президентските избори, както и по една бюлетина, с която е гласувано във всеки един от изборните райони. Сред изисканите данни са и сигналите за гласуване с бюлетини, които не отговарят на критерия "непрозрачност", като в тази връзка да представи доказателства за резултатите от извършените проверки и взетите мерки, както и протоколите за установяване резултатите от гласуването за президент и вицепрезидент на секционните комисии в съответните секции.
Сред изисканите от ЦИК доказателства са още "обобщени данни от секционните протоколи за общия брой на допуснатите до гласуване лица, дописани в допълнителната страница (под чертата) на списъка за гласуване за президент и вицепрезидент", както и копия от секционните протоколи, според които броят на реално гласувалите в съответната изборна секция лица надхвърля 936.
Съдът иска още от изборната администрация информация за случаи в страната, при които в обявения резултат от изборите за президент и вицепрезидент са включени само данни от компютърните разписки на ОИК, без в ЦИК да са били представени оригиналните секционни протоколи. Ако такива случаи има, компютърните разписки да бъдат предоставени на Конституционния съд, гласи определението.
ЦИК трябва да представи на съда и сигналите за допуснати нарушения в изборния ден и при установяване на резултатите от гласуването, както и писмени доказателства за констатациите по тях и взетите мерки.
Съдът изисква от главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" да представи в 3-дневен срок данни за броя на заличените хора, които нямат право да бъдат дописвани в избирателните списъци за избор на президент и вицепрезидент, включително в изборния ден, както и разпределението по отделни категории лица.
Министърът на вътрешните работи трябва да даде информация на съда въз основа на какви данни на МВР са заличени избиратели от списъците по текста от Изборния кодекс, който предвижда от списъците да се премахнат тези, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии.
Като заинтересувани страни по делото са конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството, главният прокурор, Върховният административен съд, омбудсмана, ЦИК, новоизбраните президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, Институтът за модерна политика, Институтът за развитие на публичната среда и Българския хелзинкски комитет.
Съдът дава 7-дневен срок на заинтересуваните страни да представят писмени становища и доказателства по делото.
