Абдикацията на Борисов: популизъм без граници

Борисов в нощта на изборната победа на 6 юли 2009 г.

© Дневник

Борисов в нощта на изборната победа на 6 юли 2009 г.



Премиерът не може и не иска да гледа кръв по улиците. Полицаите ги има като братя и не иска да ги вижда да се бият с когото и да било. Нуждае се от нов кредит на доверие, народът му е дал властта и той му я връща.


С този основен мотив Бойко Борисов подаде оставка на кабинета на ГЕРБ. Дали оставката беше очаквана,  или изненадваща не заслужава задълбочено внимание, тъй като тези понятия се обезсмислиха през управлението на ГЕРБ, обсъждане заслужава мотивът. (Само мимоходом - да, партиите бяха изненадани и изглеждаха доста жалки. Не говоря за министрите, горките, но те изначално са приели своя жребий - никога да не знаят.)


Не мога да допусна да се пролива кръв - солидарността обезоръжава




Подозрението от предишните дни, че полицията ще направи каквото може именно "за да се пролее кръв", се потвърди във вторник вечерта. Който има влияние върху футболните агитки, той им позволи (бих казала изпрати) да се смесят с протеста и ги остави (бих казала поощри) да безчинстват, за да бъдат набити. (За това свидетелства дори публично с името си участник в протеста*, тъй че вътрешният министър Цветан Цветанов, вместо да ни залива с напоителните си коментари, би трябвало да разследва твърдението, преди да си тръгне - да се обзаложим ли дали ще го направи.) Резултатът е, че 25 криминално проявени, според Цветанов, били провокаторите към полицията, а в сблъсъците с нея пострадаха 14 човека, на самия протест в София на 19 февруари вечерта имаше около 2000 души.


Дори телевизии и други медии, щадящи досега властта (за открито опозиционните да не говорим), обаче удобно засилиха драматизма на картината с "пролятата кръв" (ТВ7 я нарече "зловещо риалити"), пропускайки съществената подробност, произтичаща от демократичния правов ред  - че ако го нарушаваш и нападаш полицията, може и да бъдеш набит от нея, и то законно.


Затова, ако с такъв мотив като на Борисов премиерите подаваха оставки, в прехвалената Европа щяха да падат правителствата през седмица. Впрочем "методът" с предписаните ексцесии, освен че издава непреодолима милиционерщина, е вече изпитан през нашия преход и ползван и за дискредитиране, и за употребяване на протести според нуждата на момента. 


Но този "метод" е


най-удобният за напускане на властта в момента


защото, ако не може да бъде овладян народният гняв, какъвто опит беше направен, то демонстрацията на хуманност и солидарност би могла да го обезоръжи поне донякъде и да спечели точки. И най-вече защото другият, честният начин за слизане от власт означава да признаеш, че исканията на протестите са неизпълними, а как да го признаеш, като идват избори. Какво от това, че само двайсетина часа по-рано си казал: "На нас ни е най-изгодно да подадем оставка сега, но последиците ще бъдат катастрофални."


Борисов напуска именно с мотива за пролятата кръв, за да не напусне като Виденов - завинаги. Борисов предпочете първо да обяви, че "отнема лиценза на ЧЕЗ" и "сваля цената на тока от 1 март" и веднага след това да слезе от власт, защото отлично знае, че обещаното предния ден не може да бъде изпълнено. При никое правителство не може - има договори, международен арбитраж, съдебни процедури. "Нещата" може да стават ей така - както си ги говореше във вторник премиерът, само там, където просто няма държава с правов ред. А Борисов няма куража да стои начело на такава държава, която би загубила външна подкрепа. Нека във въздуха да остане обещаното, а не невъзможността да го изпълним. Ще вървим с народа до последен дъх. За да ни избере пак. Пък после - ще го мислим.


Партиите - неизлечимо болни от популизъм и безотговорност


Днес няма да се намери партиен лидер, който да признае, че исканията на протестиращите (вън чуждите приватизатори на ЕРП-тата от България, анулиране на договорите, национализация, намаляване цената на тока) са неизпълними.


Че истинският проблем - обедняването, се решава в стратегически срокове, а не от днес за утре.


Че "виновниците в затвора" означава гилотината на площада, за да е доволен народът, щом като той вече е казал, че виновни са всички управлявали досега (последното впрочем е вярно, но за жалост последиците са непоправими, дори и от гилотината).


И се чудя - не се ли питат партийните водачи какво ще правят един ден, когато дойдат на власт и трябва да изпълняват тези искания, които сега демагогски подкрепят и дори подклаждат?! Волен Сидеров не се пита - той иска деколонизация и "гилотината на площада", защото знае, че никога няма да управлява - в смисъл той лично да носи отговорност. Но се чудя за другите -  Сергей Станишев, Ахмед Доган (пардон Лютви Местан), Меглена Кунева, Иван Костов...


Всеки от тях днес говори единствено от гледната точка на своя партиен интерес.


(Никак, ама никак не е случаен отблъскващият образ на българските политически партии - не само днес, а в цялата, много кратка впрочем - само 130-годишна история на новата българска държава. Както не са случайни и двата военни преврата от 1923 и 1934 г., извършени именно под лозунга "долу корумпираните партии, които мислят само за себе си"... Как пък никоя партия не се поучи от историята?!)


При тази картина - на подмяна на мотиви и причини за абдикация от власт точно в този момент с цел минимизиране на рейтинговите щети, плюс войнстващ популизъм на всички партии за обезпечаване на собствения партиен интерес за момента (и бизнес за в бъдеще), без визия, да не говорим за стратегическа визия за управление на България...Та при тази картина за съжаление нищо добро не я чака държавата.


България явно е осъдена на бойкоборисовци, т.е. популизъм и безотговорност без граници, но той винаги свършва с хаос.


* Милан Генадиев, участник и пострадал на протеста във вторник, разказа пред "Нова телевизия", че минавайки покрай задния вход на парламента на път за Орлов мост, видял група момчета "като онези от мачовете", към които приближил полицейски офицер и им казал "Минаваме на втори вариант", което дало основание на Генадиев да смята, че полицията е действала в комбинация с агресивните агитки. Във всяка държава, където има сянка от държавност и работеща прокуратура, такова опасно твърдение щеше да бъде разследвано, още повече че Генадиев каза, заставайки с името си, че може да разпознае офицера и част от момчетата. Нито Цветанов, нито шефът на СДВР Валери Йорданов показаха и сянка от намерение да установят истината.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK