Въпроси за милиони, или в края на един политически ден

Бойко Борисов получи и върна неизпълнен на президента Росен Плевнелиев мандата за съставяне на ново правителство на ГЕРБ.

© Надежда Чипева, Капитал

Бойко Борисов получи и върна неизпълнен на президента Росен Плевнелиев мандата за съставяне на ново правителство на ГЕРБ.



Премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, с днешното си изявление, погреба всякакви мераци на политици и надежди на протестиращи за програмно правителство. С отказа си да състави нов кабинет и настояването да има ново правителство, но на БСП и ДПС, и "великодушието" да отпусне 20 депутати (определени чрез жребий) за да бъде гласувано то от този парламент, премиерът в оставка показа, че ГЕРБ няма да седне на една маса с останалите партии или пък с протестиращите за определяне на програмата на нов Министерски съвет. Борисов всъщност използва връщането на мандата (който задържал по собствените му думи десетина секунди) за втора предизборна реч (след изявата му в парламента след гласуването на оставката).


Как ще се държат Борисов и ГЕРБ след оставката?


Ако се съди по изявлението му, той вече играе на опозиция и грижата му е предизборната кампания, а не управлението (последната му реплика беше "Ще се видим на изборите"). Интересът на ГЕРБ е по-бързо да се стигне до гласуване за ново Народно събрание. Съветите му към президента и предложението към БСП и ДПС да съставят кабинет в рамките на този мандат звучаха по-скоро като пропагандни ходове. Така ги разчетоха и от опозиционните сега партии. И те искат по-скорошни избори.




Колко бързо ще трябва да бъде съставено служебното правителство?


След поредните декларации на БСП и ДПС от днес, че също ще върнат мандата, е ясно, че графикът, начертан от президента като възможен, ще се случи. Ако партията на Доган го откаже в деня на връчването (петък), то президентът трябва да пристъпи към сформиране на служебен кабинет. През следващата седмица ще се обсъждат първо неговите задачи (добро послание на Плевнелиев беше, че ще е важно първо какво трябва да свърши временното правителство), а след това и хората, които държавният глава ще избере да поемат тежките ангажименти.


Росен Плевнелиев сега е притиснат от всички страни - трябва да успокои протестиращите и да канализира техните разнопосочни и понякога противоречащи си искания, трябва да се съобрази с желанията на големите партии и да реши наистина трудната задача със съставяне на служебно правителство, което да има доверието за дори и малкото, но ключови решения и отговорности, които ще трябва да свърши.


Затова и може би неслучайно днес той повтори грешката на езика и вместо "служебен" каза "програмен" кабинет. Служебен кабинет и предсрочни избори бяха нежелан от президента изход, който миналата седмица заяви, че по-отговорното поведение е правителството на Борисов да изпълни докрай мандата си при работещ парламент.


Кой ще е служебният премиер и екипът му?


Росен Плевнелиев подсказа, че ще е готов да го обяви най-рано в края на следващата седмица. След  т.нар. парламентарната рулетка и приоритетите, което печели поне още малко време за избистряне на състава му. 


Кой ще е служебният премиер е въпрос "за милион долара", както се казва в популярното клише. Засега липсвал дори кратък списък с фаворити, според запознати с плановете на президента. Кои ще са министрите и ще се запази ли същата структура на МС - са въпроси със също толкова повишена трудност. Да са професионалисти, да имат авторитет, да не са политически обвързани (въпреки че с това може да се прави компромис, ако отговарят на първите две)...


Днес пред телевизионните камери Борисов разясни на президента какъв "пасив" трябва да понесе. Всъщност, прав беше премиерът в оставка, който го предизвика откъде ще намери 15 министри, пък и зам.-министри и областни управители, макар че едва ли беше воден от съчувствие. Преди няколко дни Борисов буквално забрани на хора от ГЕРБ или назначени от тяхното управление, да приемат покани за участие в президентски кабинет.


С всекидневното тиражиране на нови и нови предположения за кандидат служебни министри и премиери други потенциални кандидати биват елиминирани умишлено или не. Кръгът се стеснява все повече и така се стигна до "назначаването" на съветниците на държавния глава (което премиерът днес също се опита да оспори със странния аргумент - как ще работи тогава президентството). 


Колко дълго ще продължат протестите?


Не по-маловажно е и как ще реагира улицата на служебното управление, след като едно от главните искания на протестиращите - този парламент да работи да края на мандата си и да се състави програмно правителство, няма да се сбъдне. Ако е вярно подозрението, че протестите са подклаждани или в тях са се вклинили политически партии, руски и дори криминални интереси (последното според Цветан Цветанов) - шествията може би няма да спрат, каквито и мерки да предприеме бъдещото временно правителство и ще продължат, за да поддържат нестабилна обстановката.


Автентичните (както някои ги нарекоха) протестиращи, които наистина излязоха заради сметките, монополите, обедняването и усещането за липса на бъдеще, може по-скоро да приемат компромисния вариант, застъпен и от президента - за служебен кабинет с обществен съвет.


Ако обаче надделеят радикално настроените, които не желаят да се вслушват в съвети (днес в Пловдив се чу искане протестът да премине в денонощен), кабинетът в оставка или служебното правителство ще са принудени да действат по-твърдо. За да се овладее протестната вълна не е изключено да се прибегне и до познатия метод "разделяй и владей", с който протестиращите да бъдат разцепени, каквито податки има в последните дни.


Въпросът тук е в чия полза е народното недоволство и кой колко време ще има нужда от него и как после протестите ще се смесят с предизборните митинги, изяви и концерти.


На фона на нестабилната ситуация, единствената работеща институция в държавата остава президентът. И до голяма степен от него ще зависи дали ще успее да убеди основните партии, парламентарните им групи да работят за приемането поне на неотложните решения на Народното събрание.


Остава и въпросът дали ГЕРБ ще има волята да крепи кворум в Народното събрание, за да изпълни то добрите си намерения и да приеме обявените за належащи поправки в законите за енергетиката и енергийната ефективност, да наложи мораториум върху строителството по Черноморието за времето на служебния кабинет и да отмени проекта АЕЦ "Белене".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK